Болката разяжда ме -.-

И ето ме,аз пак стоя в ъгъла на стаята.
Покрита в роклята на самотата,
изпълнена с чуствата на тъмнината.
И сърцето пак кърви,но не от обич,
а уви от негативните чуства,които
ти ми подари,Но боли знаеш ли?
 и тази болка убиваме и караме
 да си мисля аз за теб и твоите номера.
И лутам се аз в ноща,
 мислеики си как ли ще те преодоля?..
Ще постигна аз това,
Дори на гроб да трябва да се моля.
Ще видиш ти тигаз,в онзи тъмен час
 силуета на отдалечаваштата се
                ''аз''