Наруто и Хината (История за Сините очи)

Пет Юни 08, 2012 12:44 am

Лилавокосо момиче тичаше из гората,дългата й лилава коса се развяваше от вятъра,а клоните биеха лицето й.Лилавокоската отчаяно се строполи на земята и се хвана за главата,какво шиноби беше тя щом пътят за вкъщи неможеше да намери,какво прав имаше тя да бъде джоунин след като генин би се справил по добре от нея.Тя беше срам не само за Хюга,но и за цялото село.Неджи беше прав тя неможе да бъде шиноби защото е прекалено слаба и мекушава а да бъдеш шиноби на първо място трябва да бъдеш силен и решителен а тя в трудно можеше да се нарече такава.Всичко ,което беше преживяла всички мислеха че я направи по силна но напротив,тя се опитваше стараеше се но не се получаваше,тренировките я изморяваха прекалено бързо и скоро все по рядко тренираше,а за разлика от Шино и Киба нейните мисии не бяха така опасни и сериозни.Хината въздъхна тежко и две капки сълзи се стекоха по бузите й.
“Наруто-кун,да знаеш само колко е трудно когато те няма”.Сега когато беше на 20 години,тя все още не го беше забарвила,нейната първа и единственна любов.Хината ясно си спомняше онзи мрачен ден,ден изпълен с болка и страдание.Наруто умря в ръцете й трудно й беше да го приеме,месеци наред се опитваше да превъзмогне травмата,посети най-добрите лекари но нямаше полза тя така и не го забрави.
Над небето се заиграха тъмни облачи,вятърат усилия свота зловеща песен ,а дъждад закапа тропайки по влажната земя.Хинат с усилия се надигна и започна да размислява как да се върне вкъщи,тя се опита да събере малкото й останали мисли и се вгледа в картата,но вече беше късно картата беше отмита и доста места вече не се виждаха.Лилавокоска реши да се осланя на свойте знания може би не беше толкова трудно,все някакси щеше да се оправи,идвала беше тук много пъти с останалите и имаше предства горе долу къде се намира..Но след като тичаше и се въщаше обратно на същото място,скоро тя осъзна ,че се върти в крък и никога няма да намери пътят за вкъщи ,усещайки,че й прилошава тя засили крачката но положението ставаше все по лошо и по лошо.Краката й потъваха в калната земя и непрекъснато се спърваше,всичко й беше наопаки докато не се строполи на земята в несвяст
Синеок младеж се доближи до нея и я повдигна на ръце,като отметна дългата й коса на странни,след това със скороста на вятър изчезна на някъде.
Русият влезе в някаква къща и сложи момичето на леглото,когато я зави той постави кърпа на челото й и започна да промива раните й.
Красивите рамена го оставиха без дъх,докато беше в несвяст той си позволи да изследва тялото й,всяка гънка,всяка негова част му се струваха идеални.Малките й устни бяха розови и леко отворени сякаш го приканваха да я целуне ,мекота й кожа ухаеше на цветя и беше гладка като коприна,а малките крачка му напомняха за малко елфче.Същност тя цялата му напомняше да едно малко елфче,толкова дребничка и плаха,неможеше да откъсне очи от нея.
Тя неспокойно се размърда,сякаш сънуваше кошмар но скоро пак заспа,синеокият вдигна бутнато одеала и я зави ,докосвайки нежно рамото й.
. Но преди да успее да отиде в другата стая ,зад себе си той чу тих и звънящ глас,толкова разтапящ и нежен
-Кой ще вие,сте и защо съм тук?
-Няма значение
-Как така няма значение,аз не си спомням нищо,само си спомням че паднах и после ми е черно
Русият не се обърна да я погледне и промълв студено
-Трябва да си благодарна,че бях наблизо,иначе да си да си умряла
Хината отчаяноа се надигна,опитвайки се да види лицето му,но раните бяха прекалено големи и тя отчаяно легна отново на леглото,как смееше да й говори така,той не я познаваше от къде можеше да си прави такива изводи за нея,без дори да я познава
-И от къде сте толкова сигурен,че щях да умра,аз съм шиноби мога да се грижа и само за себе си
Тогава гласът на синеокият стана още по студен и мрачен,той се усмихна зловещо .
-Ти се наричаш шиноби,слабите хора като теб нямат право да бъдат шиноби
Хината се изправи на крака и се доближи до него,искаше да разбере кой е той и защо й говори така,и най-важнто просто искаше да го попита защо й говори така след като дори незнае името й.
Когато тя се доближи до него,й причерня тя усети как всеки мовент ще бъде,това беше той и сега дори го позна,нямаше да сбърка ,познаваше го.Но беше толкова променен нямаше го онова,детинско излъчване,то беше заменено със студено и безизразно изражение преличаща на каменна скулпутра,тялото му беше добре сложено и си личеше ,че беше тренирано .Русата му коса се беше удължила а сините му очи,вече не показваха глуповатост а едно голямво нищо,бяха лишени от емоция и страст.
Хината се наведе ,хващайки го за рамената и отчаяно го погледна в очите.
-Наруто,кун,ти,ти си жив
-Знаех си ,че ще разбереш,не беше толкова трудно да се досетиш нали ?думите му прозвучаха иронично и той се отскубна от нейния захват
-Какво е станало с теб?В какво си се правърнал,къде е моят Наруто,онова изпълено с живот и жадно за приклъочения момче
-Той одавна умря,няма го вече Хюга,не разбираш ли умря
-Хюга,ти защо ме наричаш така аз съм просто Хината,винаги си ме наричал,защо го правиш.Защо си се превърнал в това студено същество,чиято душа а вледенена и колкото и да се опитвам да стигна до сърцето ти немога,и немога зашото не го намирам.Хината избухна в сълзи и започна да го удря в гърдите,отчаяно опитвайки се да стигне до сърцето му,но вече го нямаше
Наруто я стисна здраво й насочи погледа си право в нейния,но в очите му нямаше нищо само дори омраза а просто безразличие и един син океан.Той се наведе над нея и тя усти студеният му дъх
-Помни Хината от днес ти си мой враг,и колкото и да се опитваш да намериш одавна измръзналата ми душа няма да успееш.

Съб Юни 09, 2012 1:27 pm

Наруто и Хината (История за Сините очи)

Наруто и Хината (История за Сините очи)

Re: Наруто и Хината (История за Сините очи)