Алистър

Каква е тази простотия?! Една такава, дето я писах преди много време. Еххх... Тогава бях още млад или поне по - млад от сега... Все едно! Истината е, че снощи се замислих дали да го кача. Все пак е зле, при това е първото нещо, което изобщо съм писал в подобен стил ( от гледна точка на героя и тн. ). Сега определено мога да го напиша по - добре, но не мисля да го правя, а и това е нещо като... Хъм... Един вид, показва как съм писал преди. Интересно ми е дали някой ще ми отправи същия критики, които бих си направил аз. Цялото име на това нещо е Алистър Кроули. И не! Няма нищо общо с D. Gray Man ( освен име на Кроули ). Според някои хора е вдъхновено от Supernatural, а всъщност идеята се зароди една вечер, докато се мъчех да заспя. Публикувал съм го и на други места, за това не се учудвайте ако сте го чели в друг форум или  сайт. Резюмето за чудесията мисля, че е излишно... О да! Щях да забравя! Малко е грубичко и не е цензурирано, но това е заради самият главен герой. Добре! Затварям си плювалника... Приятно четене!


                                                          Алистър Кроули                            

Здравейте глупаци! Аз съм Алистър Кроули. Както вероятно вече се досещате ( а ако не се досещате да ви светна ) аз съм демон. Да да! Вече си намислихте желание и сте готови да си продадете душичката...  Аз да не съм ви златната рибка бе! Наистина сред моите тъпи събратя има доста, които сключват сделки с онези нещастници хората, изпълняват им тъпите желаниица и вземат скапаните им души като отплата. Жалка практика! Да служа на хората! Аз да не съм някаква демонична кучка! Да, по - лош съм и работата ми е далеч по - интересна. Още със създаването на първото мизерно създание човекът, Бог и дявола започнали една малка игричка. Състезание само между тях двамата, само с едно единствено правило - който прибере повече човешки души печели играта. Забавно нали?! Е стига толкова приказки! Не случайно съм облечен в скъп тузарски костюм, трябва да си заработя надницата...
                                                                 
                                                                      ***

Училището изглеждаше като всяка друга мръсна и безполезна човешка дупка. Честно казано предпочитам бардаците. " Учи за да се издигнеш и да бъдеш някой в живота... " Ама какви глупости ръсят тея хора! Аз никога не съм учил, а съм много повече от колкото тези задници някога ще бъдат. И все пак съм тук заради един от тях. Да, говоря точно за онзи сополанко с черния суйчер, който поглежда пистолета в ръката си. Пистолетът е с марка Smith & Wesson, много хорица са се попарили от тези оръжия. Поредният лесен работен ден! Приближих се до хлапака и прехвърлих ръка през врата му. Отлична подпиралка! Вярно формата и е грозна, но пък върши добра работа. Сополанкото не можеше да ме види, усети, или чуе, докато аз не му позволя да го направи. Дали да не го сритам в топките?! Не! Все още ми трябва, ще го сритам когато приключим.
- Какво чакаш? - попитах аз, позволявайки му да ме види, усети и чуе.
- Още не съм сигурен дали да го направя Уриел.
Уриел! Малкото копеленце отново ме нарече Уриел! Ще гледам с удоволствие как се пържи в ада от верандата си с изглед към площадката за мъчения, докато си пия мартинито.
- Тези хора те измъчваха, унижаваха и ти се присмиваха. Мислиш ли, че не заслужават да умрат? - попитах го аз. Трябваше да потърпя още малко, сополанкото ми е в кърпа вързан.
- Разбира се, че заслужават, но ... - хлапакът се коле*аеше. Хем му се искаше, хем не му стискаше.
- Ти си избран да възнесеш справедливост хлапе, дори когато умреш ще отидеш на по - добро място за разлика от тях - прошепнах аз в ухото му.
Той стоеше неподвижно и гледаше към земята. Изправи глава, погледът му бе станал налудничав, лицето му се изкриви в злобна усмивка. Бях уцелил право в целта, лигльото беше побъркан фанатик. Просто бе изчакал да чуе думите които иска.
- Ще го направя Уриел!
Разбира се, че ще го направиш скапан сополанко!
- Ще възнеса справедливост Уриел! Божията справедливост!
- Така те искам моето момче! Върви и им покажи какво е справедливост, аз ще бъда точно до теб!  - виках след него, гледайки го как изкачва стълбите и преминава през входната врата.
И идея си няма, че ще пека задника му с голям кеф! Наивен малък глупак! Още първият път когато отидох при него реши, че съм архангел Уриел и съм дошъл да го спася от мизерния му животец. Не ми отне много да го убедя, че е избран да носи справедливост на този свят. Глупак! Никой шибан ангел не би го карал да си отмъщава и да убива. Те са прекалено добрички, за да направят тези неща. Чудя се колко ли време ще отнеме на сополанкото да  намери другарчетата си. Настина не искам да изпусна представлението, но няма да е същото без пуканки. Да! Определено ще имам време да си взема пуканки и да се насладя на спектакъла.

