Незабравими спомени(sasusaku fic)

Така,с моята приятелка решихме да напишем фикче,измислено от нас.Ще ни е първото.Засега представяме нещо като резюме , искаме да разберем дали ви харесва ии скоро ще постнем 1-ва глава ;)

Незабравими спомени

Така , откъде да започна?Нека първо се представя-аз съм Сакура Харуно и съм на 16.Живея в общежитие край плажа с още едно момиче,тъй като ми се налага да работя през лятото.Родителите ми са в Швеция- там имат бизнес,но все още не ми позволяват да се включа в него,затова работя като сервитьорка в бар „Crazy Beach” , а най-добрият ми приятел Наруто е чистачка(майтап,бе), той всъщност е мияч на чинии.Затова не можем да се виждаме през работното време,но тъй като е началото на лятото и сега откриха сезона,няма все още много клиенти и с него можем да се виждаме по-често.Ноо така стана дълга и широка,нека минем на основната история.

I глава

Поредния скучен ден.Прибирах се от заведението, в което работех заедно с Наруто.Той живееше до моята квартира и на Тен Тен.Тя имаше тъмнокестянява коса и тъмни очи, беше на 17 .Пълната ми противоположност- аз бях с розова коса (да поясня естествено розова ;Д) и зелени очи. Така, дойде време с Наруто да се разделим.В стаята беше тъмно, най-вероятно Тен Тен я нямаше, типично, все пак работи като детегледачка и много рядко се засичаме.
Реших да си взема душ.Тъкмо влязох в банята и токът спря.Просто страхотно!Вероятно ще трябва да се изкъпя утре рано сутринта-а аз МРАЗЯ да ставам по-рано от 7(започвам работа в 8), а и безуспешните опити на Тен Тен да ме събуди завършват едва ли не с побоища...Тъкмо си мислех това,когато се хлъзнах и се пльоснах на пода-ох, само да не съм си натъртила нещо!Вратата се отключи и вътре влезе Тен Тен и-за мое щастие- токът отново дойде! Тя ме видя,така,както се бях проснала на пода по хавлия с крива физиономия,засмя се и ми помогна да стана.Изкъпах се,облякох си пижамата и си легнах.Тен Тен най-вероятно вече спеше, защото става по-рано и от мен.Доста се мъчех да заспа, ама не ми се получаваше.Ядосах се, станах, изпих две приспивателни, а утре как ще стана- не знам, но сега мисля как ще заспа.Легнах си и заспах доста бързо.Сутринта Тен Тен дойде да ме събуди, аз като никой път станах и погледнах часовника.Щях да закъснея-беше вече 7:30.Набързо си облякох едни прилепнали по мен бели дънки,черната риза с табелката, на която беше изписано името ми и едни черни обувчици.Излязох и намерих Наруто да ме чака ядосан пред вратата.
-Ще закъснеем за работа,брада пуснах докато те чакам,дори и аз не спа толкова!-извика ми той.
-Пхаха, дали? Ти си жив ленивец, хайде да ходим!-подсмихнах му се и тръгнахме.
-Тази вечер май ще има някакъв фестивал на плажа със заря и жива музика.-измрънка под носа си.
-Еха, страхотно, трябва да отидем!-развълнувах се аз.
-Той почва в 18:00 и свършва около полунощ.Няма да имаме много време.Аз ще си киисна в оная стаичка в сапунената вода с тонове-тонове чинии!-добави с ироничен глас и подсмръкна жално-жално.
-Споко,все ще намерим време,ще те измъкна-намигнах му и се появи малко надежда на лицето му.
Пристигнахме в заведението и както предполагахме, нямаше нито един клиент. Не мога да разбера защо ни карат да ходим толкова рано, като няма работа, но какво да се прави.Шефът е стиснат като цинция за една заплата, трябва да изцеди всяка капка енергия от теб.С Наруто седнахме на бара и започнахме да се унасяме,докато вратата не се отвори. Вътре влезе момиче с дълга руса коса, вързана на опашка и стъкленосини очи,казваше се Ино и беше на 18.Тя ми беше колежка и приятелка, с която можех да споделя всичко.По изморения и вид си личеше, че и нейното ставане не е било лесно.Дойде при нас и подпря глава на барплота.Докато се унасях сладко, сладко вратата се отвори отново.През замъгления си поглед видях ниска мъжка фигура,веднага разбрах че това е шефа и бързо скочих.
- Какво сте задрямали като мисирки?Тук сте на работа, не да спите!
- Каква работа, бе, ти кьорав ли си?Тук няма жива душа, кого да обслужим?-както винаги Наруто трябваше да се изцепи.
- Извинете ни, шефе, но всички сме доста изморени. Аз му се подмазах, въпреки че му бях доста ядосана.
- Както и да е ,не искам повече да се повтаря,а и да не забравя, ще работите на фестивала тази нощ.
Моля, тоя акъл има ли, та ние трябва да работим до полунощ ,а и най-вероятно после ще ни накара и да чистим.Но поне ще сме на фестивала.Аз си замълчах ,а Наруто и Ино бяха доста опиянени от недоспиване,че май и не чуха разговора.
Денят мина скучно,беше привечер и скоро щеше да почне фестивалът.Видях една висока фигура на момче да идва към бара...

