СасуСаку фенфик : Черна лимузина

Такаммм...Значи забелязала съм, че от доста време няма СасуСаку фикуве, обяснимо е поради причината, че темата е много изчерпана, но си казах, че ще направя един.Ако някой ми го прочете много ще се радвам.





1 глава


Саске стоеше мълчаливо до камината и отпиваше от силното питие.Черните му дълбоки очи проблясваха от ярост и отчаяние.Беше тихо,само шумоленето на бавния огън се чуваше, размърда леко глава настрани и гръбнака му шумно изпука, после седна на огромния диван.След секунди
брат му се появи и седна до него, но той не обърна никакво
внимание.Единственото нещо, което беше в главата му бяха думите на баща им от сутринта.-

- Саске , трябва да поговорим! - Изкрещя от другата страна той. В просъница Саске едва се дотътри до вратата.Отваряйки я видя разочарованото изражение на баща си.Кафевите му очи зашариха бясно.-

- Разкарай тези курви от къщата ми! - Извика заповеднически , съзирайки заспалите момичета в огромното легло на сина си.
След миг и половина те вече се бяха събудили, облякли и омели от имението на Учиха.Единствено по боксерки, Саске сърдито измрънка.

- К'во искаш?

- Я не ме дразни, обличай се веднага!

След цяла вечност обличане чернокосият най - после излезе , сънено търкайки очи.-

- Какво има? - Попита вече по - сериозно.Минато с отвръщение рече.-

- Какви са тези уличници? Защо петниш името ми? Кога ще се ожениш? -Учуден Саске вдигна вежда.-

- Ти чуваш ли се какво говориш?...- Беше готов да се върне в стаята си.Но баща му го спря.-

- Синко, бизнеса ми не върви.

- Е, и?

- Знаеш, че работя с Асока, нали?

- И? - Отегчено измънка сина.

- Тя има дъщеря, може да си я виждал...

- Само съм чувал за нея...На къде биеш?

- Ако искаш да живееш в този разкош - Каза Минато като размаха ръце , като че ли искаше да обхване цялата къща - ще трябва да закрепим бизнеса си.Та ти ще ми помогнеш!- Каза разпалено докато Саске се прозяваше.-

- Как?

- Ще се ожениш за дъщерята на Харуно!

От този момент нататък това изречение не излезе от главата му.Да се ожени - да прекара остатъка от живота си като затворник, без жени, без приятели,
без свобода.Край на ергенския му живот, на живота му, а беше едва на осемнайсет.След миг гласа на Итачи достигна до съзнанието му.-

- Защо си толкова депресиран? - Попита го с насмешка.С измъчено изражение по - малкият брат го погледна и прошепна.-

- Не ми се присмивай!

- Добре, но защо си такъв? Сигурно си прочел '' И богатите плачат ''.- Изсмя се Итачи.

- А ти ми кажи , Итачи, защо баща ни ще ме кара да се женя за някаква си парцаланка? Кажи ми , защо не се ожениш ти за нея, поне си я виждал! - Изръмжа Саске, после остави чашата на пода.-

- Защото аз винаги мога да създам семейство докато ти си непоправим! Плюс това имаш ужасен вкус за жени...И прав си , виждал съм я.Ще съжеляваш, че не си я срещнал по - рано.

- Ами тогава ти си я вземи! - Извика Саске и тръгна към банята.Доста дълго време му отне тъй като тя беше близо до спалните, които бяха в другия край на къщата.Влезе и се погледна в огледалото. Изпитото му пияно лице го издаваше. Приличаше на ходещ мъртвец.


На следващата сутрин розовокоската седеше в пробната и се преобличаше.
Мисълта, че трябваше да се омъжи за сина на Учиха просто я съсипваше.
Саске Учиха. Учиха. Учиха - най - омразното й име. Майка й й беше казала, че ако Учиха и Харуно станат едно цяло , бизнеса щял неимоверно да процъфти...Сакура Учиха...Не го беше виждала, но беше чувала за него.Дори майка й знаеше какъв е, но въпреки това постоянно говореше колко хубав, умен и добър бил...Съдейки по Итачи, преди да разбере какъв е, Сакура се надяваше, че и брат му ще е като него - красив, кавалер, готов винаги да помогне. Заради пари го правим, помисли си с насмешка.Нямаше да позволи на някакъв си разглезен женкар да я унищожи ! Щеше да им покаже. Съблече роклята, облече своята черна и излезе от пробната.

- Коя от всичките 8 рокли ще избереш? Трябва да си хубава при срещата си със Саске.- Рече майка й.Но Сакура нямаше да й се остави така лесно.-

- Никоя!

- Но, мила, обиколихме всичките магазини! Нима никоя не ти харесва? - Попита уморено Асока, търкайки сините си очи.

