Отмъщението

Здрасти,реших да пусна една нова история.Знам,че не съм завършила първата,но тази много ми хареса и реших да я споделя с вас.Не съм я крала,моя си е писах я преди няколко дни.Надявам се да ви хареса и поне тя да се гледа повече от предишната.Приятно четене.



Пролог
Студ.Болка.Празнота.Мрак.Това виждах и чувствах.Силите ме бяха напуснали отдавна.Очите ми не искаха да се отварят,това ме изнерви.Опитах да раздвижа схванатото си тяло,което бе парализирано с хилядолетия.Успях.С един силен ритник,вратата на ковчега изхвърча на високо.Въздъхнах тежко и отворих очите си.Красота.Най-после можех да виждам света отново.Задоволство ме заля за пръв път от хиляди години насам,усмихнах се.Излязох с лекота от гроба и се приземих гъвкаво.Беше тъмно и Луната светеше ярко.Погледнах я с жаден и възхитен поглед.Бях забравила красотата и силата й.За пръв път от години почувствах отново силата в жилите си,изпуснах въздуха тежко.Притворих леко очи и огледах гробището.Всичко беше променено.Последно го помнех като една съборетина,старец който пазеше и малкото хора които плачеха.С досада почистих останалата земя по-старите ми средновековни дрехи.Мисълта,че животът и самият свят е променен ме заинтригува.Но това,което най-много хвана интереса ми бе хората.Под хора отлично знаех кой трябваше да открия.Или по-скоро кои?Това бяха коварните мъже,които ме убиха и затвориха преди хилядолетия в този проклет ковчег.Гняв и ярост ме заляха,но сега не му беше нито мястото нито времето за да излизам емоциите си.Огледах за пореден път гробището и изчезнах в мрака.Тичах с всички сили навътре в гората,изведнъж се озовах на шосето.Някаква светлина се приближаваше към мен,свих юмрука си и я ударих.Оказа се някакъв автомобил.Явно предсказанието на старата вещица се оказа истина.Животът и света ще се появи коренно,нов живот и вид ще приемеш ти.Но сърцето ти,болката ще излекува ли?Помнех тези думи наизуст,бяха се запечатали в главата ми.Върнах се в старото ми имение и останах приятно изненадана.Имението беше подновено,боядисано и изглеждащо красиво.С възхищение влязох вътре,нямаше никой.Видях една табела на портите.Взех я и зачетох:
„Поради добри намерения,подновихме това имение.Понеже никой от жителите не иска да го купи,ще се разроши до две години.Ако се намери купувач,моля обадете се на дадения номер”.
Прочитайки го на един дъх се изненадах.Гняв забушува в мен,искаха да унищожат моят дом!Нямаше да го позволя,не и сега когато се завърнах.Отидох и откопах съкровището,което бях скрила знаейки съдбата си.Светлината на златото се отрази в очите ми.От днес нататък животът ми щеше да се промени,а щом откриех виновниците.Щяха да се молят за милост.
Първа Глава
Мрака ме обкръжаваше от всякъде.Стоях сама в средата на хола в моето имение.Погледа му блуждаеше навсякъде.Сърцето ми отново биеше,въпреки това то бе мъртво.Убито още когато бях съвсем малко и невинно дете.Момиче на което му отнеха всичко най-скъпо и ценно.Преди три хилядолетия живеех в малко селце,което много обичах.Имах две сестри и един по-малак брат.Майка ми беше шивачка,а баща ми ковач.Живеехме си добре,забавлявахме се.Докато не дойде денят в който аз се промених.Навърших четиринайсет години,от тогава започнаха да се случват странни неща с мен.Виждах същества,които смятах за отдавна изчезнали.Говорех с демони,самата аз се превърнах в един от тях.Минаха се години.Пораснах и щом станах на осемнайсе нещо в мен се пречупи.Жаждата за кръв постоянно ме преследваше,след време с мъка осъзнах че съм вампир.Криех се и прикривах следите си,когато убивах жертвата си от която се хранех.След време се появиха красиви и привлекателни мъже,харесах ги.Смятах,че някой от тях ще ме заобича и ще му споделя тайната си.Влюбих се в един от тях,притежаваше най-красивите очи които бях виждала.Черни и толкова дълбоки,че се губих в тях.Той също ми казваше,че ме обича и аз се радвах.Мина се време и щом му споделих каква съм си промени държанието.Държеше се студено,сякаш съм нищо за него.Една вечер отидох при една стара вещица,която се криеше в горите.Предсказа ми,че ме грози смъртна опасност и ще умра.Аз не й повярвах и си тръгнах.Видях своя любим да върви към старата къща и тръгнах след него.Скрих се под прозореца и леко се надигнах.Той и останалите двама бях вътре.Обсъждаха нещо и се смееха високо,когато споменаха моето име.Нещо ми подсказваше,че трябва да бягам.Но въпреки това останах,което се оказа най-голямата ми грешка.Те ме усетиха.За миг тялото ми се скова от страх,тръпки ме побиха.Обърнах се готова за бягство,но той се появи пред мен.Усмихна ми се така,както аз обичах.Сърцето ми заби лудо,знаех че това няма да свърши добре.Той ме хвана в железен захват и нямаше как да избягам,дойдоха и другите.Погледнаха ме подигравателно,аз се ужасих.За първи път в живота си почувствах толкова голям страх и ужас.Завлякоха ме вътре,започнаха да ме събличат.Съпротивлявах се,но те бяха повече и по-силни.Макар и вампирка осъзнах,че и моят любим е бил като мен.Изнасилиха ме.Гавреха се с тялото ми,което преди няколко минути беше чисто и неопетнено.Чувствах убийствена болка,но това само ги накара да се смеят злобно.Облякоха ме в черни погре*ални дрехи и ме вкараха в един ковчег.Преди да сложат капака той се приближи до мен,наведе се и ме целуна.Тази целувка ми беше последната.Усетих нещо да пробожда плътта ми,беше сребърен кинжал.Но този път не чувствах болка,не чувствах нищо освен студ и празнота.С празен поглед паднах вътре и видях как затваря капака усмихвайки се самодоволно.Това беше моята история,макар и толкова позорна.Дълги години,векове и столетия очаквах мига да се преродя.Мигът дойде.Сега бях отново жива,но този път много по-силна от преди.Копнеех за сладко отмъщение,копнеех за кръвта и живота им.Макар на години да бях доста стара,на вид изглеждах като седемнайсе годишна тинейджърка.Това щеше да ми е от полза и то доста.Погледнах се в огледалото и харесах новия си вид.Вместо медено кестенява коса и зелени очи сега бях друга.Дългата ми катранено черна коса стигаше до гърба ми,а сивите ми очи бяха красиви и блясъка в тях оживя.Тялото ми беше стройно и мускулесто,бюстът ми бе едър сега и тогава макар и крехката ми възраст.Усмихнах се доволно,после погледа ми премина по-старите и изпокъсани дрехи.Намръщих се.Трябваше да напазарувам и да подновя гардероба си.Още по-сред нощ отидох при така наречения кмет и купих имението си.Той остана изненадан и доволен от избора ми,дадох му парите и си тръгнах.Привличах вниманието на околните с вида си и отидох в най-близкия огромен магазин.По-името разбрах,че го наричаха мол.Влязох вътре и с възхищения започнах да си избирам красиви дрехи.Купих много дрехи,обувки и други неща от които може да се нуждае една жена.Прибрах се доволна и започнах да разглеждам новите си дрехи,с тях щях да изглеждам доста добре.