Фалш и суета

Потискала ли те е атмосферата или мрачните хора, с които се сблъскваш на училище или на работа?
В днешно време прекалено добре сме се научили да залъгваме, лицемерничим, суетничим и играем игрички. Научили сме се да поставяме материалното, фалшивото и лъжливото на първо място. Научили сме се да се усмихваме, когато ни боли. Да лъжем сърцата си с различни хора, надявайки се, че някой ден ще ни повярват и ще ги обикнат. Научили сме се да крием чувствата си там, където ги има и да се преструваме, че изпитваме нещо, когато всъщност не е така. Но не сме се научили да прощаваме, да казваме: „Прости ми, сгреших.”; „Съжалявам”. Знаем да отблъскваме хората, но не знам как да ги задържим и оценим. Знаем да отмъщаваме, презираме, нараняваме и предаваме. Но не умеем да бъдем благодарни за това, което ни предоставя живота, това, което имаме. Знаем да вършим неща напук, ей така, за да изпита и този човек болка. Но не знаем да се поучим от грешките си, да направим нещо добро. Знаем да завиждаме, манипулираме, но не и да помогнем, не и да бъдем щастливи, заради нечий успех. Научили сме се да носим маски, да прикриваме себе си, но не сме научили, че по този начин никога няма да намерим покой, никога няма да срещнем правилния, отреден за нас човек.
Живеем в свят, принадлежащ на фалша и суетата. Свят, в който да обичаш и да бъдеш истински е престъпление. Свят, в който доброто сякаш се наказва, а злото – възнаграждава. Свят, в който издигаме на пиедестал гордостта, а нагло потъпкваме чувствата си.
Живеем в свят, който самите ние сме изградили, изграждаме и ще продължим да градим. Затова вместо да се оплакваме, нека погледнем в какви красиви, студени и безсърдечни кукли се превръщаме!!!