Оставам себе си

Оставам себе си

Болка винаги ще има докато съществува свят,
в който всички се делят на беден и богат!
В който всички мразят, нараняват...
Само белези оставят.

А сълзите ми скрити
с толкова нещастие пропити,
тъгата ми не могат да изтрият.
Как биха могли да я измият?

Как да се изправя и да кажа, че съм щастлива?
Щом усещам как корема ми се свива,
щом на сила се усмихвам
и с тъгата се научих как да свиквам...

Всяка крачка извървяна
е болезнена като открита рана!
А хората с пръст ме сочат
и се чудят как да ме нарочат.

За да може друг да е виновен,
а злодеят да си спи спокоен...
Ако всеки който ме е предал с камък ме замери,
гърбът ми щеше да е по-червен от доматче Чери!

Но ако трябва на инат ще се обърна,
и тъгата сива в усмивка ще превърна!
Ще продължа напук на тях,
за да остана същата - каквато бях!