НаруКиба - Какво по ...?

Сря Авг 08, 2012 7:58 pm

Здравейте всички :)
Радвам се, че отново проевявате ентосиазъм да четете това което пиша.
Това е една нова история, която ми дойде на ум преди няколко дена, за това реших да я напиша.

Приятно четене!
Внимание!
Тук се качва само шонен-ай,
ако не си фен можеш да
напуснеш още сега.
*Легенда*
" " мисли
"- " диалог

Тук можете да поставяте коментарите си:
https://naruto-hit.catsboard.com/t14830-topic#249944

Сря Авг 08, 2012 8:02 pm

Предварително се извинявам за допуснатите правописни грешки.
Наруто се събуди в леглото си, стенещ.
"Ох, не ми се става." Той седна и се протегна преди да стане и да отиде да си вземе душ. Той се прозина и релахира, докато горещата вода се стичаше по тялото му.
"Какво ще правя днеска? Сакура-чан е зает с изучаването на новo джуцу с баба Цунаде , Какаши-сенсей е на мисия с Куренай-сенсей и Шикамару, хммм ..."
Оставяйки последните следи от шампоан и сапун да се стичат по него, Наруто грабна една кърпа и излезна от душа. Той стоеше пред огледалото и си помисли, още малко.
"Уф предполагам, че ще трябва да се разхождам из селото и да видя кой друг е тук."
Наруто отиде до гардероба си за да намери нещо за носене.
"Хъм, ее...това ще проработи." Наруто облече черно-сини маратонки с един чифт дънки и черна тениска с оранжево и бяло яке.
Наруто отиде до кухнята да си направи нещо за ядене, преди да излезне.
"Ах! Добрият стар rамен, никога няма да напусне сърцето ми.", каза Наруто и прегърна Рамена, като го сложи в тенджера с вряща вода. Наруто влезе в стаята си и погледна към часовника, за да види колко е часа.
"Хм, 10:47 ..." Наруто сложи ръцете си върху стомаха, наведе се напред и се изкашля. "Хм, мисля, че в действителност може и да си оправя леглото днес!", той се засмя на собствената си шега и започна да си оправя леглото.
След като Наруто оправи леглото си, той седна на него и огледа стаята си. "... Ужас! Това е твърде много чистене за един ден." Той лежеше на леглото си и гледаше нагоре към тавана. "Ех, аз все още не знам какво да правя днес". Русото момче надуши странен аромат във въздуха, но неможеше да се досети от къде идва. "О, не! Рамена ми!" Наруто скочи от леглото си и се затича към кухнята. Неговият рамен беше малко превърне, но беше наред.
"Уф! Не ме плаши така! Мислех, че е свършено с теб!".
Наруто, бързайки да излезне и да намери с кой да се мотае, почти поглълна цялата купа рамен наведнъж. грабна ключовете си и излезна от апартамента, заключвайки вратата след себе си. Веднага след се обърна с гръб към вратата, той забелязал Сакура, да върви по улицата.
"- Добър ден! Сакура-чан!"
Сакура спря и погледна назад за да види, кой говори с нея.
"- Хей! Наруто, как си?"
"- Добре съм. Търся с кого да се мотая.. Ам ти не беше ли на обучение с баба Тсунаде?", каза той, чешейки се зад главата.
"- Ммхм! Бях, но излезна една мисия."
"- О ..."
"- Ще се видим по-късно Наруто, трябва да се срещне с Хината и Лий-кън!", извика тя, тичайки надоло по улицата.
Наруто махна с рака, и се обърна обратно.
"- Добре! До по-късно, Сакура-чан! " Сега, изгубен, той се скиташе сам по улиците на селото, опитвайки се да намери някой.
"Къде са всички? Сакура, Хината и Лий са на мисия. Шикамару е на мисия. Хммм ... значи остават Ино, Чоуджи, Тентен, Киба и Неджи. Хм ... Е, знам, че са тук, но къде по-точно ?" Точно когато Наруто завършва мисълта си, дочу някой да вика името му.
