*коментари* До последен дъх

Съб Сеп 01, 2012 12:18 am

Коментирайте, моля

Съб Сеп 01, 2012 12:28 pm

Не е зле... Не открих грешки, а и бе добре описано...
Историята беше позната, но завърши различно...
Хубаво фикче ^^

Съб Сеп 01, 2012 2:09 pm

И аз да кажа

Историята е добра, но имам доста проблеми. Няма да я коментирам ред по ред, а като цяло.
Един от проблемите ми беше стила. Доста повърхностен, леко хаотичен на места неадекватен. Тоест-говориш за едно, после сменяш на друго, а после пак се връщаш.
Това, което ми харесва е представянето на името на момичето и описанието й . Точно това е начина за представяне в този вид описание.
Имаме си завръзка и развръзка, които са горе-долу добри, добре написани, но проблема ми е с кулминацията. Тя е слабо въздействаща и не ми представи болката по подходящ начин, така че да знам колко трудно й е на Ева.
Битовите сцени и тези в училище, не ми харесаха. Не знам, просто не ми бяха на място, не ми добре представени. Направо ще си извадя цитати и ще поразсъждавам.

- По дяволите, проклета кола. Хайде, отключи се! – опитвайки се да отворя колата не забелязах колко дълбок беше снега и едвам успях да се спася от падане в голямата преспа до колата. След неколко кратна борба с ключовете и победа от моя страна, аз палех двигателя.

Грешка във времето. По добре "запалих двигателя" ;)). Деепричастието забави мисълта ми и факта, че е щяла да се пребие го изпуснах. Опасно е да се използват, по-добре е дда се избягват и само в крайна нужда, за разкош.

Оттам нататък е доста объркано:

еме да осъзная, че съм в болница. Опитах да помръдна, но усетих неприятен допир във вената си – бях на системи.

Не мисля, че можем да си чувстваме вените, по-скоро "по ръката/китката etc."

Явно заради заетостта да опозная обстановката ми беше попречила да забележа, че родителите ми стоят с някакъв лекар на края на стаята.

Ха! Това просто ме разби, натроши и зарови. Видяхме шкафчетата, столовете и цялата стая, но не видяхме хората, които са част от обстановката...

Защо доктора да не й съобщи заедно с родителите й? Факта че има кола, означава, че е 18+ би трябвало да й каже. Доста неадекватно развитие според мен.

Дишането ми се ускори, а очите ми се шареха шокирано из стаята. Боже, аз имах рак. Толкова много неща имах да изживея. Та аз съм още дете! Паниката ме завладя изцяло. Пред леглото ми имаше голям прозорец, през който ясно се виждаше какво се случва в коридора.

Още, още малко паника, само това трябва!

След като свестиха майка ми, разговорът им с лекаря продължи. Успявах да разчета по устните на лекаря: „ По това, което показват резултатите изглежда, че болестта е в последен стадий. Едиственото, което можем да направим е да опитаме лечение с медикаменти, но надеждата не е особено голяма…”

Щеше да е по-лесно ако той й го каже :D. Малко странно ми звучи "Успявах да разчета по устните на лекаря" тя е в шок все пак.

но импулсивните ми действия ме водеха към най-голямата грешка в живота ми

На този етап в разказа, няма такива. Излишно е да се изпреварва времето на развитие.

и облякох дрехите си, които бяха в шкафчето до мен.

Хах. Още първото шкафче, в което проверява се оказва това, което търси. НЕ! Тя знае, че там са й дрехите. От къде? Но ми е по-вероятно да си наметне яке etc. а не да се преоблече. А сътресението/кръвоизлива?

Добре щеше да е ако види живота си на лента докато лежи. Някои спомени. Детство, първа целувка etc.

Не знам, но като разбрах, че е победител в конкурса очаквах нещо повече и явно това ме кара да съм малко по-критична към детайлите. Но като цяло е добър разказ, мога да го нарека нешлифован диамант, има нужда от известна работа по него по почти всяка различна сцена, битовите диалози etc.
И пак преди мен хората са следели за правописните грешки... Хора! Те не са главния фактор за оценяване на творба! Лесно се изчистват и коригират, но е трудно да си сформираш сюжета в главата и да го изпипаш. И преди съм го казвала, ама явно всеки гледа да се покаже, че е по добър по правопис и пунктуация от другия. Ако поставя няколко перфектни изречения, които хич не са свързани по смисъл сигурно пак ще се следи за грешки, а не че това което съм написала няма смисъл. Ама всеки си избира. Аз съм ОК с това. И ще продължавам да си го повтарям, ок? Добре де, ок. Няма значение, исках да се изкажа защото в някои теми се получава така, че 2-3 потребителя да имат идентични коментари, тоест и 3-мата коригират грешките. И като ги поправи автора какво? Нищо. :D Само казвам.

Съб Сеп 01, 2012 11:37 pm

Благодаря за хубавите коментари, най-вече на теб Мелъди. smile

Ето това исках да знам. Няма да се оправдавам, само ще кажа, че бързах адски много, тъй като не бях в града, но исках да участвам. Това в никаква степен не ме оправдава, но трябваше да го кажа *коментари* До последен дъх 242502

Другото, което е е това, че спечелих, защото бяхме само 2ма и явно моето повече им е харесало. Благодаря отново и смятам да използвам тази градивна критика за оправяне на тези грешки. Надявам се в следващия конкурс да покажа повече ^^

Нед Сеп 02, 2012 6:28 pm

Радвам се Зори, че си се опитала да коригираш грешките. Това е похвално. Но...
Възхитена съм и от `Melody. Тя е много точна и успява да погледне от всичките страни, за което аз искам да я повишите в по - висок ранг. Това момиче много би ви помогнало. Мелъди не го приемай, като сарказъм, а от истиснка гледна точка.

Зори, не съм прочела преработената ти версия, ( прочетох само коментара на Мелъди) но това изречение някак не ми стои на място - ''Явно заради заетостта да опозная обстановката ми беше попречила да забележа, че родителите ми стоят с някакъв лекар на края на стаята.'' Не мога да разбера как се прехвърляш точно на ''ми - то''. Получава се объркване и на мястото на ''ми беше попречила'' би трябвало да сложиш - ''не можех''. Има претрупване и заради това не стои удобно.

Другото, което е, че тя говори в първо лице. Това означава, че тя вижда и чува, усеща и мирише това, което е около нея. Тогава тя как разбира ( след като не го е видяла, а и нали ''заетостта'' й пречи да види лекаря), че има лекар там? За нея го няма, тя не го е видяла. Тогава абсолютно това изречение е излишно или би следвало да се преработи - В края на бялата и отблъскваща стая стояха трима души, които в последствие разбрах, че това са моите родители и лекуващия ми лекар. Установих, че не съм го забелязала, заради упоителните лекарства. Опитвах се... '' Вече ти си знаеш, какво е имало там.

Зори... имам един въпрос. Защо '' ми - то'' е неотлъчно в този разказ? Преброих го близо 15 пъти, ако не и повече.

Мелъди, имам нужда точно от такава редакция. Удивена съм. Смятам да участвам в конкурса, но по - важно е за мен да ми кажете грешките. Много добре се справяш - поздравления. smile

Нед Сеп 02, 2012 7:33 pm

Сега като се замисля, доста пъти го има *коментари* До последен дъх 242502

Таа, тогава бях да друг акъл. Да видим какво ще стане сега на този. Вдъхновението ми е голямо, но да видим ^^ *коментари* До последен дъх 242502

Пон Фев 18, 2013 9:44 pm

Доста тъжна и депресираща история, но ми хареса как е описана и като цяло как е написана.

коментари До последен дъх

коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх

Re: коментари До последен дъх