Съновище-коментари

Коментарите-тук.

Много ми хареса. Има нещо много грабващо в написаното... Не знам дали е от подредбата на думите, или посланието, или нещо друго, но мен ме грабна. Добра работа.  

Не ми хареса. Колкото и да се опитвах, никакъв смисъл не можах да намеря, нито обща тема, а не виждам и някакъв по-особен мотив, даже мисля, че не виждам мотив изобщо, не усещам и лирическия говорител. В училище при анализ на някоя творба ни карат да отговорим на следните 4 въпроса:  
1. Кой говори в текста? /описание на л. говорител/
2. За какво говори текстът? /основните мотиви/
3. Как говори текстът? /изразните средства/
4. Какво казва текстът? /основното твърдение /нещо като теза//
Стихотворението е написано доста неграмотно, почти във всеки ред намирам някаква грешка /правописна, пунктуационна, граматична.../. Провери ли го преди да го постнеш?
Имам 2 молби:  
1. Отговори на 4те въпроса. Ще се радвам и ако някой друг даде отговор, защото аз не мога.
2. Направи 1 обща тема за всичките си стихотворения, няма смисъл всяко да го пускаш в отделна.

Точно защото не съм сигурна, че го разбрах по начина, по който трябваше ми харесва толкова. Странно е. По хубав начин. Необичайна поезия. До толкова, че както не обичам този писмен вид, така с удоволствие бих чела още много от него. Тук не сме в училище и това не е стихотоворение на Славейков или Ботев, или някой разказ на Вазов, или фелейтони на Константинов. Това е лично творчество. Всичко е въпрос на лична интерпретация. Сядаш пред листа хартия, идва ти муза, пишеш. Не подлежи на кой, какво и как говори в текста, за текса, по текста и прочее.
1. Описание на лирическия говорител не винаги има. Всъщност, особено в поезията, никой няма време да описва лирическия говорител или който и да е друг говорител. Не навсякъде, разбира се.
2. Текста говори за хората и шансовете. Кой, какво, как.
3. Има метафори, има паралел, съпоставя едно с друго.
4. Текста казва "бъди себе си". Толкова ясно, та чак е написано в последния ред...
Ето, личната ми интерпретация, моето мнение за написаното и за твоя коментар. Нищо казано с цел заяждане. Просто казвам. :д

Не мога да се съглася с теб. На мнение съм, че ходим на училище не само за забавление, но и за знание, което не винаги е безполезно/даже някои неща са задължителни - все пак трябва да сме грамотни/.
Тези въпроси се задават, за да се интерпретира един текст, за да се осмисли. Права си, че това не са стихотворенията на Ботев и Славейков/които мужду другото са личното творчество на самите автори/, но все пак щом творбата е тук, значи авторката иска да чуе нашето мнение, а ние го изграждаме на базата на интерпретацията.
А относно описанието, то не се отнася само до външните характеристики, а и до вътрешните/точно това имах предвид като използвах думата описание/.

Виж, проблемът на интерпретацията е, че тя в повечето случаи се използва... свободно. Всеки сам за себе си намира извода, стига до някакви заключения и за всеки индивидуално има някакво или никакво влияние въпросния текст. Всъщност аз говоря именно за това - влиянието, което текстът на това момиче ми остави. Критика може да се даде на всичко. Доста грешки има момичето, факт, от всякакъв род - факт. Неграмотно написаните неща често отказват, но аз бях запленена от подредбата на думите, не от грешките. Може би трябваше да си поясня още в началото - съгласна съм, че грешки наистина има. Обаче текстът ми хареса страшно много.  

Здрасти. Ще коментирам произведението ти :).


Времето лети и не се замисля
за хората от които
Някой се разпадат на парченца,
спеeки вечер сами.
Някой=1 човек (Кой?->Той->Някой)
Някои-2-ма човека (Кои?->Те->Някои)
"Спеейки" не е съществуваща дума, "спейки" е това, което ти трябва.
"Които" следвано от "някои"...няма смисъл...разбираш ли?!
За хората, които някои се разпадат на парченца... Не звучи добре, дори като обикновено изречение.
Значи времето лети и не се замисля, за хората, които се разпадат докато спят сами...
Да кажем, че това е една от мислите ти...да видим дали ще я защитиш.



Някой убиват болката,
въртейки се в тишина.
Някой се вълнуват -
хванали букет в църковен двор.
Други полагат дозина бели рози върху тъмен гроб.
Та тук казваш как хората лекуват болката си: едни се депресират и седят в тишина, другите...се женят, май (това добре се е получило), а третите...са убили някой? Или изпращат роднините си? Въпреки, че звучи красиво, не прави огромен смисъл за мен, защото това не е начин да се лекува болката.
Пише се "дУзина".


Някой намерили са спасение във всеки,
докато други - единствено слава.
Значи някои си намират нови приятели...или пък си намират нови гаджета (които не харесват) а други...лекуват със слава? Само дето славата не се намира толкова лесно и не можеш да си спечелиш такава със болка... но да кажем, че става (горе-долу).



