Don't give up!

-
Измъкнете ме от тук! – извиках аз отчаяно,
борейки се с големите масивни клетки. По едно време усетих как силите ми
изчезват напълно и най-накрая се предадох. Заспах почти моментално. Явно въжето
с което са ме завързали не е обикновено, сигурно изсуква чакрата. Защо трябваше
да се захващам със тази мисия, без това не беше по-силите ми? За мисията
трябваха 3-ма човека, а аз тръгнах сам. В брошурата пишеше че трябва само да
дойда до този малък град и да взема диамантите, но не бяха споменали нищо за
това, че ще има хора където ще ги търсят.

Всичко започна, преди 1 месец, когато Сай се появи. Не се харесахме много в
началото, но после постепенно започнахме да се опознаваме и сега сме добри
приятели. Въпреки че още малко ме притеснява, че е работил за Данзо и, че може
да е шпионин, но това не ни пречеше да сме приятели. Малко след като се
сприятелихме, Сай ми предложи да се състезаваме, кой ще направи най-много мисии
за 1 месец и аз се съгласих. Въпреки че Сакура ме обеждаваше да не го правя,
както и Хината. За тези които не знаят,Хината е моята годеница, а Сакура е част
от Отбор 7, аз съм в него също, както и Сай, но не винаги е бил в него. Преди
Сай да влезне в Отбор 7, Саске ни беше съотборник, но не знам, какво му стана
един ден той просто изчезна. Оттогава постоянно го търсим и все като се
срещнем, той побеждава, за това исках да стана много по-силен. За това тренирах
на онзи остров кустенурка, за това се научих да контролирам Деветоопашатата
лисица, която е затворена в мен. Но, да се върнем към историята.

Със Сай почти не се спирахме. През тези 2 седмици, които изминаха отидохме на 6
мисии, това ми е 7-мата. Когато тръгнах за тази мисия, си помислих, че ще е
лесно, но когато стигнах до това селце се оказа, че греша и то доста. Още с
минаването през големите кафяви порти битката започна. Бяхме заобиколили
отвсякъде и аз нямаше къде да се измъкна. Направих любимото си джутсу ‘Кагебуншин
но джутсу’. Не знам какво стана, но не успях да направя и 1 клонинг. Пробвах и
с ‘Расенган’, но и той не се получи. Изведнъж останах без чакра. Докато се
опитвах да взема от чакрата на деветоопашатата лисица, някой ме удари толкова
силно, че аз припаднах.

И ето ме тук, във тази подземна килия, пълна със мишки и плъхове. В съседната
килия имаше човек. Да съм по-точен, беше малко момиченце.След като се събудих,
видях как я отвеждат някъде, опитах се да напраявя нещо, но бях твъде изтощен,
за да направя каквото и да било. Искаше ми се само да заспя отново, но колкото
и да го исках трябваше да намеря начин да се измъкна от тази килия.
Изминаха няколко часа, но така и не успях да измисля нищо, защото бях твъде
изморен. Най-накрая се предадох и заспах отново.

Като отворих очи видях Неджи, Хината, Киба, Рок Лии и Сакура.


-
Колко се ра… - Но не успях да си довърша
изречението, защото Хината ме прекъсна.


-
Тихо, дойдохме да те измъкнем от тук – каза ми
тя и ме целуна.


-
Оооо, айде стига с тези истории и да се омитаме –
каза нервно Сакура.
Когато се качихме на повърхността, там ни чакаше изнената …


Бележка от автора: Това ми е първото фикче (ще пусна още няколко глави ...днес най-вероятно), така че не бъдете много критични

Spoiler: