Обещай ми вечността [yaoi - 18+] ---> Byakuya X Renji Коментирайте!

Тук сте вие!

Колкото и малко да влагаш в история, тази или която и да е друга, тя пак е ужасно въздействаща. Не знам... може би подбора на думи, който използваш или излъчването, което историите ти имат... Наистина нямам идея, но всичко, което чета, написано от теб винаги ми въздейства. Много професионално предсавяне, може би се дължи на факта, че си и по-голяма, а може би просто си го имаш в себе си.
Критика не мога да изкажа нито дори съвет... Струва ми се някак нелепо. Ти си достатъчно голяма, само ти знаеш какво ще стане в ход на развитието на сюжета ти и аз имам пълно доверие в това.

^ Благодаря ти, justwannabeone!

За топлите думи и за оценката, но още вчера когато седнах пред компа с намерението да напиша първото, което ми дойде на ум, не влагах нещо специално. Кликнах в Гугъл и написах Bleach yaoi в секцията за изображения. Картинката, която пуснах в темата с фика, бе първата, която ме развълнува и определих на бързо коя ще е двойката.

После просто почнах, като си поставих за цел да пиша максимум два часа всяка сутрин, понеже толкова време мога да отделям през деня. Може и самата идея да е клиширана, да има нужда от изпипване или от редакция, но пък ми се стори забавно да видя какво ще измъдри главата ми за този час и половина-два. На документа, в който пиша, пък още няма заглавие - написала съм просто "Едно бързичко яои", а заглавието на фика бе първото, което ми щукна.

Смятам за тези пет дни напълно да се разтоваря с тази романтична история. Надявам се само да се докосна до читателите и да ги заинтригувам. Успея ли да го направя, няма да има по-щастлив човек от мен!

^ Miss Inтerpol ^.^,

Spoiler:

Привет и от мен ^^


Каква хубава тема сте заформили, думи нямам! Винаги съм искала да има с кого да си говоря за яои, без да се опасявам, че отсрещната страна е на 12 години. Както Miss Inтerpol спомена и повечето фикове са такива и освен с еднообразие от персонажи, менкането на един с всички и всички с един никак не ми допада. Отдавна надраснах този период на възхищение към подобна пошлост. В момента търся нещо с дълбока история, добре подплатено с факти от анимето, герои отговарящи на оригинала и вкус към детайла и го намерих. Ненапразно преследвам, Черил из всички форуми в които я засека/Аз съм твоят сталкър, хехе/. Още преди време ти казах, че си в моя топ от пишещи и си оставаш там. Да, това не те спасява от критики и честно мнение от моя страна, когато нещо ми направи впечатление.


Относно любими яои двойки, харесвам много самурайския тип персонажи с дългите косици, прекрасните кимона и мъжкарските черти, ако се примесят с някоя царска особа и съм с паднала до земята мандибула. Обичам борбата за надмощие, силни, властни персонажи и обожавам отношенията господар-подчинен. Та в този ред на мисли харесвам всички персонажи от 'Saiunkoku Monogatari', също и двамата особняци от 'Samurai Champloo', до сега не съм видяла някой да им е посегнал, лол, и ми се струва интересно начинание. И веднага ми идва идея за фик. Главната все си мислеше, че и двамата си падат по нея, страхотнo би се получило, ако тя през цялото време си въобразява, че те я харесват, а всъщност те двама недоумяват защо другият им е толкова интересен и се чудят как да се понасят. Ох, размечтах се! Другите ми любими персонажи са от 'Kuroshitsuji'/Зaщо, за Бога, всичко което ми е любимо е с толкова дълги заглавия, ох?/, така че когато ти Черил реши да обединиш Се*астиан със Саске в 'Безцветна целувка', направо не нарадвах на макс.


Та, ти ни предлагаш една страхотна идея да се включим и ние, но за съжаление аз не съм толкова продуктивна колкото теб. Музата ми идва само ако съм в отвратително настроение, затова и още не съм дописала последния си разказ.

Иначе, да, започнала съм, преди доста време един проект за фик в който има потенциал, за шоунен-ай и той е с герои от 'Saiunkoku Monogatari', но не знам дали ще успея да си изровя бележките отнякъде, за да го довърша, но ако след време напиша нещо, поствам веднага тук.


ПП. Черил, за да не ти създавам главоболие, можем да преместим твоето и моето мнение тук, така няма да обърквам и останалите потребители.

Не знам дали да коментирам края на фика ти, преди да сме решили дали ще местим мненията, защото така ще се получи непоследователност в тях, затова ще изчакам решението ти :)

Ще коментирам това:
''Важна бележка: Хайку-стихчетата във всяка глава са на Едвин Сугарев!''-Още в началото когато прочетох за първи път твой откъс ми направи впечатление, че постваш подобни стихчета. С течение на времето го възприех като твой подпис и винаги много са ми харесвали.


А сега ми остава само да чакам вашите отговори :)

Spoiler:

Не се притеснявай, Вили, за мнението ти в темата. Не виждам да има някакъв проблем, иначе модератора отдавна щеше да е загатнал за това, така че ако искаш можеш съвсем естествено да пишеш впечатленията си от фика тук. Т.е. от края му. Знам, че малко края бе прекалено обикновен, но не исках да драматизирам прекалено. Следващото подобно фикче с яои-насоченост ще се опитам да го гарнирам с повече мелодрама и сълзи.

Здрасти
Четох фика ти и бих искала да го коментирам.
Начина, по който пишеш описания е невероятно грабващ и въздействащ. Вкарваш спомени/минали моменти по много лек и грациозен начин. (Напомня ми на Джордж Р.Р. Мартин (не знам дали го знаеш), все едно чета "Игра на тронове", което много ме зарадва ). Харесва ми как си описала тихата мъка на Бякуя след смъртта на Хисана. Хареса ми и символа, който му напомня за нея-вишната. Отново като в книгите на Джордж Р.Р Мартин си се концентрирала главно на мислите на един герой. Описанията на героите са разкрити постепенно, а не да са ни пецнати още в началото (което ми хареса, защото не ме натоварваше с излишна информация наведнъж). Всичко е наистина страхотно написано и заинтригуващо.
Има нещо в началото, което не е чак толкова важно, но леко ме издразни (не точно издразни, но ми се стори преувеличено). Бякуя тръгна да търси сестрата на Хисана и още първото хлапе, на което попадна го заведе при нея. Мисля, че щеше да е по-добре ако имаше няколко неуспешни опита, като например да пита и да търси на различни места и накрая, когато вече е много раздразнен от неуспеха си и на път да се откаже, да му се усмихне късмета. Само предлагам. Другото, което не ми се стори достатъчно като информация са чувствата на Ренджи накрая. Мисля, че някъде трябваше да присъства думата "съмнение", защото Ренджи действително не е заслужил мястото си като първи лейтенант. Лесно беше да се досети, че Бякуя е замесен в цялата тази работа. Тук, обаче може да стане малко объркващо за отношенията им, ако Ренджи пита настойника си дали е замесен или нещо такова. Никъде и не видях думата "благодарност" за това, че Бякуя ги е спасил от мизерията и т.н. имаше само в развръзката малко, но не достатъчно. Рукия е добре вкарана като персонаж, но имат ли някаква връзка със Ренджи? Каквато и да е, защото в началото той беше готов да си жертва ръцете/ръката за нея, а след това сякаш се губи. Бащата на Бякуя млъква след първите няколко глави. Щеше да е интересно да разберем, какво е мнението му за Ренджи и дали въпреки всичко би имал положително мнение за Рукия (и може би някакъв натиск от негова страна Бякуя да се ожени за нея (или нещо такова, само вмятам някои неща, които си мислех докато четях, нищо повече).
Не съм гледала Блийч и не мога да коментирам героите.

Искам да кажа, че наистина съм много грабната от начина ти на писане. Силно се надявам някой ден и аз да мога да пиша така увлекателно.

Надявам се коментарът ми да не бъде пренебрегнат само заради възрастта ми. За разлика от повечето на моята възраст тук, които коментират само правописните грешки (и са силно убедени, че това е най-полезнато), аз мисля, че конструктивната критика към начина на писане е по-ценен от едно просто коригиране на текст. Имаш ли разкази, със твои герои, ако да-ще ми е супер интересно да го видя.