Някой се опитват да се скрият
в егоистичния си ум.
Значи ако се скрият са егоисти? Или искаш да кажеш, че стават двулични или нещо такова? Значи ще трябва да ни обясниш.



Някой се кълнат във вечна любов.
Докато други просто бягат.
Чаааакай...от кога да се кълнеш във вечна любов е изцерение? Или искаш да кажеш, че някои я търсят? Ако е така трябва да го доизясниш.



Може и да избледняваш
или да си разкъсван,
влюбен във всеки малък спомен...
Да избледнявам...в какъв смисъл?
Да съм разкъсвана, защото харесвам спомените си?...Те не те разкъсват, изборите те разкъсват (на две), болката те разкъсва, а спомените в които съм влюбена, не ме разкъсват, ако ми липсват те ще ме мъчат и ще ми липсват, но няма да ме разкъсват.



Може да са били лицата на любовта.
Някой да ме светне, ако мисли, че това има нещо общо с горното...


Но не губи и частица от съня си,
сигурна съм, че всичко ще свърши добре.
Допреди малко говорихме за болка, която ме кара да намирам спасение, а сега от някъде дойде някакъв си сън..от къде?
Кое ще свърши добре? Кое е това "всичко"? Нали започна темата за съня, а сега се връщаш на темата за болката. Ако сънят е кошмар, трябва да го кажеш...защото така или иначе не си се старала да римуваш или поне да изравняваш дяловете...
Да, в началото говореше за спящ човек, но започна темата за изцелението, ако тези изброени действия са били различни сънища, трябва да го обясниш.


Може би ще спечелиш любовта
Нали говорехме за болка...ако болката е била причинена от любов, трябва да кажеш.



Нормална или луда.
Единственото нещо ,което
можеш да направиш е да бъдеш
себе си .. !! ;]]
Значи заключението е да бъда себе си? Значи то ще ме спаси от болката и го просваш по възможно най-тромавия начин на края на текста без преди това да кажеш колко е важно да не предаваш себе си (въпреки, че си дала примери по-горе за хора, които са предали същността си).


Честно да ти кажа, докато го четох ми се струваше, че просто си опитала да имитираш похвати, които си мярвала в други творби и вместо да се постараеш да разбереш, какъв е този похват, с каква цел е използван, си решила да ги съединиш в нещо твое и да направиш...общо взето нищо. (Не се обиждай, но като гледам не цениш труда си особено, щом дори не си се опитала да го напишеш грамотно. )
Имала си там някакви мисли, накъсани, неясни...неадекватни.
Не е римувано...дори и речта не е мерена (мерене на срички).

Няма как да предизвикаш това което искаш у нас, като ти самата не можеш да подредиш своите мисли. Всичко трябва да има смисъл за да има право да стои в стиха.
Едното нещо дава право да отвориш тема за другото (Например Любов-Болка-Изцеление) А не в твоя случай: Болка-Изцеление-Любов-Сън-Любов-Бъди себе си. Ако трябва да седим и да гадаем, какво точно си искала да кажеш и защо си го сложила там, значи не е добре. За теб, естествено си има смисъл (нали са си твоите мисли), но това не значи, че другите ще го разберат. Може да си имала страхотна идея и невероятно послание, но фактът, че останах по-объркана след творението отколкото бях преди него, значи нещо не е наред.

Дам...бих извинила правописните грешки, ако имаше да редактираш някой голям текст/разказ etc, но ти имаш 20 думи на кръст...
И все пак те поздравявам за труда. Може и да не си го написала перфектно, може и да не го разбрах, но имаш добри попадения тук-там. За напред гледай да си го редактираш и малко да ги поримуваш. Тренирай мисълта си (да е по-хармонична).

Mrs. Murderer написа:
не усещам и лирическия говорител

"Лирически говорител-лице, от чието име се говори в лирическата творба, говори се в 1л. ед. или мн. ч."-от интернет.
Не във всяко стихотворение има лирически говорител и не е задължително да го има.
И все пак те подкрепям тук донякъде, защото момичето е почнало да говори като страничен наблюдател без да изказва свои мисли от първо лице etc, а накрая дава свое мнение..
Цитат:"...сигурна съм, че всичко ще свърши добре."

Mrs. Murderer написа:
Стихотворението

Така и не си позволих да го нарека "Стихотворение", защото до колкото знам (а ако бъркам ме поправете), стихотворението е римувано и с мерена реч.

justwannabeone написа:Точно защото не съм сигурна, че го разбрах по начина, по който трябваше ми харесва толкова. Странно е. По хубав начин.

Дори и най-злият майндфък има смисъл. Там мислите са смислено предизвикани една от друга и те кара да се замислиш, а тук до някъде невежеството (извини ме за думата) те кара да се чувстваш объркан, по едно време даже си помислих, че ме тролят. ;/

Еми ... мен никак не ме грабна. Но пък в същото време я има тая нотка на интерес, препрочитам го и се убеждавам че ... не ми харесва и не ме грабва по никакъв начин. Единственото нещо, което забелязах е че спамиш по секцията ''Фикове'' вече цял месец . . .