Липсата

Отново е петък вечер,но не онази петък вечер в която нямаш търпение за следвващите два почивни дни събота и неделя. Тази вечер е от онези раздвоените.. незнаеш дали да се радваш,защото тези дни можеш да си отдъхнеш от училище и работа или да чакаш да дойде понеделник.. всеки би се запитал защо точно понеделник и какво му има на този петък на тези съботи и неделии.. истината е,че щом започнеше понеделник аз се сещах за петъка в който като бях малка се радвах и бях наистина щастлива,че е дошъл и че ще се прибера вкъщи без да си пиша домашните, а сега от съвсем скоро или поне на мен ми се струваше така знаех,че Той нямаше да присъства в моя петък.. събота не винаги щеше да има възможност да ми казва '' Добро утро , слънце '' и това изречение не винаги щеше да бъде съпроводено от целувка по челото.. събота щях отново да съм сама.. стигаме и до неделя.. тя пак беше раздвоена както петъка.. дали да се радвах на това,че идва понеделник и отново щях да бъда с него или сутринта пак да стана намусена гледаща часовника с надеждата стрелката бързо да направи своя кръг и да е понеделник сутринта.. а понякога нямаше значение какъв ден е.. тогава ме беше страх,че докато казвам '' до утре '' утре нямаше да има..