^^`Melody, благодаря ти много за мнението и трябва да призная, че съм съгласна напълно с теб, относно развитието на сюжета. Вярно е, че написвайки нещо за час и половина всеки ден, напълно съм изпуснала някои подробности, жизнено-важни, които да внесат реализъм. Точно за това ти благодаря и ще вплета още няколко сценки, дооформяйки напълно фика и коригирайки грешките - правописни и пунктуационни, които сега забелязвам. За тези два дни ще редактирам главите, като едитвам мненията си и се надявам да добие по-хубав вид от сега.

Ще се радвам още, ако промяната ти направи впечатление и решиш да коментираш отново. Малко пресилено е да споделя, че се надявам да четеш още неща, писани от мен - бъдещи или минали. Все пак не съм дотолкова глупава и надменна, за да повярвам, че аз не подлежа на конструктивна критика и редакция, било отправена ми от четиринадесетгодишно момиче или от по-големи.

Определено ще взема мнението ти присърце и ще се коригирам веднага!

Много хубаво. Наистина много хубаво! Трябва да правиш повече такива леки истории, получават се адски добре.

В мнението на Melody наистина се забелязват добри разсъждения. За човек, който не е запознат с анимето си се ориентирала много добре за всичко, което значи, че и Черил се е справила с обрисуването на историята, и ако на нас не ни направи впечатление че бащата наистина изчезва ненадейно, въпреки възмущението си, то ти си го забелязала. Именно затова винаги казвам, че повече хора виждат по-добре. И искам да ти кажа, че годините никога не са критерии затова кой какъв човек е и какви качества притежава. Ти си един достоен млад човек и за мен бе удоволствие да прочета мнението ти.

Черил ще ти отворим доста работа, но наистина няма да е зле да добавиш още някой абзац където сметнеш за нужно.

Спрямо персонажа на Ренджи накрая го видях в много различна светлина. Зарадвах се, че взе някаква инициатива за живота си, а не се остави да се носи по течението.

Началото на посл глава е прекрасно. Мисля, че и друг път съм попадала на твой откъс с подобен смисъл: 'Дърветата ще продължат да цъфтят, да се разлистват и да дават плодове, дори ако теб те няма. Морето ще продължава да е прозрачно-синьо в хубав слънчев ден и оловно-сиво при буря, дори ако теб те няма. След тежката зима винаги ще идва пролет, след най-черната нощ винаги ще изгрява слънце...
Дори ако теб те няма...
Не си критерий, който би нарушил този непрестанен поток, дори след като спреш да съществуваш.
Единствената утеха е да останеш в спомените на хората - за добро или за лошо. Колкото по-дълго те помнят, толкова повече ще живееш, дори ако вече си мъртъв. Единствената утеха е да живееш със същите тези хора, възползвайки се максимално от времето с тях. Обичай ги, ненавиждай ги, живей с тях - всеки ден и всяка минута и не съжалявай за нищо станало през това време'.


Относно краят на мен ми хареса. Беше доста реалистичен: 'Не мога да ти обещая, че ще те обичам вечно. Мога само да ти обещая, че ще те обичам през времето, в което ще сме заедно'. Всъщност, това изречение ми се видя наистина силно и се запечатва в съзнанието. Когато хората са страдали в живота си те често предпочитат да си кажат истината, вместо да се залъгват със сладки приказки, затова и финалът за мен бе силен :)


С удоволствие бих прочела фика в новия му вид, за да видя промените в него.

Относно новия фик с който ще се заемеш, нямам търпение да науча кого ще си харесаш за главни герои ^^

Корекциите са внесени, редакцията е направена. Мисля, че сега фика е по-добър, отколкото в началния си вид и искам да благодаря на момичетата, които се включиха в темата за коментари и ми помогнаха да го напиша, пък макар и за толкова кратко време.

Утре едва ли ще мога да седна на компа, но вдругиден ще започна новата кратка история с яои-уклон по Kuroshitsuji.

Още веднъж благодаря на всички!

Виждам, че си започнала новия фик. Вчера прочетох въвеждащата глава.

Сега видях и как си нанесла промените с бащата на Бякуя тук и мисля, че добре си попълнила липсващото.

Видях и новата глава по 'Безцветна целувка'. Ти си най-продуктивния пишещ, когото съм виждала. Надявам се ентусиазмът ти никога да не секва :*