Хамелеон ХХ {16+}

Нед Дек 23, 2012 5:58 pm

Реших да пусна нова тема! Надявам се да ви хареса и очаквам с нетърпение коментарите ви!

Глава Първа

Загледах се през прозореца само за да видя как се справя ... както винаги прилагаше любимият си метод ... ‘‘красота‘‘. Естественo на всеки мъж му действаше ... гледах как онзи дебелак точеше лиги докато мазния му гнусен поглед се разхождаше по тялото й и не пропускаше и детайл от него. Опита се да я докосне, но тя отблъсна ръката му и сякаш направи сделка с него. Дебелакът стана и й даде това, което тя бе поискла, после й се нахвърли като освирепял лъв на парче месо. С няколко хватки се измъкна от захвата му и седна отгоре му. Мръсникът се засмя доволно, но тя закопча ръцете му с белезници към леглото и се махна от него. Той се учуди от реакцията й и я погледна объркано. Тя взе това което й трябваше и излезна, а аз набрах нужния номер и им казах да дойдат да си го приберат.
Не мина дълго време докато тя не се появи с оскъдно малко дрехи, дадох й сакото си, естествено стоеши й като човал, но по-добре от колкото да гледам разголеното й тяло.

- Добра работа. – казах й аз и запалих цигара, погледнах през прозореца за да видя дали онази дебела свиня се е освободила, но все още се търкаляше в леглото като риба на сухо.
- Благодаря. – отвърна кратко тя. И двамата чакахме хората от службата да приберат свинята и нас. Не мина дълго време докато се появиха и го взеха със себе си.
- Добра работа Ноел. – викна един от работниците. Тя само му кимна със студеното си безизразно лице.
Качихме се в колата и тръгнахме към службата където работехме. И двмата сме тайни агенти, работим в екип.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Започнах да работя в службата след като бях осиновен от един от мениджърите там. Не знам нищо за родителите си, не си ги спомням, това което са ми казали е че са ме намерили в безсъзнание в къща, в която бил избухнал пожар. От осемнадесет годишен се тренирам за агент, сега съм на двадесет и осем и се казвам Даниел Блик, до колкото знам имам германски корени, но това не ме интересува, хора като мен са учени да не се интересуват от миналото си и да не показват чувства.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Казвам се Ноел Шиори идвам от Япония, но работя в Америка като таен агент. На двадесет и една съм. Работя в службата от две години след като хакнах системата им. Не зная нищо за семейството си, отраснах в сиропиталище. Позната съм на агенцията ни като ‘‘ Хамелеон ХХ‘‘, поради причината, че мога да се впиша въс всяка една ситуация, меня цвета си в зависимост от обстоятелствата, мога да бъда ученичка под прикритие, сладка дъщеричка или пълна кучка, която прелъстява мъжете. Това е част от мисията ми. В повечето време съм под прикритие и работата ми наподобява на актриса, а не на таен агент.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

Спрях колата и погледнах към Ноел.

- Предлагам ти да си вземеш душ и да легнеш да поспиш, изглеждаш уморена. – предложих й. Тя само ме погледна безизразително.
- Шефа иска да говори с мен. – каза тя.

Качихме се до офиса му, но за да стигнем до там трябваше да минем през останалите малки офиси където доста хора работеха. Естествено досадникът Майкъл трябваше да й се лепне.

- Хакерче как беше мисията? Отново си със сакото на Даниел, предполагам пак си правила курвенски номера? – попита той с подигравателен тон. Ноел се спря и го погледна.
- Със сакото му съм за да не ти повдигна самолета, деца като теб лесно се възбуждат и свършват. – каза тя със студен глас и продължи напред.
- Казах ти да не я закачаш. – прошепнах му аз на ухото и продължих след нея.

Влезнахме в офиса на шефа и му докладвахме за мисията.
- Добра работа Ноел, заслужаваш почивка, в други ден заминавате за Япония, имаме проблем с един от мафиотите там, ще ви дам пълна информация по факса, свободни сте. – каза той с тежкия си плътен глас и двамата се обърнахме към врата готови да излезем, но той ни прекъсна.

- Даниел ти остани. Искам да те питам нещо. – каза ми той. Аз се обърнах, но Ноел излезна.
- Ще ти върна сакото утре сега се прибирам. – каза ми тя преди да затвори врата след себе си.
Измина време докато шефа зададе въпроса си.

- Как е тя? Някакви признаци на .. каквото и да е? – попита той.
- Нищо. – отговорих кратко аз.
- Дръж я под око, не мога да се доверя на човек който хаква системата ни толкова лесно и заявява че иска да работи за нас, трябва да има друг мотив.
- Съмнявам се. – опорствах аз.
- Не се съмнявай! Виж какъв прякор и лепнаха само за това че е способна да изиграе всякаква роля! Може да ни баламосва със спокойното си изражение и хладнокръвното си поведение, трябва да внимаваш. – предопреди ме той. Аз само кимнах и излазнах от кабинета му.

Нещата около Ноел бяха мътни, нищо не се знаеше за нея, а и тя не говореше много за себе си, но от както бе в службата ни, тя започна да просперира. Можеби защото Ноел беше наясно с много неща въпреки малдата си възраст. Наистина ми бе трудно да разбера що за човек е тя и се чудех какво ли минало е имала за да стигне до тук и да знае толкова много неща за тайните агенции и мафията .... беше загадка за всички.

Нед Дек 23, 2012 6:00 pm

Пон Дек 24, 2012 3:52 pm

Глава Втора

Събирах старателно багажа си, като си спомнях внимателно думите на Ноел, която ми каза че климата в Япония не се различава особено от тази в Америка, но все пак дори и начало на лятото тя ми каза да взема топли дрехи със себе си.
Опаковах куфара си внимателно, така че да не забравя едни от най-важните неща, като фалшивите ни паспорти и документи, папката с нужната информация и лаптопа с всички хакерски екстри специално за специалиста Ноел.

Минах покрай нейното жилище и скоро бяхме на летището, както винаги тя внимателно прелистваше документите и изучаваше мисията си и ролята, в която трябва да влезе. Този път трябваше да влезе в образа на ученичка за да държи под око един от съучениците си, за който имаше съмнения че има връзка с Японската мафия и пробутвал дрога в училището. Извади негова снимка и се зегледа задълбочено в нея.

- Не ми казвай че ти харесва! – прекъснах я аз от мислите й. Тя се обърна рязко към мен и ме изгледа изненадано.
- Не, просто на снимката си личи че се е друсал. – отговори тя.
- Внимавай покрай него, изглежда здраво и силно момче, а и защото не приличам на японец няма да имам достъп до училището и до теб, така че бъди внимателна. – предопредих я аз. Тя само кимна докато разглеждаше останалите документи.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

След дългият шест часов полет пристигнахме във временното ни малко жилище или по-скоро гансионера, имаше само баня, кухня и стая за спане. Разопаковах багажа си, докато Ноел си взимаше душ. Беше късно вечерта и тя побърза да си легне защото на другия ден бе на училище. Аз все още се мотаех около докладите и информацията около хлапака с дрогата. Погледа ми неусетно се отмести върху тялото на Ноел. Гърбът й бе отвит а мократа й дълга черна коса го покриваше. Станах и отместих косата й настрани за да не настине и я завих с одеалото. Чак сега забелязах че има само едно легло. Нямаше резервни одеала и ми беше трудно да намеря място на земята. Ноел измърда под завивките и се обърна към мен.

- Не се чуди къде да спиш, а просто легни при мен, няма да те изнасиля. – каза ми тя с преграхнал и сънен глас. Погледах я странно, не бе проблема ако тя ми изнасили, а точно обратното ... не бях спал до жена от доста време, а Ноел бе красива. Все пак мога да се контролирам.
След като си взех душ легнах на мъничкото легло до вече спящата Ноел. Беше с гръб към мен и като гледах тялото й все повече вярвах че е по-млада. Запазена марка си бе на японците да изглеждат с няколко години по-млади, но в обстоятелства когато тя спеше и човек можеше да види отпочиващото й естествено лице ... просто се виждаше едно дете там, красиво младо дете. Не мина време преди и аз да отпътувам за страната на сънищата .. или кошмарите.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Сутринта пих кафето си в кухнята докато Ноел обличаше униформата си за училище. Не мина време и тя се показа. Униформата и стоеше перфекто, като истинска ученичка.

- Как е? – попита тя и се завъртя.
- Супер. – казах и аз като я огледах от горе до долу.
- Добре, сложих слушалката в ухото си така че ще имам пълен контакт с теб по всяко време и ти ще ме чуваш, но .. на японски. – каза ми тя и се усмихна от тип ‘‘прецакан си‘‘. Подадох й раницата и я потупах по гърба за довиждане. Преди да прекрачи прага ми се изплези и побягна надолу към стълбите.

- Хлапе .. – прошепнах аз на себе си и влезнах обратно вътре.

Слушах цял ден японска реч и дума не разбрах, освен ‘‘благодаря‘‘. Разбрах че влезна в контак с дилъра и явно прилагаше онези методи, на които всеки мъж се връзваше. Въздъхнах тежко от разочарованието че всички мъже са еднкави ... дори и аз.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

След месец в пребиваването ни в Япония нямаше никакво развитие, затова често се лутах из улиците и се чудех къде ли е живяла Ноел преди това. Веднъж ми бе показала една стара разпаднала се сграда, от която имаше бегли спомени да е живяла с майка си. Влезнах вътре за да поразгледам, изглежда е имало пожар .. имаше много хартийки и документи по земята, нищо то което може да се прочете. Взимах това което ми падне и четях до толкова до колкото имах възможност. На един от документите прочетох име ‘‘Аня Левтонова‘‘, явно руско, но защо руско? Кой е живял тук? Стана ми любопитно и започхан да търся още информация, намерих друго име, но япоснко заедно със снимка, предполагам бе майката на Ноел, защото фамилията бе една и съща. На листа хартия пишеше ‘‘Юко Шиори‘‘, определно бе майка й защото се приличаха. Още веднъж попаднах на руското име, докато не намерих снимка на малко момиченце, а по-късно и документ че е дъщеря на Юко Шиори. Взех всичко с мен, трябваше да проверя тези две имена и какво общо имаха те с Ноел.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Чух врата да се отваря и Ноел да вика със сладкото си гласче:
- Они-чан, прибрах се! – бе започнала да използва японски думи около мен и да ме нарича нейн брат. Когато влезна в стаята, тя ме погледна странно.
- Какво има? – попита невинно тя. Издразних се и станах рязко, след това я блъснах до стена и приближих тялото и лицето си максимално близко до нейното.
- Даниел? Лошо ли ти е? – объркано попита ме тя. С гневен тон повдигнах документите в ръката ми на нивото на очите й за да може да ги прочете.
- Не знам, ти ми кажи Аня. – казах гневно аз държейки захвата си около ръката й.

Пон Дек 24, 2012 4:43 pm

Вто Дек 25, 2012 9:12 pm

Глава Трета

Наблюдавах как реакцията й се промени. Очите й се ококориха, устните й се разтвориха, а дишането й се участи, лицето й пребледня и можех да се закълна че виждах как сърцето й лудо лумкаше под дрехите, имах чувството че ще счупи ребрата й и ще се приземи в ръцете ми. За първи път я виждах по този начин, за първи път виждах човешка емоция у нея, естественна, истинска, нейна емоция.
Не мина много време и тя се успокои.

- Знаех си че трябваше да запаля сградата до основи. – изсъска ядосано на себе си тя. Очите ми се разшириха. Тя е била виновна за пожара?

- Ти си запалила апартамента? – попитах невярващо аз.
- Да за да залича всичко, което може да бъде намерено, но явно съм си оставила ръцете. – отговори хладнокръвно тя. Погледнах към ръката й, която държах и я пуснах, стисках я прекалено силно, чак кръообръщението й бях спрял.

- Значи не отричаш? Това ли е истинското ти име? – попитах аз и седнах на леглото.
- Да. – отговори ми просто тя. Не знаех какво повече да попитам, просто ... самият аз блокирах.
- Защо? – попитах объркано.
- Какво защо? – попита ме обратно тя сякаш не разбираше.
- Защо си с друга самоличност? – попитах я аз.
- Имам си своите причини. – отговори ми тя. Това не трябваше да продължава така, тя бе опасна, беше прекално добра за годините си, в това да окрива информация за себе си. Естествено и възрастта й не бе истинска, оказа се че е на 18.
Станах от леглото и използвах момента докато тя не внимаваше. Хванах я за ръката и я метнах на леглото, за да предотвратя контра-атака от нея седнах отгоре й и вдигнах ръцете й, извадих белезниците и закопчах ръцете й за рамката на леглото. Станах от нея и седнах на лаптопа си, трябваше да информирам шефа ...

Беше някъде към полунощ, когато заспалата Ноел-Аня започна да се събужда. Тя ме погледна с измъчен поглед, а аз отместих моя от нейният.

- Даниел – промълви тя със сънен съблазнителен глас и започна да се върти до колкото й бе позволено. – Моля те отвържи ме, ръцете ме болят ... мисля че са изтръпнали, не усещам пръстите на ръцете си. – продължи тя. Не й обърнах внимание, още бях в шок че 18 годишно дете беше преметнало цяла служба за агенти, по точно 16 годишно хлапе, защото работи за нас от вече две години.

- Даниел .. – не спираше тя с молитвите си. Накрая се ядосах, станах и я отвързах. Тя остана в леглото още малко и разтриваше ръцете си. Не внимавах, обърнах се за миг, а тя веднага ме събори на леглото и повтори това, което аз направих с нея, с тази разлика че след като ме завърза остана да седи отгоре ми.

- Не те е толкова яд за това че преметнах цялата служба и излъгах за самоличността си, колкото за това, че в мокрите ти сънища присъства хлапе! – изсъска злобно тя и затегна белезниците до края. До някъде беше права, бях започнал да я сънувам. Чуствах се като пълен педофил ... та разликата ни бе цели десет години, а само до преди няколко месеца тя все още беше непълнолетна.
Ноел стана от мен и изгори всички документи които бях намерил относно нея, след като свърши с това започна и с флашките ми една по една и лаптопа.

- Твърде късно, вече пратих копие на шефа. – казах й загледан в тавана аз. Изглежда тръгна да проверява имейла ми за да се увери че не я лъжа, защото след това изтропа гневно по масата.

- Каква работа имаше в къщата, а? – попита ме гневно тя. Нищо не й казах. Просто ме освободи от белезниците.
- Започвай да опакоаш багажа си, връшаме се в службата. – каза ми тя и метна чантата ми.
- Ами мисията? – попитах я аз.
- Майната й на мисията, моята се провали. – отговори гневно тя.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Отново в Америка, отново на път за офиса на шефа, отново досадникът Майкъл.

- Ноел как беше мисията, хайде да-
- Да ти го начукам. – прекъсна го гневно тя и го отмина. За първи път се държеше толкова грубо с него и за първи път показваше гневът си. Влезнахме в офиса на шефа с гръм и трясък или поне Ноел.

- Невероятно, две години ... едно дете ни разиграва цели две години! – викна бясно той и удари по масата си, Ноел го излгеда с пренебрежение и досада.
- Какво ще правим? – попитах го аз.
- Не питай мен, а нея! Дори да сме разкрили самоличността й тя все още ни дърпа конците. – отговори гневно той и я погледна.
- Ще ме оставите да работя тук както преди, нищо няма да се промени, тази информация си остава между нас тримата. – даде заповедите си тя.
- Защо искаш да работиш тук? – попитах я аз.
- Имам си своите цели и причини. – отговори както винаги лаконично тя.
- Добре нека да се изнясним, хакнах системата ви за да влезна в службата като таен агент, все още имам информацията, която изкопах онзи ден, дори и сега да ме убиете или когато и да е, тази информация относно службата ще изтече. Освен това никога няма да намерите копието. Затова аз, като ваш враг ще е по-добре да ме държите близо в обкръга си, така и двете страни няма да пострадат. Всички ще са щастиливи, аз съм Ноел Шиори на 21. – обясни тя за да ни стане ясно.
- Хубаво. – предаде се шефа след дълго мислене, но си личеше че не бе доволен от поставените му условия. Какво ли бе чувството твой подчинен да ти дава заповеди и ти да си принуден да ги изпълняваш. Аз нищо не казах, така беше най-добре.

След седмица отново се върнахме в Япония и всичко се върна по старо му, освен факта че Ноел всъщност се казваше Аня Левтонова, беше на 18 години и имаше руски, български и японски корени.

Чет Дек 27, 2012 12:24 am

Глава Четвърта

Внимателно слушах разговорите на Ноел с дилърът от училището й, естествено нищо не разбирах, но все пак бях изключително съсредоточен. Кога разговорът им приключи оставих слушалките си и отидох до тоалетната. Явно Ноел ме е търсила, защото когато отново сложих слушалките на главата си единственото нещо което чух бе ‘‘пеле‘‘ ... за думата можех само да гадая.

- Съжалявам каза ли нещо? Бях до тоалетната. – отговорих й аз несигурен дали наистина ме бе търсила.
- Пикльо! – отговори сърдито и нацупено тя. Звучеше като малко дете. – Попитах те какво искаш за вечеря. – продължи тя.
- Вечеря? – попитах объркано аз.
- Да вечеря, оново ястие от деня което се яде вечерта и обикновенно никой не го пропуска за разлика от закуската. – обясни ми ядосано тя. Не че не знаех какво е вечеря, просто може би за първи път в живота ми ме питаха какво искам да вечерям, и то жена при това.
- Мейдей?? Зацикли ли? – обади се отново тя.
- Да. Не! Не .. просто .. не знам какво ми се яде. – казах бързо.
- Така кажи, какво ще кажеш за япоснка кухня? Домашно приготвена? – попита тя.
- Супер. – отговорих просто аз, после връзката прекъсна. Не знаех как да се държа с нея, но тя беше като дявол, фатална жена, 18 годишна с хакерски талант и боен дух. Не знам, но си мислех че тя ме върти на пръста си и ме мотае около мрежите си, така както правеше и с другите мъже.

Когато тя се прибра се захвана с вечерята, а аз продължавах с работата си на лаптопа.
Започна да ухае доста предизвикателно и вкусно, не се стърпях и отидох в кухнята.

- Точно на време. – каза тя и сервира една голям купа с ориз по средата на масата.
- Излгежда и ухае добре. – похвалих я аз и седнах на малката сгъваема масичка.
- Дано да съм го докарала и на вкус. – каза тя като истинска домакиня. И двамата седнахме и започнахме да се храним, установих че Ноел е добър готвач и с удоволствие продължих да пълня корема си с домашно приготвените гозби. За миг се отплеснах и загледах Ноел, бе висока, стройна, както вече установих, много млада дама. Косата й бе черна, а очите тъмно кафяви и бяха съвсем леко дръпнати, ако се боядиса в друг цвят на косата, никой нямаше да разбере че е японка и поради причината че бе висока, но това се дължеше на факта че е рускиня и българка. Тялото й бе добре оформено, естествено работата й го изискваше, имаше леки мускули, които не си личаха особено. Чак сега когато правих анализ на тялото й осъзнах че не знам нищо за самата нея, дори и характерът й, въпреки фактът че работим заедно от две години.
- Зяпаш. – изкоментира тя, а аз шокирано отдръпнах главата си назад и погледнах през прозореца за да замажа положението. Скоро се появи и неловкото мълчание, което ме дразнеше изключително много.
- Предполагам се чудиш каква игра играя. – прекъсна скучните ми мисли тя.
- Донякъде си права, установих, че въпреки фактът че работим заедно от две години, не се познаваме. – отговорих аз.
- Така е. – каза кратко тя.
- Понякога лаконичността ти ме побърква. – казах й аз и се засмях.
- Знам, обожавам да гледам как очакваш да кажа нещо повече. – отговори тя. Отново настъпи мълчание.

- Разбрах че ти си ме избрал за свой партньор, защо? – попита ме тя и отново наруши дразнещата тишина с приятния си за слушане глас.
- Заради изпитанието с буболечките и червеите. – отговорих и аз.

Историята бе дълга, но след като шефа реши да задържи Ноел в службата и да я тренира за агент, тя трябваше да премине през много трудни изпитания за да стане точно такъв агент, аз я наблюдавах през цялото време, естествено тя не знаеше за това. Нямах партньор и имаше още няколко кандидатки за тази позиция. Хареса ми начина по който се биеше и каменното й лице при разпитите в който я измъчваха, целта бе да НЕ издава никаква информация относно службата и себе си. Начинът по който гледаше когато наблюдаваше умъртвяването на един затворник. И накрая когато всички трениращи бяха накрани да бъркат в кутии, в които не знаеха какво има, за да извадят флашки. Ръката й мина покрай червеи, буболечки, ларви, змиорки, паяци и дори и човешки изпражнения, а лицето й остана все така безизразно и каменно. Завърши първа и дори не побърза да измие ръката си, дори при аутопсията на човек бе единствента, която не повърна. Чудех се през какво ли е преминала в детството си за да стигне до тук и да мине всички изпитания без проблем.

- Заради това? – изненада се тя. – Та това бе най-лесното и елементарно изпитание! – възкликна тя.
- Знам и точно за това! Останалите жени правеха погнусени физиономии постоянно, само твоето лице не мърдаше. Беше скрита задача, целта не бе да извадите флашките за максимално бързо време от тия гадости, а да не показвате емоция на лицата си, ти бе единствената, която мина задачата с лекота. – обясних й аз. Ноел кимна разбиращо.
- Но се чудя .. какво детство си имала за да имаш такъв контрол над себе си. – споделих мислите си аз.
- Отвратително ето какво! – каза рязко тя.
- Аз не познавам родителите си, осиновен съм от един от мениджърите в службата за това работя към нея, знам че имам германски корени, но не знам немски. – обясних и аз надявайки се че и тя ще ми сподели нещо повече за себе си.
- Знаех си че има нещо германско в теб! Освен фамилията ти, и видът ти навежда на мисълта че си европеец, заради светло кафявите ти очи и светло кестенявата ти коса, освен това си висок и слаб. – отбеляза тя. Това не бе отговорът, който исках да чуя, но поне водехме някакъв разговор.
- Сегашното ми име не е лъжа, Ноел, майка ми ме наричаше така. – каза тихо тя.
- Защо? – заинтересувах се аз.
- Майка ми не се е разбирала с баща ми, не го познавам, не можеше да промени името ми, но въпреки всичко ми даде друго. Ноел не е япоснко име, майка ми каза че е имало певица по нейното време и тя й била фен, казвала се Ноел затова ме прекръстила така. – сподели тя. За първи път тя говореше за себе за миналото си, а до колко вярно бе то, само Ноел си знаеше.
- Какво стана после? – попитах я аз.
- Отидох в сиропиталище след като майка ми почина, после избягах, създадох фалшива самоличност, хакнах системата на службата и ето ме сега. – описна на кратко положението си тя. Аз само кимнах, ясно бе че криеше нещо, всеки криеше нещо, но при нея човек трябваше да внимава, не се знаеше кога ще й падне пердето и ще избие всички до крак.

След като се навечеряхме продължихме с обичайните неща, работа, работа и пак работа, Ноел вече беше купила дрога от мишената ни и сега просто й оставаше да го разобличим във връзка с мафията.

Чет Дек 27, 2012 9:33 pm

Съб Дек 29, 2012 10:44 pm

Глава Пета

След дълги два месеца в Япония, отново бях способен да разбирам какво ми говорят. Мисията ни завърши успешно и сега отново можеше да се насладим на малките задачки от службата ни. Понякога Ноел трябва да влиза в интимен контакт с мъжете и това не ми пукаше особено, но когато разбрах че е на 18 някак си всичко се промени и започна да ми пука.
Така беше и миналата седмица, когато си раздаваше страстни целувки с език с някакъв чернокож малоумник, който не се притесняваше да мачка гърдите й и да я притиска все по-силно към себе си. Само ако знаеше че е на 18. Сега когато си спомня, в миналото тя правеше същите неща, само че тогава беше на 16. Само при тази мисъл тръпки ме побиват.

Не мина време докато не получихме новата си задача, а прикритието й въобще не ми се хареса.

- Какво искаш да кажеш че не ти харесва? – попита ме изненадано шефът след като му бях обяснил че прикритието на Ноел не ме радваше.
- Мисля че е прекалено, все пак е на 18. – казах му аз.
- Е, и? Хлапето си играе курвенските номера от 16 годишна, а ти чак сега взе да ми се притесняваш и тревожиш. – отговори скептично той. Подразни ме начина по който се изказа относно Ноел.
- Опасно е. – казах аз.
- Хахахаха, за Бога, всичко е опасно в този живот! Това е работата й да рискува, твоята също! На останалите също, моята работа също не е безопасна! – викна ми той. – И чакай малко, от кога си станал личен адвокат на Ноел? Тя ли ти каза че не иска да изпълни задачата? – попита той.
- Не. – дадох му кратък отговор аз.
- Само да си хлътнал по нея или да се захласваш по нея или каквото и да е, лично аз ще ти откъсна топките и ще ти ги навра в ануса! – направи поредната си груба забележка той.
- Не е това, но просто-
- Никакво просто! По документи тя се води 21 годишна жена, не смей да ми изтъкваш дали е законно или не! – засече ме той вече разгадал мислите ми. Излезнах от офиса му, нямаше какво повече да си кажем.
Работата бе такава: Ноел трябваше да се прави на проститутка за да се качи в колата на поредния дилър, който издирваме от месеци вече, опитахме с какви ли не образи, но все безуспешни, затова сега шефът бе решил да направи Ноел проститутка.

Закарах я на мястото на което се предполагаше че мъжът ще мине за дневната си доза секс. Беше 23.30, изгасих фаровете на колата си след като я паркирах в страни от пътя и започнах да наблюдавам. Ноел отпрати няколко коли, защото в тях не бе нужния човек. След един час чакане, най-накрая онзи педофил се появи и Ноел се качи в колата му. Изчаках известно време и тръгнах след тях. Беше спрял пред някакъв секс хотел и двамата с Ноел влезнаха вътре. Отново бяхме със слушалки и аз чувах всичко с тази разлика че Ноел не можеше да ме чува и не можехме да комуникираме както в Япония.
Наистина ми бе адски неудобно да ги слушам, но трябаше в случай че нещата се объркат.
Явно бяха започнали с целувките, защото чувах мляскането и тежкото престорено въздишане и пъшкане на Ноел. Така продължаваше около десет минути и накрая се зачудих дали пък наистина няма да го направят.
Изведнъж чух писък от Ноел и се заслушах по-внимателно.

- Знам че не си истинска проститутка, онези курви веднага почват да духат още щом се качат в колата, а ти кротко изчака до хотела. – чух мъжът да говори с гневен тон. Излезнах от колата и тръгнах към хотела, нещата не отиваха на добре за Ноел.
- За какво говориш? Аз не правя така с новите си клиенти, ти дори не ми каза какво искаш от мен. – отвърна му тя с невинно съблазнително гласче.
- Така ли? На мен ми изглежда че си от някоя служба дето ме издирват за дрогата и ти една от курвите им там, сега ще ти кажа какво искам... – започна да говори той, а единственото, което чух от страна на Ноел бе поредният писък. – Искам да те изнасиля, харесва ми когато се съпротивляват и ме молят да спра. – даде условията си той, крачката ми се забърза и скро бях в шибания хотел с многото стаи, трябваше да побързам преди и най-лошото да се е случило.
Чувах приглушени викове от страна на Ноел, предполагам онзи запушваше устата й. Бързах все повече докато накрая не разбих вратата и цапардосах педофила с един от столовете карайки го да изпадне в безсъзнание. Погледа ми се отмести на Ноел, която се изправяше от леглото. Побързах да отида до нея и да й помогна, но тя ме отблъсна.

- Не ме докосвай! – извика ми грубо тя, аз я оставих и информирах службата че сме хванали поредния дилър и тръгнах след Ноел, но преди това завързах мръсника за леглото и казах на рецепцията че негови приятели ще дойдат и ще го приберът.

- Ноел, Ноел чакай! – виках задъхано след нея аз. – Добре ли си. – попитах я.
- Била съм и по-зле. – отговори тя. Стоеше с гръб към мен и не можех да видя лицето й, което ме дразнеше.
Предполагам беше шок за нея. Може би е девствена, но дори и да не е, едва ли на някоя жена ще й е приятно да й се нахвърлят по този начин. Изнервих се и обърнах Ноел рязко с лице към мен с ясната мисъл да я прегърна, но спрях веднага щом видях лицето й. Косата й бе разрошена и спластена от вероятното скубане, устните и бяха разкъравени от евентуален удар, а окото й бе синьо и подуто. Идеше ми да се върна и да оскубя топките на педофила, но не исках да я оставям сама. Погледнах към очите й и за първи път ги виждах толкова навлажнени. Ноел се отскубна от мен и отново показа гърба си, забелязах разкъсаните й дрехи, свалих сакото си и й го наметнах, оставяйки ръцете си на рамента й.

- Съжалявам че не дойдох по-скоро. – извиних се тихо аз. Усещах как сълзите напираха в нея и как се мъчеше да не ги изпусне, не знаех през какво преминава, не знаех болката й, не знаех че един мъж е способен да нарани до толкова една жена и да я накра да мрази всички останали, не знаех че Ноел може да покаже такава емоция, не знаех че и тя се страхува.
- Поплачи си не се въздържай, ще ти олекне. – посъветвах аз.
- НЯМА! Сълзите за признак за слабост, а аз не съм слаба! – викна истерично през преграхналият си глас тя.
- Не са признак на слабост, а на сила, беше силна прекалено дълго време, държа лицето си вкаменено две години, време е да му позволиш да излее мъката си. – убеждавах я аз. – Съжалявам, сигурно си уплашена от случилото се, за момиче на твоята възраст това бе отвратително преживяване. – споделих аз.
- Ако намекваш че съм девствена и че заради това плача, грешиш! Това дори не беше изнасилване! Вече са ме изнасилвали и знам какво е, плача защото .... защото ме е яд на себе си че ... че за втори път не можах да се защитя, трябваше да разчитам на теб, през всичките тези години в които тренирах тялото си, накрая се оказва че не е било достатъчно! – каза болезнено тя през горчивите си сълзи. Не знаех какво да мисля. Вече изнасилена? Само това обясняваше доста неща. Не исках да знам за миналото й, то със сигурност е било ад, а сега само заради тази случка то се връщаше обратно, спомените й от преди сигурна се криеха в някое ъгълче на мозъкът й и чакаха тя да заспи за да й припомни през какво е преминала.

Качих я в колата и потеглих към нас докато на ум псувах и кълнях по домова книжка всички в службата като не пропуснах и себе си.

Чет Яну 03, 2013 12:10 am

Глава Шеста

Спомням си че на вън валя сняг, а у нас бе топла и приятна атмосфера. Живях в малко жилище в центърът на Токио заедно с майка си. Единственият човек, който познавах, който ме обичаше и се грижеше за мен. Кой да предположи, че дните ни заедно ще свърашт по толкова грозен и болезнен начин? Детството ми бе тотално заличено в този студен зимен ден, завинаги. Заместено от желанието за отмъщение, този ден ме направи това, което съм и днес. Лъжкиня, престъпница, студена към хората, груба и недоверчива.

Бях с майка си в кухнята и пекохме курабийки за предстоящите празници. Помоли ме да й донеса брашно, когато на вратата се изтропа силно. Видях страха в очите й. Майка ми плахо се доближи до врата и погледна през шпионката, после тихо отстъпи назад и ми даде знак с ръце да съм тиха. Бързо извади телефона си и набра полицията, но твърде късно. Двама едри и високи мъже разбиха вратата ни и нахлуха в кухнята. И двамата бяха чужденци и започнаха да говорят на непознат език за мен. Майка ми започна да ръкомаха и да отрича, аз просто гледах смразено, не можех да направя нищо, не можех да защиятя майка си, нито да й помогна, бях дете, невинно малко пет годишно дете. Единият мъж бе баща ми, познах го от една от снимките, който бяха в дневника на майка ми. Човекът, който ни бе изоставил бе сега тук за да ни довърши. Той хвана майка ми за врата и я бутна в плота, тя от своя страна изквича от болка. С викове се затичах към нея, но другият мъж ме повдигна с лекота и попита нещо баща ми, той кимна в съгласие и двамата се усмихнаха зловещо. Мъжът събори всичко от масата и ме просна върху нея като парцал. Започнах да викам, майка ми също. Баща ми я стовари на земята и почна да я удрая злбоно и силно, без да пести сили. Опитах се да се измъкна, но мъжът започна да дърпа косата ми и ме удари силно през лицето, усетих кръвта да се стича от устните ми. И двмата ни биха, изведнъж видях как насилникът ми започна да разкопчава панталоните си, изпаднах в ужас и започнах да крещя от ужас, повдигна роклята ми и свали бельото ми. Аз пищях виках, блъсках, но какво можеха да направят две детски ръце срещу тези на същинска двуметрова горила? Положението при майка ми бе същото, с тази разлика че тя бе тиха, очите й бяха сини и подути от всички тези удари по лицето й. Баща ми я изнасилваше, полу-мъртвото тяло на майка ми.
Изведнъж усетих жестока и пронизваща болка между краката си. Мъжът се смееше доволно и движеше тазът си напред назад бързо и с груба сила. Аз пищях и ревах от коварната болка. Той не спираше да ме удря, усещах как губя съзнание, как силите ми ме напускаха. И двамата закопчака доволно панталоните си и се приготвиха да излезнат. Но преди това баща ми извади пистолет и простреля майка ми няколко пъти. Кръвта й се пръсна навсякъде по стените, аз дори нямах сили да извикам, едвам виждах заради подутите си очи. Опитах се да се размърдам от масата, когато усетих пронизваща и остра болка около талията си, баща ми ме простреля с последния куршум, аз паднах мъртвешки от масата и погледнах мъртвото тяло на майка си. Опитах се да докосна лицето й, безобразеното й лице, но силите ми ме напускаха.
- Мамо ... – бяха последните ми думи преди да загубя съзнанието си.

