One Shop Дръж ме,защото си отивам

One Shop
Дръж ме,защото си отивам
Мракът за пореден път бе победител над бедния човек.Беше успял най-после да пречупи волята и желанието му.Но дали и духа му бе успял да пречупи и сломи?Едва ли,защото колкото и могъщ и злокобен да бе,мрака нямаше това право камо ли сила.Преди го боготворях,рисувах по-тялото си сатанински йероглифи които ме свързваха с Сатаната.Но тогава бях малка и наивна,прекалено невинна и глупава защото вярвах на всички.Мислех,че хората които обичах ми мислят доброто и ме обичат но бях сгрешила.Те ме съжаляваха и мразеха,а колко фалшиви бяха усмивките им когато ме гледаха.При мисълта за тях ме обхваща гняв и ярост,намразих ги макар и да не бях способна.Открих неща за себе си,които бях игнорирала години наред.Неща,които ми показаха че струвам много повече от всички жалки хора.Хм хора ли,по-скоро чудовища които търсят какъвто и да е начин да причинят болка и страдание.Да наранят някой невинен,да му отнемат всичко най-ценно и да го пречупят.Такива бяха хората по-моето време,но все пак аз умрях едва на шестнайсет години.А от тогава бяха минали цели пет години,но на мен ми се струваха векове.Умрях убита от своя любим,глупаво и банално нали?Обичах го много,живота си и всичко мое му подарих.Продадох сърцето,душата си и дори тялото си на него само и само за да ме обикне.Уви всичко беше напразно,той не можеше да обича поне според мен.Използва ме,заблуждаваше ме и аз вярвах сляпо на всичките му думи и обещания.Дойде ден в който разбрах и открих какъв бе в същност,болеше ме и исках да умра.Не ме болеше,че ме е използвал и лъгал,не.Защото бях свикнала всичко живо да се възползва от добрината и човечността ми,а това също бе грешка от моя страна.Беше си имал приятелка,през цялото време са били заедно а аз глупачката му бях вярвала до последно.Обмислях как да ги накажа за болката,която ме накараха да изпитам тогава.Взех пистолета на по-големия си брат и избягах от вкъщи,нищо не ме задържаше там вече.Качих се бавно по-стълбите и спрях пред вратата на апартамента им.Побутнах леко открехналата врата и надникнах вътре,гледката ме шокира.Те се целуваха и събличаха пред очите ми,сърцето ми тогава се сви болезнено.Сълзи за напираха в кристално сините ми очи,но не потекоха.Макар всичко,аз си имах гордостта въпреки че я бях зарязала заради него.Вдигнах пистолета и се прицелих в него,нещо в мен не ми даваше да натиска спусъка.Момичето ме погледна с сивите си очи и изкрещя,той се обърна и ме погледна изумено.Усмихна се и застана гол пред мен,не го погледнах.Отлично познавах стройното му мускулесто тяло,познавах докосванията му да не говорим за характера му.Опита се да вземе пистолета,но не му позволих.Започнахме да се борим,а приятелката му уплашено ни гледаше.Сграбчи ръката ми грубо и я изви,извиках леко все пак бях обикновен човек.Изведнъж усетих нещо остро да се впива в врата ми,беше ме ухапал.Отдръпнах се като попарена от него и го погледна смаяно,беше вампир.Кръвта ми се стичаше по-устата му,а пистолета ми бе в неговата ръка.Вдигна го срещу мен и стреля без да му мигне окото,не помръднах от мястото си.Не усещах нищо,само студ и празнота.Погледнах раната и очите ми се ококориха,сърцето ми кървеше обилно.Блясъка и живота ми от очите изчезна,на тяхно място се появиха болката и празнината.Свлякох се на земята,а писъците на момичето се запаметиха в ума ми.Той хвърли пистолета и успокои приятелката си,облякоха се и ме вдигнаха.Беше все още тъмно,затова ме качиха в багажника и тръгнаха към края на града.Спряха и ме извадиха,тръгнаха към вечно бурната река и ме хвърлиха в нея.Макар и мъртва,аз усещах ледената вода която ме намокри.Потъвах все повече и повече,докато не паднах на дъното.Глупавата,наивна и добра Санами Хотърн умря,изчезна от лицето на земята.Не знаех колко време е минало,но ми се струваше прекалено много.Събудих се на меко и удобно легло,отворих леко очи и срещнах тези на красив ангел.Гледаше ме с зелените си очи,а кестенявата й коса бе средно дълга.Носеше дълга бяла роба,а в ръката си държеше някаква стомна.Изправих се и тя ми даде знак да не се мърдам,не знам защо но я послушах.Обърна се с гръб към мен и аз видях да се приближават още няколко ангела,но този път мъже.Единия от тях ме погледна преценяващо,кимна нещо и се обърна към другия.Той също кимна нещо,погледна ме и ми се усмихна топло.Почувствах се в сигурни ръце и легнах назад,притворих очи и съня ме победи.Тогава не знаех,че обсъждат съдбата ми бях прекалено слаба.Докато спах чувствах как нещо в мен се променя,усещах силите си които отново се връщаха при мен и отворих очи.Видях ги надвесени над мен,уплаших се.Опитах се да стана,но бях вързана а това ме стресира.Жената докосна челото ми и се успокоих,един от мъжете постави двете си ръце върху гърдите ми.Почувствах се неловко,понеже освен любимия ми никой друг не бе докосвал така.Почувствах как от ръцете му излиза енергия и се влива в тялото ми,подейства ми добре.Вторият мъж ми подаде стомната и ми кимна в знак да отпия от течността,послушах го.Отпих от сладникавата течност и усетих как се стича вътре в мен.Тялото ми се разтресе,очите ми се уголемиха като орбити и сърцето ми заби бясно.Бог им беше наредил да ми върнат живота,но да ме направят необикновена.Дадоха ми сили,смелост и нов шанс за да подредя живота си наново.Вече не бях човек.Върнаха ме на земята и ме оставиха в новата ми къща,жената остана при мен макар и мъжете да си бяха тръгнали вече.Погледна ме мило и ми каза с приятен и мелодичен глас:
- Добре дошла отново Санами,живей добре и не прави същите грешки – гласа й се запечата в главата ми.