                                                                      ***

" ....15 годишният Били Оуен , нахлул в час по физическо възпитание и открил огън по съучениците си и учителя. Оцелели са две момичета които са в шок. Изглежда Били е изпитвал известни симпатии към тях. Момчето е било психически нестабилно, тормозено от съучениците си, то не е издържало на напрежението и така се е стигнало до този фатален ден. Щом чул полицейските сирени, Били не се поколе*ал да стреля по униформените. Полицаите били принудени да отвърнат на огъня. В престрелката, един от куршумите засегнал сърцето на Били и той починал на място... "
                                                     
                                                   
                                                                     ***
- Новините никога не показват интересната част! Това е като да ти преразкажат филма нали хлапе?
- Точно така Уриел! Аз възнесох справедливост, изпълних божията воля!
- Даааа! Дааааа... - изритах го в топките.
- Божеее! - възкликна сополанкото превивайки се. - Защо го направи?!
- Ами, защото много го исках малък пикльо
- Моля?!
- Да вървим!
- Да! Очаквах Рая толкова дълго.
- Раят ли? Не ставай смешен малкия! Ти няма да ходиш в Рая - усмихнах се аз.
- Тогава къде?
- Как къде?! В пъкала разбира се!
- Но ти каза, че ще ме отведеш на по - добро място! - изписка сополанкото.
- Така е - съгласих се аз. - За мен няма по - добро място от пъкала.
- Ти си чудовище! - продължаваше да писка той.
- Чудовище?! - усмихна се. -  Аз само ти показах пътя малък лигльо, но ти сам избра да го последваш. Можеше да се откажеш по всяко време, но не го направи. Вие хората сте ужасно нахални същества, сами си създавате големия ад, а след това обвинявате другите за него. Никой не ти е виновен хлапе, сам се потопи в помината яма и скъса спасителното си въже. Вече няма връщане назад. Не се тревожи в ада няма да умреш, колкото и да те измъчват, каквото и да ти правят, накрая винаги ще се възстановяваш, за да си готов за нова порция. Освен това палачите са страхотни типове. Малко са глуповати, но стават за компания ако искаш да изпиете по чашка. Е, разбира се на теб няма да ти се дава нищо за пиене, но пък аз доста обичам мартини. Не ме гледай с такава уплашена физиономия! Ще видиш, че ще ти хареса. Няма друго място на което можеш да се излегнеш на верандата с чаша мартини и да гледаш кървища, да слушаш отчаяни писъци, стенания, звука на острие разкъсващо плътта... Просто прекрасно! Освен това можеш да се разхождаш гол заради адската жега. О да! И ако пак ме наречеш Уриел ще ти откъсна топките. Името ми е Кроули. Алистър Кроули.