- -*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS
[коментари] Гореща страст
Чет Мар 15, 2012 8:21 pm
тук
- `M.и.s.h.и.t.0`Без спирачки
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 30
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon
Re: [коментари] Гореща страст
Чет Мар 15, 2012 9:26 pm
След точка, запетая и какъвто ли да било знак, трябва да има интервааал!! *почва да се кара като учителката си по компютри* Значи, искам да видя първа глава, реално от този пролог .. все едно чета резюме за някой филм .-.
- liuba4eСъстезател
От : Страната на Мухъла!
Рожден ден : 04.09.1993
Години : 31
Мнения : 1230
Дата на рег. : 05.02.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: ,,Naruto'' , ,,Samurai 7'' ;
Re: [коментари] Гореща страст
Пет Мар 16, 2012 9:52 am
crazy_girl35 написа:Пролог
Красивата кик бокс състезателка Джейми Хюстън решава да замине за мрачния,красив и опасен Лондон.Без да подозира,че с пристигането животът и ще се промени изцяло.Тайният агент Мейсън Делуро има мисия да залови опасни банди на мафиоти които месеци наред му се изплъзват.В една прохладна нощ двамата ще се срещнат по съвсем различен начин,без да подозират те ще се влюбят един в друг.Но дали ще са заедно?Дали мисиите и неприятностите ще ги разделят?Или любовта ще победи всичко и те ще са заедно завинаги?
Всичко това в новата ми история Гореща страст
моля ви кажете мнението си и дали да пускам първа глава
Лично за мен, няма проблем да пуснеш главата си, но... реално Мишито е права. Пролозите по принцип не трябва да са кой знае колко дълги, но това прекалено кратко. Също така като пишеш пролог, той поне трябва да е в сег. вр. Защо? Защото се получава като резюме на някоя сапунка. Също като твоя случай. Предлагам ти да прочетеш пролозите на два фика ( много малко хора пишат пролог). Ето:
- Spoiler:
- Безцветна целувкаПРОЛОГ
Светът бе млад. Завладяващ. Изключителен. Нов. Техният свят бе такъв, но не и неговия. Светът, на който той принадлежеше, бе сив и мрачен. Тих... Скучен. Стоеше на една издадена скална отломка, вперил нетрепващи очи в пустинята около себе си - една безкрайна равнина. Сиво-белите облаци се стелеха по земята, подгонени от порива на вятъра, който се появяваше и изчезваше внезапно. Светлината се прокрадваше като през хартиени щори и от време на време осветяваше силуетите на другите богове. Рюк дочуваше трополенето на гладки черепи по скалната повърхност и гневни спорещи гласове, процепващи сумрака:
- Черепите застанаха по хоризонтална линия! Аз печеля!
- Напротив! Виж, единият е подпрян на другия! Това не се счита...
Устните на Рюк бяха опънати в тънка линия и разсичаха мъртвешки бледото му лице с издадени кости. Червените ириси на зениците му без мигли и клепачи изглеждаха като кръгли копчета, съвършено неподвижни, преценяващи и замислени. Крилата бяха отпуснати до тялото и той бе поставил китки върху костеливите си колена. Изглеждаше като част от пейзажа и дълго време не мръдна. Зад него в идеален кръг се завихриха черни пера, появили се от нищото, в центъра на който се оформи човешки силует. Рюк не се обърна назад. Ноздрите му потръпнаха, усещайки сладникавата миризма и въздъхна отегчено. Как само мразеше демоните с тяхното помпозно появяване, а този не правеше изключение!
- Изненадах се, Рюк, че портала стои отворен! - каза вместо поздрав силуета, обвит от черните лъскави пера. - Получих съобщението ти преди малко и веднага се отзовах на молбата ти. Всъщност съм много любопитен да разбера защо искаш да говориш с мен, нарушавайки всички правила и закони, които ни разделят?
Богът на смъртта махна с ръка към разстилащата се мъглива низина в краката си и от устните му излезе дрезгав звук подобен на хриптене на старец:
- Огледай се, Се*астиан! Какво откриваш? Какво виждаш?
Мълчание, разкъсвано от повея на вятъра, а после:
- Рай - отговори демона. - Човешката мисъл би го определила като Рай. Колкото и посредствено и незабележимо да е тяхното съзнание, интересното е, че простичкото обяснение на нещата е най-правилното в случая.
- А аз виждам... една пустиня. Скука от край до край, една празнина, лишена от мисъл или емоции. Но човеците... са великолепни! - Дългите ръце на Рюк се отпуснаха на каменливата почва и той загре*а ситни камъчета, процеждайки ги между пръстите си. - Ти имаш най-голям допир с тях. Предлагаш им онова, което желаят най-силно и те приемат без да се коле*аят, нито да помислят за последствията, а накрая... просто изпиваш душата им. - Иронията накрая прозвуча твърде рязко, за да бъде приета като шега. - Се*астиан, ти живееш от тях! Храниш се с тях. Крадеш от тях...