"Наруто! Почакай!" Преди Наруто да може да се завърти, той бе повален от човека който го извика.
"- Ахх!" Наруто удари земята. "Какво по дяво... Киба?"
"- Извинавай. Опитвах да те настигна, преди да си тръгнеш." Наруто се изправи и се изтупа.
"- Добре, добре ... Какво искаш?", попита той леко с напрегнат глас.
"- О! Исках да знам, дали искаш да потренираш с мен?"
"- Аз, не знам ... аа ... защо не."
"- Чудесно! Търсих те навсякаде. "
Наруто посочи себе си:
"- Аз? Защо не попита Чоуджи, Неджи, Ино, или Тентен? Изглежда, че те са единствените, които не са на мисия..". Преди Наруто да успее да завърши, Киба го прекъсна.
"- Всъщност, четирима от тях са на мисия, заедно, точно сега."
С пребледняло лице той прошепна: "Нима баба Тсунаде вече няма вяра в мен?" Той бе толкова изгубен в мислите си, че забрави за Киба. Киба се почеса по главата, опитвайки се да привлече вниманието му.
"- Ехо! Има ли някой вкъщи?"
"- Да, кажи."
"- Ами ... Ще идваш ли с мен да тренираш или не?"
Наруто замръзна за момент и примигна няколко пъти. "... О, Да! Да! Да! Да!"
Киба тръгна, воедейки Наруто до мястото, където щяха да тренират. След като влезнаха в по-гориста местност, Киба скочи внезапно на дървета и изчезна. Наруто стоеше с озадачен поглед, той бе хванат напълно неподготвен. Той бързи в торбичката за да изади кунай. Той изкара ръката си, но тя беше празна, защото не бе потготвен за тази тренировки. Ядосвайки се, Наруто скочи в близките храсти и свали своето ярко яке, така че Киба да не може да го намери толкова лесно. Наруто седеше тихо и спокойно , докато чакаше Киба да направи следващият ход. Изведнъж, Наруто успя да чуе ехото от гласът на Киба, идвайки някъде от гората.
"- Наруто! Няма да можеш да се криеш дълго! Забрави ли че мога да те надуша от километри разстояние!" Наруто знаеше, че е в неудобна ситуация. Преди той да имаше шанс да помисли, Киба намери Наруто и се прицели с един кунай във връта му.
"- Изглежда, че аз спечелих."
"- Все още не си!" С това, сенчестият глонинг изчезна.
"- Клонинг?" Наруто скочи от едно дърво, опитвайки се да улови Киба от зад. Въпреки това, Киба знаеше от къде ще дойде.
"- Хааа! Наруто, могат да усетят разликата между теб и клонинга!" - каза той,и се завъртя, и посрещна Наруто с юмрук. Наруто получи удар в стомаха и излетя към един голям клон, но успя да отскочи от него. Киба, с дяволска усмивка на лицето си, се хвърли към Наруто, нападайки го отново. Той се опита да ритне Наруто, но бе заловен за крака и захвърлен на земята. Наруто, използвайки чакрата си да се придържи към едно дърво, гледаше как Киба се приземяваше. Когато Киба се приземи на земята, той се плъзна в храстите. Осъзнавайки, че Киба вероятно се премества на друго място, Наруто побърза да намери ново място за скривалище. Въпреки това, нито един от тях не разбра, че те са гръб до гръб, на едно и също място.
"Къде отиде той?", казаха си двамата.
Не след дълго те усазнаха позицйте си. И двамта си нанесоха по един силен удър в лицето. Докато падаха на земята, те се удряха в клоните на дърветата, Киба успя да се хване за един клон, а Наруто успя да се приземи леко. Когато русото момче се изправи да погледне нагоре за да види как е Киба, той бе изненадан със силен удър в лицето. Удара не проникна много добре, но преди да се осъзнае, Киба го удари отново с силен ритник, който го изпрати в едно дърво. Удара бе толкова силен, че дървото се напука. Той се бе ударил с толкова голяма сила, че изпадна в безсъзнание.