II глава

Когато се приближи още повече,го видях.Под тъмната му гугла се показа черната като катран коса и също толкова черни, дълбоки очи.Взирах се в тях,когато погледите ни се засякоха.Аз се сепнах и изтървах стъклената бутилка със Спрайт,която щях да сервирам на един от клиентите.Тя падна на земята и се счупи, като се разля цялата напитка и хвръкнаха парченца стъкло.Още миг стоях така неподвижна-сякаш тези очи ми бяха взели дъха.Най-накрая се осъзнах и изтичах бързо да изчистя бъркотията.Докато събирах внимателно стъклените парченца, го гледах- на бара си поръчваше водка.Наруто бе подал глава насам да види какво се е случило и странно си сбърчи физиономията като го видя.
Наруто се приближи до мен и ми подшушна:
-Да не си хвърлила око на оная гарга там!
-Наруто,мий си чинийките кротко и спокойно и не се обаждай!
-Ай стига си била толкова кисела,сега,за да ти оправя настроението,ще отида да го заговоря.
Когато чух това,замалко не изтървах таблата отново, обърнах се да го спра,но вече беше късно-той вече беше до него.Само дето не умрях от срам,затова влязох в кухнята,за да не видят червеното ми лице.След това се приближих до вратата да подслушвам.
Наруто се приближи до момчето с черната гугла и го потупа по рамото:
-О,пич,нека се запознаем,аз съм Наруто Узумаки.А ти си?
-Саске.
-Ама ти си много срамежлив,бе!Ами няма ли фамилия,малко подробности,нещо?
-Махни ми се от главата!
-Тя днешната младеж е станала една такавааа,да ни пази Господ.
Саске му хвърли един суров поглед и си поръча още едно питие.Наруто се врътна и се върна обратно към кухнята,където го чакаха купища мръсни чинии.
Когато видях Наруто да влиза в кухнята,му скочих и замалко да не го удуша.Той едва промълви:
-Сакура,не се мръщи,той бил голям идиот.Не ти трябва такъв!
-Ох,Наруто,затваряй си човката!Първо,аз не го познавам...
-Нека да ти кажа-казва се Саске-друго не можах да измъкна от него.
-Ами то човек като те види,му призлява.
Наруто се разсърди и започна да се муси.
-Хайде, отивай да си вършиш работата,че шефът ще вика!Аз трябва да отида да обслужа някои клиенти.
Аз се върнах и занесох Спрайта на клиента и след това отидох при Наруто да му кажа,че остават 30 минути до началото на фестивала.В този момент Ино ме извика,за да обслужа един клиент.Когато се върнах от кухнята,разбрах,че клиента,който ме викаше,е онзи Саске,с когото Наруто разговаряше.Разтреперано поех към столчето,на което стоеше той и го попитах:
-К-какво желаете?- не знаех какво в него ме караше да се чувствам така.Той ме погледна отново с катранните си очи и промълви:
-Ами,донеси още една ми една водка-и се загледа през прозореца.
Докато отивах да му изпълня поръчката,Ино ми препречи пътя и ми прошушна:
-Този тука хич не е зле,сладък е.Ама и Наруто се прояви като най-големият глупак.Май е някой метъл и ти е хвърлил око.
-Не знам какво ми е хвърлял,но Слава Богу,че бутилката не му падна на главата.-с крайчеца на окото си видях,че Саске се беше облегнал на барплота и все още гледаше към прозореца.-Сега,извинявай трябва да обслужа клиента.-усмихнах се на Ино,но тя като че ли ме изгледа малко накриво.Занесох водката на Саске и когато той я пое и ми даде парите,каза с лека усмивка:
-Да добавя и малко бакшиш към доброто обслужване-и ми връчи още няколко лева.
-Искаш да кажеш обслужването,с което за малко не остъклихме очите на клиентите ли?-засмях се аз.
-Вторият шанс е за да се използва-подсмихна се и той и ме погледна право в очите.
Наруто надничаше от прозорчето като някой пришълец откъм кухнята и очевидно следеше всичко,което става.Вътрешното ми Аз виждаше фаталният му край(на Наруто),след като този разговор свърши.
Следва продължение...