Вечeн пламък

Ино и Тешигауара се познаваха още от началното училище. Те бяха много добри приятели. Родителите им също се познаваха и затова децата се виждаха почти всеки ден. Споделяха тайните си и лудееха заедно. Ето, че вече бяха в гимназията и чувствата не бяха много приятелски. Винаги, когато погледът на Тешигауара и този на Ино се засичаха, сърцето на Ино изтръпваше. Винаги, когато си говореха, тя беше разсеяна. Скоро тя разбра, че е влюбена в своя най-добър приятел. За жалост, тя беше много срамежливо момиче и не смееше да признае чувствата си на Тешигауара. Тя всяка вечер лееше горчиви сълзи, защото не можеше да му каже истината. Не можеше да му каже тайната си, докато един ден не се случи нещо, което щеше да я изненада. Ино и Тешигауара ходиха заедно на училище. Тешигауара беше много нервен, а сърцето му биеше много бързо и силно, все едно, че ще се пръсне.

- Какво има, Тешигауара? – попита го Ино, забелязвайки, че му има нещо.
- А-А… ами… нищо ми няма! – отговори той с насмешка
- Разбирам, когато ти има нещо, притеснен си. – каза Ино с по-висок глас.
- Амии… аз те… харесвам… - промълви Тешигауара.
Сърцето на Ино отново изтръпна, но този път почувства някаква топлина. Топлината на щастието и любовта. Очите ѝ грееха от щастие, готови да се изпълнят със сълзи. Чувстваше се на седмото небе, беше по-щастлива от всякога.
- Аз също те харесвам. Харесвам те от много време, но не можах да ти кажа… Срамувах се и ме беше страх да не ми разбиеш сърцето. Вече нищо няма значение! Щом чувствата са взаимни, можем да сме заедно и завинаги… докато смъртта ни раздели.
Тешигауара беше също толкова щастлив, колкото и Ино и от вълнение я прегърна силно, а след това хвана топлите ѝ, меки ръце. Те бяха перфектната двойка. Той се държеше толкова мило с нея, постоянно я прегръщаше, целуваше алено червените ѝ устни, галеше меката ѝ коса, говореше ѝ нежни думи и я обсипваше с подаръци и цветя. За Ино, той беше перфектния, а за Тешигауара, тя беше перфектната. За тях животът минаваше бавно, изпълнен с удоволствия и щастие. Те чувстваха, че любовта им никога няма да спре, че пламъка между тях никога няма да угасне, но уви… Една вечер преобърна живота и на Ино, и на Тешигауара.

Двойката бе поканена на едно парти. Те се забавляваха много. Усмивките им не слизаха от лицата им и грееха непрестанно. Бавна песен започна да звучи. Докато се усети, Ино вече беше в обятията на Тешигауара. Той хвана нежната ѝ ръка и поведе танц. Изглеждаха великолепно. Не искаха да спират да се движат под ритъма на музиката. Не искаха да свършва този прекрасен момент. Празненството свърши и Ино и Тешигауара се качиха в колата му. Тръгнаха към домът им. Навън беше ясно, защото пълнолунието осветяваше навсякъде, като че ли беше ден.

- Ино, скъпа, ще бръкнеш ли във вътрешният джоб на якето ми?! Там има нещо за теб…
- Какво? – зачудено попита тя.
- Намери го и ще разбереш! – каза Тешигауара с усмивка.
Ино намери червена кутийка и започна да се досеща. Отвори я и видя блестящ като Луната пръстен, обсипан с диаманти. Последва обичайния въпрос:
- Ще се омъжиш ли за… - чу се трясък, а след него всичко затихна…
Светлината от Луната бе секната от гъста мъгла. Тешигауара не видя идващата кола и катастрофира. Ино едвам отвори очите си. Лежеше в легло, не можеше да мърда. Тя беше в болница. Беше жива, благодарение на Бог. Влезе медицинската сестра в стаята на Ино.
- О, събудила си се! – каза сестрата. – Как си?
- Аз съм добре, но как е той? Как е Тешигауара?
- С-Съжалявам… той не е оцелял след сблъсъка.
Думата „съжалявам” се повтаряше в главата ѝ докато очите ѝ се пълнеха със сълзи… горчиви сълзи. Тя избликна в плач. Сърцето ѝ се разби на хиляди парченца при мисълта, че никога повече няма да види своя любим. Мислеше си, че живота ѝ свърши.
Минаха две седмици от злополуката. Ино вече беше изписана и си беше вкъщи. Тя не излизаше вече от дома си, беше се затворила в себе си. Родителите ѝ се тревожеха за нея. Една вечер Ино си беше в леглото. Отново мислеше за Тешигауара и си спомняше хубавите моменти, прекарани с него. Изведнъж той се появи пред нея.

- Н-Но как така?! – каза Ино учудено
- Ино, ти сънуваш. Можем да се виждаме единствено в сънищата ти. Аз трябва да премина отвъд. Но има нещо, което ме задържа тук. Ти си нещастна откакто си тръгнах от този свят, но твоят живот не е свършил. Ти трябва да го продължиш, да бъдеш щастлива с друг, тогава и аз ще бъда щастлив.
- Но аз не мога да го направя…
- Ще можеш, когато видиш подходящия, ще го усетиш.
Тогава Ино се събуди. Тя отново почувства туптенето на сърцето си, продължението на живота си. Тя започна да излиза по-често, да се среща със старите си приятели. Скоро тя започна да живее нормално. Тя и Тешигауара се срещаха в сънищата на Ино, говореха си, а тя му разказваше за дните и тайните си.

Един ден, най-добрата приятелка на Ино, Аказауа, и Ино излязоха да се поразходят в парка. Те си говореха, докато не дойде един млад мъж, близо на годините на Ино. Той имаше катранено-черна коса и черни очи, в които можеш да се изгубиш. Момчето се казваше Саске и беше братовчед на Аказауа. Ино веднага се впечатли от външният му вид. Когато погледите им се засякоха, тя почувства същото изтръпване, както беше и със старата ѝ любов. Разбра, че това е новият мъж, който ще плени сърцето ѝ. Саске я покани на среща. Двамата излязоха и в разговора си разбраха, че имат много общи неща. Смяха се заедно и си говореха дълго. Саске реши да изпрати Ино до тях. Вече бяха пред вратата на дома на Ино. Саске с увереност призна чувствата си. Той беше пленен от красотата на Ино, от характера и добротата ѝ. Ино изпитваше същото към него, не както към Тешигауара, но наистина силно харесваше Саске. Тя обаче не му призна. Каза му, че иска да помисли малко, да бъде сигурна в чувствата си. Излизаха няколко пъти, опознаха се още по-добре. Чувствата на Саске се засилваха, а Ино разбираше все повече, че Саске е подходящият. Един ден тя му каза, че го харесва и че иска да са заедно. Саске беше много щастлив като чу това, защото не се бе отказал от Ино. Пламъкът на любовта отново се запали в Ино. Дните на двамата бяха изпълнени с щастие.
Измина още една година и след като връзката им беше сериозна, Саске предложи брак на Ино. Пръстенът беше същият, който Тешигауара ѝ беше купил. Тя се разплака и с усмивка на уста каза „да”. Хората дълго говореха, че сватбата им била като приказна. Ино изглеждаше изумително. По-красива от всякога, а когато Саске я видя, той се влюби още повече в нея. След няколко години им се роди прекрасен син – Наруто. Той имаше златиста коса и тъмносини очи. Животът и на двамата, Ино и Саске, беше повече от прекрасен. Ино живееше както някога, със спомен за Тешигауара, но и с любов към Саске. Тя знаеше, че никога няма да обикне Саске, както Тешигауара, но това не беше проблем за нея да живее щастлив семеен живот. Една вечер отново ѝ се присъни старият любим. Той изглеждаше толкова щастлив, изпълнен с любов и спокойствие.

- Радвам се за теб, Ино! – каза той. – Радвам се, че намери нова сродна душа. Радвам се, че роди такъв прекрасен син. Желая ти много щастие. Време е да си тръгвам, да премина отвъд. Винаги ще те обичам и винаги ще бъдеш в сърцето ми. Пламъкът на нашата любов още не е загаснал, аз го поддържам жив, вътре в мен. Ще те чакам от другата страна…
Той изчезна в единствената светлина, която беше сред тъмнината. Ино се събуди, а очите ѝ бяха пълни със сълзи.
- Защо плачеш? – попита Наруто.
- Плача от радост, радвам се, че сте тук, че сме заедно и че сме щастливи, а сега заспивай.
Но Ино в действителност плачеше от това, че най-сетне Тешигауара беше щастлив. Но тя нямаше да го види отново, докато смъртта не дойде и за нея. Тя разбра, че има живот, има любов след смъртта. Че смъртта не разделя хората, които истински се обичат. Това е само илюзия за хората. Любовта е вечна и нищо и никой не може да раздели влюбените…никога…