Изчезна и останах сама,почувствах болка в гърба си.Присвих се на пода и изведнъж дрехите ми се разкъсаха,появиха се две огромни снежно бели криле и се стъписах.Аз бях паднал ангел,пратен с цел на земята.Да помагам на хората,които имаха нужда от помощ но и да живея нов живот.Такава бях и щях да остана такава завинаги,това бе съдбата и решението ми.Слънцето изгря рано както обикновено,а аз с усмивка наблюдавах красивия изгрев.Слънчевите лъчи се отразиха с кристалните ми сини очи,които преди бяха пълни с живот и добрина.Но сега бяха някак мрачни,дълбоки и празни.Тъмно розовите ми устни бяха извити в нормална усмивка,черните ми дълги мигли правеха сянка на очите ми.А дългата ми катранено черна коса,бе вързана на висока опашка.Бях висока,имах стройна фигура и снежно бяла кожа.Бюстът ми бе едър и стегнат за възрастта ми тогава,а сега бях на нови години.По-документи бях деветнайсет годишна,харесваше ми.Правеше ме по-млада,макар че двадесет и една години не за никак зле за една млада жена.Бях си взела домашен любимец куче,сибирско хъски.Като малка много ги обичах и винаги си мечтаех за едно,макар и никога да не ми взеха.Повиках Аксел и той дойде при мен,козината му беше три цвята.Черно,бяло и малко сиво.Коремчето и краката му бяха снежно бели,гърба черен като въглен а главата му и гушката беше в сиво смесено с цвета.Имаше сиви очи и много ги харесвах,гледаха ме мило и с любов.Погалих го по-главата и той изплези език,беше гладен.Сложих му храна и нова вода,излязох от кухнята и отидох в стаята си.Къщата ми беше на два етажа,а стаята ми бе на втория етаж.Беше минал цял един месец от както се върнах на земята,а ми се струваше като година.Преоблякох се в дънки на цвят сиви,риза на тъмни и светли сиви ивици и кецове.Гримирах се и вдигнах косата си на кок,като оставих няколко кичура свободно.Взех коженото си яке и излязох от къщата,исках да се поразходя.През този месец бях огледала и обиколила целия град,нямах какво друго да правя и излизах.Обичах да се разхождам по-брега и да наблюдавам бурното море,което побутваше вълните си към мен.Докато вървях минах покрай един хранителен магазин,спрях и влязох вътре.Огледах продуктите и сложих в кошницата кисело мляко,няколко кутии шоколад,готови хапки,кола и още няколко неща за ядене.Отидох на касата и погледнах в очите продавачката,бяха сини като моите но някак изморени.Виждах болката в тях,бе преживяла много.Можех да проникна в душата и сърцето й,само с поглед.Беше загубила дъщеря си в катастрофа преди седмица,съчувствах й.Когато ми подаде рестото я хванах за ръката и я задържах,погледна ме учудено.Усмихнах й се мило и вникнах в нея щастие и радост,заслужаваше го.Веднага забелязах промяната в очите й,сега блестяха и отново живееха.
- Благодаря ви – мило ми каза тя.
