Konoha school

Първи Ден

Здравейте аз съм Михари или накратко Мира.На 16 години съм и мога от личен опит да ви кажа,че първият учебен ден винаги е гаден.А още по зле е когато си в ново училище в нов град,където не познаваш никой и всички те гледат сякаш си паднал от Марс. Опитват да се наложат над теб и ако не успеят се опитват да те смажат.Особено ако си в училище в което,те оценяват по състоянието на банковата ти сметка и скъпите дрехи и коли които притежаваш, а не по капацитета ти на интелигентност. На мен ми се налагаше да направя точно това.Да се преместя.Е сигурно се чудите защо ще се местя след като тази среда не ми допада.Е,аз не помня много от живота си.Цели четири години бях в кома.Когато се събудих не помнех нищо,нито приятели,нито семейство,нито дори името си.Не знаех коя съм,нито защо още съм жива. Докторите ми казаха,че семейството ми е загинало в пожар от който по чудо съм оцеляла.Но като се замисля това ,че нищо не си спомням не беше толкова лошо.Имам предвид,че няма как да тъжа за хора чийто имена дори не знаех .Но както и да е.Сега моят Вуйчо ми бе настойник и следователно трябваше да се преместя да живея при него,в малко градче
на име Коноха,известно още като свърталището на богатите.Градчето може да беше малко но за сметка на това далеч не отстъпваше по нищо на големите корортни градове. Вуйчо ми не беше много приказлив,което беше добре защото не ме биваше много по разговорите.Той бе работохолик кареарист и не го виждах много често,затова и трябваше да се оправям самичка.

И ето,че прословутия първи учебен ден настъпи.
Намирах се пред огромния пететажен старинен каменен замък който играеше ролята на настоящото ми училище.Две величествени кули седящи отстрани на него разцепваха въздуха,предавайки на цялата постройка някакво величие,може би?Двора му се разпростираше около километър,като половината от него беше градина посята изцяло с червени рози ,който излъчваха приятен нежен аромат и фонтани по които водата се оттичаше от великолепно изваяни мраморни ангели .Другата половина бе отрупана с някакви отделни сгради като физкултурен салон,басейн и нещо наподобяващо храм.Имаше и общежитие за тези който бяха далеч от дома.Странното в каменната постройка бе ,че сякаш бе разделена на две части като в едната част се забелязваше затъмнени прозорци а на някой от тях имаше дори решетки.
‘’страхотно прилича повече на затвор отколкото очаквах’’Помислих си аз докато бавно крачех към грамадната сграда. Дали имаха от онези тъмници който по принцип се намират в най-високите кули или най-дълбоките подземия.И дали щяха да ме пратят там ако не се държах добре?Изтръпнах при самата мисъл.Бях доста нерва.Реших да се разсея от тези неприятни мисли като се отбиех в близкия магазин намиращ се в страни до училището,и си вземех нещо сладко например.Лакомствата винаги помагаха в такива ситуации.Или поне така съм чувала…
Влязох във въпросния магазин и още с първата крачка която направих се блъснах в нещо голямо и твърдо като бетонена стена.Залюлях се леко и ми се замая главата, щом замайването отмина,погледнах нагоре и видях,че въпросната бетонена стена всъщност бе ,високо,дългокосо момче.Имаше сиво бели очи,напомнящи ми за студения сняг,а на челото си имаше някаква зелена татуировка представляваща две прави линии заоблени в краищата ,а по средата на тях имаше голям кръст. Бе доста симпатичен и явно с доста добре тренирано тяло.
-Гледай къде вървиш!-Грубо каза ми той без дори да ме поглежда, противоречно на моите очаквания.
-Ами аз си гледам,ама какво да направя като допускат извън габаритен товар по магазините да препречва пътя на хората?!-Отвърнах ,и чак тогава негово величество се обърна и ме удостои с погледа си.
-Знаеш ли с кой говориш,малката?-Високомерно попита ме той.
-A , ти?
-Не.
-Еми квит сме!-Отвърнах с въздишка на досада и тихомълком го прередих.Дългокоското не отвърна нищо но го чух как се засмива тихо.
Започнах да оглеждам какво има.Май ми се ядеше нещо солено?Но не дойдох ли именно за нещо сладко? Чипс със сирене или сникерс?Въпросът на деня.А може би и двете?Понеже както винаги се бавех,грубияна зад мен отново проговори ,явно с изчерпано търпение.
-Ако ще купуваш нещо купувай!Окей?Има опашка!!
-Така ли аз тогава защо не я виждам??-Погледнах към празното пространство зад себе си.
-Защото може би остаряваш!А с възрастта първо зрението отслабва!
Брей как го каза.Личеше си ,че е по голям от мен.Може би с година или две,но все пак бе по- възрастния.
-О ето затова ти се струва,че има опашка!-Реших да се подразня аз.За моя изненада дългокоското се засмя сърдечно и каза.
-Рядко се случва да срещна някой толкова опърничев и неубоздан!-Приближи се на сантиметри от мен и прошепна в ухото ми.
.-Но аз мога да поправя това!
-Силно се съмнявам.
-Ще видим !След като приключа с теб ,ще дойдеш сама да ми се молиш!
Дарих го с един презрителен поглед и му зашлевих шамар.Излизайки от магазина по възможно най-бързият начин отправяйки се към входа на училището.Съжалявайки единствено за това,че неуспях нищо да си купя и ,че първия човек който срещнах бе самонадеян глупак.

Понеже щом влязох в училището се почувствах като в лабиринт,помолих една учителка да ме придружи до директорският кабинет на който висеше табелка с името Цунаде,където ме остави да дочакам реда си,за да съобщя на директорката,че съм пристигнала.
Седнах на свободния фотьол ,намиращ се по средата на приемната,потъвайки в мекото кадифе и изправяйки гръб.Пред мен имаше огледало и се загледах.Тесния черен корсет сви ребрата ми но това задушаващо чувство ми харесваше.Повдигаше гърдите ми красиво, карайки ме да се чувствам привлекателна и женствена.Дантела обгръщаше китките ми а черната ми сатенена пола се спускаше на пластове малко над колена.Огнено червената ми коса сега бе права и на слънчева светлина изглеждаше сякаш наистина гореше.Тъмно зелените ми очи контрастираха на фона на снежно бялата ми кожа и червена коса,карайки ги да изпъкват и да изглеждат по големи.
Докато се бях отнесла в мисли за външния си вид не забелязах кога високата,русокоса, едро гърдеста жена беше застанала пред мен и викаше името ми.
-Извинете,казвахте ли нещо?-Попитах разсеяно аз.
-Да...Госпожице Михари,вие,ще бъдете преместена в 10 а клас.Класния ви ръководител се казва Какаши Хатаке.Можете да го намерите в стая 223.Той ще ви даде програмата за следващите ви часове.Нещо неясно?
-Не госпожо!
-Много добре!Сега се оправяй както можеш.-Каза усмихвайки се блондито като се върна в кабинета си и затръшна шумно вратата.
О да чудесно,сега как се предполага,че ще намеря въпросната стая?Не можа ли поне да ме упъти?Та аз не знам дори къде се намира тоалетната!
След около 20 минути на лутане из коридорите,най-накрая намерих прословутата стая.
Почуках и влязох.Всички се втренчиха в мен.
-О ти трябва да си Михари!Закъсня!-каза учителят усмихвайки ми се топло.Той имаше къса бяла коса леко изправена нагоре ,с къс бретон прикриващ лявото му око.Носеше черна риза с навити до лактите ръкави,която караше очите му да изглеждат още по черни.Изглеждаше на не повече от 27-28години .В едната си ръка държеше някаква книга,доста добре прикривайки факта от раздразнението от прекъсването ми..
-Е настанявай се.-посочи той последния чин в първата редица,където едно чернокосо момиче сладко си подремваше. Добре само не ги гледай в очите и не издавай страх.Укоражаващо помислих си аз.
-Спокойно тук не е по различно от останалите училища.На всякъде са все същите безмозъчни задници!-Допълни той поглеждайки едно ухилено русокосо момче седящо срещу него.
Аз стоях и го гледах невярващо,бавно предвижвайки се най-отзад.Брей!Само да беше с 10 години по млад. …
Седнах на чина и погледнах към спящата си съученичка.Сръчках я с лакът и тя отвори очи.
-Коя си ти?-попита сънено тя
-Ти коя си?
-Името ми е Аси.Защо си тук ?Какво искаш?
-Ъъм..световен мир!-опитах се да разведря обстановката аз.
-Хм забавна си.Представи се.
-Аз съм…-започнах но черно коската ме прекъсна.
-Мира?
-Я четеш мисли!
-Не,чета табелки с имена!-ухили се тя посочвайки табелката ,закачена на корсета ми,която ми дадоха по-рано днес,за да запомнят по-лесно малоумните ми разглезени богати съученици ,името ми.Но за разлика от момчето което по рано срещнах,това момиче наистина много ми допадаше.Всъщност тя бе най-свестния човек ,който съм срещала.А досега съм срещала само лекари :Д

***************************************************************************
Звънеца за края на първия час изби,и за по-малко от няколко секунди коридорите се напълниха с хора.
-Ей Мира!Ела с мен.-каза ми Аси излизайки от класната стая.Последвах я .Щом излязохме в двора на училището тя на една от скамейка и ме подкани да последвам примера и.
-Значи си нова..-започна тя
-Да нова съм…-продължих аз
-И не познаваш никой??
-Не,не познавам никой…
-Добре,чудесно.Тогава като по-старша ,трябва да ме слушаш!-ухили се тя
-Ъъм..окей..Всъщност от колко години си в това училище?
-Защо питаш?-учиди се Аси ,и извади кутия Vogue,запалвайки цигара.
-Чудя се как си изтърпяла тези…тези..тези глупаци.-Попитах аз поглеждайки напред,където една русокоса кифла със сини очи,отъркваше тялото си в някакво късо подстригано ,чернокосо момче,което от своя страна изглеждаше сякаш не я забелязва или поне успешно се опитваше да я игнорира.
-Сега,след като попита…ами аз се преместих тук последният ден на миналата година.-ухили се тя ,и ме подкани да си взема цигара.
-О и все пак каза,че си по-старша!-засмях се също и взех цигара,запалвайки я и правейки си голяма дръпка.Но я чакай малко ,откъде знам как се пуши?Та до преди месец не знаех как да се преоблека.Е явно съм била пушач.Странно,защото дима ме отвращаваше.
-Та ето как стоят нещата тук.Онези в дясно са тревоманите.Големи фенове са на Марли . -каза Аси посочвайки ми група от ухилени растафари .
-Не прави резки движения около тях!Тези срещу теб са типичните разглезени богати щерки.-премести погледа си върху група момичета които носеха безсрамно къси поли и имаха около тон грим.
-Мислят си,че са най-красивите и сексапилни същества на планетата.Тези на полянката са зубарите .И под зубари нямам предвид хора ,чийто родители имат високи изисквания или просто нямат социален живот и само учат.Имам предвид ,че това са хора който,са вманиячени ,на тема учене.Което не е особено важно тук.
-Е как така няма да е важно?
-Ако не си забелязала все още това е частно училище .Единствените хора който го посещават са деца на милионери.И един вид си купуват образованието.
Кимнах в съгласие,но вниманието и бе привлечено другаде.Итачи Учиха вървеше бавно и заплашително,всяко негово движение бе със страховита грациозност на хищник и предизвикваше хладни тръпки по телата на момичетата и дори на момчетата. ,но въпреки това замръзваха в присъствието на студенокръвния Учиха.
Той бе на 18 ,но изглеждаше много по възрастен ,заради дълбоките сенки под очите ,които му предаваха не устоим чар и сексапил.
Лицето му бе бледо и невероятно красиво , също така студено и без емоционално , до толкова че изглеждаше повече ,като мраморна статуя ,отколкото като човек.
Очите му бяха тъмно черни ,също като катран.Той се спря до две момчета,едното от които имаше синя коса и бе много блед ,а другия много приличаше на него,и започнаха да водят разговор.
-О не,дори не си го помисляй!-Рече твърдо Аси
-Защо не?
-От личен опит знам,че типове като него те карат лудо да се влюбиш,а след като се разделите ти издават ограничителна заповед!
-Че защо някой би издал ограничителна заповед,само защото сте скъсали?
-Е аз може и да съм му откраднала кучето но това е друг въпрос!
Аз само я погледнах стреснато и преди да кажа нещо тя добави
-Да влезем да хапнем нещо?
-Едва след първият час?
-Принудени сме да стоим тук цели 12 часа!Поне междучасията трябва да са по-дълги.
-Ама не са!
-Ари де.Нали знаеш,че след 60 ,70 години ще умра.Приеми това като предсмъртно желание!
-Охх…добре..
Аси я задърпа към предполагаемото кафе,което се намираше в подземието.
Щом слязоха долу,видяха,че всички маси са заети и започнаха да ругаят.Но в този момент звънеца изби и целия добитък се изниза набързо.
-О какъв късмет!-искрено се зарадва чернокоската и се насочи към една от крайните маси.Поръча храна и за двете и зае мястото си срещу Михари.
-Та ,кои бяха онези момчета,които избягваше да погледнеш?-заинтересовах се аз
-Кой?
-Ми някакъв пич с бяла коса и другите покрай него…
-Имаш предвид Хидан и останалите от Акатски ли?
-Мм-хмм.Значи се казва Хидан?-мило се усмихнах аз,започвайки да пърхам с мигли
-О не дори не си го и помисляй!Сериозно ти имаш много лош вкус за мъже.Първо Итачи сега Хидан .Той е пълен грубиян и курвар,както и най-жестокия човек който познавам!
-Едва ли са толкова лоши.
-Ако смесиш кола,портокалов сок и чай,вкусът ще е ужасен,нали?-Каза тя и аз се замислих..
-Не не се опитвай да си го представяш!Ще е ужасен.Така ще изглеждаш и ти с един от двамата.
Аз я изгледах тъжно.
-Ти си много мило,добро и красиво момиче.Не си заслужава да се измъчваш заради някой като тях!
-Наистина ли мислиш така?
-Ха-Ха-Ха..Разбирасе,че не.Като моя приятелка свиквай да те лъжа!
-…sad face….-Тогава щом тези от Акатски са толкова лоши ,защо не спираше да зяпаш онзи русокоско?А и какво е това Акатски,да не са някаква банда или нещо подобно?
-Първо русокоското си има име!И второ да те са банда а той е бас китариста.
-А мога ли да бъда удостоена с честа да разбера името му?
-Да разбира се.Ще ти го кажа веднага след като го науча.
Докато си приказвахме и се смеехме не усетихме кога 4 момчета се бяга настанили на съседната маса и ни изучаваха с поглед.Единият от тях на име Кисаме беше зает да оглежда Аси, която представляваше не устоима гледка.
Младата жена улови погледа му и потрепери от отвращение, представяйки си отвратителните слузести ръце на Кисаме по тялото си.
-Кисаме… - Гласът на Дейдара, сложи край на тишината и на погледите на Кисаме. - Има ли нещо интересно в посоката, в която гледаш или просто ти е омръзнало лицето ми ?-спокойно попита той.
-Н-не..-отговори той и се върна към закуската си леко стреснат от дръзкия въпрос.
-Хм,това е просто някаква мацка.-каза Какузо без да отвръща поглед от телефона си.
-Да речем ,че имам лични интереси….
Не след дълго двамата с Кисаме се оттеглиха явно решавайки да влязат в час и на масата останаха само белокоското и маскираното момче с прекрасните зелени очи.
-Кафето ви!-провикна се барманката,и Михари стана да го донесе.
Мира хвърли няколко срамежливи погледа към белокоското,но усмивката и спадна щом минавайки покрай него дочу разговора им.
-И какво правихте после?-запита го зеленоочкото
-Че за какво мислиш служат всички путки? –отговори той и Какузо се подхилна доволно.Щом забеляза минаващото покрай него момиче ,Хидан извъртя стола си към носещата кафе червенокоска,която всячески се опитваше да не обръща внимание на перверзната усмивка изписана на красивото му лице, и на наглите му очи,които шареха по цялото и тяло.
-Права си –Започнах аз-Той е кретен!-довърших и подадох кафето на Аси.
-Нали ти казах.-изобщо не се изненада тя.В този момент телефона и звънна.
-Ох по дяволите!!-изруга Аси
-Какво има?
-Малък проблем.Ще се погрижа за това и….охх ще се видим утре.-отвърна чернокоската видимо много разгневена ,като взе чантата си и с забързана походка заизкачва стълбите.А аз останах сама да си допивам кафето.Щом приключих ,станах и отидох да отсервирам.
-Ей сладурче имаш ли планове за вечерта?-попита с извратена усмивка Хидан.Аз го игнорирах и продължих да вървя.
-Сериозно мога да променя представите ти за ’’приятно’’изкарване.-Изсмя се той и аз пак го игнорирах.Недоволен от това,че не му обръщам внимание.Когато минавах покрай него ме ущипа силно по задника.Аз подскочих стреснато и вече празната ми чаша от кафе се разби на малки парчета по земята.

- Ако си толкова бавна и непохватна в секса,като в отсервирането на кафе,мога да си представя страданията на мъжете който са те имали!
Гласът,който прозвуча предизвика ледени тръпки по гърба на Мира и я накара да пламне от гняв и възмущение.
Хидан говореше с най- подигравателния и ироничен тон, на който беше способен и я гледаше така сякаш беше без дрехи.
Момичето погледна Хидан с искрящите си, пълни с възмущение очи,в които мъжа с голямо задоволство прочете закана.
‘’Долно копеле!’’ Помисли си тя,но реши че няма да му достави удоволствието да я види ядосана,а просто щеше да го му го върне и затова се усмихна спокойно и изсипа остатъка от кафето на Аси върху белокосия,като изтри наглата му усмивка,която го принуди да замени с болезнена гримаса.
- Мръсна кучка! Извика мъжат и скочи от стола си,като погледна съсипания си панталон.
- Опа .....Весело промърмори Михари и лъчезарно му се усмихна.- Прав си ! – Адски съм непохватна!
Какузо прихна да се смее,очарован от младата жена,която не показваше и капка страх или притеснение.
В момента Мира се чувстваше просто прекрасно, да гледа неловкото положение, в което беше поставила нещастника.
Когато погледна към белокосия мъж изтръпна и несъзнателно отстъпи назад.
Тъмно лилавите очи на Хидан се бяха втренчили в нея и отразяваха огромното му желание да я разкъса на парчета.
Беше толкова страшен,че тя започна да трепери от ужас,макар и да на искаше да го покаже.
Той и усмихна зловещо и тихо, с най – спокойния си глас промълви:
- Ще те убия ......малка нещастна курво!
Сърцето и задумка бясно в гърдите, и Тя продължи да отстъпва,неспособна да се противопостави на огромното желание да избяга от налудничаво светещите му очи.
Белокосия мъж скочи към нея,а на лицето му се беше изписало желание тъпкано да и го върне.Изведнъж сякаш страха в нея изчезна и разума доминираше.Затова хукна да бяга с все сили към изхода,чувайки стъпките на приближаващия към нея Дявол.Докато изкачваше стълбите се спъна и падна в топлите прегръдки на някаква фигура.Погледна към лицето му и видя,че това е грубияна с зелената татуировка .Бързо се освободи от ръцете му и продължи да бяга,докато не излезе на двора.Явно Белокоското се бе отказал да я гони за да не се изложи.Тя си отдъхна.

След края на часовете Михари се прибра и тръшна на дивана.
-Е как беше първият ти ден?-попита Вуйчо и.Тя се изненада,че той беше тук,очакваше да е на работа,но все пак изненадата бе приятна.
-Пълна катастрофа.
-Чак толкова зле?
-О да!
-Поне сприядели ли се с някого?
-Да,имаше едно сладко момиче….
-Сладко?Момиче?Я чакай малко.Ти да не си….
-Нее!-възмутих се аз
-А тогава срещна ли някое момче което ти допадна?
-Всички мъже са кретени.-Отвърнах
-Ауч,това заболя.-засмя се той и после продължи
-Хайде ела с мен,имам нещо за теб.
Слязохме в гаража където имаше паркиран 600 кубиков чопър.Несъзнателно се усмихнах щом го видях.
-Е какво ще кажеш?Това е подаръка ти за успешното ти приемане в училище.
-Първо невероятен е.Второ в училище ще приемат всеки готов да плаща 100 хиляди годишно.Но защо ми го подаряваш,аз не мога да шофирам,може преди да съм можела но не и сега.
-Преди обожаваше да караш.Дори се състезаваше.А такава тръпка не се забравя лесно.-Каза той и ми подхвърли ключовете.
-Опитай,може и да си спомниш.-Добави и излезе.
Прехвърлих ключовете в лявата си ръка и запалих двигателя.Качих се на чудовището и потеглих.Не знаех как го направих,сякаш по навик.Чувството бе невероятно толкова освобождаващо и прекрасно.Чувствах се като птичка в клетка,която току що бяха освободили.

(Аси)Бе около 9 часа
Излязох да се поразходя и запалих цигара.Седнах върху един масивен камък и се загледах в небето.Още не бе достатъчно тъмно а и имаше облаци ,затова и звездите не се виждаха.’’Колко жалко’’помислих си аз и издишах цигарения дим.
-Знаеш ли..опасно е да се разхождаш сама в тъмното.-обади се мъжки глас.Аси се обърна рязко и видя високата фигура на синеокото момче което я гледаше ухилено.Той бе висок и имаше дълга права руса коса.Беше облечен изцяло в черно което подчертаваше дори още повече красивото му бледо лице.
-Защо да е опасно?
-Ами не знам … какво ще направиш ако разбереш ,че аз съм некрофил и трябва да си задоволя нуждите?
-Ще се зарадвам и ще ти подам ножа!-каза тя и се засмя.
Той се приближи и седна до чернокоската.
-Дейдара….-продума русокоското като се загледа в очите и
-????
-Това е името ми!А как е твоето?
-Аси.
-Отива ти.
-Защо смяташ така.
-Също така нежно и крехко е като теб.-леко се усмихна той
-Хей ,може да съм солета но се бия като цяло пакетче.-отвърна тя след което и двамата се засмяха.
-Е утре ще ходиш ли на купона?
-Какъв купон?
-Този по случай началото на учебната година,Хидан го организира.
-Хидан?
-Да
-Ами не знам…-разколе*ала се тя щом чула името на белокоското.
-Хайде ,това е само купон!
-А Ада е просто сауна!
Дейдара се засмял.
-Ще очаквам да те видя там.-казал той като станал и си тръгнал,без да оставя време на Аси да протестира.




(Михари)
На сутринта алармата изби в 7 и аз недоволно станах.Оправих се по-най бързия начин,запалих мотора си и потеглих към училище.Щом пристигнах го паркирах и се запътих към класната стая.По пътя минавайки централно през двора ,забелязах злобния поглед на Хидан върху тялото си,както и сатаниската му усмивка.
Влязох в стаята и се разложих на чина.Аси влезе след мен и последва примера ми.
-Къде е Какаши?-попита ме тя
-Отвън,кара се с директорката.
-Но защо?
-Някой от зубарите се е оплакал,че използва прекалено много нецензурирани думи.
-Нещастник!
След около 10 минути Какаши се върна в стаята.
-Е добре след като вещицата си тръгна най-сетне,какво искате да правим?-попита учителя.
-Да празнуваме!Той има рожден ден.-Каза Аси посочвайки едно пълничко момче с рижева коса.
-Не нямам!-запротестира той.
-Кой го е грижа?-попитах аз
-Да.Точно така.Днес той има рожден ден.Нека направим купон!-рече гордо Какаши и целия клас наддаде радостен вик.

Хубаво фикче!!