В болницата полицаите се опитаха да изадят някаква информация от мен, но безуспешно. Мълчах, докато студените ми горчиви сълзи се търкарляха по бузите и гърлото ми. Майка ми бе мъртва. Най-скъпият ми човек бе отнет завинаги от мен. Болка и омраза се бореха за надмощие в мен, накрая решителността ми за отмъщение победи.
Избягах от болницата и отидох на местопрестъплението, взех документите, които ми трябваха и подпалих жилището, после се шляех по улиците и така докато не ме приеха в дом за сираци. Всеки ден търсех информация за баща си и миналото си, учех упорито английски и руски след като разбрах за корените си, с времето започнах да уча български, разбрах че баба ми бе българка, която искала да ме осинови и да вземе попечителството. Така и стана. Тя ми разказа всичко. Майка ми Юко Шиори имала афера с боса на руската мафия. Скрила от него че той има дете и така той решил да си отмъсти, като ни убие и двете. Жалко за него. Времето на болка и страдание щеше да започне много скоро. Избягах от България и заминах за Америка с фалшиви документи. Скоро започнах работа като таен агент и шпионин за една от най-добрите Американски служби, които се занимаваха с мафиоти и дилъри. Това бе моето минало. Моето гадно, нещастно изпълнено с болка и празнота минало.

----------------------------------------------------------------------------------------------

Отворих бавно насълзените си очи. Леглото беше меко, значи че това не бе моето легло. Чершафите меки и бели, ухаещи на добър прах за пране. Чух шум зад себе си и обърнах главата си. Беше Даниел, който режеше с макетно ножче разни писма и хартии. Той остави ножа на масата и погледите ни се срещнаха. Той се усмихна леко, аз не отвърнах. Повдигнах завивките си и видях че съм облечена с някакви шорти и риза. Нищо не си спомнях. Забелязал действията и замисленото ми лице, Даниел побърза да се обясни и да разясни обстановката:

- Ако не си спомняш нищо, мога само да ти кажа че сама се преоблече след като ти дадох дрехите и те оставих сама, когато се върнах спеше непробудно на леглото ми и те оставих така. – обясни ми той. Аз просто го погледнах, нито кимнах, нито му казах нещо. Само си мислех каква глупачка бях, колкот тъпа можех да бъда. Толкова ли травмирана и уплашена бях, че да кажа на непознат че съм била изнасилена като дете? Добре че не продължих да давам информация относно миналото си и извършителите. Още бях учудена на себе си, защо го казах, защо ми се изплъзна така от устата, защо? Сега щяха да завалят въпросите, ако не днес то утре, ако не утре, то след седмица. Сама си копаех гроба, прекалено добре го знаех. За Даниел сега имаше две опции, мой съдружник и помощник или да го убия сега на място.
Станах рязко от леглото му и бутнах Даниел на един от фотьойлите и седнах в скута му. Хванах го с едната ръка за косата и издърпах главата му назад, а с другата взех ножа и го упрях до гърлото му. Беше прекалено шокиран да мисли за каквото и да било или да прави каквото и да е.

- Ако кажеш на някого за случилото се вчера и за това, което аз ти казах, кълна ти се ще те убия и не си мисли че просто си говоря! – казах заплашително аз със студен и твърд глас. Той ме изгледа смаяно и дълго мълча преди да проговори.
- Няма. – каза просто той.
- И по-добре, защото наистина ще се наложи да изтребя цялата служба. – повторих аз заплашителния си тон и станах от него. Даниел докосна врата си, там където до преди малко бе опрян ножа, за негово щастие нямаше и драскотина, но какво да се очаква от такъв калпав нож.
Той стана от фотьойла и излена от стаята, използвах момента за да се преоблека. После тръгнахме към службата.

Чет Яну 03, 2013 3:36 pm

Пет Яну 11, 2013 5:50 pm

Глава Седма

Нищо не питах Ноел. Абсолютно нищо. Просто карах автомобила си тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило. Мотивите й ми бяха ясни, е добре де не бяха, само някои и не бях сигурен дали са мотивите й или нещо друго, каквото й да бе, аз й вярвах. Вярвах в думите й, относно това че ще изтреби цялата служба. Хлапето не беше за подценяване никак даже, дори надценяване нямаше да е достатъчно за нея. Още щом я видях раздразнена или гневна, знаех че шега с нея не бива, а точно сега, когато сама допускаше грешки и разкриваше миналото си, точно сега тя бе бомба със закъснител, една грешна стъпка и си мъртъв. Наистина държеше на думите си, които често бяха заплахи. Веднъж на една мисия едва не уби клиента, който постоянно я обарваше, а тя го предупреди поне десет пъти. Накрая беше откаран в спешното с три счупени ребра, подуто око, вътрешен и външен кръвоизлив и счупена ръка.
Да, днес тя щеше да изкара яда си на боксовата круша и отново да я разпердушини. И все пак по-добре на нея от колкото на някой от службата.

Паркирах колата си и тя дори не ме изчака да влезнем заедно. Не че ме интересуваше, така беше по-добре и за мен. Отиде в тренировъчната зала, аз също, но само като наблюдател. Нямаше да кажа на никога относно миналото й, но за сметка на това щях сам да го разуча.
Гледах с какъв гняв удряше по крушата докато потта й се стичаше надолу по красивото й и добре оформено тяло, гледката стана леко еротична, затова се заех с разни документи и доклади от предишни мисии.
За нещастие Майкъл бе решил да си напъне късмета с Ноел за пореден път, но копелето избра лош момент и то много лош при това. Тялото ми се напрегна, сякаш аз бях там, влезнах в залата за да слушам разговорът им и да преотвратявам евентуални побоища.

- Хакерче, как си? – попита с досадния си флиртаджийски глас той и уви ръка около рамото й.
- Супер. – каза с нормален тон тя, което ме учуди, явно едночасовото млатене на боксовата круша й бе помогнало да се оттърве от злобата и гнева.
- Малкият Майкъл е доста превъзбуден напоследък, замислих се дали ще можеш да ми помогнеш да освободя напрежението. – попита я той възбудено и приближи тялото си до нейното. Засягаше доста неуместна и неподходяща тема ... молех се за неговото оцеляване макар и да исках Ноел да му нашари гъза едно хубаво за да си намери място най-накрая.
- Кажи на малкият Майкъл да си гледа работата. – отговори спокойно тя.
- Но той жадува за теб! – прошепна той в ухото й. Това преля чашата и Ноел го хвана за гушата. По изражението му си личеше че тя не пести сили.
- Махни се до пет секунди или наистина ще ти счупя нещо. – заплаши го тя с онзи тон, след който винаги ставаха мелета.
- Майкъл трябваш ми! – намесих се аз преди да е станало твърде късно, виждах го, усещах го че тя всеки момент ще го докопа и ще го счупи.
- Почакай бро, тук ми се опъват, а мен това ме възбужда тройно повече, особено когато- ...

Това беше. Ноел го хвана за връта, извъртя го към себе си и го преметна, карайки въздухът му да спре. Честно казано ме бе страх да се намеся. Но знаех че ако не го направя аз щях да си изпатя от цялата работа. Майкъл се изправи, но Ноел го изрита толкова силно в слабините че чак аз усетих болката. Не бях чувал мъж да вие от болка по този начин, но сега благодарение на нея, този звук ми стана познат. Хвана го за косата докато той все още се гърчеше от болка и го погледна със задоволство:

- Питай малкият Майкъл дали е способен да прави деца, тогава може и да легна с теб. – каза тя и блъсна главата му в пода и излезна от залата. Аз отидох до Майкъл и му помогнах да стане.