"- Наруто, спри да играеш игрички. Изправи си!", извика Киба.
Нямаше никакви признаци, че русото момче, щеше да се изправи скоро.
"- Наруто?", попита той разтревожено. Киба отиде до русото момче, за да види дали наистина бе пострадал. Когато стигна до него видя, че наистина е припаднал. Той го дигна и го сложи на гърба си.
" Явно съм се бил доста грубо.", помисли си Киба и се запъти към болницата.
Наруто се прозина и се изправи.
"- Сутрин ли е ?", каза той търкайки очите си.
"- Ах! Защо гърбът ме боли толкова много?, отваряки очите си, той разбра, че се намира в болницата.
"... Какво правя тук?" Наруто се огледа и забеляза, че Киба спи на един стол до леглото.
"- Киба?"
"- Ааа, още пет минутки!", отговори Киба"
"- КИБА!", извика Наруто ядосано. Той едва не падна от стола.
"- Хей, Наруто какво си се развикал, опитвам се да спя! О.. ти си буден!"
"- ...Защо? Не трябва ли?", попита русото момче, чешейки се зад главата.
"- Не! Идиот. Ами, имам предвит, спомняш ли си нещо от тренировката ни в гората?"
"- О да! Какво се случи? Единственото нещо което си спомням бе, че тренирахме и изведнъж всичко стана тъмно."
"- На истина съжалявам много човеч."
"- За?"
"- Ах, ами.. аз те ритнах много силно и ти се удари в едно дърво и припадна. Ам, Наруто ти беше в кома около месец!"
"- Какво???!"
"- Ахх! Успокой се."
"- Какво имаш предвит под това, успокои се ? Спал съм цял проклет месец!"
"- Да, но сега си добре и аз ти се извиних."
"- ТИ!.. Ех, както и да е мисля, че немога да ти се сърдя, все пак това беше тренировка."
"- Да, още се чуствам виновен.." Киба гледаше през прозореца, с депресирано лице.
"- Нее! Няма поблем всичко е наред, но ми дължиш рамен за един месец напред.", повтори няколко пъти русото момче, смееки се.
"- Подяволите!"
"- Ей! Ти си този които ме нокълтира за месец."
"- Хм.. Мисля, че си прав."
"- Спокойто Киба, не трябва да ми се издължаваш наведнъж. Дължиш ми по една купа всеки ден. Може би няколко купи седмично."
"- Добре, зделка!" Наруто се усмихна широко, докато показваше палец нагоре. Киба се усмихна за момент и седна обратно на стола.
"- Така... кога мога да се прибера?"
"- След като извика някоя сестра да те прегледа. Искам да съм сигурен, че си напълно уздравял.", каза Киба и излезна от стаята да потърси някоя сестра. Наруто започна да се чуди, защо Киба е толкова загрижен за него, по загрижен от обикновенно.
" Вярно, той е причината за да съм в болницат, но защо ме чакаше и се отнася толкова мило с рамена. Той никога не ме оставя да победя толкова лесно. В прочем колко ли време е стоял тук?", зачуди се русото момче.
"- Ах! Наруто, ти си буден.", женски глас възкликна.
"- Сакура-чан!". Тя влезна в стаята последвана от Киба.
"- Вие двамата, трябва да сте по-внимателни когато тринирате! Някои от вас можеше наистина да пострата доста."
"- Ъм... Сакура, не съм ли ранен?:
"- Идиот! Нищо ти няма, просто беше в безсъзнание."
"- Значи мога да се прибирам?"
"- ДА само нека да ти донеса усободителното." Сакура напусна стаята и се запъти към най-блиското бюро. Наруто стана и отиде до съблекалнята да се преоблече.
" Хм, ще си взема дълга, гореща вана след като се прибера. След това Киба може да ми купи първата купа рамен. Хм.. защо имам чуството, че нещо липсва?" Докато се опитваше да си спомни какво липсва, Киба влезна в съблекалнята и го погледна.
