- Just one shot - :3 [Коментари]

Съб Авг 25, 2012 4:21 pm

Коментирайте тук! - Just one shot - :3 [Коментари] 787605

Съб Авг 25, 2012 5:16 pm

Явно аз ще съм първа. Имаш страшно много повторения, правописни и пунктуационни грешки.
Няма да ги коментирам, защото не съм по тази част.
Аз ще ти помогна със оформянето на разказа и ще ти кажа грешките, за да не ги повтаряш в бъдеще.
1. Трябва да си направиш план на разказа.
В началото беше доста объркващо за мен. Не беше обяснено добре. Не, че в последствие не се разбира, но нямам намерение да вниквам твърде надълбоко и да се няпрягам вместо да се насладя на творбата. :Д

Бях добра ученичка , дъщеря и приятелка , какво сгреших , че живота ми напълно да се разруши?
- 1 седмица по-рано -

Тотално излишно! Та тя нали умира на края?! Защо й е да ни казва, че това е станало преди седмица, след като вече не съществува, а още по-малко след като разказа няма да има продължение.

Седах на чина си , който беше на последния ред на 3-тия ред и

записвах записките

от бяла дъска пред мен.

Последно на кой ред? Разбирам те, но има редици и колони. Имаш и повторение и много грешки. Трябва да го изчистиш повече това изречение.

Когато звънеца удари прибрах учебника и тетрадката си в черната си чанта сложих я през рамо и излязох от стаята казвайки , на учителката довиждане.

Дълго, натоварващо и тромаво. Не е хубаво, когато разказваш за себе си да използваш деепричастие, много е неадекватно. Не е нужно да слагаш толкова възвратни местоимения (си). Ето как изречението изглежда по-добре.
"Когато звънеца удари прибрах учебника и тетрадката си в чантата, сложих я през рамо, казах "Довиждане" на учителката си и излязох от стаята."
От там нататък почва обърквацията. Липсва ти план на разказа. Защото във 1-вия и 2-рия абзац казваш какво правиш всеки ден и то доста хаотично.

Примерен план:
1. Какво правя всеки ден. (Ставане рано, тичане, училище etc.)
2.В училище преди да се случи нещастието.
3. Във вкъщи е станало нещо.
4.Хващат ме.
5.Опитвам се да избягам, но ме убиват.

Може да имаш и още, но трябва да са последователни.

Мри теб плана е доста объркан.

Искам да попитам, дали си струва да убият семейството ти за да запазиш някакви пари?? Знам, че това би променило историята, но бащата е идиот! Хванали са го-не им е казал. Пребили са него и жена му-пак не казва. Хващат дъщеря му-пак няма да каже. Убиват жена му-не. И т.н. Никой престъпник не би убил единствения си сигурен информатор, така че ако убият бащата-парите си остават затворени. Според мен е безсмислено да коментирам нататък, но айде. Да кажем, че и бащата и крадците са идиоти.

-Е как се казваш , малката?-имаше груб тежки глас , карайки тялото ти да изтръпне.

Моето тяло ли да изтръпне или на геороинята?

и го погледнах с кристално сините си очи

Ммм подчертаното е неадекватно. Това не е начинът по който се вкарват описания при това повествование.

, а в тях се виждаше страх и напиращите ми сълзи.

Как разбра? Да не би престъпника да ти каза? Тук е по-добре да опишеш чувствата си по друг начин.

-Хубаво име имаш- въпреки , че от маската не се виждаше лицето му , а само очите му , си личеше усмивката му. Очите му бяха черни и ако се загледаш в тях , можеше да се изгубиш като в черна пещера без край в нея.

Отново е задръстено с местоимения.
"-Хубаво име имаш- от лицето му бяха открити само неговите очи, толкова черни дълбоки, че ако се загледаш в тях би могъл да се загубиш като в черна безкрайна пещера. Но въпреки това, успях да забележа злобната му усмивка, под черната вълнена маска. "

- НЕ , моля ви , наистина не знам комбинацията – почнах да се дърпам и сълзите започнаха да падат от очите ми – Моля ви , не я убивайте ! – погледнах го с намокрените си вече зачервени очи , но вече не усещах усмивката на лицето му , сега беше безчувствена физиономия .

И тук има много да се коригира.

допря го до главата и , и натисна спусъка.

Гърмежа хич, не й е подействал негативно на слуха?

Нататък ще се опитам да ти дам само насоки. Повече описания на чувства, по малко подробности около действията й. Когато говориш от името на героя има неща, които не виждаш (например зад гърба си). Пробвай да покажеш яростта й към крадците, мъката й, адреналина и може би малко по-героична смърт. Отворих ти доста работа, но дано да съм ти помогнала.
Предполагам, че не си го коригирала особено. Комбинации от сорта "бях девствена" са ненужни. Малко по-елегантно писане и мислене би направило историята наистина специална.
Но въпреки това, случаят е малко безнадежден заради "бащата" който жертва всички заради някакви си пари. И двете сме на 14 и съм сигурна, че знаеш, че ако крадците вземат каквото им трябва ще си тръгнат без да оставят ДНК-то си из къщата (и най-вече по героинята). Ако останат живи ще има съд и т.н. ще хванат крадците и ще върнат парите на фирмата. Никой не може да задължи някой друг да жертва живота си за да запази парите му. Освен това най-сигурно е в трезорите на банките, защото там ако стане нещо им ги връщат.

Историята е хубава, но определено не може да се случи в нашия свят и най-вече в 21 век, когато и косъм е достатъчен за да хванат някой престъпник.