- Този път прекрачи границата. – казах му аз докато му помагах. Той само изпъшка.
- Кълна се, това малко курве ще остане само и тогава ще се позабавлявам с нея. – засмя се злобно той. В този момент нещо ми кипна. Блъснах го до стената силно и го хванах за тениската.
- Слушай какво копеле, ако посмееш да я докоснеш още веднъж се кънла че не тя, а аз ще те лиша от поколение. – не знаех какво лице правя, но той ме изгледа уплашено и кимна в съгласие, което ме изненада. Пуснах го грубо и отидох до тоалетната.

Изплакнах лицето си, подпрях се на мивката и се загледах в огледалото. Не знам защо, но се мразех, мразех и останлите мъже и най-вече тези, които бяха причинили това на Ноел. Спомних си как плака в съня си и вика за помощ, а накрая когато се успокои протегна ръката си към мен и единственото, което каза бе ‘‘мамо‘‘. Нима сънуваше това, което бе преживяла преди години? Нима майка й бе убита в присъствието й? Исках да я питам, но не можех, не и сега, когато психиката й бе толкова лабилна.
Просто щях да започна проучването си и когато имах достатъчно въпроси, щях да я питам.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Мина се месец от проучването ми когато започна да ми става ясно защо Ноел бе хакнала системата на точно тази агенция. Само тази агенция се занимаваше целенасочено с мафиоти и дилъри. Значи тя издирваше някого, но кого? Използваше нашето обурудване за да се докопа до някого, за да отмъсти. Изнасилвачът й? Най-вероятно. Мисля че времето бе дошло аз да задам въпросите си.
Карах колата си когато реших да започна.

- Случайно да познаваш изнасилвачът си? – попитах директо аз.
- Моля?! – стъпи са се от въпроса ми тя.
- Помниш или познаваш? Или може би знаеш какво работи .. – намекнах й аз.
- Какво?! – повтори тя със същият изненадан тон.
- Случайно да е дилър или мафиот? – продълж аз.
- Проучвал си ме! – извика изненадано и невярващо тя.
- Да, горе-долу съм запознат с мотивите ти, явно познаваш изнасилвачът и чрез службата ти го търсиш за да си отмъстиш, така ли е? – попитах хладнокръвно аз.
- Копеле мръсно! – изкрещя тя и се хвърли на врата ми и започна да ме души, колата започна да се движи на зиг-заг, защото аз губех контрол над воланът. Накрая я забих в един стълб и пушек започна да излиза от нея. И двмата излязохме от колата, аз се обадих на пътна помощ, а Ноел ме гледаше с очи изпълнени със злоба. Явно бях познал, бях прав относно мотивите й.

Прибрах ме се у нас и й обясних своите мотиви.
- Няма да кажа на никой, но трябва да знам какво се е случило преди. – отговорих й аз.
- Защо? – попита тя готова да ме убие.
- Защото искам да ти помогна. – казах й аз.
- Моля? – изненада се тя и ме погледна недоверчиво.
- Не си мисли че си единствената със собствени цели и мотиви. Аз също имам работа в службата, която засяга личният ми живот. – обясних й аз.
- Какво ми пука? Това си е лично моя работа! Сама ще се справя. – озъби ми се тя.
- Така ли? Боя се че заради фалшивата ти личност нямаш достъп до архивите и малко трудно ще постигнеш целите си, аз от друга страна имам достъп до там, шефът вярва че те наблюдавам и те държа под око, но не знае всичко за нас. – казах й аз.
- За нас? От кога сме отбор? – попита ме подигравателно тя.
- От днес! Кажи ми това, което знаеш за изнасилвачът си и може да го намериш по-бързо от колкото си очаквала. – дадох аз своето предложение. Ноел ме изгледа преценяващо.
- Ами ако откажа? – попита ме надменно тя.
- Тогава се боя че истинската ти самоличност ще се знае от всеки от службата ни. – заплаших я аз.
- Пробвай се. Защото информация относно твоето ‘‘истинско‘‘ семейство ще стигне до шефа. – заплаши ме обратно тя. Значи все пак ме бе проучила, отново бях с един ход назад от нея. Видях как доволна усмивка се появи на лицето й, а очите й засияха от щастие че ме е прецакала.
- Добре, явно ще играем по твоята свирка. – предадох се аз.
- Ще те използвам докато мога, явно ще си ми от полза. – сподели тя и отново се усмихна зловещо. Нямах избор, хлапето ми дърпаше конците.
- Е как да ти помогна? – попитах я аз.
- Търся баща си. Босът на руската мафия. – каза тя. Аз само застинах. Нима това генийче пред мен бе дъщеря на боса на мафията? И то не на коя, а на руската? Сега вече бях повече от убеден .. шега работа с нея не биваше.
- Ще видя какво мога да намеря. – казах поразнео аз.
- Хубаво. – каза доволно тя и излена от жилището ми с една от онези ‘‘ти си мой‘‘ усмивки.
Това да се занимаваш с мафията си бе повече от опасно, да искаш да отмъстиш на боса на мафията си бе чисто ритуално погребениe.

Сря Фев 06, 2013 11:03 pm

ДААА ФАДА МАКАС КОМПА МИ Е ОТНОВО ТУК И СЕГА ЩЕ ВИ ЗАЛЕЯ С НОВИ ГЛАВИ И МОЖЕ БИ НОВИ ИСТОРИИ, КОИТО ИЗНИКНАХА В ГЛАВАТА МИ ДОКАТО НЯМАХ КОМП!

Глава Осма

- Говоря ли на сън? – попита ме Ноел и наруши онази неловка тишина, която лазеше по нервите ми. Бяхме в канцеларията и преглеждахме разни папки, доклади и прочие. Явно знаеше че съм я чул докато е спала, но защо тя не знаеше дали говори насън?
- Ами ... да. – казах с кратка пауза аз и я погледнах, тя не отдели очите си от папката, която държеше. – Защо? – попитах накрая аз. Тя повдигна главата си и погледите ни се срещнаха. Тези нейни мрачни тъмни очи с моите светли очи.
- Защото не знам какво правя докато спя. – отговори тя.
- Не са ли ти казвали-
- Не, не са, защото бях в сиропиталище и къде ли не! – отсече ме бързо тя.
Отново се замислих над думите й, относно това на кого иска да отмъсти. Баща й. Той ли бе изнасилвачът? Той ли й бе причинил такова нещо? Това беше отвратително, гнусно и ужасяващо! Що за човек би направил подобно нещо? Изкушавах се да я попитам, сега бяхме сами, но ме беше страх от реакцията й. Да беше ме страх от 18 годишно момиче, мен 28 годишния, 195 сантиментровият германец. И все пак, любопитството в мен надделя и събрах сили и смелост да я попитам.