Погледнах я с усмивка,кимнах леко и излязох от магазина взимайки чантите.Продавачката не бе единствения човек на който бях помогнала,преди седмицата спасих едно дете от сигурна смърт.Беше го сгазила кола и главата му се бе пукнала,стана ми жал и му помогнах.Докоснах раната му и тя зарасна,а когато отвори сините си очи и ме погледна ме дари с топлина.Радвах се,че помагах на нещастните хора да имат по-добър живот.Вървях замислено и изведнъж се сблъсках с някого,леко изпуснах чантите и се наведох да ги взема.Ръцете ми докоснаха други,но много по-силни и здрави.Беше мъж,а топлината която излъчваха ръцете му бе забележителна.Поне за мен,понеже ръцете ми винаги бяха ледени като сърцето ми.Взе чантата от ръцете ми и вдигнах леко глава,за миг дъха ми секна.Толкова много приличаше на него,особено по-очите.Дълбоките му черни очи бяха пълни с топлина и живот,а косата му бе черна като въглен и стигаше до врата му.Раменете му бяха широки и мускулести,както и ръцете а талията тясна.Мускулите на корема му прозираха през пуловера,а тесните дънки очертаваха дългите му стройни крака обути в маратонки.Устните му бяха извити в бодра усмивка,а няколко трапчинки красяха още повече лицето му.Изправих се и той ми подаде чантите,почувствах се неловко.
- Благодаря ви господине – смутено му казах аз.
- Съжалявам,че ви блъснах госпожице но бързах.Моля да ме извините – поиска ми извинение той.
Загледах се отново в красивите му очи и се усмихнах лъчезарно,хванах чантите още по-здраво и разминавайки се с него му отвърнах с мек като кадифе глас:
- Случва се на всеки човек,съжалявам че ви задържах.Довиждане.
Знаех,че ме наблюдава нормално беше.Все пак личност като ме се виждаше рядко,а аз наистина си бях голяма личност в град като Делас.Прибрах се вкъщи и извадих продуктите,прибрах някои от тях в хладилника а други оставих на масата.Бях доста гладна и си намазах две филии с млечен шоколад,мм вкусотия.Отпих от чашата с кола и се усмихна.Аксел дойде при мен и скочи на стола,седна като истински джентълмен и мелодичния ми смях огласи къщата.Ако не беше той щях да си живея самотен и безлюден живот,а с него определено ми бе добре.Тъкмо се нахраних,когато на звънеца се позвъня.Измих чашата и чинията и избърсах мокрите си ръце,излязох от кухнята тръгвайки към вратата.Отворих я с замах и пред себе си видях същия мъж от по-рано,изгледах го искрено учудена той мен също.Явно днес щяхме да се срещаме доста често.Поканих го и той влезе,Аксел притича до него и той се усмихна.Погали го по-главата,а аз ги наблюдавах с нескрита изненада.Аксел позволяваше само на мен да го галя,а този непознат определено умееше да се разбира с кучета.
- Какво мога да направя за вас – развалих тишината.
Погледна ме отначало тъпо,след което сякаш си спомни за какво бе дошъл тук.Изправи се и застана пред мен,почувствах се слаба пред този млад и красив мъж.
- Понеже работя в ОЖД Организация На Живей Добре,бих искал да поговоря с вас дали се чувствате добре в дома си – попита ме с плътен,дълбок и приятен глас той.
- Чувствам се отлично в дома си,макар и да живея едва от месец – отвърнах му с усмивка.
- Отлично – засмя се леко той – Тогава нямате проблеми с жилището – погледна ме с красивите си очи.
- Не,но ако се появи ще ви уведомя – срещнахме погледите си.
Дълго време се гледахме,докато изведнъж Аксел не го бутна и не залитна към мен.Озовах се в прегръдките му,а лицата ни бяха само на няколко сантиметра едно от друго.Погледа му бе в устните ми,преглътнах тежко.Чувствах как сърцето ми ускори ритъма си,а въздуха ми прекъсна.Ръцете му бяха около талията ми,а моите на раменете му.Представлявахме хубава двойка,но мъж като него едва ли небе обвързан.Отдръпнахме се леко един от друг и видях несигурността в очите му,усмихнах се.
- Извинете – побърза да се извини той.
- Няма проблем,Аксел си е такъв – весело му отвърнах и погалих пакостника.
- Явно сте права – погледнах го с крайчеца на окото си и видях усмивката му.
- Други въпроси господин … - спрях понеже не знаех името му.
- Майкъл – представи ми се с усмивка красавеца.
- Санами – хвана протегнатата му ръка и по-тялото ми протече ток.
Невероятно топла и нежна бе ръката му,а дългите му пръсти с нежност галеха моите.Почувствах се неудобно,особено пред мекия му поглед с който изследваше тялото ми.
- Много сте красива госпожице Санами – прошепна ми Майкъл и се наведе.
Целуна нежно и леко ръката ми и я издърпах леко,целувката му предизвика в мен отдавна погре*аните чувства.
- А вие сте чаровник – засмях се леко – Сигурно приятелката ви ще ревнува – добавих с усмивка.
- Нямам приятелка хм все още – отговора му ми хареса.
- Интересно,като се има в предвид колко красив мъж сте – изпуснах се леко и почервенях.
