Надежда за дъжд [ коментари ]

Това е първият ти фик и имаш описания.Похвално!Едно 90% от авторите тотално забравят за описанията.

Няма да ти се карам, ще се опитам да ти покажа къде са ти грешките в пролога.Да те предупредя от сега, че не целя да се заяждам с теб, а да ти помогна.Освен това в този форум няма мои творби така че аз не съм критик, но грешки, които мога да видя ще ти покажа. В СКОБИЧКИТЕ е поправката ми.



Историята ми започва("започна" или "започва", защото по нататък си започнала да разказваш в друго глаголно време) през вечерта на юни месец.( Според мен тук членуването на "вечер" е излишно.През Юни месец няма само една вечер.Освен това "Юни" е име на месец, написала си го с малка буква.) Всеки би си помислил, че това е(тук трябва да е "бе" вместо "е" освен ако Джин не се намира там в момента.) прохладна лятна вечер,(трябва да добавиш "с") ясна луна на небето и посипани около нея звезди. Но не и в моя свят.
Казвам се Джин. Живея в Пясъчния град. (Можеш да направиш по обстойно описание на облеклото на момичето например, на лицето и и още нещо, нищо не ме кара да се замисля, че Джин може да е момиче.Нямаш нито един описателен детайл, който да го подскаже.)Годината е 2020. Небето е осеяно с гъсти черни облъци (Тази дума и да не я знаех, ми се подчертава, че е грешна."ОблАци") от дим идващи от фабриките около града. Кризата беше на лице, но не само финансова, а и кризата на човечеството. Хората преминаха пределите на Земята. Водата, хранителните продукти и лекарствата бяха по-скъпи от златото. Милиони хора страдаха от недостика ("недостиГа"), всеки ден умираха хиляди(хиляди какво?). В гетата около града имаше трупове навсякъде. Смрад и воня на мърша се носеха по вятъра, който разнасяше миризмата из целия град. Болести като чумата, холерата и хепатитът се завърнаха и вземаха жертви без да подбират. Нещото, което можеше да спаси хората сега бяха молитвите, но боговете вдигнаха ръце от човечеството. Единственото, което ни остана бе надеждата. Надеждата всичко да бъде нормално пак, надеждата за истински живот(не съществува такова нещо като "не истински живот"Може да оставиш просто "нормален" ), а не този сред мръсните канали в търсене за капчица вода. Но какво беше истински("нормален") живот? Хората го разбраха чак сега, когато поеха последствията (Според мен тук би звучало по-добре "изтърпяват последиците") на поколения изтезания на Земята. В истинския живот нямаш нужда от скъпи дрехи, коли и пари, а от щастие получено след намирането на истиските ценности в живота ни - любовта. Любовта към всичко около нас. Но сега каква любов можем да намерим в мизерията, която ни обикаля. Жертви вземаха не само болестите, но и егоизма на хората, които все още си мислеха, че човекът е най-могъщия. Това бе светът ми - пълен със смърт, мизерия и нещастие. Сега ще разкажа за себе си.
Аз съм 15 годишно момиче излезнало на среднощната си разходка. Бях отгледана от главорез, който ме научи да оцелея(да ОЦЕЛЯВАМ) и да не ме е срах("сТрах") от нищо. Но и бях обучена за убиец. Освен това той(кой той?) винаги ми е казвал, че съм специална и един ден ще спася света, но аз не мислех така. Имах катана закрепена на гърба ми, пистолет и нож и как с това ще спася света? Винаги си мислих това, когато бях сама, но не и сега на разходката ми,но това не беше обичайното обикаляне, а мисия - да убия един нещастник, който изнасилваше жени и деца.(Значи нали по-напред казваш, среднощната си разходка, а сега изведнъж ми сервираш, че това всъщност не е разходка.)
Стигнах до адреса. Отидох до вратата и почуках - никой не отвори .. Натиснах дръжката - беше заключено. Малко тъпа(или глупава, въщност както си решиш.Лично за мен "глупава" звучи по-добре.) постъпка си мислите, нали ? Както казах не ме е страх от нищо. Ритнах вратата. След около секунда тя беше на земята. Вдигна се облак прах. Преминах през него и погледна( х) вътре. Видях жертвата ми мъртва... Малко се намръщих, защото си беше моя мисия, но пък карай - тази вечер ще си почина. Сега без работа реших да отида да поспа("поспЯ"). В момента, когато се обърнах усетих как някой замахва към мен. Опитах се да се предпавя("предпаЗя"), но следващото, което помня е("бе" вместо "е" -пак смяна на времената.) болка.

Извод: Имаш смяна на времената (и то сериозна!), правописни грешки и на места неправилно членуване, но ме заинтригува като идея и ще го следя с най-голямо удоволствие.