*--:ЛАФЧЕ:--*

~~~ "Мечето" ~~~
"Мечето", стремящо се към заглаждане, услужлевост, разглежда връзката си с другите като нещо първостепенно, а своите лични цели като по - маловажни. То иска да бъде приемано и харесвано от околните. Счита, че конфликтите трябва да се избягват в името на хармонията, защото могат да се дискутират, без да навредят на връзката между хората. То се страхува, че ако конфликтът продължи, някой ще бъде наранен и взаимоотношението ще се разпадне и затова се отказва от своите цели, за да запази отношенията си. "Мечето" омаловажава различията и подчертава общите неща, за да удовлетвори исканията на другите страни. В неговия стил има елемент и на саможертва - саможертвена щедрост, благотворителност или подчинение на заповедите на другия.

Той и бащата така:"Ти все искаш да ме убедиш,че бялото е черно-ей така спорим с тебе." и аз си му обяснявам-"Еми,татко,съществуват явления наречени оптични илюзии.Човешкото око е особено податливо на тези явления-черно за мен може да бъде бяло за теб.",и той продължава - "Ама,разбери ме,аз съм по-възрастен от теб,през тия неща съм минал вече!Послушай ме като ти говоря истини.",и аз отново започвам - "Не съществуват абсолютни истини...съвременния свят е изграден върху предположения,които може би дори нямат и общо с реалността...човешкото знание е твърде ограничено в този си вид(...)" и в края на краищата татко стигна до извода,че се имам за "по-голяма работа от него и нямам капчица уважение" към него...омръзна ми,споровете с родители са толкова...еднотипни >_> Като му кажа,че искам да си служи с аргументи -"Да не сме в съд".........>_<