- Никоя! - Повтори момичето. - Ще облека каквото аз искам, от своя гърдероб!

- Но, Сакура, трябва да направиш добро впечатление!

- Друг път. - Сопна се зеленооката, взе чантичката си и излезе от магазина.
Ако си въобразява, че ще ме накара дори да се срещна с този глупак много се е излъгала, нахлу в главата й.После се замисли.Изненадващо, но й беше любопитно как ли изглежда, нямаше да е кой знае колко по - различен от брат си.И все пак...
След миг усети топла ръка около кръста си да я издърпва бързо назад, а в следващия момент на сънтиметри пред нея падна огромен бетонен блок.
След това разбра какво се е случило.Обръщайки се видя Итачи.Преди по - малко от две секунди беше на косъм да се размаже под плочата.Ако не я беше спасил Итачи Учиха, разбира се.Той й се усмихна.-

- Как си?

Очите й бяха широко отворени.-

- Господи...

- Добре ли си? - попита той.

- Итачи, та ти ми спаси живота, това нещо можеше да ми размаже главата!

- Няма проблем.

Сакура прехапа долната си устна и пооправи роклята си.Много странно...Как ли бе паднала тази тухла?И все пак беше щастлива, че не умря на място.-

- Как да ти се отблагодаря? - Попита тя и се усмихна сладко.Итачи забеляза как ги гледаха хората.Той бе Учиха, а тя Харуно, да ги видят заедно и да не си шушукат...Това щеше да е интересното.

- Искам да дойдеш на срещата.- Каза той, а погледа й се помръчи.

- Моля те.- Помоли я.Да отида ли, запита се сама, да, сякаш имам избор.После се усмихна пуловълшиво и каза.-

- Разбира се, че ще дойда.

- Благодаря ти.- Черните му очи й се усмихнаха мило.


След няколко дни срещата се състои.
Саске седеше на верандата с цигара в ръка и размишляваше.Защо по дяволите му беше отредена тая съдба?Скоро след това дочу шум.Ама разбира се, Харуно са тук, помисли си с отвращение.

- Саске!! - Чу се отдолу.Тогава чернокосият хвърли цигарата и отиде да посрещне бъдещата си съпруга.Видя Итачи и Минато долу във фоието да прегръщат Асока - една не особено красива, но много очарователна жена в златисти сако и пола и тъмносини токчета.-

- Саске-кун! - Каза тя радостно.- Мили, как си?

- Добре.- Отговори с лека усмивка.Минато се засмя и попита.-

- А къде е малката?

- Тук. - Чу се женски глас на вратата.Тогава Сакура пристъпи с надменна походка в скъпата си къса бяла рокля и високи токчета.Косата й бе прибрана в небрежен, но красив кок от който се спускаха няколко розови кичура, а лицето - умело гримирано.В ръцете си имаше малка черна чантичка.Погледна високомерно Саске със арогантна усмивка.Значи ето как изглеждал великия Учиха.Доста привлекателен дори, помисли си тя.Прегърна Минато и Итачи и се здрависа със Саске.
Той се усмихна нахално и си помисли колко прав беше брат му.Настина беше много красива.Хващайки ръката й, игриво я погъделичка..Значи така ще играем, Учиха, помисли си тя, като не сваляше палавата си усмивка.

- Хайде да влезем в трапезарията, умирам от глад! - Каза Минато.
След като всички насядаха по изкрящо белите дивани, Асока и Минато започнаха да говорят за бизнеса, а неловката тишина между братята и момичето съсипваше Сакура.-

- Та момчета, кой от вас ще поеме бизнеса?- Попита тя. Итачи бе на път да отговори, но бе прекъснат.-

- Едва ли се интересуваш от тези неща.- Каза най - нахално Саске оглеждайки хубавите й гърди.

- Защо? - Вдигна вежда розовокосата.

- Ти си жена.

- Ето това нещо не бях чувала! - Засмя се Сакура.Итачи също започна да се хили тихичко.Родителите им изобщо не ги слушаха, а си говореха.Саске учудено я погледна.-

- Не знам дали си забелязал, но и майка ми е жена, плюс това не ме познаваш, че да знаеш от какво се интересувам! - Каза остро тя.Беше права.Саске я изгледа студено, а Итачи все още се кикотеше.След миг Сакура забеляза голямото черно пияно и сладко заговори.-

- Може ли...да посвиря?

- Разбира се. - Каза Итачи.Тя му си усмихна благодарствено, изправи се и отиде до пияното.Саске се загледа в дупето й и брат му му прошепна.-

- Престани! - Минато и Асока погледнаха Сакура.-

- Не знаех, че можеш да свириш.- Рече той.Тя лекичко се засмя и докосна един от клавишите.Седна на столчето и засвири красива, но някак тъжна мелодия...