- И двамата сме крадци - отбеляза демона и гласа му се пречупи в тих смях. - Само че ти имаш подчинени в Готей 13 - шинигами-бойци, които вършат твоята работа и попълват стриктно раздадените им бележничета, а на земята се разхождат техни гигай. Трябва ли да ти напомням, че в Страната на Огъня имаш най-големия Сейрейтей, за да държите всичко и всички изкъсо? А ти, приятелю, си седиш горе и наблюдаваш съвестно задълженията им. Разликата между нас е, че аз сам си върша работата, докато ти имаш цяло Общество на Душите.
- Доста нагло изказване! - Рюк се полуизвърна и над червените очи падна сянка. - Не си само ти, Се*астиан! Имаш цяла раса, подобни на теб крадци...
Перата около силуета промениха посоката си на въртене. Движението им стана по-бавно, така че те заприличаха на отронващи се почернели листенца от изсъхнало дърво.
- Има ли значение, Рюк? - Гласът на демона се удави във въздишка. - Така е устроен нашия свят, а ние сме от двете страни на ограда. Твоите шинигами преследват себеподобните ми, а ние ще продължим да се противопоставяме на тях като изяждаме души. Но съвсем не искам да влизам в безсмислен спор, от който никой от двама ни няма да излезе победител. А това ни отвежда до основното - за какво искаш да говорим?
Мъглата се вдигна нагоре, понесена от повея на вятъра, който продължаваше безцелното си суетене, наподобяващо опитите на бръмбар да се измъкне от затворен буркан. Силуетите на другите богове, които играеха на комар, насядали един срещу друг се откроиха в белезникавата сива светлина. Крилата, досущ като крилата на Рюк - нацепени и тънки като на прилеп, бяха прибрани до телата им. Сетне вятъра за пореден път промени посоката си и мъглата отново се стовари над каменистата почва.
Рюк въздъхна.
- Ще отида в човешкият свят - оповести накрая той. - И ще открадна това, което и ти крадеш!
Се*астиан не отвърна веднага.
- А какво ще стане с твоето Общество на Душите? Готей 13 е зависим от теб...
- Ще оставя Момо на мое място.
- Ще оставиш на Момо дори тетрадката си? - В гласа на Се*астиан звънна недоверие, което подразни Рюк.
- Тетрадката... вече не е у мен. Тя е в човешкият свят. Резарвната ще оставя на Момо.
Демонът отново се разсмя.
- Подозирах, че имаш две тетрадки, но сега разбрах, че предположението ми не е било грешно. Всеки отряд от Готей 13 има тетрадка, дадена му от бог на смъртта, ала ти, Рюк, имаш цели две! А какво ще правиш в човешкият свят?
- Нищо съществено. Ще наблюдавам. Ще чувствам. Ще живея, каквото и да означава това! Ще бъда демон и също като демон ще предложа сделка на някой човек.
- С твоята тетрадка на смъртта ли? Разбирам. - Се*астиан се поколе*а няколко мига. - Защо ми казваш всичко това?
- Защото ще отида в онзи свят, в който си и ти и в който живее човека, на когото служиш. И може да се срещнем там. Разбрах, че вече имаш нов господар!
Демонът се коле*а дълго време преди да каже онова, за което явно не бе сигурен, че е правилно да казва. Но накрая реши, че няма какво да губи и следващите му думи прозвучаха саркастично:
- Знаеш ли, Рюк, че те съжалявам! Защото аз като демон съм обвързан с печат с човека, който ми е господар. И чрез този печат мога да почувствам целия диапазон от емоции в човешката природа, всичките малки отсенки на страха или гнева, всяко едно късче надежда или мимолетна болка... Всичко онова, за което ти само можеш да гадаеш, без да можеш да се докоснеш! Каква голяма заблуда е да мислиш, че би могъл чрез тетрадката на смъртта да достигнеш моето ниво!
Червените очи на Рюк отново потъмняха от ярост, която не изрази по никакъв друг начин. Пръстите му оставиха дълги бразди, когато загре*а нова шепа камъчета.
- Независимо по какъв начин ще усетя всичко онова, от което съм лишен в момента и съм убеден, че въпреки думите ти, ще разбера и ще се докосна до всичко човешко!
Черните пера се завихриха диво със свистене около силуета в центъра, който започна да се топи като восък на слънце. Гласът на Се*астиан долетя от много далеч:
- Тогава... нека се видим в човешкият свят, Рюк! Сключил съм договор с момче от клана Учиха. Намира се в Селото скрито в листата на островите на Петте елемента в Голямата линия, в Страната на Огъня, в изключителна близост до твоя Сейрейтей. Надявам се да си "изпуснал" тетрадката си там!
