Първата среща и предстоящото бъдеще. Sasuke and Mei

Поредният весел ден из улиците на Коноха. Децата тичаха и се веселяха. Някои от тях даже правеха бели. Едни рисуваха на земята, други се гонеха, трети се биеха. Обаче имаше едно доста по-особено. Той не беше като другите. Това беше момче на име Саске. Хлапе на не повече от 8 години, което се опитваше да настигне брат си. Трудеше се колкото може. Даваше всичко от себе си. Когато брат му се прибираше, момчето винаги бе усмихнато и се радваше, че го вижда. Винаги го молеше за помощ за тренировките си, но баткото отказваше.
- Итачи, защо не ми помагаш никога с тренировките? Мразиш ли ме? - погледна го с насълзени очи, когато ръката на по-големият му брат падна на главата му.
- Не те мразя, Саске. Имам задължения като шиноби. Извинявай, Саске, някой друг път. - усмихна му се Итачи, който започна да се преоблича. Малкото момче се затича надолу по стъпалата и излезе на двора на къщата. След тези думи на брат му, хлапето блясна с нова мечта - да настигне и дори надмине Итачи. Настъпваше сутрин, а малкият Учиха беше в дълбок сън. Определено сънуваше нещо. Поредната мисия на брат му също настъпваше заедно с сутринта. Итачи вече беше готов с работите за мисията си и излезе. Изглежда поспаланкото е усетил това и се е събудил.
- Nii-san, къде отиваш? - погледна Итачи с потъркване на очите.
- На мисия съм, Саске. Казах ти, че имам задължения, нали? - усмихна му се, но в този момент, хлапето го хвана за ръката.
- Nii-san, вземи ме с теб, моля те. Искам да видя какво е да си на истинска мисия. - с радост го каза, но отговорът на брат му не беше задоволителен за малкото момче.
- Не може, Саске. Мисията ще бъде опасна.
- Няма нищо. Ще се защитавам сам колкото мога. Няма да съм ти в тежест, обещавам. - усмихна му се и го погледна, държейки ръката му.
- Ох, добре. Но ще слушаш какво ти казвам и ще изпълняваш, ясно? - естествено и момчето се съгласи, а след това тръгнаха за мисията. Не беше обикновенна мисия, а наистина трудна. Освен Итачи, имаше още две нинджи.
- Итачи. Кой е това? - говореха едновременно и двамата.
- Това е брат ми.. Беше настоятелен и нямаше как да не го взема.
- Добре, но при условие, че няма да ни пречи. - ето как започна денят, в който Саске ще бъде част от истинска мисия. Може би ще се промени нещо в живота на хлапето. Мисията започна. Всички се отправиха към мястото, за което бе предназначена задачата. Трябваше да спасят заложници от престъпни нинджи. Естествено в очите на Саске беше по-големият му брат, когато всички тръгнаха да изпълняват мисията.
- Саске, стой тук и наблюдавай. - след думите си, мисията наистина беше в процес. Нещо издърпа хлапето надолу.
- Хей, какво... - извика момчето когато се обърна и видя зад него една жена. Беше възрастна, но изглеждаше наистина млада. - Коя за бога си ти?

To be continued..
Тема за коментари - тук

- Коя за бога си ти? - извика момчето когато погледна митичният човек, който го дръпна. По реакцията му си личеше, че е жена. - Батко, помогни ми... - и в следващият момент, точно преди да изрече и останалите думи, ръката на жената бе върху устата му.
- Мълчи. Никой няма да те чуе как викаш, но дори не си в опасност. Не съм тук, за да ти направя нещо. Попаднах на теб и видях, че може да изпаднеш в някоя кризистна ситуация. - усмихна му се и жената. - Аз съм Мей Теруми, а съдейки по знакът на гърбът ти, изглежда си от клана Учиха. Интересно. А твоето име как е? - Саске я гледаше с лек страх в самото начало, но му се стори, че няма да има опасност ако остане с нея. Хлапето я погледна вече със сигурност в погледна и не я накара да чака повече отговор.
- А-аз съм Саске. - изчерви се веднага момчето. Друг път не му се е налагало да разговаря с друг освен брат си или някой от семейството му. Все пак нямаше много приятели. Не беше от разговорливите и винаги е затворен и срамежлив. Доста момичета го харесват, но има и такива, които го пренабрегват. Саске е сладък и някак доста приятен, но не трябва да избягва приятелствата толкова лесно.
- Е, Саске. Наблизо има място за игри и забава. Полянка, река. Може да се забавляваме докато брат ти дойде. Искаш ли? - усмихна се Мей и подаде ръка. Хлапето не отказа, но първо не беше сигурен. Когато тръгна с Теруми, денят му започна дори по-добре. В началото беше започнал да тренира, но момичето го спираше и му правеше забележки. Накрая се беше ядосала, че това не спираше и издърпа момчето. Трябва да има нещо различно в ежедневието на човек, особено ако е дете. Заведе го при рекичката и започна да го пръска с вода като накрая беше началото на водна война. Хлапето се смееше и забавляваше. Забава, която не бе получавал от дълго време насам. Беше се поразпуснал. Цял ден игра и накрая умора. Това беше съдбата на Саске за този ден. Той започваше да харесва това момиче. Шум от храстите се чу, а Мей беше готова да предпази момчето.
- Nii-san. - извика радостно малкият Учиха.
- Стой настрана. Отдръпни се. Коя си ти? - говореше Итачи.
- Аз съм Мей Теруми. Не съм тук, за да наранявам някой, затова успокой нервите. - подсмихна се на другият Учиха и погледна към Саске. - Е, Саске. Това беше за днешният ден. Дано се видим и друг път. - след тези думи на Мей, тя изчезна.
- Как си? Нарани ли те?
- Не, nii-san, просто се забавлявахме с нея.
- Радвам се, че си добре. Сега да се прибираме. - без никакви възгласения, Саске тръгна обратно към селото. Минаваха дните, а той мислеше за тренировките, но нещо му разбъркваше всякакви останали мисли, а именно Мей. Минаваха дните, а тя не напускаше съзнанието и мислите му. Някак не можеше да я забрави, но пък беше напълно разбираемо. Дните ставаха скучни, а тренировките също не бяха особено добри за Саске. Итачи го гледаше отстрани и накрая видя колко унил е брат му.
- Хей, Саске. Какво има, защо си така намусен?
- Хей, nii-san. Нали помниш онази жена от онзи ден, в който бях с теб на мисията ти? Проблема е, че не мога да си я избия от главата.
- Ще мине време и ще се оправиш. Не трябва да се безпокоиш за това. - усмихна му се и започна да тренира рамо до рамо с брат мy. Минаваха дните, минаваха и години докато Саске не навърши 16 години. В деня след рожденният му ден хлапето се завърна на онова място, на което срещна Мей. Явно беше, че не е излезнала от ума му. След малко се чу шум и младият Учиха извика:
- Кой е там?