пишете ми.[center]

2 глава



Сакура стоеше пред огледалото в дамската тоалетна и мислеше.Мислеше за думите на майка си.Мислеше за Саске.За неизбежната сватба.За любовта си към изкуството...Огледа критично вида си - беше облякла лека светлозелена блузка и дънките си.Нежните си крачета беше обула в бели сандали с нисък ток.Косата й беше пусната.Не искаше винаги да бъде толкова елегантна и истънчена както майка й желаеше.И все пак винаги изглеждашe зашеметяващо.Грабна коженото си портмоне и излезе от тоалетната.Влизайки в залата, потърси с поглед Итачи.Той трябваше да я чака в ресторанта.Накрая го видя да седи на една отдълечена маса, загледан в прозореца.След като най - после достигна масата им, тъй като беше претъпкано с хора, тя седна на стола срещу него.Итачи й се усмихна мило и каза.-

- За какво искаше да говорим?-
Сакура си спомни за снощната й визита в имението на семейство Учиха.Забеляза леко разкопчаната му риза и се усмихна.Положението й щеше много да се облекчи ако родителите им я бяха накарали да се омъжи за него.-

- За сватбата.- Отговори тя.Той взе ръката й в своята.-

- Слушам.

- Знаеш какви сделки сключват нашите, нали? - Попита тя без да пуска ръката му.-

- Разбира се.

- След като баща ми беше...след като почина, някой трябваше да поеме нещата в свои ръце.Майка ми имаше само една дъщеря, не син, затова реши да се справи сама.Но напоследък тя и баща ти започнаха да губят взаимното доверие.И двамата имаха свои си планове.Ти и Саске сте израстнали пред очите на майка ми.Реши, че за разглезен непокист като брат ти ще е добре да се ожени за добро и примерно момиче като мен.Минато веднага се съгласи от страх сина му да не остане такъв до края на живота си.А мама поиска всичко това за да скрепи доверието, следователно и бизнеса.И също защото мисли, че ще остана сама завинаги.Представяш ли си? - Каза спокойно тя.Той вдигна вежда.-

- Ти? Та ти си едва на седемнайсет!

- Именно. Искам да уча, да рисувам, да свиря, да видя света, да се омъжа по любов, да имам деца.Свободата и спокойствието.Ти познаваш брат си най - добре.С него няма да имам тези неща.- Пророни момичето с насълзени очи.Итачи замислено помълча.Беше очевидно, че го молеше за помощ.След като прехвърли всичките възможности, той пусна ръката й и се облегна назад.Това подсказа на Сакура, че нищо нямаше да излезе.-

- Сакура, омъжи се за брат ми.- Каза той.Очите й се разшириха.Сериозен ли беше? -

- После ще се опитам да обедя баща ми, че брака ви не може да продължи и това е.- Добави Итачи.Розовокоската преглътна тежко.-

- Мислех за същото, но...Не знам какво ще стане между него и мама.

- Ще видим как ще се развият нещата. - Отговори чернокосият.Сакура се замисли.Защо пък не?


След срещата си със Сакура, Саске дълго мисли.Часовете минаваха, а той все още не можеше да открие решение на проблема си.Спомни си момичето, наглата му усмивка и красивите му очи.Чу се трясък.Мислите му бяха разтрогнати когато брат му се появи.-

- Добре ли си?- Попита го Итачи, намирайки го седнал на стълбите с бутилката в ръка.Разбира се, че не беше добре.- Спри да се самосъжеляваш, идиот такъв, а се ожени за това момиче! - После грабна алкохола и отпи.-

- Ти били?- Изръмжа Саске.Очите му бяха кървясали, беше блед като платно.- Между другото къде беше?

- С нея. - Отговори брат му.- Горката, няма друг избор освен да се омъжи за задник като теб.Няма нищо общо с всичко това...Искаше да й помогна!

- И ти-... - Попита Саске.Но искрицата надежда бързо огасна когато Итачи кимна отрицателно.-

- Няма да се бъркам.А и ще видиш, че за пореден път ще се окажа прав.- При чутото, по - малкият повдигна вежди.-

- За кое?

- Ще видиш...А сватбата кога е? - Попита Итачи, търкайки чело.Беше изморен от всичко.Саске се изкашля шумно.-

- След месец.

- Не искам да се държиш като задник! Нищо не ти е направила.- И въпреки това Итачи знаеше какво щеше да се случи.



Сакура отвори очи.Беше седем и половина и вероятно всички все още спяха.Отви бежовите завивки и съзря красивото утринно слънце да наднича през прозореца.Главата вече не я болеше.Не се тревожеше за нищо.Просто искаше да си вземе душ, да закуси и да порисува.Внезапно телефона й извъня.

- Ало? - Измърмори розовокоската.Кой ли можеше да ѝ звъни в този час?

- Ало, Сакура...- Се чу от другата страна.Но момичето не можеше да познае гласа.-

- Кой е? - Попита Сакура.Чакайки отговор, тя свали копринената си нощница с намерението да се изкъпе.-

- Аз съм.Саске! - Каза чернокосият.Момичето замалко щеше да се препъне напът за банята когато разбра, че говори с него.-

- Д-..да?

- Чудех се...дали би искала да се срещнем, да поговорим...- Рече спокойно Саске.Отговора й се забави, дишането й се ускори.Ами сега?-

- Разбира се...Аз...- Пророни тя.Осъзна колко колебливо звучеше.- С удоволствие, къде?

- В „ На Кейт„. В десет.

- Ще бъда там!




съжелявам за гришките

така нямам много време за това ще я пусна на части


3 глава 1/2


Влизайки под топлата струя вода, Сакура се замисли за какво ли иска да я види Саске.
За трийсет минути се облече, изсуши и гримира и излезе.Долу в огромното фоаие видя Хилда да стои на колене и да търка пода.Тя беше възрастна рускиня, която работеше за тях от доста време.При това беше и много неприятна - навираше си носа навсякъде и постояно правеше ненужни забележки.-

- Къде отивате? - Попита жената, вдигайки кубалтовосивите си очи от и без това чистия под.Беше хванала пепеляворусата си коса на толкова стегнат кок, че главата на Сакура я заболя.Дъртата кранта пак ми досажда, помисли си момичето.-

- Защо, за да можеш да кажеш на майка ми ли?- Рече с отвръщение розовокоската.Още от малка не можеше да понася тази женичка.Хилда така изкриви лице, че девойката прикрито се стресна.-

- Разбира се! Господарката трябва да знае къде ходи дъщеря ѝ!

- Майната ти.- Изръмжа Сакура, подминавайки застаналата на колене слугиня с високите си токчета.Отвори красивата стъклена врата на имението.Цялата беше изрисувана в най - различни цветя и птици.Поне това беше оставила майка й, нещо, което баща й харесваше.Вече беше вън на двора където видя градинаря да полива градината.-

- Как сте, госпожице? - Попита той учтиво.Единствено него харесваше Сакура от цялата прислуга.Тя му се усмихна и отговори.-

- Дoбре, благодаря. - После тръгна към портата на имението и излезе.
Точно тогава пред нея спря старото БМВ на Ино.-

- Сакура, на къде? - Попита приятелката ѝ.Вътре миришеше на цигари.Сигурно са пушили трева, помисли си розовокосото момиче.В колата се бяха набутали русата, Саѝ, Наруто, Хината, седнала в скута му, Шикамару и Темари.На Сакура много ѝ се прииска да се качи при тях, но трябваше да се срещне със Саске.-

- Отиваме в '' Yellow'', идваѝ с нас! - Рече с въодушевление Наруто.Розовокоската повдигна рамене.-

- Съжелявам, хора, имам среща с бъдещия си съпруг.- Тогава момичетата наостриха уши.-

- Добре тогава, ще те вземем утре, и ще ни разправяш! - Каза Ино щастливо и отпраши.Сакура въздъхна.Дали щеше да излиза с тях както преди след като се омъжи?Вече беше осем и петнайсет.Какво щеше да прави до 10 часа?

- Ино, имам малко време.- Каза Сакура.След секунда вече се намираше между Наруто и Шикамару, които бяха поели момичетата в скутовете си.В противен случай щяха да я сложат в багажника, само и само да отиде с тях.
След десет минутно пътуване, вече бяха пред клуба на Тед ,''Yellow''.-

- Затворено е.- Хината повдигна вежди.Клубът представляваше огромна, забутана навътре в малък квартал, сграда.Хора от всички краѝща на града ходеха там.-

- Глупости! - Избоботи Ино и затропа по вратата.-

- Това е толкова проблемно.Ино, това е нощен клуб, много ясно, че ще е затворено! Хайде да си ходим.- Измрънка Шикамару.Темари хвана ръката му, вече бяха готови да се върнат в колата когато огромната метална врата се отвори.Появи се малко момченце с кистенява коса.-

- Търсим Меган.- Каза Наруто.Сакура го изгледа въпросително.-

- Коя е Меган?

- Приятелка, която ни пуска през деня докато шефа й го няма.- Прошепна й Сай.- А момченцето е сина й.

- Ще извикам мама.- Каза детето и изчезна.



сорри но нямам много време [u]

center][/center]