Смеха му ме накара да се изчервя още повече,престраших се и го погледнах.Очите му блестяха от щастие,а пламъчетата в тях го правеха предизвикателен.Устните му бяха плътни и с правилна форма,изведнъж се доближиха до моите.Ръцете му отново ме докоснаха,но този път не нарочно.Докосването му ми достави наслада,придърпа ме към себе си и се подпрях върху гърдите му.Устните ни почти се допираха,вече усещах дъха му на мента когато изведнъж звънна телефона му.Отдръпнах се рязко от него и видях как с досада вдига телефона:
- Какво има Лутер – попита явно приятеля си той.
- Хм нищо Майкъл,просто се чудех къде се бавиш – отвърна с весел глас приятеля му.
- В момента не е много удобно да говоря – погледна ме и се обърна с гръб.
- Нима,пак ли си пленил някоя сладурана – засмя Лутер.
- Нищо подобно,просто си върша работата – защити се нервно Майкъл.
- Не съм на твоето мнение,защото почти всеки път клиентките ти се влюбват лудо в теб.А за мен никога не оставаш някоя сладка – кисело изрази недоволството си приятеля му.
- Не е мой проблема,че сами отварят сърцата си за мен – думите му сякаш ме накараха да се опомня и го изгледах хладно.
- Естествено – продължи атаката си Лутер – Сигурно черните ти очи ги размекват – подигра се той.
- Лутер,ако не спреш ще съжаляваш.Когато се прибера ще обсъдим ”недоволството” ти – студено отговори Майкъл и затвори.
Гледах го с живо любопитство,бе привлякъл вниманието ми.До колкото успях да схвана от разговора,говореха за жени.Това ме накара да изпитам отвращение към красавеца.Явно всичките му клиентки падаха в краката му,а мъжете им изпитваха силна ревност.Скръстосах ръце пред гърдите си и той се приближи до мен.
- Съжалявам,че трябваше да чуете това – виновно наведе глава Майкъл.
- Няма проблем Майкъл,по-добре тръгвайте – усмихнах му се приятелски.
- Санами виж не е това,което си мислиш – обърна се към мен на ти.
- Майкъл допадаш ми,но ако смяташ че съм като поредните ти клиентки грешиш.Много повече съм от тях,а сега ти желая лек ден – докато казвах това го изпратих до вратата.
Усмихна ми се вяло и си тръгна,затворих вратата и се подпрях на нея.Притворих очи и си поех дълбоко въздух.Този човек определено си ме бе харесал,но не зависимо колко красив и богат да бе нямаше да получи каквото искаше.Харесваше ми,но благодарение на въпросния му приятел Лутер разбрах горе-долу какъв е.Погледна Аксел,който бе пред мен и ме гледаше любопитно.Усмихнах му се и се качих в стаята си,.Съблякох се и влязох в банята,потопих се приятно топлата вана и се насладих на аромата от рози.Стоях близо час и излязох,облякох се и изсуших косата си.Сресах я и легнах в голямото легло,завих се и притворих очи.Чувствах се самотна и изоставена,а така ми липсваше да заспивам прегърната от него.Унесена в хубавите спомени заспах.На сутринта станах рано и се облякох спортно,все пак бе началото на пролетта.Вързах косата си на опашка,вдигната високо и взех малка раничка.Сложих в нея шише с вода и два сандвича.Слязох при нахранения Аксел и му сложих каишката,време бе да се поразтъпче.Заключих вратата и се затичах,а Аксел изплезил език тичаше напред теглейки ме.Минахме през парка,а в него бе пълно с млади хора които се разхождаха с усмивки.Макар и с слънчеви очила,периферното ми зрение успя да зърне красавеца.Този път не бе сам,а с още двама.Минах нарочно покрай тях и Майкъл веднага ме позна,хвана ме за ръката точно когато ги подминах и спрях.Погледнах го през очилата с усмивка и успокоих възбудения си любимец.
- Привет – сладко му казах аз.
- Здравей,как си – огледа тялото ми с възхищение.
- Чувствам се отлично,ами ти – погледнах приятелите му,които ме оглеждаха доста собственически.
- Бил съм и по-добре,това е Лутер – посочи красив мъж с къса златисто руса коса на бодлички и зелени очи – А до него е Блейк – щом чух това име се стъписах.
Това беше той!Погледнах го и видях как черните му студени очи ме гледат пронизващо,късата му черна коса имаше бунтарски вид.Доста позаякнал бе от преди,имаше съвършено тяло.Мускулите му бяха по-големи и от на Майкъл,бяха еднакво високи.Ръцете му бяха в джобовете,а самодоволната усмивка която цъфна върху устните му ме плашеше.
- Съжалявам,но трябва да тръгвам – хладно отрязах Майкъл и се затичах.
Усещах победоносния му поглед в себе си,но засега най-добре бе да ги отбягвам.По-дяволите Майкъл знаеше къде живея,а Блейк определено щеше да го разпита за мен.Обиколих парка и се върнах в къщи,пуснах Аксел и се свлякох на пода.Хванах главата си с ръце и си поех дълбоко въздух,ами сега?Какво щях да права,като човека който ме бе убил е толкова близко до мен.Едно обаче беше решено,нямаше да се крия.Не и сега,нямаше да му позволя да ме пречупи както преди.Старата Санами Хотърн умря преди пет години,а сега бе време за нов живот.Колкото и да не исках,той отново щеше да е в него.Изправих се и се качих в стаята си,легнах на леглото и пуснах силна музика.Бях жадна и станах за да си налея нещо за пиене,а часа бе някъде четири или пет през нощта.Слязох в кухнята и отворих хладилника,наведох се и изкарах сладолед и бира.Оставих ги на масата и затворих хладилника,изведнъж някой ме сграбчи в гръб.Сърцето ми спря,а дъха ми секна.Голяма ръка запуши устата ми,а друга се уви плътно около талията ми.Свършено е с мен,ако е този който си мисля.Обърна ме към себе си и замръзнах на мястото си,беше той!Гледаше ме с черните си дълбоки очи,а интереса и топлината в тях ме караха да треперя.Притисна ме с тялото си в стената и изпъшках,погледнах го гневно и той се усмихна.Вдигна гордата ми брадичка и се вгледа в очите ми.
- Променила си се Санами – гласа му беше същия.
Плътен,дълбок и толкова мъжествен че губех почва под себе си.Изгледах го подигравателно,а искрите в очите ми го развеселиха.
- Въпреки това Санами,си оставаш с същата душа и сърце – подигра ми се той.
- Грешиш Блейк и то не за пръв път – презрително отвърнах.
- Нима – изръмжа той и ме притисна още повече.
Имах чувството,че телата ни са едно цяло от силния натиск.Гърдите ми се притискаха в неговите,а корема ми опираше в плочките на неговия.Бедрата ми бяха плътно прилепени,а лицата ни на няколко сантиметра едно от друго.Усещах дъха му върху устните си,но нямаше да се предам.Нямаше да допусна същата грешка,като преди.Събрах сила в ръцете си и го избутах силно от тялото си,надвесих се над него и огледах лицето му.Бе искрено учуден,хареса ми.Отдръпнах се леко от него и очите ми потъмняха рязко,заприличвайки на тъмно сиви.Косата ми се освети в бели кичури,описах кръг в въздуха с ръцете си и крилете ми излязоха.Проследих смаяния му поглед и разгледах красивите си криле,естествено потника се бе скъсал.Но специалния сутиен не,а погледа му бе жаден и поглъщаше всеки сантиметър от тялото ми.Издигнах се в въздуха и застанах над него,от ръцете ми излязоха въжета и се увиха около тялото му.Опита да ги скъса,но тока по-тях му причиниха болка.
- Я виж ти,надменния Блейк можел да изпитва болка – подиграх се на болезнената му гримаса.
- Ще съжалявам Санами,ако не аз то Майкъл ще те убие – избухна леко Блейк.
- Защо намесваш този сладур в нашия спор – изгледах го подозрително.
- Хах – изсмя се злобно той – защото е мой брат – добави с злокобна усмивка.
- Лъжеш – шокирах се от думите му.
- Нима,защо според теб притежаваме такива омагьосващи очи – извъртя очи и ми се усмихна мило.
- Върви по-дяволите – ударих го с юмрук в корема.
Той се задъха и изплю малко кръв,срещнахме погледите си и нещо се пречупи в мен.Пуснах го от въжетата си и прибрах крилете си обратно в себе си,вдигнах скъсаната дреха и се наведох.С нея избърсах кръвта от устните му и той хвана ръката ми,отново бяхме прекалено близко.
- Мразиш ме,а ми помагаш.Какво изпитваш всъщност към мен Санами – гласа му бе искрен и плътен.
