Предадоха ме,но аз не се предавам.

Пред вратите на Рая ще крещя и за Ада.
Не ми казвай,че падам!
Предадоха ме,но не се предавам!
Поглеждам назад - тези там предават!
Нужда от помощ казваш ми "не става"
И всеки ред поглеждам и боли ме - ставам като теб!
Аз правя грешки, човек съм... съжалявам,
но когато искаш прошка винаги прощавам
в този ред на мисли - писна ми,
и когато те видя ще ти крещя няколко истини!
И аз съм такъв и боли ме за преди
влизайки в боя се обръщам настрани
Всеки ден е краят,
всеки ден - начало!
И всяка дума казана изгражда моето тяло.
Аз чувствам и плача,аз бия и мразя и това,което е останало от мен опитвам да запазя!
Понякога съм грубa с теб - винаги прощаваш...
Когато съм самa само ти оставаш
Самa на този свят.. искаш ли да си ми брат,когато целият град говори ми,че съм глупак?
Късам тази страница даже цялата шибана книга
за борба не говоря,смелост не ми достига
Времето спира,но остарявам за минути
как по дяволите тая стена се срути? ;]]