Върколакът до мен (редактирана)

Чет Окт 18, 2012 9:02 pm

Тук ще пускам редактираните глави по фика ми. Имам позволение от What The Hell ?! *: да пусна 2-ра такава тема :3
- Глава 1 -

- Хриси! – усетих как майка ми ме буди отново за училище. Отворих бавно очите си и се надигнах. – 6:30 е, ставай. Заминавам на работа, а закуската е в кухнята. – видях усмивката й и след това мама излезе от стаята ми. Бавно станах от леглото, отворих гардероба и извадих униформата, която се състоеше от бяла риза , черна вратовръзка и къса пола до коленете. Облякох се, измих зъбите и лицето си, вързах косата си на отпуснат кок, оставяйки два кичура да падат отстрани на лицето ми. Не слагах много грим, а само малко спирала, руж и розов гланц . Сложих чантата си през рамо и отидох в кухнята, но тъй като не харесах закуската я прибрах в хладилника, взех малко джобни и тръгнах за училище. Докато вървях се загледах в една къща, която доскоро беше изоставена, но сега видях, че прозорците на първия и втория етаж светеха . Къщата наистина беше много хубава - на два етажа, голяма, с хубава градина. Въпреки че сега нямаше цветя аз бях сигурна, че новите съседи ще я спретнат. Видях как входната врата се отваря и от там излезе едно момче, което до колкото видях имаше черна коса. Тялото му беше стройно, но не успях да видя лицето му, поради това, че гледаше в земята. След няколко секунди усетих как някой ми се нахвърля.
- Хриси! – нямаше начин да не позная този глас – гласът на най-добрата ми приятелка Александра. Обърнах се и видях голямата й, лъчезарна усмивка, която никога не слизаше от лицето й. След като и аз й се усмихнах на мой и я прегърнах, тръгнахме отново към училище, но аз продължих да гледам момчето. Той също ни гледаше и поради някаква причина тялото ми изтръпна. Лицето му беше бледо и беше лесно да се види, тъй като не бяхме чак толкова далеч и забелязах студените му черни очи, от които ме побиваха тръпки. Беше красив. Дяволски красив.
-Хей…? – побутна ме Алекс. – Къде гледаш? – и тя започна да се оглежда.
- Никъде! Просто съм се замислила нещо. – усмихнах и се и влязохме в двора на училището. Първия ни час предстоеше и имахме английски с класната. Качихме се в стаята и си седнахме на местата до прозореца. Започнаха да идват и другите ни съученици и след около 20 минути се събра целият клас от 19 ученици. Вратата се отвори и влезе класната, която беше млада с къса черна коса и не много висока. Всички станахме, за да я поздравим и тъмно щях да си отворя устата, когато момчето, което видях сутритна, влезе след нея. Тя го извика при себе си и го представи на класа.
- Това е новият ви съученик – Джейсън Смит. Искам да се отнасяте добре с него!
Не успях да отделя очи от него от както влезе. Изглеждаше ми загадъчен и мистериозен, а изражението на лицето му беше студено и мрачно. Оглеждаше класа с пронизващ поглед и внезапно спря го спря на мен. Срещнахме погледите си, а аз бързо отместих моя върху класната. Тя му подаде разписка с часовете и имената на учителите и му каза да седне зад нас. Това беше старото място на Елеонора, но нея вече я нямаше и чинът вече беше празен. Джейсън мина покрай нас и усетих погледна му върху мен, но не го погледнах, а той просто се намести зад нас.

Чет Окт 18, 2012 9:08 pm

Върколакът до мен (редактирана)

Върколакът до мен (редактирана)

Re: Върколакът до мен (редактирана)