Какво изпитвах ли,не знаех самата аз.Просто не можех да му причиня това,което той стори с мен макар и да исках.Сърцето ми не го позволяваше,а не трябваше да бъда толкова милосърдна и добронамерена към всички.Поисках да отдръпна ръката си,но той не ми позволи.Придърпа ме към себе си с другата ръка и сляхме устните си в дива и страстна целувка.Божичко колко много ми бе липсвал,целувките му и допира му.Прилепих се в него и езикът му проникна в устата ми,започна да я изследва и заигра с моя.Ръцете му погалиха гърба ми и спряха на сутиена ми,задъхах се.Ако не го бях спряла,щеше да бъде твърде късно после.Тъкмо да се отдръпна от него и чух как откопча сутиена ми,падна на земята и ръцете му ме притиснаха.Вдигна ме на ръце и увих бедрата си около кръста му,исках го той мен също.Не можех да спра,не исках.Толкова време бях прекарала в опити да го намразя,но не можех.Озовахме се в стаята ми и ме повали на леглото.Устните му се откъснаха от моите и тръгнаха надолу оставяйки следи от езика си,потръпнах.Устните му се заиграха с едната ми гърда и извих тялото си от удоволствие,само той можеше да ме подлуди така.Образува кръг с езика си и я захапа,имах чувството че ще полудея.Направи същото и с другата и устните му спряха на корема ми,поех си въздух.Отдръпна се назад и съблече тениската си,прокарах бавно ръцете си по-тялото му и се усмихнах.Макар и преди да си бе имал приятелка,докато бе с мен аз определено бях научила доста неща за секса от него.Слях устните ни в едно,целунах лицето и врата му бавно и мъчително.Той присви очи от удоволствие и продължих надолу,целунах гърдите му като закачих леко зърната му.Тялото му потръпна от наслада и ме сграбчи,въпреки това не спрях.Устните ми описаха кръг около корема му и продължиха надолу,вдигнах глава и се усмихнах дяволито.Махнах боксерките му и прокарах устни по-него,усетих как се втвърдява и продължих да му доставям удоволствие.Блейк не издържа и ме повали грубо на леглото,стовари тежестта на тялото си върху моето и завладя устните ми.Пръстите му навлязоха в мен и започнаха да се движат бързо,изпъшках в устата му от удоволствие и надигнах тялото си за да ги задържа в себе си.Устните му замених пръстите и това определено ме откачи,изгубих контрол над себе си и тялото си.Извиках силно името му и в следващия момент проникна в мен,отново бяхме едно цяло.Увих бедрата си около него и го задържах в себе си,целунахме се диво.Поемах бързите му тласъци и се движех плътно с него,задъхах се и извих глава.Устните му отново заиграха с гърдите ми и по-тялото ми пропълзя приятна вълна на възбуда.Усещах как наближава освобождението му и присвих очи,изля семето си в мен и потъна дълбоко с утробата ми.Изпълни ме докрай и тялото му притисна моето в леглото,усещах бързото му дишане.Усмихнах се и го целунах,а ръцете ми погалиха раменете,гърба и лицето му.Блейк излезе от мен и ме придърпа в прегръдките си,запечатвайки устата ми с целувка.Бях толкова щастлива,но въпреки това бях на щрек.
- Какво искаш от мен Блейк – попитах го внезапно.
- Не искам от теб само секс,макар че си страхотна в него.Скъсах с Силвия,когато те убих.Тя тръгна с друг и я забравих,съжалих че те убих но бе късно – думите му ме изумиха.
- Да беше мислил преди да оставиш дупка в сърцето ми – мрачно отвърнах и се опитах да стана.
Ръката му не ми позволи,притисна ме към гърдите му и се подпрях на тях.С другата си ръка погали гърба ми и притисна задника ми към слабините си,замръзнах.Почувствах го до бедрата си и тялото ми се напрегна от възбуда,какво ми ставаше.Погледнах го право в очите и забелязах твърдостта в тях.
- Съжалявам Санами,нямаш си и на представа колко – устните му потърсиха моите – Прости ми розичке – това вече ме сломи.
- Прощавам ти – отвърнах между целувките.
Още тогава му бях простила,но не исках да го призная пред себе си.Устните му нежно и топло целуваха моите,а ръцете му милваха с любов тялото ми.Дали сега щяхме да бъдем щастливи истински,или отново щеше да ме нарани?Не знаех,но исках да се възползвам от шанса си независимо каква ще бъде цената.Отвърнах му и застана отгоре ми,устните му пропълзяха по-врата ми.Целунаха и ухапаха леко ухото ми,изстенах и това го възбуди.Прошепнах му колко много го обичам,как копнея само за него.Щастлив от думите ми продължи да ме целува нежно и бавно,този път щеше да бъде нежен любовник.Целуна гърдите ми и прокара език по-зърната,но този път много по-нежно и бавно от преди.Устните му отново завладяха моите и се намести между бедрата ми,навлезе в мен и бавно започна да се движи.Изпълваше ме докрай,а аз тръпнех в очакване и удоволствие.Не исках никога да свършва този момент,не исках да ме оставя като преди.Страх ме обзе,страхувах се да не се повтори същата история от преди.Отново свърши в мен,замислих се.Ако продължаваше така,имаше вероятност да … Мисълта за това ми се стори твърде хубава и прибързана,за да е истина.Заспах с усмивка в прегръдките му и положила едната ръка върху сърцето му.Събудих се и ръката ми го потърси,нямаше го.Отвори бързо очи и го потърсих с поглед,тръгнал си е.Усмихнах се тъжно и станах с дълбоки и празни очи.Взех си бърз душ и отвързах косата си,не я бях намокрила.Направих си обем,не я изправих защото си бе права.Гримирах се и започнах да се обличам.Облеклото ми се състоеше от доста къса рокличка на цвят светло червено и обувки на висок ток.Излязох от стаята си,погалих любимеца си и излязох.Вървях бавно по-необичайно оживените улици и се усмихвах на хората които бях спасила.Изведнъж се сблъсках с някога,защото се бях загледала в едно малко момиченце.Вече бе започнало да ми става навик,да се блъскам в хората.Щях да падна,но две силни ръце ме прикрепиха.Вдигнах глава и срещнах зелените очи на Лутер,усмихна ми се лъчезарно.
