Tварде много..!

Много неща се казаха, малко хора повярваха,
малко истини излязоха,
никой вече не вярваше.
Всеки се покри, никой не се показа,
и накрая остана една долна омраза.
Но кой всъщност мрази,
май нямаме представа.
Просто се мразим и другото пак не става,
май нищо не искаме, така сме решили,
и няма никакво значение дали сме съгрешили.
И по пат да избегнем нии тоз ад стигнахме до едно общо твърдение:
Твърде дълго бягаме,а искаме да спрем..
Твърде много мразиме,а искаме да обичаме..
Твърде много думи скрихме.!
Твърде много емоции покрихме.!
Твърде много илюзии градихме и фалшиво доверие подарихме.!
Твърде дълго борихме се в лъжа,която сами не разкрихме.!
Твърде дълго търпяхме .!
Твърде дълго стояхме.!
И все още очакваме да открием истината..