To be continued..
Малко е fail, но поне малко може би интересно.

След шума в храстите, Саске се бе изплашил. "Боже, ако има хора, които искат да ме нападнат? Какво ще правя тогава съвсем сам?", бяха мислите на хлапето. Всичко се промени след като се обърна назад и видя позната фигура.
- Х-Хей, изплаши ме. - каза момчето, което още не беше разпознало напълно добре човека отсреща.
- Извинявам се за това. Просто се загубих малко в гората. - в момента, в който погледите им се срещнаха, очите им се насълзиха и на двамата. - С-Саске, срещнах те най-накрая.
- М-Мей. - извика със сълзи, които се стичаха по бузите му и се приближи към нея. Поопипа й лицето и я прегърна. - Най-накрая имам възможността да те видя, Мей. Не мина ден, в който да спра да мисля за теб. Липсваше ми толкова много от онзи ден, в който промени изцяло живота ми. Знам, че си много по-стара от мен, но.. - а в следващият момент настъпи тишина. Саске я гледаше ококорено, а поредната сълза падна по бузата му.
- Хареса ли ти това, момче? - усмихна му се и Мей и изтри очите и лицето си. - Това е за всичкото това време, в което ме нямаше. Важното сега е, че сме двамата. - прегърна го и се отпусна на раменете му. Беше тихо за доста време. Саске все още не се беше съвзел от тази среща, която дори в най-смелите си мечти не беше очаквал толкова силно.
- М-Мей, какво беше това току-що? Защо го направи? - попита я с треперещ гласец и погледна към небето.
- Защо ли? От онзи ден насам искам да бъда постоянно с теб. По-възрастна съм от теб, но това не означава, че не мога да обичам. - подсмихна се и отново го целуна. След тези нейни думи, Саске бе още по-объркан, но някак харесваше факта, че жената, с която беше за първи път преди доста време, сега е при него и му казва, че го обича. След това настъпи същата тишина, която беше преди не много време. Момчето легна на тревата и гледаше към небето, а ветреца духаше приятно. Мей беше легнала на гърдите му и го гледаше докато бавно ръката й ходеше по тялото му. Саске я погледнах и сложи ръка върху гърба й.
- Хей, Мей. Интересно ми е какво ще правим занапред. Ти не си от Коноха. Аз не съм от твоето село, което още не знам кое е. - усмихна се момчето и започна да гали Мей.
- Това не ни е проблем. По-важното в момента е дали искаш да сме заедно завинаги, въпреки че съм по-възрастна от теб. - след думите си, Мей се изправи и седна до едно дърво като повика момчето и го прегърна. В този момент когато Саске седна до жената, нещо зашумоля в храстите. Не се знаеше какво ще изкочи от там. Когато шума спря, а нещото от храстите излезе, момчето го погледна с отворена уста, съвсем изненадан. Не очакваше брат му да е тук.
- И-Итачи? К-какво правиш тук?
- Пак ли ти? Не съм дошъл с лоши намерения. Просто те търсех, Саске. Майка си мислеше, че са те отвлякли. А това е мястото, за което се сетих на първо място. Е, изглежда, че прекъсвам нещо. Ще си...
- Стой, момче. Ако искаш може да останеш при нас. Или поне да наглеждаш брат си. Може да му сторя нещо. - каза със сарказъм в гласа, жената. По-големият член на Учиха семейството все едно замръзна след тези думи.
- Nii-san? Какво има? Мей не говори сериозно. Ако искаш остани при нас. - каза момчето и се облегна на дървото с поглед в небето.
- Ще ви притеснявам, а и имам среща с моята приятелка. Затова ви оставям. Саске, внимавай само да не сгафиш нещо. Усещам, че човека до теб наистина го е грижа за теб. - отвърна му Итачи и изчезна. Мей прегърна младият Учиха и го целуна по бузата.
- Саске, интересно ми е да се запозная със семейството ти. Ако нямаш против може ли да се запозная с тях?
- Разбира се. Майка ми ще се радва, че съм довел момиче с мен. - усмихна й се той и също я прегърна.

To be continued..
Може би следващата глава ще е последната.