- Здравей Санами – весело ми каза той.
- Здравей Лутер,на къде така – усмихнах му се мило.
- С Майкъл имаме малко работа,има собственички на къщи които създават проблеми – засмя се нервно Лутер.
- Разбирам – засмях се и аз.
- Е ще тръгвам,до скоро красавице – намигна ми игриво той и усмивката ми го последва до завоя.
Продължих пътя си с усмивка.Отидох в едно кафене и си поръчах кафе и шоколадова торта,сложих чантата си на другия фотьойл и чух познат глас.Принадлежеше на Блейк.Огледах се и щом погледа ми го откри почувствах болезнено пробождане.Стоеше облечен с дънки и потник,а до него бе красива и привлекателна блондинка.Беше увил едната си ръка около талията й,а тя бе положила своите върху гърдите му и се накланяше към лицето му.Сервитьорката дойде и я помолих да ми опакова поръчката за вкъщи,тя ми се усмихна приятелски.Кафето ми го сложи в пластмасова чаша,а тортата в чанта.Платих и се запътих към изхода,исках час по-скоро да се махна от тук.Но най-вече от Блейк.Отворих вратата и чух женски вид,огледах се набързо и я видях.Майката държеше малкото момиченце,което гледах по-рано а от главата й течеше обилно количество кръв.Явно бе паднала от люлката на която се люлееше,изхвърлих чашата и се затичах към тях.Клекнах до жената и взех детето в скута си,докоснах главата й и крилата ми за напираха.Нарочно бях избрала тази рокля,защото не можеше да се къса.Отново косата ми се освети в бели кичури,а очите ми станаха тъмно сиви.Притворих очи и поех болката от детето в себе си,за миг се задъхах но продължих да я лекувам.Щом прехвърлих всичката болка и страдание от нея отворих очи,тя ме гледаше объркано.Усмихнах се на зашеметената майка и погледнах натрупалите се хора,из между тях беше и той.Изправих се и помогнах на майката да стане,вдигнах момиченцето на ръце и я погалих по-лицето.Детска усмивка грейна върху лицето й.
- Благодаря,че ме спаси како – мило ми каза детето.
Размекнах се от сладкия й гласец и я целунах нежно по-бузата,подадох я на майката и й дадох чантата с тортата.
- Приеми го като подарък от мен и внимавай за в бъдеще – намигнах й и се усмихнах на майката.
Те ми обърнаха гръб и си тръгнаха,тъкмо се обърнах да вървя и усетих как ме дърпа към себе си.Колкото и да не исках се обърнах и срещнах загрижените му очи,помръкнах.
- Какво искаш – студено го попитах.
- Добре ли си,видях какво направи.Как се чувстваш – загрижено ме огледа.
- Нищо ми няма – отрязах го мрачно.
- Какво има – погали нежно лицето ми.
- Мислех,че този път ще си различен но сгреших.Идваш посред нощ,прелъстяваш ме и сега си с друга.Шансове няма да има повече – казвайки това го избутах и отлетях.
Издигах се все по-високо и по-високо в небето,а птиците летяха около мен.Крилете ми бяха огромни и се спуснах над града,видях Майкъл и Лутер които минаваха покрай нашата улица.Без да се интересувам се приземих пред вратата на къщата ми,видяха ме и се смаяха.Придобих предишния си вид и ги погледнах хладно.
- Трябва да поговорим – приближи се към мен Майкъл.
- Добре – съгласих се,нямах какво да губя.
Поканих ги при мен и затворих тихо вратата след тях,настаних ги в хола и отидох в кухнята.Донесох си бира и голям чипс,отворих го и поставих по-средата.Отпих жадно от бирата и я оставих на масата.
- Разбрах от брат ми какво е станало между вас – започна Майкъл коле*аейки се.
- Каквото и да е имало и да има,вече свърши – горчиво отвърнах.
- Какво е объркал пак малкия – намеси се с светла усмивка Лутер.
- Няма значение Лут – нарекох го по-малко име.
- Не съм на твоето мнение,но добре – дари ме с приятелска усмивка и се стегнах.
- Исках да поговорим за него Санами – обади се пак Майкъл.
- Слушам те – погледнах го хладно и изядох едно парченце чипс.
- Когато те е убил е направил огромна грешка,защото така е освободил проклятието на вампирите.Смята се,че ако се убие недоразвит ангел убиецът ще намери тежък край.Той опитваше да те върне,но така и не успя – погледна ме и видя,че съм се стъписала – А сега и какво бих искал да те помоля,направи последните му три месеца хубави – видях сълзите в очите му.