- Предполагам мразиш баща си .. след това което ти е причинил. – казах аз с паузи и мек тон, сякаш размишлявах на глас. Тя стоеше и си четеше папката кротоко и спокойно. – Сигурно .. имаш много да му връщаш и предполагам мразиш всички мъже по света. – казах аз, а тя ме погледна. В следващият момент се озовах опрян на рафта, а тя държеше гневно ризата ми и я стикаше в юмруците си.
- Ще те помоля да не връщаш миналото ми обратно. Ако толкова те интересува дали баща ми ме е изнасилил ще те успокоя, не беше той, а негов колега! – каза повече от заплашително тя. Забелязах че се бе повдигнала на пръсти за да е горе-долу на моето ниво на очите. Остави ме рязко и продължи с четенето.
- Тогава защо ти е да отмъщаваш на баща ти? – попитах я аз без да се замислям от последиците. Тя ясно ме бе предупредила да не връщам миналото й обратно, а аз чисто и откоровенно като последния глупак й зададох поредния въпрос. Този път ме събори на земята, седна от горе ми, хвана ме с едната ръка за гушата, аз с другата ръцете ми.
- Защото баща ми отне най-скъпият човек за мен, пред очите ми! Трябваше и аз да съм мъртва, но извадих дяволски добър късмет след като оцелях бруталното изнасилване от колегата му, пребиването ми до смърт отново от колегата му и накрая круршума от баща ми, който засегна жизненоважни ограни! – сякаш див вълк бе отгоре ми, само леко да мръдна и бях сигурен че месата ми ще хвърчат на посоки. Тя наистина бе насъбрала доста злоба и гняв в себе си. Дете на пет години е преживяло такова нещо. Най-лошото е ... може би е, че е оцеляла. Сега трябва да живее с тези болезнени спомени, гневът и желанието за отмъщение.
Чух че някой се прокашля зад нас.

- Ако до толкова не можете да увладеете страстите, то тогава отидете на предназначено място. – обади се един от колегите ни.
- Защо? Това притеснява ли те? – попита със закачлив прелъстителен глас Ноел и постави ръката си на бедрото ми, тялото ми се напрегна, беше прекалено близко до ... онази област.
- Махам се, махам се! – каза засрамен мъжът и напусна стаята по бързо от Юсейн Болт. Ноел също стана от мен, а аз поостанах там легнал на студената земя за да се осъзная. Толкова бързо бе променила тонът и реакцията си и лицето си. Тя имаше пълен контрол над емоциите си, особено когато самоличността й бе застрашена. Ноел вече я нямаше, но аз все още лежах на пода. От колко време не бях спал с жена? Не мога да кажа точно време, но със сигурност беше повече от две години. Чудех се дали нямаше да е лоша идея да си наема проститутка ... накрая можеше да се превърна в изнасилвач, защото в момента най-близката и единствената жена до мен бе Ноел. Нещата щяха да свършат зле, затова наистина се замислих добре над идеята с проститутката.
Най-накрая станах и се запътих към офисите. По пътя срещнах същият колега, който ни бе сварил в неудобната позиция.
- Оплела те е в пайжините си пич, по-добре внимавай! – пошегува се той с мен докато се разминавахме. Аз се усмихнах иронично на себе си. Може би бе така. Това хлапе ми влизаше под кожата и осъзнавах че започва да ми пука за нея, или може би това бе желанието за секс? Наистина ми трябваше проститутка преди да сме получили нова мисия, която да е на майната си.

- Даниел, шефа те чака в кабинета си. – съобщи ми Майкъл, аз само му кимнах и отидох там. Ноел също бе вътре.
- Даниел, добре дошъл, имам нова мисия за вас двмата. – каза доволно шефа.
- Ок, каква? – попитах нормално аз.
- Свързана е с италианската мафия. Утре заминавате за Хаваите. – каза той и ме загледа любопитно.
- Ок. – казах аз. Сякаш ми казваше нещо ново.
- Като семейство. – допълни той.
- Добре ... – отговорих аз леко несигурен какво точно има под ‘‘семейство‘‘.
- Имам в предвид млдоженци на меден месец. Трябва да изкопате нужната информация от мафията нищо повече, но .. двама от колегите ни са мъртви заради неубедителното си играене на млада влюбена двойка. Мафията ги е убила по-рано тази сутрин. Възлагам задачата на вас с надеждата да е успешна, мафията знае че в хотела в който са се настанили са пратени агенти, които ги разучават. Ако бъдете разкрити се считайте за мъртви. Надявам се Ноел да ни покаже отново добро акатьорско майсторство. – обясни той и погледна Ноел. На мен мислите ми все още бяха върху ‘‘младоженци на меден месец‘‘, точно сега ли? Точна сега ли мисията трябваше да е от точно този ‘‘жанр‘‘?
- Дадох всички документи и информация на Ноел, паспортите ви, новите ви личности и прочие ... нека ви напомня .. искам убедително играене, не искам да свършите като колегите си. Ще се наложи да ви позволя и полов контакт в името на мисията и прикритието ви, това е. Даниел ... ти ще се водиш от Ноел. Сигурен съм че тя вече има сценарият в главата си. – каза той и се подсмихна някак ... доволно? Излезнахме от кабинета, а аз все още не вярвах на ушите си.

- Ще отида до нас да си събера багажа, ще мина през вас рано сутринта. - прекъсна перверзните ми мисли тя, аз само кимнах.
- Завиждам ти брато ... ще делиш едно легло с хакерчето. – сложи ръката си на рамото ми Майкъл.
- И преди съм делял легло с нея, сега ще е друго. – казах все така разсеяно и отнесено аз.
- Моля и преди? Правихте ли нещо? – попита любопитно той.
- Не глупако! Бяхме на мисия в която аз бях пасивен играч, както винаги, но сега ще се наложи да покажа лицето си. – отговорих аз.
- Ясно, е тогава успех гледай да не ви пръснат мозъците! – пожела ми късмет той повече от весело. Може би ме кълнеше на ум. Не знаех, само знаех че ... този контакт и тази интимност, която щяхме да споделяме с Ноел, щеше да попречи на самоконтролът ми.

Пет Фев 08, 2013 1:30 pm

Съб Апр 27, 2013 11:47 pm

Уважаеми читатели,
Реших да изтрия тази тема от форума ... този жанр не е мой стил и имам доста трудонсти с писането. Препрочетох последната глава , която не съм побликувала ... не останах доволна от написаното, като цяло не съм доволна какво съм написала и как се е получило. Вижда ми се много вулгарно и объркващо, трябва ми време за да свикна с подобни истории за да мога да ги пиша разбиращо така че и аз самата да разбирам какво пиша. Съмнявам се че има хора на които ще им пука за историята, но не искам да карам да чакате нова глава или продължение на историята. В момента пиша две нови истории, които са по-приятни за чете и които са мой тип жанр. Тази история може би ще я продължа и поднова догодина, до тогава ще съм натрупала достатъчно умения за подобни жанрове.
Другата седмица ще изтрия историята.

Благодаря за разбирането.

Нед Апр 28, 2013 7:22 am

Хамелеон ХХ {16+}

Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}

Re: Хамелеон ХХ {16+}