Пролетна любов

Рано сутринта беше и моите клепачи посрещнаха утринното слънце. С голяма прозявка и почешване по главата аз се изхлузих от леглото и се запътих към терасата да вдигна пердетата и да се порадвам на красивия пейзаж който се откриваше пред очите ми,а именно изгрева и пролетното време навън. С усмивка и сънливо изражение отидох да си направя кафе и да погледна пощата. Обух си обувките,навлякох си тениската и отгоре жилетката и излязох във входа за да прегледам за нови писма. И така писмо след писмо докaто едно не привлече вниманието ми. Пoдателя беше Ниян Ангелов Николов ул. Сирак Скитник. Най-интересното беше,че когато oтворих писмото, за да прочета подробностите накрая разбрах,че писмото не е за мен,ами за някаква Ема. Не мисля,че името ми Мелинда можеше да се съкрати на Ема така,че реших да отида до момичето и да му връча писмото. Не беше кой знае колко далече от мен. Реших да пропусна закуска и направо се втурнах към гардероба ми за да си избера днешните дрехи. Окончателния ми избор беше дори да звучи малко странно, но прическите и дрехите се допълват и за да изглеждам хармоничено и добре, трябваше да балансирам тоалета си с прическата си. Направих си строг кок. Облякох една рокля небрежна,но стилна и елегантно, но не и консервативна. Помотах се още малко вкъщи и на тръгване се сбогувах с малкия ми котарак - Дайра. Беше като малка пухкава снежинка. Навънка тревата беше зелена и навсякъде човек чувстваше свежестта. Слънцето грееше и се усмихваше на цветята, които се раждаха. Песента на птичките е толкова красива, че слънцето искаше да я слуша възможно най-дълго, за това и дните ставаха все по-дълги.Но след дългия ден идваше залезът - червеното, жълтото, розовото се смесват, за да се различават от зеленото. Най-красивите залези са пролетните. Аз тръгнах в посока отвеждаща ме при момичето носещо името Ема от писмото. Стигнах до къщата и. Застанах пред входната врата и реших вместо да звъня да почукам. Пробвах два-три пъти и на четвъртия реших да пробвам със звънеца,но пак когато стигнах до 5-я опит никой не ми отвори. Реших да изчакам известно време. За мой огромен късмет малко встрани от тяхната прекрасна градина с красиви и пъстри цветя имаше хубава пейка. Настаних се удобно на пейката и извадих от чантата си mp4 и започнах да се наслаждавам на спокойното,хубаво,топло време. На красивата гледка която ме заобикаляше и на фонтана който озаряваше очите ми насреща. Бях затворила очи и бях изцяло отдадена на кънтящата музика в ушите ми докъто нещо или някой не развали всичкото това спокойствие. Пред лицето ми застана чернокосо момиче със светли кафяви очи и яростно изражение.
- Какво търсиш тук? - попита ме тя с надменен тон. Не ми изглеждаше много учтива.
- Извинявам се,но съм дошла тука за да ти дам едно писмо което тази сутрин явно по погрешка се озова в моята пощенска кутия. Писмото е от Ниян и е адресирано до теб.
- Ниян!? О,боже! Само той ми липсваше сега. - момичето явно нямаше от най-хубавото утринно настроение. Бе станала с г*за нагоре.

Преместих темата ти в раздела за фикове, където би трябвало да я пуснеш!

Отворих ти коментарна тема ето тук!