За миг имах чувството,че се задушавам.Блейк щеше да умре,заради мен!Сълзите излязоха от очите ми и зарових лицето си в ръце.Заплаках горчиво и усетих как Лутер ме прегръща братски.Майкъл също заплака,все пак му бе брат и го обичаше.Щях да изпълня молбата му,ще го направя щастлив поне това му дължах.Успокоиха ме и ги изпратих,като помолих Майкъл да каже на брат си да дойде.Облякох си къса копринено мека нощница и слязох до кухнята,бях доста гладна което бе странно.Чувствах се уморена,а и корема ме болеше.Налях си водя,оставих я и усетих как ме придърпва към себе си.Отпуснах се върху него и погалих ръцете му.Обърнах се към него и го целунах нежно,исках да запомня нощите ни заедно.Вдигна ме на ръце и ме отнесе в стаята ми.Положи ме на леглото и нежно махна нощницата ми,протегнах ръце и ме взе при себе си.Съблече се и телата ни се допряха,сърцата ни биеха бързо а очите ни блестяха щастливо.Господи колко много го обичах,а той щеше да си отиде от мен.Целунах го за да забравя,притисна ме в себе си и устните му нежно милваха гърдите ми.Простенах и притиснах главата му към тялото си,исках да е щастлив с мен.Проникна в мен,отново бяхме едно цяло.Този път се любехме бавно и нежно,искахме и двамата да запомним преживяното.Отново свърши в мен и ме изпълни докрай,изпъшках леко.Зави ни и ме взе в топлите си прегръдки,целунах го и му прошепнах:
- Обичам те Блейк – думите му го наелектризираха.
- И аз те обичам розичке – отвърна ми и ме целуна.
Заспахме сгушени един в друг,с усмивки които показваха щастието и любовта ни.Времето минаваше,а аз опитвах да забавя времето но без успех.Минаха цели два месеца,а трети не исках да мине.Междувременно започна да ми закъснява,а това значеше само едно.За да се уверя си взех тест,направих го и щом видях резултата се зарадвах.Чаках детето на Блейк,щях да стана майка а той баща.Но спомена,че ще умре отново ме връхлетя и проплаках горчиво.Блейк влезе при мен в стаята и ме взе в прегръдките си,изтрих сълзите и обхванах лицето му с длани.Целунах го страстно и му прошепнах:
- Ще ставаш татко – новината му дойде,като гръм от ясно небе.
- Наистина ли – погледна ме несигурно.
- Да – просълзих се.
- О,розичке обичам те – думите му пронизаха сърцето ми като кинжал.
Сляхме устните си,мълвейки си клетви.Две седмици по-късно Блейк започна да се държи странно,отбягваше ме.Един ден реших да говоря с него и го проследих,защото все бягаше от мен.Отиваше в някакъв склад,тръгнах тихо след него и влязох.Не го открих първоначално,но когато чух викът му ужасът ме завладя.Затичах се викайки силно името му,щом го открих извиках високо.Някакъв демон с качулка на главата и облечен в черна роба държеше копие,което бе забил в сърцето на моя любим.Затичах се към тях и нападнах убиецът,но той ме погледна с кървави очи.Изблъска ме леко и паднах до безжизненото тяло на Блейк.Взех главата му в скута си и се разплаках,сълзите закапаха по-красивото му мъртво лице.Демона отмъстител се просълзи,или поне на мен така ми се стори.Потупа ме по-рамото и изчезна в дупка от мрак.Държах главата му в скута си и продължавах да плача,докато някой не ме взе в прегръдките си.Беше Лутер,а Майкъл вдигаше мъртвото тяло на брат си.Видях сълзите в очите му и скрих лицето си в врата на Лутер.Исках да умра,но не биваше.Трябваше да живея,ако не за себе си то за детето ни.Мина се една година,от както ме бе оставил сама на този свят.Така смятах тогава.Стоях пред гроба му с бебе в ръце и очи пълни с болка и сълзи,момченцето ме гледаше с черните си очички и се усмихнах.Майкъл ме прегърна нежно и се облегнах на него.Мислех,че ще се наложи да се боря сама на този свят,но сгреших.Майкъл ми призна ден след смъртта на Блейк,че винаги ме е обичал дори и когато не ме е познавал.Брат му винаги му е бил говорел за мен и той несъзнателно ме е обикнал,приех брака с него.Той даде дом на детето ми и стана страхотен баща.Обичаше Блейк,като собствено дете.Кръстих го на баща му,защото много приличаше на него.Ето какъв бе края на моята тъжна история,макар и с такъв край.Обичах само един човек,при това вампир.Смятах,че след като го изгубя няма да обикна повече но прибързах.Обикнах силно Майкъл и двамата заживяхме щастливо с детето ни,което един ден щеше да бъде смел и красив като баща си …
The And

mnogo e hybavo <3