Една история за Коноха,Странната на огъня

Пет Юни 08, 2012 12:57 am

Коноха бе обгорена в пламъци ,навсякъде се виждаха .отчаяни цивилни се опитваха да избягат от “прокълнатото село”. Войната бе взела стотици жертви ,отчаянието и болката се усещаха навсякъде.
Вече три дни селото бе потънало в мрак и тъмнина ,а на около се чуваше само звъннат от шурикените , и виковете на хората. Небето над Селото в скрито в листата бе тъмно и мрачно нито едно птичка ,не прехвърчаше наоколо.Зеленината от дърветата , бе изкапала,сега тя бе покрита ,с плътна бяла покривка ,а земята бе толкова заледена ,че на всички им се налагаше да гледат, къде стъпват ,за да не паднат.Едри снежинки падаха по земята и правеха битката още по трудна и за двете странни .
Едно не много високо русокосо момче със сини очи се опитваше да си поправи път крещейки името на своя сенсей,въпреки ,че беше едва на 13 лицето му бе придобило страшна ,и сбръчкана форма способна да уплаши всяко шиноби . Веждите му бяха присвити ,а ръцете стиснати в юмрук ,като в една от тях държеше кунай.Когато русокосият стигна до своя сенсей ,той смекчи изражението си и седна до него
-Какаши сенсей ,цялата тази война , трябва да приклъочи скоро нали? в очите на момчето освен любопитство се четеше и дълбоко скръб и наджежда да чуе нещо хубаво поне днес.
Какаши ,чиято бяла коса бе покрита със сняг, се опита да се усмихне окуражаващо на синеокото момче ,но сякаш буца заседна в гърлото, му и той въздъхна тежко.Тежко му беше да дава напразни надежди, каквото и да станеше Коноха никога нямаше да бъде същата ,и болката от хилядите жертви нямаше да бъде преодоляна ,нито пък кръвта им толкова лесно измита от природните стихии .
-Самият аз нямам отговор ,Наруто ,истината е ,че каквото и да стане от тук нататък ще трябва да се борим и независимо на какво цена ние ще трябва да опазим хората защото това е пътят на шиноби.
-Но сенсей пътят на шиноби ,не е ли да защитава и себе си? Наруто отмести поглед право в очите на сенсея си,очите му бяха гневни и всеки момент от тях щяха да закапят едри сълзи,сълзи на отчаяние и страх от неизвестното .
-Не моето момче пътят ,на шиноби е да защитава останалите,ако не сме ние останалите няма да имат надежда ,разбираш ли защо сме толкова важни на хората да ги защитаваме и да им вдъхваме надежда.
Русият сведе глава и се замисли той знаеше ,че сенсеят му е прав ,и той самия искаше да помогне с нещо,беше му омръзнало да гледа как невинни хора биват убити от жестокостта на нечии болен за власт мозък.Приятелите му също бяха на бойното поле всеки от тях се опитваше да помогне с, каквото може и, както може ,и те искаха да спасят селото си ,и те искаха целия този кошмар да приклъочи
Изведнъж Наруто ,чу нечии глас зад гърба ,глас напомнящ на смъртта толкова страховит ,чак способен да изплаши и най-смелото шиноби.Гласът сякаш съскаше като змия,която си поправяше път към своята нищонеподозираща жертва . Наруто дори, не се обърна, той знаеше, кой е това, но не, знаеше как да го спре,незнаеше а и нямаше сили беше се уморил да се бори ,беше се уморил от всичко .
-И това ако ,не е Узумаки Наруто, момчето с Кюби ?
Чак сега синеокият се обърна и погледна гневно мъжът извикал името му
-Орочимаро не ти ли беше достатъчно ,че отмъкна Саске от нас а сега искаш да сломиш цялото село ?(да приемем ,че Орочимаро ,вече е отмъкнал Саске бухахах)
Орочимаро бе един от тримата легендарни санини ,но беше зъл и сега търсеше отмъщение дългата му коса бе черна като катран и лепкава като лепило,очите му бяха змийски и тъмни като нощта и смъртта.Той изсъска със език и го отправи към момчето
Наруто някак си успя да избегне атаката и отскочи назад правейки някакви знаци с ръцете си и изкрещя.
Kage bunshin no jutso и хиляди сенчести клонинги изпълниха мястото
-Хаххаааа ако мислиш ,че тази евтина техника ,ще ти помогне грешиш малкия.И тогава от ръкава на санина ,се показаха два големи змии ,пълзящи право към Наруто.Но младият шиноби ,отби атаката му хвърляйки кунаи .Орочимаро се измисля злобно и върна кунаите към Наруто.Целият покрит с кръв и изгубил голяма част от чакрата си около русото момче се завъртя огнен кръг .Уплашените хора гледаха да са по надалеч и с писъци се местаха далеч от водещата се битка.Всичко знаеха какво става ,Кюби се беше събудил а събудили се, той всички бяха в опасност=
-Неее Наруто , не бива да го правиш ,не бива да позволяваш на демона да те завладее отнякъде се чуха виковете на Ирука и Сакура.
-Ние сме с теб и заедно ще се справим можеш и без деветопоашатата просто ,повярвай повече в себе си,нали на всички това казваш ,да вярват в себе си и те се борят ,направи го и ти сега.
Но вече беше късно Кюби бе завладял напълно момчето ,а това беше опасно, и за околните ,но и за самият него, и най-малкото всичко можеше да бъде с фатален край.Когато уби Орочимаро(хахх да убил го ,не ми се описва битката много дълго ще стане) властта на Кюби сякаш започна да намалява, и момчето падна на земята ,но никой не смееше да се доближи ,за да разбере ,дали той е добре,страхуваха се , да не би звярът да е заспал, за малко ,и да се събуди отново.Едно момиче, с виолетови очи и къса коса изтича към Наруто ,и се хвърли на гърдите му ридаейки
-Наруто-кун защо го направи ,защо се жертва за нас?Защо ,като баща си, не си даде шанс да бъдем с теб и да се борим заедно срещу всяко зло?
Отваряйки очи синеокото момче се захили глупаво , както по принцип само той умее ,а очите му грейнаха като две ясни звезди
-Спокойно Хината-чан, аз съм щастлив ,защото спасих селото, и сега хората ще ме признаят, за герой ,и може би ако нямаше да умра щяха да ме направят хокаге.Повярвай!
-Оооо Наруто-кун ,Хината зарида още по силно –Защо, не позволи мечтата, ти да стане реалност?
Наруто продължи да се смее глупаво но изведнъж хваната ръката на лилавокосото момиче ,стисна я лекичко ,и толкова нежно и я погледна в очите с такава любов и страст (хаааахххх искам и аз ), и й се усмихна .Хината сведе поглед цялата зачервена, и да искаше ,не можеше да му отвърне на усмивката ,защото се срамуваше, но гледайки как нежно държи ръката, й тя вдигна глава и се усмихна..Наруто вече умираше той беше наясно ,какво прави ,и знаеше ,че беше постъпил правилно ,беше се пожертвал за останалите,осъзнавайки думите на своя сенсей.,осъзнавайки какъв е истинският живот на шиноби.
Новият ден щеше да започне ,но без него,селото ,макар ,и с много сълзи ,и мъки щеше да се възстанови ,но жертвите нямаше да се върнат обратно, а героят спасил селото им нямаше да бъде забравен никога и от никой.