Разбрах,че има гимназии в които съвременната младеж се изучава.Реших да се запиша,като по-този начин щях да науча доста неща за миналия и сегашния живот.Взех си дълъг душ,наслаждавайки се на ваната.Изсуших си косата и се отпуснах в мекото и удобно легло.За пръв път от години щях да спа като един нормален човек,който въпреки това не бях.Не и вътрешно.Аз бях вампир,демон и чудовище.Точно тези три наименования описваха истинската ми същност.Душа отдавна нямах,дявола ми я отне преди стотици години.Радост,щастие,веселба?Тези понятия не ги знаех,камо ли изпитвах.Не и след всичко случило се от преди.Единственото,което чувствах бе болката,гнева,яростта,самотата,мрака и студът.Студ който чувствах от както онова копеле ме уби най-безчувствено.Затворих очи и игнорирах всички спомени и въпроси,които ме измъчваха.От утре щеше да започне новият ми живот.Живота на най-отмъстителната и красива жена-демон Стейси Лорънс!Утрото дойде и аз отворих бавно очи.Липсваше ми вида на красивото изгряващо слънце.Преди се усмихвах като го гледах,но сега само го гледах без никаква емоция в очите.Изправих се и тялото ми изпука,засмях се нещо което не бях правила от дете.Облякох бяла риза с дълъг ръкав,черна лъскава поличка която стигаше малко над стройните ми бедра.Сресах дългата си коса и се гримирах,обух си черни кецове.Взех си така наречената раница и излязох.Заключих вратите на имението и тръгнах към портите,като разкопчах първите три копчета.Вървях бавно по-улиците,беше тихо и приятно.Небето бе небесно синьо,а облаците снежно бели.Приближих се до огромна гимназия и се усмихнах,това беше новото ми училище.Влязох вътре и ме упътиха до директорския кабинет.Влязох вътре и бях топло посрещната от красива жена на около тридесет години.В сравнение с мен тя беше новородено,смях ме заля но не се засмях.Седнах пред директорката и я разгледах.Имаше дълга тъмно кестенява коса стигаща до раменете,красиви зелени очи които ме гледаха топло и красива фигура.Беше облечена в синя рокля,която полепваше плътно по-тялото й.Усмихнах се вътрешно.Виж ти имахме си секси директорка.Искри заблестяха в очите ми и тя проговори най-после:
-Добра дошла миличка-топло ме посрещна тя-Как се казваш?попита ме тя.
-Стейси Лорънс-просто отговорих аз.
Тя ме изгледа с интерес и се изправи в цял ръст,последвах примера й.Стигаше ми едва до брадичката.Поредната безчувствена усмивка цъфна върху бонбонено розовите ми устни.
-Радвам се,че избра нашата гимназия Стейси.Аз съм директорката ти Мелани Крос и те приветствам за добре дошла-огледа ме с усмивка жената-Ще си в 11а клас,класната ти е добър човек.Веси ела,ако обичаш-повика някого по-телефона Мелани.
С любопитство наблюдавах тази жена,която толкова много ме привличаше.С болка осъзнах,че знам причината поради която я чувствам толкова близка.Беше същинско копие на покойната ми майка Клариса.Мъка ме заля,но я отблъснах.В стаята влезе мило момиче на около седемнайсе години.Погледна ме леко стреснато и се обърна към директорката.Сините очи на момичето ми напомниха за сестра ми Кристина,гледаха също толкова плахо и срамежливо като нея.Дългата й златисто руса коса бе вързана на няколко опашки,като я правеше сладка.След кратък разговор двете се обърнаха с усмивки към мен.
-Това е Веси,Стейси.Тя е от твоя клас и сега ще те заведе.Ако имаш проблеми обърни се към мен или нея-топло отвърна Мелани и ми се усмихна.
Кимнах леко в отговор и последвах спокойно момичето пред себе си.За годините си се движеше доста бързо пред мен,досада се появи в очите ми.Това момиче бързаше така,сякаш съм някакво чудовище.Мм в крайна сметка аз наистина бях чудовище,но не и толкова коварно.Стигнахме до някаква стая номер 213,тя спря и ме изчака.Погледнах я и срещнах погледа й,усмихнах се доволно.В очите й открито виждах страха с който ме гледаше.Застанах до нея и влязохме едновременно.Вниманието на целия клас се обърна към нас,дори не ги удостоих с поглед.Прекалено под нивото ми бяха.Веси се приближи до доста млада учителка и започнаха тихо да говорят.Имах време да разгледам и двете от близо.Веси беше красива блондинка,висока горе-долу колкото мен.Стройна,с дълги бедра и едър бюст.Учителката притежаваше рубинено зелени очи,дълга черна коса която бе вързана на кок и фигура на балетистка.Намръщих се.Явно всички в днешно време бяха красиви и притежаваха чар.Госпожата най-накрая ми обърна внимание,повика ме при себе си.С ленива стъпка тръгнах към нея.Спрях и погледите ни се срещнаха.Нейния мил и топъл,а моят мрачен и студен.Младата жена се учуди на държанието ми,но това не ме интересуваше.
-Добре дошла в класа Стейси,радвам се че ще си в моята паралелка-усмихна ми се топло тя.
-Хм-казах само.
-Ако обичаш,представи се на класа-подкани ме отново мило тя.
Това ме изнерви.Мразех хората да се правят на такива каквито не са.С досада се обърнах към класа,погледа ми прецени всеки от учениците.
-Името ми е Стейси Лорънс,друго не ви засяга-представих се бързо и погледнах класа.
Накрая спря върху едно момче.За миг дъха ми секна.Сърцето ми заби лудо,както никога досега.Той приличаше толкова много на него.На предпоследния чин стоеше много красиво момче,което гледаше през прозореца.Късата му катранено черна коса стърчеше бунтарски на посоки,а очите му срещнаха моите.Бяха толкова черни и дълбоки,точно като тези на Джъстин.Болка ме заля при спомените,които имах с този човек.Спомени как първата ми и последна любов ме уби,използва тялото ми най-безчувствено и уби човека в мен.Унищожи го завинаги,като създаде на негово място един изрод.Едно чудовище,звяр от който всички се бояха.Стиснах зъби за да не изкрещя кой е той и защо прилича на него толкова много.Госпожата на име Таня ми каза да седна точно пред него.Не изгарях от особено желание да седя близко до копието на мъжът,който ме уби.Въпреки това седнах игнорирайки любопитните мъжки погледи и тези на момичетата,които ме гледаха завистливо.Усмихнах се доволно.Може на години да съм стара,но определено съм много по-красива и опитна от днешните тинейджъри.Веси седна до мен,извади учебниците си и започна да преписва плана.Последвах примера й макар и да не ми се пишеше особено.Така наречения звънец би и всички излетяха буквално от стаята като не видели.Облегнах се назад и ръката ми удари нещо.Обърнах се и видях,че ръцете ни почти се докосват.Дръпнах моята като ужилена и той ме погледна смаяно.Веси ме хвана за ръката и издърпа към себе си,учудих се на силата й.Станах и тръгнах с нея.Излязохме от стаята и се запътихме към стола.Седнахме и тя ме погледна нерешително.
-Виж знам,че може да ти прозвучи странно но ме е страх от теб-погледна ме искрено тя.
Усмихнах се.Харесвах искрените хора,а те бяха рядкост в днешно време.Погледнах я,погледа ми омекна.Наведох се близо до лицето й и видях как почервенява.
-Харесвам искрените хора,но нямаш причини да се страхуваш от мен-засмях се леко и тя се смути.
Отлично знаех какво й бе минало през ума като се доближих толкова,но аз нямах наклонности към другия пол.Не.Предпочитах мъжкия,но след случилото се в онази къща намразих всичко.Намразих най-много себе си и глупостта си.Затова,че се влюбих в първия срещнат и си го получих.
-Разбирам-плахо ми отвърна тя-Сигурно вече знаеш името ми-погледна ме с големите си сини очи.
-Да знам го Веси.Виж не искам да се страхуваш от мен,не искам никой да се.Но не очаквай от мен да е държа мило.Не съм такъв мм човек-обърках я с думите си.
Тя ме погледна смаяно и погледна зад мен.Обърнах се и проследих погледа й.Гледаше към някакви момичета,усмивка цъфна върху устните й.Приближиха се към нас и седнаха спокойно.Тази до мен беше червенокоса с зелени очи,красиво тяло и привлекателна усмивка.Другата до Веси бе с дълга черна коса и същите сиви очи като моите.Усмивката й беше някак мрачна.Последното момиче имаше сребристо руса коса и небесно сини очи.Веси ми се усмихна и ги представи:
-Тази до теб се казва Шарлот,до мен е Христина но и викаме Хриси.А другата блондинка е Алис-с усмивка ми каза тя.
Отвърнах на усмивката й,за пръв път се усмихвах топло от векове.Шарлот ме погледна с интерес,Алис плахо и се засмях.Замислих се дали с Веси не са сестри.Христина ме изгледа изпитателно,което ме развесели.Отдавна никой не бе проявявал такъв интерес към мен.
-От къде си Стейси?попита ме изведнъж Хриси.
Погледнах я сякаш е извънземно и бързо обмислих отговора си.
-От Пеинт-отговорих просто,надявайки се да повярват.
Тя ме погледна пронизващо и се усмихна.Нещо в това момиче не ми харесваше.Криеше нещо и аз щях да разбера какво.Дълго време ме разпитваха,а аз с радост им отговарях.Беше ми забавно в тяхната компания,но въпреки това не се отплесвах.Имах си цел и щях да я изпълня на всяка цена!

Надявам се да няма много грешки и да ви е заинтригувала.

Ето и следващата глава,надявам се да ви хареса



Втора Глава
До колкото разбрах имахме още два часа и бяхме свободни.Предпоследния час имахме Биология,стаята беше на втория етаж.Ние бяхме на първия.С момичетата се качихме и се настанихме по-местата си.За жалост аз стоях сама,мм но пък си ми бе добре.Веси стоеше с Алис,а Шарлот с Хриси.В стаята влязоха учениците и погледа ми проследи красавеца от по-рано.Вървеше прекалено гордо и наперено,това ме издразни.Не беше повече от другите,е аз бях но не и той.Видях как се приближава към мен,напрегнах се.Нима стоеше с мен?Това ми се стори нелепо и го погледнах студено.Той дори не ме отрази,стиснах зъби.Мразех да ме игнорират,най-малко лигльовци като него.Остави си нещата на чина и отиде при мъжка компания.Сега имах възможността да го разгледам подробничко.Имаше съвършено тяло,мускулите му прозираха през дрехите.Беше облечен с прилепнала тениска,дънки и кецове.Тениската перфектно очертаваше добре изваяните му мускули и плочки на корема.На дясната си ръка,на рамото имаше татуировка на нещо.Понеже част от ръкава я закриваше не успях да я разгадая.Намръщих се.Този красавец си бе спечелил одобрението ми.Беше висок с фигура като на боец.Когато се смееше му се появяваха трапчинки,това вече ме обезоръжи.Този човек определено бе надарен от всякъде.Забелязах,че до него стоят също толкова красиви и мускулести момчета.Единия беше блонди с сини очи и руса коса.Имаше красиво лице и заразителна усмивка.Тялото му бе не по-малко надарено и красиво от това на моя красавец.Третото момче имаше къса кестенява коса,а зелените му очи се смееха весело.Продължавах да ги разглеждам,докато не ме цапна хартия по-рамото.Обърнах се с намерение да навра хартията на виновника там от където е излязъл.Гнева ми се изправи когато видях ухилените физиономии на приятелките ми.Нацупих се.Макар и да ми беше забавно,започвах да се държа като истинско момиче.От една страна бе хубаво,но от друга не.Защото така можех да забравя целта си.Часа започна и красавеца седна кротко до мен,дори не ме погледна.Това ме изнерви.Всички момчета ме зяпаха,дори приятелчетата му но не и той.Бях свикнала да имам всичко и всичко,но този красавец ми се дърпаше.Господина се обърна към мен през средата на часа:
-Извинявай Стейси,но ще отидеш ли до библиотеката за да ми донесеш една библия-помоли ме привлекателния мъж.
Вгледах се в красивите му черни очи и кимнах в отговор.Тъкмо да стана и отново чух гласа му:
-Съвсем забравих,че си нова.Браян ще я придружиш ли?обърна се той към красавеца до мен.
Усмихнах се триумфално.Значи това бе името на този сладур.Станахме двамата и излязохме от стаята тихо.Вървях след него наслаждавайки се на гъвкавото му тяло.Имаше стегнат задник,който наперено се движеше.Засмях се и привлякох вниманието му.Черните му очи ме погледнаха първо учудено,след това мрачно.Ако беше вампир,определено щеше да му отива.Стигнахме до библиотеката и библиотекарката ни каза,че излиза и като намерим каквото търсим да я почакаме.Не търсихме дълго библията.Браян седна на един стол,а аз на масата.Позата в която бях бе прекалено съблазнителна и предизвикателна,не го гледах.Но знаех,че погледа му изследва тялото ми.Най-после бе проявил интерес и към мен.Усмихнах се.Рано или късно щеше да се предаде.Мисията ми нямаше да има против,ако се позабавлявам с този красавец.Все пак сексът с човек е едно нормално нещо,но сексът с вампир си бе направи друго.Погледнах го и видях,че ме зяпа.Потънах в красивите му очи.Тъкмо да стана и усетих студената му ръка върху мекото си бедро,застинах на мястото си.Чувството беше приятно,но и болезнено.Отново ме налетяха спомените,но ги игнорирах.Приближи се до мен и се наведе,устните ни почти се допираха.На устните ми продължаваше да стои самодоволната усмивка и той я забеляза.Подсмихна се леко и се отдръпна.Изгледах го разочаровано,но веднага си възвърнах гордия вид.Сам щеше да ме иска,но тогава ще е късно.Изправих се наперено,оправих си късата поличка и тръгнах към вратата.Той гледа дълго зад мен,усмихна се и провикна:
-Почакай-гласа му беше плътен,дълбок и приятен.
Напомни ми за този на Джъстин.Гняв ме заля.Обърнах се към него и той видя леко почервенелите ми очи,проклех се умствено за слабостта си.Срещнах смаяния му поглед и излязох с библията в ръце.Върнах се в стаята и дадох мълчаливо книгата.Учителя не ме попита за красавеца,започна да чете нещо и вратата се отвори.Вътре влезе усмихнатия Браян.Не го погледнах,нямах желание.Отлично знаех,че ще ме изнудва като всеки жалък човек.Но не беше познал!С Стейси Лорънс шега не биваше и той щеше да го разбере много скоро.Седна до мен и се облегна назад.По-едно време почувствах как ръката му гали бедрото ми и настръхнах,как смееше.Нямаше никакво право да ме пипа,нямаше право да пипа ВАМПИР!Това ме вбеси и е обърнах.Застинах на мястото си.Той откровено си ме гледаше с аленочервените си очи.Беше вампир!Подозрения ме заляха,но не казах нищо.Махнах грубо ръката му от крака си и продължих да гледам красиви господин.Часа свърши и се запътихме към салона.Имахме физическо.Аз нямаше да играя,все пак бях по-къса пола за бога.Госпожата ме извини понеже бях нова,седнах си на пейката и се замислих.Възможно ли беше да има някаква връзка с Джъстин?Приличаха си толкова много сякаш бяха братя,ами ако наистина са?Въпросите ми останаха без отговори.Изправих се и отидох в съблекалните.Нямаше никого и легнах на една пейка,наместих се удобно и притворих очи.През деня се чувствах слаба,бях гладна и жаждата се усилваше с всеки измина миг.Само това,че бях близко до човешка кръв ме подлудяваше.Отворих светкавично очи,някой влезе при мен.Обърнах се бавно и погледнах мрачния поглед на Браян.Изправих се бавно и той се приближи.
-Не трябва ли да играеш-подигравателно го попитах аз.
-Взех си почивка-самодоволно се усмихна той и ме притисна в стената.
Изпъшках леко,усещах всеки мускул с тялото си.Погледнах го и прочетох желание и любопитство в очите му.
-Какво искаш?нервно го изгледах.
-Да разбера каква си ти и защо дойде точно в нашето кротко училище-притисна ме още повече той.
Ядосах се,а когато бях ядосана по-добре да бягаш на далеч.Изритах го с лекота.Оправих дрехите си и го погледнах мрачно,той се изправи и изтупа дрехите си.Погледна ме развеселено и се доближи светкавично.Този път го притиснах аз в стената.Усетих как ръцете му галят гърба ми и се спускат към задника.Харесваше ми,но първо трябваше да разбера целта му.
-Това не те интересува сладурче-прошепнах му в ухото.
Той се засмя.Погледнах го учудено и в следващия момент сменихме местата си.Вдигна ме прокарвайки с наслада ръце по-бедрата ми и докоснах стената.Намести се между краката ми и ме изгледа дяволито.
-Не ме интересува ли?Мм напротив скъпа,интересува ме-имитира съблазнителния ми глас и ме целуна.
Божичко от кога не бях докосвала устни.Чувството беше забравено,но Браян ми го припомни.Не,той не ме целуваше настоятелно и грубо като Джъстин.Устните му ме целуваха страстно и диво,езиците ни се преплетоха в игра за надмощие.Увих ръцете си около врата му и притиснах тялото му в своето.Знаех,че училището не бе най-подходящото място за секс но това не ми пречеше.Махнах тениската му и с възхищение прокарах ръце по-мускулите му,целунах го страстно и прокарах устни по-врата му.Той присви леко очи и ме притисна в себе си,усещах желанието му и се усмихнах.Махнах ризата си и видях желанието в очите му,ръцете му погалиха бавно гърдите ми.Изпитах възбуда както никога досега.Ръката му продължи по-надолу докато накрая спря там където преди бях невинна.Там където преди бях девствена,но ми отнеха всичко.Пусна ме на земята и махна поличката ми и панталона си,привлече ме към себе си сля устните ни в дива целувка.Ръцете му погалиха гърба ми и откопчаха сутиена,захвърли го и ме огледа.Див огън се появи в очите му,усмихнах се доволно.Събори ме на пода и стовари тежестта на тялото си върху моето.Гърдите ми се притискаха в неговите,чувствах как възбудата му расте.Устните му се отделиха от моите и слязоха надолу към шията ми,остави мокри дири от езика си и продължи надолу.Спря и погали нежно гърдите ми,наведе се и захапа едно от зърната.Стиснах очи,усещането беше върховно.За пръв път не изпитах отвращение,каквото изпитах тогава.Той ме накара да изпита удоволствие и да искам още.Гърдите ми се надигнаха молейки за още.Езика му образува кръг около едната ми гърда,после се премести на другата.Имах чувството,че полудявам от възбуда.Браян ме побъркваше,караше ме да треперя в очакване.Устните му потърсиха моите и се сляха,задрасках по-гърба му диво.Пръстите му навлязоха там където никой не би се осмелил.Знаех,че съм влажна и готова за него.Той ме погледна с потъмнелите си от страст очи и устните му заслизаха надолу.Пръстите му се движеха бързо в мен,извивах се от удоволствие.Изведнъж пръстите му се замениха от езика.Извиках леко името му и тялото ми само се повдигна,за да задържи устата му вътре.Езика му ме подлудяваше,възбудата ми растеше и скоро нямаше да издържа.Когато най-после ме остави на мира от това сладко мъчение го придърпах към себе си,обхванах го здраво и той присви очи от удоволствие.Целунах го и леко облизах,усетих как се втвърди и се усмихнах дяволито.Не само той можеше да играе игрички,щеше да види той с кого си играе.Изблъска ме грубо от себе си,бутна ме назад и се намести между бедрата ми.Затворих очи.Почувствах го.Усетих го.Беше вътре в мен и се движеше бързо,чувството беше върховно.Поех в неговия ритъм и той изръмжа доволно,прокара устни по-врата ми и зарови лицето си в косата ми.Дъха му опари кожата ми,тежестта на тялото му притискаше моето.Тласъците му се усилваха все повече и повече,а аз треперех от удоволствие и наслада.Щом свърши се отдръпна от мен.Задъхан ме погледна и прокара бавно пръст по-очертанията на брадичката ми.Придърпа ме в скута си и ме целуна страстно,отвърнах му.Откъснахме се с мъка един от друг,започнах да се обличам.Той ме наблюдаваше кротко,но в погледа му виждах желание.Усмихнах се и се заех с закопчаването на ризата си.Той се изправи вече по-панталон и ме придърпа в обятията си.Мушна ръцете си в сутиена ми и смачка гърдите ми,издадох лек стон и го погледнах укорително.Ако продължаваше така нямаше да спрем никога,а когато аз исках нещо то не свършваше скоро.Избутах го с мъка от себе си и закопчах ризата си,като оставих три копчета откопчани.Погледнах го и му подадох тениската.Браян я взе от ръката ми и уви ръката си около талията ми,придърпа ме и вдигна брадичката ми.
-Така и не ми отговори Стейси-меко ми прошепна и целуна.
Целунах го така,че се задъха и го избутах от себе си.Усмихнах му се самодоволно и преди да изляза от стаята му казах:
-С времето сам ще разбереш Браян-гласа ми се запечата в ума му.
Излязох с доволна усмивка и слагайки си раницата се запътих към имението си.Вървях бавно,а по-улиците нямаше никого освен мен.В главата ми се въртяха сцените от по-рано с Браян,тялото ми се напрегна.Желанието отново набъбна в мен,но го игнорирах.Сега не беше време за секса,никак даже.Трябваше час по-скоро да открия тези копелета и да ги накажа,а след това мм да започна живота си от начало.Прибрах се и оставих раницата на масата в хола,отидох в кухнята и си сипах студена кола.Изпих я на веднъж и облизах устните си,бях гладна.Очите ми просветнаха застрашително и се усмихнах,изчаках да се стъмни и излязох.Луната и мрака ми действаха като прикритие,видях една жена да върви клатушкайки се и се озъбих.Нападнах я и забих дълбоко зъбите си в крехкия й врат,кръвта й беше сладка и вкусна.Изпих я до край и ми се допи още,съжалих че не я убих бавно.Засмях се и грубо захвърлих тялото й,огледах се за още една жертва и щом очите ми я фокусираха се усмихнах доволно.Този път беше мъж,а именно тяхната кръв обичах най-много.До колкото успях да го огледам беше едър и набит,нападнах го в гръб.Опита се да се удари,но с лекота прекърших ръката му.Той падна на земята и лицето му се изкриви болезнено.Наведох се и погледнах лицето му,беше красив.Целунах го страстно и усетих смайването му.Устните ми се преместиха на врата му и кръвта му премина в тялото ми.Беше ненаситна и някак си прекалено вкусна,пуснах безжизненото му тяло и изтрих с език кръвта от устните си.Предоволна се прибрах в къщи,легнах на голямото си легло и заспах уморена.

Ако има грешки,съжалявам но бързах да я напиша.

Трета Глава

Посрещнах утрото лумнала в пот.Тренирах от пет сутринта,все пак трябваше да поддържам това тяло.Избърсах потта от челото си и отпих жадно от студената вода,изпразних цялото шише.Изхвърлих го в кошчето и оставих уредите.Някой позвъня на вратата,с досада оставих сладоледа и слязох долу.Отворих вратата с замах и пред себе си видях онзи сладур,който беше приятел на Браян.Сините му очи ме погледнаха с възхищение.Усмихнах се самодоволно.Не всеки беше надарен с идеално тяло като моето.Мускулите на ръцете ми бяха изпъкнали,плочките бяха напрегнати.А гърдите ми се повдигаха тежко от натоварването.Поканих го вътре и зачаках да се съвземе.Влезе малко притеснен и затворих вратата,днес ми вървеше.Сипах си студена бира и го погледнах.
-Какво мога да направя за теб-гласа ми беше мек и пленителен.
За миг се замисли,след което се приближи до мен.Притисна тялото ми в своето и ми прошепна тихо:
-Какво си направила с Браян-гласа му ме провокира.
Не очаквах този сладур да е толкова неустоим,камо ли мрачен.Въпреки това,мм мускулите му бяха съвършени.Желанието ми за секс отново ме заля,понякога се мразех наистина много.Не очаквах,че когато се преродя ще искам толкова много.Жалко,бях сгрешила.Съвзех се и го избутах леко от себе си,като прокарах пръст по-корема му.Той се напрегна,срещнах погледа му.Беше мой!Желанието в очите му говореше достатъчно.Вътрешния ми демон вече обмисляше и съставяше еротичните ни сцени,което ме накара да се смутя.
-Нищо за което да се тревожиш-внезапно му отговорих.
Погледна ме студено,обърна се и тръгна към вратата.Мислех си,че ще си тръгне.Сгреших.Върна се и ме прикова в стената.Наведе се и настоятелно ме целуна,изпитах удоволствие.Но настоятелната му целувка ми напомни за Джъстин,той беше същия грубиян.Това ме отврати,макар и сладура да нямаше общо с него.Изблъсках го от себе си и го погледнах гневно.Нямаше да им бъда играчка.Само аз можех да използвам телата им,те нямаха право.Никой проклет мъж нямаше право,не и след изнасилването ми преди хилядолетия.Погледна ме учудено,след което погледа му омекна.Отново беше веселото момче,което виждах в училище.Заразителна усмивка цъфна върху лицето му.Скръстосах ръце пред гърдите си и промърморих:
-Ако приятелчето ти иска да ми каже нещо,то нека дойде сам.А не да праща шутовете си-тона с който го казах го засегна.
Нямах това намерение,но гнева ме беше завладял.Той помръкна,очите му от сини станаха златисти.Заби ме в стената и се изправих пъшкайки.От доста време не се бях била,а с този сладур никак не ми се биеше.Погледнах го свирепо,за миг се вцепених.Лицето му се удължи напред,появи се муцуна.Тялото му тяло стана космато и нокти пораснаха на краката и ръцете му.Зъбите му се изостриха и ушите удължиха.Беше върколак!За бога,това сигурно беше шега?Смятах,че отдавна съм заличила всички от тях.Явно за пореден път бях сгрешила с мисленето си.Нападна ме и аз с лекота хванах ръката му.Макар и върколак,ние вампирите бяхме много по-силни от тях.Забих му главата в пода без да ме интересува дали го боли,чух само продължително ръмжане.Усмихнах се злобно.Обичах да причинявам болка на хората и безсмъртните,като мен.Някой пак почука на вратата.Не смятах да оставям зверчето си само,затова и не отворих.Само след миг вътре нахлуха Браян и зеленоокия красавец.Погледнаха първо приятеля си,след това мен.Определено бяхме смешна и интересна гледка.Той проснал се на пода,а аз само по-къси панталонки и сутиен притиснала главата му с крак.Погледнах ги подигравателно,но след миг помръкнах.Стигаха ми вече изненадите.Мразех изненади!Най-много подобни на тази!Браян се приближи внимателно,а другото момче остана зад него.Погледа му ме провокираше,прекалено пронизващ бе.Пуснах леко блондито и с наслада наблюдавах реакцията му.Изправи се и надут като пуяк ме изгледа кръвнишки,забелязах омразата в очите му.Това ме развесели.Не очаквах тези същества да са толкова забавни и жалки.
-Може да си секси кукла,но не ме разигравай-гневно ми се нахвърли той-Не ме предизвикай,иначе ще ти цепна хубавата главица-довърши скучната си заплаха.
Прозях се на пук на него и се подпрях на стената.Явно днес щях да позакъснея за гимназията.Третото момче хвана развихрения си приятел и го успокои само с поглед.Интересно.
-Каква си ти-този път въпроса бе зададен от Браян.
Погледна го и видях омразата в очите му,красиви и мрачни очи.Усмихнах се по-скоро на себе си от колкото на него.Изправих се и приближавайки се до него спрях,наведох се до врата му.Чувствах нормалния му пулс,но изведнъж тялото му се напрегна.Усети дъха ми в врата си и настръхна,хвана ме за рамената.Лицата ни бяха само на няколко сантиметра едно от друго,замислих се.
-Защо трябва да ти отговарям?засмях се подигравателно.
Усетих как ръцете му грубо ме стискат и му хвърлих гневен поглед,този път той се усмихваше победоносно.Мислеше си,че ме е притиснал?ХА!Огромна лъжа.Очите ми почервеняха и той тъкмо да каже нещо,се намери забит в стената.Ударих с всичка сила гръбнака му и чух леко пукане.Усмихнах се.Щеше да си плати за това,че ме подценяваше.И той и приятелчетата му.Красавеца който досега стоя мирно се напрегна,погледнах го кратко.Не можеше да бъде!Страх ме завладя за миг,нима бяха живи?Това беше един от тях.Това беше Гарет!Не можех да повярвам на очите си.Мислех,че сънувам.Исках да се събудя от този кошмар,но с болка осъзнах че не е сън.Стиснах силно зъби и погледите ни се срещнаха.Неговия беше искрено учуден и любопитен,а моя пълен с омраза която би убила.Нападнах го с желание да го убия,забих го силно в стената.Той ме изрита в корема,но не почувствах нищо.Изправих се и в ръката ми се появи меч.Определено бях пълна с изненади и те щяха да го разберат,много скоро.Гарет ме изгледа леко уплашено,след което се наведе.За малко да му отрежа главата.Ужас,не улучих!Въпреки това продължих да го нападам,рано или късно щеше да ми падне.Браян се съвзе доста бързо,учудих се.Скучен гръбнак трудно зарастваше.Явно и той не бе за подценяване.Блондито застана зад мен,Браян от едната ми страна.Намръщих се.Да не би да плануваха да ме обкръжат?Та това беше абсурдно!Погледнах бързо всеки един от тях и съставих плана си.Блондито ми се нахвърли отзад,но аз го преметнах като с всичка сила го забих в пода.Той изкриви лицето си от болка.Браян се възползва от разсейването ми и ме хвана в гръб,изръмжах гневно.Бяха голяма глупачка!Трябваше много по-рано да загрея,че онзи подлез е Гарет.Но не,бях решила да им дам шанс.Е моя грешка.Аз не давам шансове на НИКОГО!За миг цялото ми тяло се отпусна,след което от мен започна да излиза светлина.Браян ме пусна леко учудено и застана до Гарет,който ме гледаше спокойно.По-тялото ми се появиха йероглифи.Оо да бях станала машина за убиване през тези шибани хилядолетия.Засмях се злобно и зъбите ми пораснаха.Приближих ги спокойно и без никакво затруднение ги хванах и дигнах за врата и двамата.Браян стисна очи,задушаваше се.Гарет мм това проклето копеле дори не мигна,а аз отлично знаех какво му причинявам.Пуснах ги на земята,въпреки че бях безчувствена аз не бях само едно.Коварна убийца!Нямаше да падна на тяхното ниво,а то бе меко казано ниско.Наведох се до Гарет и му прошепнах:
-Къде са останалите от грубичката ти-гласа ми беше като камшик.
За миг лицето му побеля,след което очите му засвяткаха гневни искри.Развесели ме.Засмях се.Погледнах го весело.
-Далеч от теб кучко-обидата му не ме засегна.
Аз наистина бях кучка,но от добрите.А може би това бе още една моя грешка?Погледнах го подигравателно,изправих го за врата.Притиснах го в стената и прокарах ръката си надолу по-стегнатия му корем.Усетих как се напрегна,усмихнах се.Макар и след хилядолетия този кучи син още ме желаеше.Смях ме заля,смях който бе горчив и безпристрастен.Пуснах го от високо и се обърнах.Отидох и си взех този път цялото шише с бира.Отпих жадно и ги изгледах предупредително:
-Като се върна да ви няма-това се отнасяше за тримата ми нахалници.
Те ме изгледаха различно.Браян някак…топло?Блондито кисело,а отрепката студено.Не ми пукаше особено как ме гледаха,но този Браян.Странно защо,но ми беше влязъл под кожата.Стиснах зъби.Да не би да се влюбвах в него?Невъзможно!Аз не можех да обичам,не можех да чувствам нищо!Случката винаги щеше дами напомня какви гадове са мъжете,а жените жертви.Но аз щях да им наложа ново време.Време в което нито една жена няма да страда,а мъжете ще изпитат унижение,забрава и болка.Ах сладката болка от която се родих.Започваше да ми липсва,макар и понякога да се побърквах от нея.Слязох вече облечена по-къси панталонки и тениска.Погледнах си кухнята.Нямаше ги.Усмихнах се самодоволно.Значи все пак ме бяха послушали,това ме изпълни с задоволство.Взе раницата си,оставих бирата на масата и излязох от имението си.Вървях по-улицата с предоволна усмивка,но тя помръкна моментално.Щом Гарет ме бе разкрил,значи и другите двама щяха да се довлекат.Мисълта,че ще се срещна очи в очи в Джъстин ме накара да потреперя.Все пак той бе доста по-опитен и възрастен вампир от мен,но за сметка на това аз кипях от енергия и щях да го убия.Или с логика,или с лъжи.Той щеше да ми падне и тогава…Спрях да мисля за този подлец и влязох в класната си стая.Бях дошла първа и нямаше никой друг.Вдигнах рамене и си седнах отгоре на чина,затворих очи и се отпуснах.Мислите и въпросите отново ме заляха,но влизането на някой в стаята ги прекъсна.Бих му благодарила,но щом разбрах кой е категорично се отказах.Браян ме гледаше учудено,погледа му отново пропълзя по-тялото ми.Беше облечен с риза с къс ръкав и разкопчана наполовина,а прилепналите дънки съблазнително подчертаваха бедрата му.Бедра около които увивах вчера своите.Усмихнах се.Той го забеляза.Приближи се бавно до мен и застана между краката ми,нямах против.Напротив!Дори и да се движеше с онези изроди изпитвах доста силно привличане към него.Харесвах го.Не го оценявах само в сексът,въпреки че там беше фантастичен.Оценявах го като човек,вампир и най вече като личност.Наведе се и почти докосна устните ми.Не издържах.Хванах ризата му и го придърпах към себе си.Устните му завладяха моите.Езикът му проникна властно в устата ми,подсмихнах се.Колкото и високомерно,надменно и егоистично да се държеше аз знаех едно.Той също се привличаше,както и аз.Гордостта не ми позволяваше да му споделя колко много ми харесва,как искам да съм с него.За бога нямаше да се влюбя в него!Макар и това да беше на път да се случи.Гневно изръмжах и го изблъсках от себе си.Той се отдръпна и ме погледна усмихнато.Нямах против да му покажа с кой си играе,но влезе ученик в класа.Погледнахме се с разочарование и седнахме спокойно един до друг.По-време на часа усещах ръката му как гали гърба ми,Веси естествено не го забеляза.Както и никой друг,а само аз.Това ме изнерви.Този човек само секс ли искаше?Усмихнах се дяволито.Самата аз не бях по-различна от него,да не говорим за демона ми.Но това което ми направи силно впечатление беше,че блондито и Гарет отсъстваха.Това нямаше да свърши добре.Гняв и подозрения ме заляха.Тъкмо да се обърна към Браян и вратата се отвори.Въпреки това не се обърнах.Останах загледана в студения и някак тъжен поглед на Браян.Ръката ми хвана моята нежно и я целуна.Това ме изуми.Каква игра играеше.Отворих уста да го попитам,когато застинах на мястото си:
-Ученици,това са новите допълнения.Джъстин и Рик-представи ги класната ни Таня.
Вкамених се.Сърцето ми спря.Дъха ми секна.Цялото ми тяло се скова от напрежение.Това бяха те.Обърнах се и останах замръзнала на мястото си.Черните очи на Джъстин ме гледаха с интерес и желание,а Рик приятелски което ме изуми.Имах чувството,че ще побеснея.Изпитвах желание да ги разкъсам на парченца,но нямаше да е хубава гледка.Никак даже.Исках да ги убия както те мен,но много по-жестоко.Госпожата им каза да седнат на чина срещу нас,потръпнах.Да бъда толкова близко с най-големите си врагове?Това беше меко казано смешно и недопустимо!Чак сега обаче забелязах,че и Гарет и блондито бяха с тях.Гарет седна с усмивка до Браян,а блондито на име Стив зад новите.Имах чувството,че съм обкръжена с всичките си врагове.Бяха се обединили срещу мен,което не бе честно.О,щях да им покажа аз.Очаквах края на учебния ден с нетърпение,защото когато свършеше.Мм щях да създам свой отбор срещу тях,но такъв който да ги погуби един по-един.Тогава аз щях да се смея,когато им затварях капаците.Но не,аз не бях глупачка.Щях да ги убия и да не могат да възкръснат като мен.Отпуснах се и погледнах госпожата.Предаваше ни нов урок,осъзнах макар и късно че ни преподава по-Литература и Български.Усмихнах се.Днес определено щеше да бъде дълъг и изтощителен ден.

