Тинейджърски живот

,, Нека разгледаме нещата съвсем обективно. Силата на привличане между половете се опира единствено и само върху биологични процеси, които по никакъв начин не могат да бъдат управлявани от отделния човек. Някой може и да ти каже, че за него твоят нос,твоята коса и дори характера ти са прекрасни, но в действителност той само е подушил сексуалните миризми, които излъчваш. И това е, което го изпълва с лудост по теб. ''
Божичко! Моята приятелка Мила днес отново беше на върха. Изпуснах от ръка модното си списание и втренчих в нея питащ поглед. Откъде се беше сдобила с тази мъдрост? Сигурно от някое друго списание.
Кати,Мила и аз стояхме във фризьорския салон на майката на Мила и разглеждахме списанията, които доставяга там всеки четъртък. Страхотен кеф, при това безплатен. Иначе нито една от нас не би могла да си купува на куп всички тия женски журнали, информационни издания и разни други клюкарски брошурки. А за лъскавите и скъпи '' Вог '', ''Ел'' или '' Макси '' и дума не може да става. Но тъй като майката на Мила се беше абонирала за сметка на фризьорския салон, ние можехме да им се наслаждаваме безплатно и безотговорно и винаги бяхме в крак с модата и случващото се по широкия свят.
Мила ме погледна над ръба на едно от списанията и ми се ухили.
- Защо по-рано никой не ми е казвал това? Щях да си спестя свръхдозите парфюм и също така караниците с Маркус. А онази коза Ванеса, гаранция, че няма какво да му предложи. Да не говорим, че Маркус със сигурност бърчи нос, само като я подуши!
Кати се разкикоти и кимна в знак на съгласие с Мила.
- Ами ако беше така и аз можех да се лиша от стреса, който Бранко ми сервира. Въпреки че...
Погледнах изпитателно към Мила.
- Има ли нещо написано за това колко души са привлечени от тези сексуални миризми? Искам да кажа, може ли... ъъъ... няколко момчета едновременно да се насочат към едно и също момиче?
Сега пък Кати се изхили на висок глас. Защо ли? Въпросът съвсем не бе така смешен.
- Ама разбира се, че е възможно - избълва тя през смях. - Твърде вероятно е това да е правилото. В края на краищата към яйцеклетката не се насочва само един сперматозоид.
Мили Боже! Що за изказване от иначе дръпнатата Кати? Какво ставаше днес с приятелките ми?
- Ей, да няма пълнолуние? - попитах аз объркано. - Защо днес сте на сексуална вълна?
- На сексуална вълна? - Мила ми хвърли невинен поглед, след което се обърна към Кати. - Кати, мислиш ли, че сме на сексуална вълна?
- Не разбирам какво иска да каже Хана - тръсна глава Кати. - Ние обсъждаме един чисто научен феномен, който оказва своето влияние върху съвместния живот на двата пола.
- Ах, да! - гласът ми звучеше леко променен от хремата. Да си призная, не въприемах точно така въпростния разговор. - МИсля си, че и трите имаме постоянен приятел. И то не защото миришеш сексуално привлекателно, а защото просто сме обичани.
Опа! Усетих как руменина обля лицето ми. Защо ли? Ех,силни думи, дори прекалено силни, ама дали бяха верни! Открих потвърждението в ококорените очи на Кати. Докато говорех и те сякаш засияха с инвънземен блясък, от който едва ли не усетих болка. Но при всички случаи съгласието и бе на лице.
- Така е, Хана - рече тя с дълбока въздипка. - Това между Тобиас и мен е нещо много повече... тези изследователи на секса нямат никакво понятие от истинската любов.
Мила също кимна в знак на съгласие, а крайчетата на устата и се опънаха в усмивка.
- Прекалено елементарно е любовта между двама души да бъде сведена само до тези примитивни биологични процеси. Да не говорим, че е и изключително неароматично. - Усмивката и се разля встрани и аз за пореден път се учудих колко голяма уста има това момиче. Не напразно се наричаше Мила Шнауце или момичето с голямата муцуна! Което в повечето случаи се отнасяше до отделящите се оттам думи...
- Предлагам - казах аз - просто да игнорираме това епохално научно откритие и да продължаваме да смятаме, че Бранко, Маркус и Тоби не ни обичат заради уханията, които се носят от нас, а защото сме най-страхотните момичета в училището.
- Точно така! - изхихика Мила. - А пък те са най-страхотните момчета. Да имате още някакви въпроси?
Двете с Кати поклатихме глава. Неее. Нека ситуацията завърши така.
- Окей - продължи Мила с делови тон. - Тогава нека си поговорим за Браян.
Изведнъж се скапах. Това беше все още болезнен въпрос.
- Задължително ли е днес да го направим? - опитах се да блокирам по-нататъшните приказки и погледнах към часовника си. - И без това вече трябва да се прибирам.