(коментари) - Благодаря

Колко красиво ... моля те ако има още го качи .. много е добро и приятно написано .. все едно отивам в друг свят

Зори то грешката, която ми посочи беше потарянето на 1 място, но не съм я поправила. Обмислям друго по-интересно, като го напиша ще го постна.
П.П-> Мерси, че ми направи тема за коментари, съвсем забравих


хиихихихиихиихих

Много красив разказ.

Сюжетът като цяло е малко пасивен, но описанията му дават нужната раздвиженост (няма такава дума "раздвиженост", защо я използвам xD). Хареса ми, интересно е. Допадна ми, че описанието на момичето е накрая, така в началото имаш доста голяма свобода да си представяш :). Единствените проблеми в него (които със сигурност са си само мои "проблеми" и са доста незначителни, но биха направили разказа по-стойностен, ако се коригират [което не е задължително] ) са времето в което е писано (сегашно) ... странно е и трудно за възприемане, не е често срещано в разкази (или поне аз не съм го срещала) и не успява да постигне това, което вероятно си се стремяла да постигнеш (образност или нещо подобно). По-добре щеше да е с минало време. Другото е за описанията: преобладават безглаголни изречения. Те се използват за да се придаде напрежение. [Например когато героя тича към..да кажем финишната лента на състезание по бягане. За да се придаде напрежение и за да се удължи времето преди да се опише крайното чувство на победа или разочарование etc.] Не е лошо, че се срещат толкова често, но ако си бяха по стандартния начин (по онзи "скучния начин") би ми харесало повече.
Това ме озадачи малко:"Чува се тихо прокашляне, което връща отново погледите към себе си. "...мда. Чии погледи...(Зайците от дупката под дървото, вълците зад дърветата, пчеличките?). Едно повторение в началото на "глас". И това е.
Краят особено много ми хареса. :)) Имам още малки незначителни забележчици свързани със стила на писане, но те нямат значение, защото все пак стила си е стил :)), това е уникалността във всеки автор и тя не трябва да се коригира, а да се доразвива и доизчиства от самия автор с времето (ако той самия реши).

Всъщност на места се бях преплитала в минало време и после аааайде пак да го поправям на сегашно, не знам защо просто така тръгнах и така го оставих (за времето на писане).
Нарочни писах с повече безглаголни изречения.
За това "което връща отново погледите към себе си" да, отнася се за животинките и дървото.

Иве на мен лично много ми хареса написаното от теб, много ме разчувства на места, защото може би открих самата себе си вътре, харесаха ми описанията ти, чувствата, който открих в произведението ти. За времето, може би, ако беше в минало щеше да е добре, а може би не.... Само ти си знаеш, как е по-добре.... Поздравявам те, защото си се справила много добре Не спирай да пишеш и ако ми продължение го пускай.... и моята любима иконка няма нищо общо с коментара ми