Четвърта Глава

Часа свърши.Не станах веднага.Изчаках госпожата да излезе,а щом това стана…Веси дойде при мен заедно с другите момичета.Помолиха ме да отида с тях до стола и се съгласих.Нямах желание да оставам в една стая с враговете си,не и сега.Слязохме долу и седнах на масата,докато те си взимаха храна.При мен дойдоха Веси,Алис и Хриси.Шарлот тъкмо си взимаше храната,когато някакво момиче я бутна и изсипа всичко на пода.Гняв се надигна в мен.Тази жалка кучка си търсеше боя.
-Какво ти става-развика се Шарлот на онази.
Тя я изгледа високомерно и я бутна най-нахално с думите:
-Изчезвай отрепко,тук не е за теб-думите й ми бръкнаха в здравето.
Изправих и тръгнах към тях.Кучката си нямаше и на представа колко щеше да си изпати.Застанах зад нея,докато тя обиждаше приятелката ми.Потупах я по-рамото и щом се обърна такъв й забих,че мм чак мен ме заболя.Тя се заби в стената и всички разговори спряха.Шарлот ме изгледа шокирано,видях ужаса в очите й.
-Добре ли си-меко я попитах.
-Да-отрони тя-Но не трябваше да го правиш-страхливо добави Шарлот.
-Защо-изгледах я учудено.
-Тя е побойничката на училището-плахо ми отвърна.
Засмях се подигравателно.Което не остана незабелязано.Виновницата се приближи,погледнах я изумено.Ударих я с нечовешка сила,а тя още стоеше права.Това отново ми напомни,че гимназията определено гъмжи от същества.Видях как кафявите й очи потъмняват страшно,а ръцете й почервеняват.Трябваше ми секунда за да разбера,че владее някакви сили.Бутнах Шарлот и паднахме на земята,малко преди да ни изгори.Избутах я при останалите и се изправих.Изгарях за битка,а тази глупачка открито ми я предлагаше.Не разкрих веднага ходовете си.Знаех,че онези ме наблюдават.Усмихнах се.Да победа това момиче щеше да ми достави голямо удоволствие.Озовах се зад нея и тя усети дъха ми в врата си.Тялото й се скова когато ноктите ми се забиха в рамото й,мм кръвта й беше тъмна.Каква ли бе на вкус?Събрах сила в дясната си ръка и я ударих с всички сили,гръбнака й пукна.Усмихнах се самодоволно.Тя падна на земята и изкрещя от болка,засмях се леко.Изведнъж дойдоха някакви набити типове.Изгледаха момичето загрижено,след това мен.Погледнаха ме свирепо и в следващия момент ме нападнаха.Единия от тях се опита да ме ритне,но не улучи.Вместо това крака му улуци пода и всичко се разцепи.Проклех се на ум.Нямах намерение да си губя времето с тези аматьори.Извадих мечовете си и насочвайки ги към тях процедих:
-Имате шанс да живеете.Какво избирате да живеете или умрете?В двата случая не ще ви се размине-подигравателно подметнах аз.
Единия от тях ми се усмихна и изчезна.Появи се изневиделица зад мен и ме приклещи,другия се възползва и ме изрита в корема.Демона в мен кипна.По-тялото ми се появиха йероглифите и ме пуснаха.Изправих се бавно,а около мен духаше лилав вятър.Погледнах този който ме ритна и се усмихнах злобно.В следващия момент разбих главата му в стената,пуснах го и изпадна в безсъзнание.Другия който ме хвана в гръб се намери под краката ми,наведох се до ухото му.Дъха ми опари врата му,целия настръхна.Изведнъж викът му огласи целия стол.Бях забила острието в ръката му,усмихнах се.Огледах другите двама и видях как отстъпват назад.Погледнах приятелките си и видях ужасените им погледи.Браян ме гледаше смаяно,Гарет с възхищение а Джъстин с усмивка.Господи колко го мразех.Стиснах зъби и седнах при приятелките си.Разговорите пак си продължиха,сякаш нищо не е станало.Шарлот ме погледна мило,Хриси самодоволно.Сестрите Лаврос(Алис и Веси) плахо.
-Подозирахме,че си вампир-обади се най-после Хриси.
-Нима?изгледах ги с вдигната вежда.
Тя ми кимна и продължи.
-Да,личеше ти.Все пак аз усещах силата си-подсмихна се Хриси.
Погледнах я изпитателно,а тя ми отвърна с усмивка.
-Алис и Веси са паднали ангели,Шарлот е магьосница.А аз демон-обясни с усмивка Хриси.
-Интересно-подметнах аз.
-Мхм май не харесваш онези-намеси се с усмивка Шарлот,като посочи враговете ми.
Усмивката ми помръкна моментално.Разказах им на бързо за предишния ми живот.Те ме подкрепиха за отмъщението.Вече виждах новия си отбор,макар и малко несигурни.С тези момичета щяхме да се сближим и да станем много добри приятели.През последния час изпитвах вече неутолима жажда.Помолих да отида до тоалетната и ме пуснаха.Още щом излязох изчезнах.Видях един мъж на около трийсет години да чисти салона и се усмихнах.Появих се зад него и впих зъбите си в врата му.Страхотно.Усетих кръвта му в себе си и го пуснах,като му оставих малко кръв.Щеше да оживее,все пак ми бе свършил добра работа.Върнах се в стаята предоволна и си седнах до Веси.Тя ми се усмихна широко и се засмях тихо.Харесваше ми,че най-после се бе отпуснала в компанията ми.Най-после моята Веси не се страхуваше от мен.Часа свърши и ги викнах при себе си:
-Искате ли да спите в нас-предложението ми им хареса.
Размениха си по-палави усмивки и се съгласиха.Петте тръгнахме и на изхода ги видях.Стояха до някакви скъпи коли и си говореха.Браян ме усети,обърна се.Усмихна ми се,Стив също.Гарет ми намигна,а Рик ми помаха.Имах чувството,че ме снимат от някъде.Усмихнах им се и намигайки им палаво поканих момичетата в новата ми скъпа кола.Ламбурджини на цвят черно с червени пламъци.Веси,Алис и Шарлот седнаха отзад.Хриси седна до мен и се усмихнах.Пуснах музиката до дупка.Хриси пусна любимата й песен на Ангел и Мойсей – Повече и се засмяхме всички.Запалих и минавайки покрай тях вдигнах пепел.Видях с крайчеца на окото си как се задяват и задоволство ме изпълни от вътре.Карах доста бързо,но си и беше забавно.Това бебче се движеше като светкавица,а аз обичах бързите скорости.Отидохме до всяка една за да си вземе дрехи и след това тръгнахме към имението ми.Паркирах и те слязоха.Вкарах колата си в гаража и излязох заключвайки.Усмихнах им се и изведнъж усетих,че някой ме наблюдава.Обърнах се и ги видях!Мамка му бяха си купили триетажната къща срещу моята.Дълго време се гледахме с Джъстин.Влязохме в двора и ни посрещнаха моите любимци,които купих вчера.Бяха три различни породи.Едното куче се казваше Макс,черно ротвайлерче с бяло петно на челото и мили сиви очи.Второто,което много обичаше да похапва се казваше Джей.Снежно бяла немска овчарка с зелени очи.И накрая,но не на последно място моят любимец Демон.Красив сребристобял вълк с сини очи.Обожавах това сладко вълче,още от както го видях в онази клетка.И трите бяха големи на около една година и свикнаха с мен само за час.Нападнаха момичетата и ги събориха.Започнаха да ги лижат и махат весело с опашки.Хриси хареса най-много Демон,сестрите Лаврос Макс,а Шарлот Джей.Влязохме вътре,а кучетата след нас.Сипах им храна и ги погалих поотделно по-главите.Изкарах доста чипсове,бири,коли и сладки.Взехме ги и занесохме в хола.Пуснах страшен филм на плазмения си телевизор и изгасихме лампите.Първо гледахме поредицата на Погрешен завой,като на повечето сцени сестрите и Шарлот пищяха.С Хриси не се плашехме,бяхме гледали безброй по-страшни филми.Но все пак трите бяха мили същества.По-едно време чух вълчи лай.Не проверих.Изведнъж в има ми изникнаха техните имена и това на Демон.Скочих внезапно и тичайки излязох в двора.Замръзнах на мястото си.Това беше той!Демон го гледаше свирепо,а Джъстин с усмивка.Погали го по-главата и любимеца ми го захапа зверски.