"- Хей, още е рано и е студено навънка, ще ти трябва това също.", каза той и подаде оранжево-бялото яке на Наруто.
"- О! Ето какво забравям. Благодаря ти Киба"
"- Няма проблем." Сакура отново влезна в стаята и информира Наруто, че вече може да се прибере. Русото момче благодари за всичко което тя бе сторила за него и се запъти към изхода на стаята. Киба го последва, казавайки сбогом на Сакура.
"- Хей, Наруто, ще те изпратя до вас за да се осигоря, че всичко е наред, става ли ?
"- Ами. добре." Наруто и Киба напуснаха болницата и се запътиха към апартамента на Наруто.
Той си пое въздух и погледна към небето.
"- Ахх! Свеж въздух. Чудя се колко ли е часа."
"- Около 5:28... Слънцето скоро ще изгрее." Наруто започна да мисли за ситуацията в която е.
"- Защо той ще иска да ме изпраща? Чуствам се добре. Дали, Киба бе в болницата презцялото време с мен?", толкова много мисли минаваха през главата му...
"- Виж Наруто, слънцето ще започне да изгравя."
"- Какво?" Наруто бе още замислен.
"- Слънцето ще започне да изгрява. хаха... Много обичам когато се появи за пръв път, когато видиш малката тънка лентичка от жълто оранжева светлина над хоризонта, сещаш ли се ?
"- Да да.. разбира се."
" За какво по-дяволите говори? Дали ще се ядоса ако го попитам за това?"
"- Хей, ъм Киба?
"- Да?"
"- Колко време беше в болницата с мен?", каза русото момче, избягвайки очите му.
"- О, ами идвах от време на време да видя как вървът нещата. Чуствах се много виновен.", отговори той, чешейки се по гърба нервно.
"- Защо питаш?"
"- Ами! Без причина, просто се надявах да не съм ти отнел доста от времето ти." Наруто се измя несигурно.
"Защо Киба се държи толкова странно? Защо лъже точно сега?"
"-Хйе, Наруто, това не е ли твоето място?"
"-Хм.. О да !" Докато вървяха към вратата на апратамента му, Наруто си бръкна в джоба за да изкара ключовете си.
"- Наруто, да не би да търсиш това?", отвърна киба подмятайки ключовете пред лицето му.
"- Ха! Да. благодаря ти."
"- Мда." Наруто взе ключовете и се обърна да отключи вратата.
"- Ей! Наруто, аз ще тръгвам. Изглежа можеш да се справиш сам."
"- Да, няма проблем. Всичко е наред, мисля."
"- Да! Няма проблем."
Неочаквано Киба дръпна Наруто в прегръдка. Русото момче беше напълно хванат не подготвено.
Прегръдката продължи една, две, после три минути. Наруто накрая потупа Киба по гърба и развали прегръдката. Киба не разбра
колко време бе прегърнал НАртуо, докато той не го бутна леко.
"Подяволите, не исках да го прегръщам по този начин!"
"- Еее...ъъ... хайде довиждане!" с това, Киба набързо изчезна.
Наруто гледаше изчезващата фигура втрещен.
"Това беше толкова странно. Какво му има на Киба днеска ? Защо ме прегърна? Стори ли ми се или той беше изчервен когато
тръгна да бяга?"
"Не... просто ми се е сторило." Наруто се обърна, отключи вратата на апартамента си и влезна вътре. Киба не беше бягал много,
всъщност той стоеше на земята до едно дърво на близко. Негово сърце туптеше много бързо.
"Немога да повярвам, че направих това." Киба се изправи и ичисти панталоните си.
"Това беше твърде близко. Надявам се да не ме подозира за нещо." Киба погледна още един път апартамента на Наруто, усмихна се, след което си тръгна.

НаруКиба - Какво по ...?

НаруКиба - Какво по ...?

НаруКиба - Какво по ...? (Въведение)