Мъглата погълна последните пера, сред чиито вихър се загуби демона, оставяйки след него само празнота. Рюк не се обърна да го изпрати с поглед, нито каза нещо в отговор. Вперил поглед в трептящата мъгла, направи опит да се усмихне, но емоцията бе толкова непозната, колкото и света, в който се канеше да отиде.
- Spoiler:
- Безкрайният сънПРОЛОГ
ТУЛЧА, ЮЛИ 1988 ГОДИНА
Кимимаро тъкмо довършваше работата си по меча, когато го потопи в чистата и бистра вода. Той вдигна изпотените си очила и погледна идеално наточеното оръжие. Капките пот, тежко се удряха в пода и се изпаряваха, сякаш за миг. Тъмнината в работилницата обграждаше всичко, без голямата и огнена пещ.
Той се гордееше, беше щастлив. Най – сетне след толкова много години, бе постигнал съвършенството. Струваше му се нереално, сякаш илюзия бе създадена от ръцете му. Опитваше се да го достигне, да го догони, все едно каква бе цената, която бе решил да плати. И успя. Сега имаше всичко, имаше силата.
Лекият и съвършено издялан меч, лежеше на черната и мръсна масичка. Беше перфектен. Блясъкът, който придаваше още по –голяма красота на хладината му беше като малко светлинно шоу, обагрен от лунни лъчи. На дръжката му бе записано – ‘’ КО’’ . Това бяха инициалите му, които значеха – Кимимаро Отмъстителя.
Юлският, летен въздух беше като лепкава и отвратителна слуст, която задушаваше всичко наоколо. Тревите леко танцуваха, опитвайки се да имитират тежките и силни тополи. Миришеше на мараня и това правеше дърветата да упорстват, и да се борят за малко свеж и хладен въздух. Но уви – нямаше.
Беше тъмно, мрачно, самотно и въпреки това той бе щастлив. Усмивката му обсипана с бели бисерни зъби, сякаш се подиграваше на прежаднелия за въздух пейзаж. Картината пред него не бе красива, напротив беше непоносимо грозна. Тревите, които танцуваха бяха плуизядени от насекомите и само част от тях се е вееха. Тополите, изгубили своята гордост, сега, като че ли плачеха за клонните си корони. Всичко бе грозно. Приличаше на блато, което отдавна е изгубило своят лик. Нямаше едно живо същество, едно което да внесе малко живот в това изоставено кътче земя. Никой не беше жив, дори Кимимаро.
Той стоеше пред портите на голямата си работилница. Вратите бяха големи и тежки, черни и грозни. Приличаше на свърталище на зверове, които току-що са разскъсали поредната си жертва. Гранитовите стълби, на които бе седнал Кимимаро бяха едниственото запазено нещо на това, забравено от Бога място. Белееха се и се перчеха, сривайки самочувствието на заобикалящото ги. Това бе и любимото място на Омъстителя, но не заради стълбите, а защото тук можеше да зърне човекът към когото таеше омразата си, когото искаше да достигне. Беше като силует, но той винаги се появяваше като призрак създаден от съзнанието на Кимимаро. Това беше...
-Татко.
Дадох за пример моя пролог и този на Мария. Виждаш ли, Цвети каква разлика има. Но е пролог. Ако хванеш някоя книга и я сравниш с друга ще откриеш индивидуализма. Обърни внимание и на времената.
Мога с лека ръка да изтрия резюмето ти, но няма да го направя. Наблегни на това, което те изпълва. Запетаи липсват. Не се отказвай, ще чакам главата.
- -*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS
Re: [коментари] Гореща страст
Пет Мар 16, 2012 7:31 pm
аххххх, липса на интервали, грешки и много кратко описание. Природната картина в началото ми допадна, но като цяло не ми хареса. Постарай се повечко и успех нататък
- agressivebitchАниме/манга/филми/сериали
От : село Видин / Еспоо , Финландия
Рожден ден : 02.10.1997
Години : 27
Мнения : 2659
Дата на рег. : 04.01.2011
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: SHIKI * DANCE IN THE VAMPIRE BUND * KUROSHITSUJI
Re: [коментари] Гореща страст
Пет Май 04, 2012 11:50 pm
много къса глава.. много малко описание, а и проблеми с интервалите.. постарай се по нататък
- MIMS_1313Прохождащо
От : Dobrich
Рожден ден : 11.06.1997
Години : 27
Мнения : 15
Дата на рег. : 06.03.2011
~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Vampire Knight, Darker than Black, Death Note, Naruto Shippuuden
Re: [коментари] Гореща страст
Нед Май 06, 2012 3:11 pm
ми не е зле
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите