Cause I Love You

I.

Падаха леки капчици дъжд. Птичия глас заглъхна, знаейки, че идва буря. Клоните на дърветата леко се люлееха. Навън беше тъмно. Облаците закриваха блещукащите звезди. Тук там се чуваше по- някой гръм. Луната беше изгряла. Само едно младо девойче тичаше.
То имаше средно дълга коса, цвета бе тъмно кестеняв. Очите и бяха тъмно кафяви, с малко черен молив, колкото да ги подчертае. Устните и не бяха нито много голями, нито много малки. Облечена в черен потник с тънки презрамки и къси гащи, но не дънкови, а подобни на клин. Беше обута с черни сандали до коляното. Не беше много висока, но не беше и много ниска.
Тя бягаше от някой. Изведнъж, покрай нея прелетя един кунай. Тя го хвана много умело и го запрати към нападателя си. Улучи го в рамото. Чу се лек вик. От сянката изкочи едно меко казано ядосано лице.
- Кучка ! – каза мъжът и я хвана за шията.
От другата страна пътуваха 5- тима млади и доста силни шинобита. Бяха 3 момчета и 2 момичета.
- Спрете ! – каза едно червенокосо момиче. Изглеждаше на около 17-18 години. Беше облечена в светло ливала риза, на която последните две копчета бяха откопчани, с къси гащи, подобни на клин, обута с черни сандали.
- Какво има Карин ? – попита едно високо чернокосо момче. Косата му както и очите бяха катранено черни.
- Усещам силна чакра ! – каза тя и пристъпи леко назад. Чернокоското се замисли за момент. Докато някой не го извади от мислите му.
- Саске, какво ще правим ? – попита едно розовокосо момиче. Момчето я погледна, след това погледна и другите.
- Отиваме да проверим какво става. Бъдете внимателни! – отвърна той и тръгна с бавни крачки напред.
Всички се скриха зад един храст и започнаха да наблюдават.. Най-много ги изуми това, че имаше момиче, което се биеше без чакра. Всички си мислеха, че тя ще умре, защото се биеше сама, без чакра с един нинджа, който имаше черно наметало с червени облачета. Нинджата изглеждаше на около 20-21 години. Имаше руса коса, вързана отгоре на опашка. Саске и другите гледаха битката. Всички бяха доста впечатлени, дори и Саске.
- Откажи се ! Така или иначе ще умреш! – каза и русия и запрати кунай по нея. За съжаление куная я улучи в бедрото.
- Н-н-н-и-и-к-к-о-г-г-а-а .. !! – заекваше тя, защо беше уморена и второ, раната която и нанесе русия си беше доста болезнена. Силите на момичето бавно, побавно изчезваха. Изведнъж момичето падна, беше изгубила доста кръв. Другите веднага се притекоха на помощ.
- По дяволите! – изруга русия и изчезна в облак от дим.

Всички се приближиха до момичето. То изглеждаше беззащитно. Саске се загледа в нея продължително. Лицето и сега бе бледо, устните и бяха розови, а миглите и дълги, имаше кичури коса по лицето си. Един гръм го искара от мислите му и той им каза, че ще вземат момичето с тях. Никой не се противи. Преди това розовокосото момиче беше излекувало раните и.

Саске я вдигна на ръце и тръгнаха набързо към палатките си, преди да е започнало да вали по- силно. След като стигнаха видяха, че от петте палатки бяха останали само три. Един клон се беше счупил и бе паднал върху крайните две палатки. Чернокоското се обади:
- Сакура, ти и Суи ще спите заедно. Джуго ти и Карин кте заедно, а момичето ще спи в моята палатка. – Никой не се противи тъй като двойките, който трябваше да спят заедно имаха чувства един към друг. Въпреки, че не искаха да си признаят.