Цената на живота (СасуСаку)

Здравейте! За пръв път проявявам желание да пиша фик! Измислен е от мен и от една моя приятелка. Тъй като всички знаете героите от детското "Наруто", няма да се сускам в подробности как изглеждат, защото мисля че е малко тъпо . Приятно четене!!!


1глава
Слънчевите лъчи бавно се прокрадваха над Коноха. Не пропуснаха да достигнат и стята на Сакура. Момичето сънено отвори очи и си спомни че миналия ден Тцунаде-сама бе дала мисия на отбора, свързана с проследяването на членове от Акатски, като им бе казала да си починат добре преди да потеглят. Розовокоската стана, погледна часовника, и осъзна, че има още малко време преди да се срещне с Наруто и Саске. Затова се изкъпа, преоблече се и седна да почете книга на канапето.

След 20 мин.

-Е, мисля че е време да тръгвам!-каза си Сакура, взе раницата си и тръгна към уреченото място.
Не след дълго, тя стигна до портите на Коноха, където я чакаха съотборниците й и Какаши ( ейй да не повярваш, той е дошъл на време )
-Добро утро Сакура-чан!!-поздряви я Наруто с глупава усмивка.
-За сега е добро.-отвърна тя, а после добави.-Саске ти...така ли ще стоиш? Няма ли да поздравиш??
-Виж, по-добре да тръгваме, да ги проследим тея, и да се връщаме навреме!-измънка чернокоското.
-Защо ли попитах....Както и да е, да тръгваме!-каза момичето и започна да скача от дърво на дърво, а останалите я последваха.
След 4 часа път, четиримата спряха да си починат близо до едно дърво, което хвърлаше голяма сянка върху поляната.Сакура стана да се разходи, да огледа околноста. Докато вървеше, й се стори, че някой я следи, но не усещаше никаква чакра.
-Хм....Може би са я замаскирали....Би било добре да се подготвя..-помисли си тя и измъкна един кунай от раницата си.
Продължи да върви и да оглежда, докато не стигна до едно поточе..
-Уау!!!-възкликна розовокоската-Толкова е красиво!
Край поточето имаше водопад, красива поляна, осеяна с цветя, и тук-там се срещаха дървета. Сакура се настани под едно от тях и се наслади на сладкия шум от ромоленето на водата...През това време при момчетата ( и мъжът )
-Защо толкова се бави....Ше отида да я потърся-Наруто започваше да се притеснява.
-Dobe, нали помниш че лично тя ни помоли да не я търсим и каза, че мойе да закъснее малко?-удари го по главата Саске, а блонди направи нацупена физиономия.
-Да, но...ако е пострадала?-отново попита той.
-Не я подценявай, Наруто.-намеси се Какаши-на външен вид може да изглежда като слаба, обаче силата й е голяма!! Просто й се довери.
През това време Сакура бе задрямала под дървото, когато изведнъж...
-ААААААААА-извика тя, защото някой беше забил кунай в крака й.-Покажи се, страхливецо!!-не последва отговор.."Мисля, че трябва да се върна при останалите"
Момичето извади куная и излекува раната си, след което се затицха към съотборницте си. Стигна до едно дърво, където ги видя да лежат.
-Наруто, Саске, Какаши-сенсей!- каза задъхано тя-Нападнаха ме!!
Русокосия й приятел веднага се изправи.
Кой-попита блондито, а в очите ми се четеше гняв.
Незнам-повдигна рамене Сакура.
-Къде?-изведнъж се намеси и Саске, което я учуди.
Наблизо е, но мисля, че ще имаме неканени гости..... и защо ли си мисля, че са от Акатски-запита се тя.

Те решиха да продължат по пътя си. Изжеднъж розовокоската каза:
-Усещам чакра...съвсем лека-добави тя.
-Можеш ли да разбереш колко са?-попита Какаши.
-Двама, не, трима са-отвърна Сакура.
-Да замаскираме чакрите си!-предложи Наруто.
-Няма смисъл те вече са ни усетили, ще се бием. Усещам много позната чакра.... Почти като твоята Саске....
-Хн..кой ли може да е - отвърна саркастично той.
-Саске, сега не му е времето за сърказъм-смъмри го Сакура-ще се бием, значи ще се бием!!- вдигна гордо глава тя, за да покаже, че не я е страх....
Следва продължение..


Коментирайте, приемам съвети и критики и предварително се извинявам за късата глава, ама имам много друга работа и не мога да оттделя достатъчно време на фика.