-Достатъчно Демон!гласа ми го накара да спре.
Обърна се към мен и ме погледна мило с очичките си.В следващия момент се затича и ме събори,засмях се.Почна да ме ближе и гушка по-свой си начин.Погледнах зад него и видях,че го няма.Намръщих се.Какво по-дяволите целеше сега?Нима си нямаше друго занимание?Нямаше да оставя нещата така,въздъхнах и станах.Демон тръгна след мен и весело замаха с опашка.Влязох при момичетата и ме погледнаха с усмивки.
-Какво стана-започна първа Хриси.
-Джъстин беше с Демон на вън-мрачно отвърнах аз.
Тя ме изгледа подозрително,след което погледа й омекна и ме прегърна леко.
-Добре ли е сладура-погали Шарлот,Демон като той притвори очи доволно.
Засмях се на очевидното задоволство на любимеца си и те се присъединиха.Изгледахме и Без причина,като този път Веси и Алис крещяха на всяка сцена.Шарлот само се усмихваше плахо,но вътрешно знаех че я е страх.Беше изписано на лицето й.Последните сцени с Хриси ни разсмяха яко,приятелките ни изгледаха възмутено.Ние избухнахме още повече в смях и паднахме на земята xD.Някой почука на вратата,но бях заета да се боря с смеха.Шарлот отиде да отвори,забави се доста.С Хриси спряхме да се смеем и станахме от пода,като махнахме пуканките по-дрехите си.Веси и Алис се прегърнаха уплашено и дойдоха с нас.Подпрях се на стената и изгледах нагло гостите си.Браня и Рик ми се усмихнаха мило,Гарет и Стив приятелски.Джъстин беше с гръб към мен,защото бе сложил едната си ръка около талията на Шарлот,а с другата галеше лицето й.Изпитах гняв,ярост и най-вече ревност!Тръгнах към тях,хванах ръцете на Джъстин и го изблъсках доста грубо.Срещнахме погледите си и видях задоволство в очите му.
-Изчезвайте от къщата ми,особено ти отрепко!думите ми бяха като камшик.
Браян изникна зад мен и ме придърпа към себе си,усетих дъха му в врата си.Изпитах желание да го целуна,но сега не беше особено удобно.
-Доста по-груба си от преди-най-после чух гласа му.
Не беше променен.Никак даже!Гласа му си бе все така плътен,дълбок и мъжествен.Погледнах го свирепо.Естествено,че щях да бъда груба.Да не би да мислеше,че остана същата глупачка?
-Кажи ми една причина да съм ”мила” с теб-подигравателно се усмихнах.
Той ме погледна хладно.Стив се изхили леко,но Гарет го сръчка.Това ме изнерви.Какъв беше той,че да го ръчка.
-Това,че ти нямаш хубав смях не значи да му пречиш на него-намигнах приятелски на Стив.
Той ми се усмихна и се засмя свободно.Гарет почервеня от гняв и се наду като пуяк.Не ми пукаше,че изгаря от желание ме убие.Скоро те щяха да са мъртви.Рик се доближи до мен и се наведе.Чувствах как сърцето ми бие бързо,какво искаше?Вгледах се в красивите му кехлибарени очи и някак .. омекнах?
-Променила си се-съблазнително ми прошепна той.
Усетих как Браян зад мен се напряга.Да бе ми хубавеца ми да ме ревнуваше?Това ми хареса,даже смея да кажа и зарадва.Не мога да повярвам,аз да изпитвам радост?Намръщих се.Реших да започна сладката си мъчителна игра.С сладка усмивка се доближих до красивото му лице,усетих как се стяга.
-Разбира се,още по-секси съм нали?гласа ми го провокира.
Засмях се на почервенялото му лице.Дадох сигнал на Хриси,а тя даде на другите.Време беше играта да започне.Хриси прегърна сладко Стив,който нямаше против даже я целуна по-бузата.Тя леко поруменя,което ме изуми.Не се сдържах и избухнах в смях,т ями хвърли сърдит поглед.Пратих й целувка и прегърнах през талията Браян.Видях доволната му усмивка и се запътихме към хола.Алис Прегърна Рик,а Шарлот Гарет.За жалост на Веси й се падна най-големия глупак.Джъстин!Въпреки това тя седна в скута му и уви ръцете си около врата му.Усмихнах се.Всяка една от нас обожаваше игрите,а тази бе твърде сладка за да не приемем.Джъстин се усмихна и погали бедрата й,изпитах ревност.Макар и след хилядолетия нямах желание предишната ми любов да си играе с мен,усмихнах се.С Браян щяхме да му дадем урок.Въпреки че,с него бяхме идеална двойка.Освен двойка и страхотни партньори бяхме в сексът.Наведох се и го целунах страстно.Той веднага продължи играта ми.Ръцете му започнаха да галят гърба ми,изпитах възбуда.Езиците ни се преплетоха в игра за надмощие.Гърдите ми се допира в неговите,което го накара да издаде тих стон.За негов късмет го чух само аз.Шарлот прокара бавно пръсти по-мускулите на Гарет и той се усмихна.Придърпа я към себе си я разцелува.Алис също се включи в играта ни.Седна в скута на Рик и го целуна страстно,добре играеше като за паднал ангел.Устните й заслязоха надолу към врата му.Гадината потръпна от желание.Стив не издържа и целуна страстно Хриси,тя му отвърна.Макар и да не искаше да си признае го харесваше.Усещах привличането им.Спряхме с натискането и решихме да играем някакви игри.Браян предложи на шише.Съгласихме се и започнахме играта.Бутилката посочи мен и Стив.Двамата се засмяхме нервно.Доближихме се един към друг и се целунахме бързо.Нямах желание да отделям любимия от Хриси.Следващите бяха Алис и Веси.Двете се прегърнаха сладко.Паднаха се Браян и Шарлот.Изпитах огромна ревност,щом видях как я целува пламенно.Само мен можеше да целува така,но не и нея.За мой огромен ужас се паднах с Джъстин.Видях самодоволната му усмивка.Преглътнах омразата и се приближих.Допряхме почти устните си,когато му прошепнах:
-Ще изгориш Джъстин-целунах го толкова страстно,че се задъха.
Отделих се бързо от него и видях потъмнелите му от желание очи.Усмихнах се.Първи етап преминат.