The Change

Животът ми е толкова скучен,нещастен и еднообразен.Такъв е живота на всички бедни хора в града.Всички бедни биват тъпкани от богатите.В това малко градче,ако не си някой с известна фамилия си никой.Точно такава съм аз-едно нищо за хората и обществото.Никой не се интересува от мен.Дори собственитее ми родители.Те ме оставиха на произвола на съдбата.Продадоха сестра ми когато беше на 13.Под продадоха имам предвид,че я бяха "дали" на една тайна агенция,занимаваща се с мръсни дела.Тогава бях едва на 9 ,но добре знаехкак стоят нещата.Когато станах на 13 и мен се опитаха да дадат на тази агенция,но аз избягах.Спомням си,че тогава цяла нощ бродих из улиците на Коноха.Родителите ми бяха излезли да ме търсят.Чак на сутринта ме намериха и ме прибраха у дома.Идеята за онова място не беше излязла от мислите им.И мисля ,че щяха да ме пратят там,аконе бяха чули слуховете за агенцията,а те бяха наистина ужасяващи.След време семейството ми съвсем обедня и се наложи да ме изпратят в дом.Не искам да си спомням онези мъчителни години.Сега си казвам,че ще направя живота си по-добър.Налага ми се да работя,когато не съм на училище.Първа смяна съм на училище и втора в кафенето в,което работя.Аз съм Сакура Харуно,на 17 години съм,а вече ми се налага да знам,какво е да си сам.Живея в град Коноха.Хубаво,малко градче,но пълно с ужасни хора.Малко са добрите,състрадателните,разбиращите...Един от тези малко хора е шефът ми.Аз работя в едно кафене.Нямам мой собствен дом.Шефът ми,ми позволи да живея в едно от апартаментчетата му,но разбира се плащам наем,но малък.Апартаментът е в добри условия,има две стайчки-кухня и хол.Уча в единствената гимназия в града.Тя е голяма и хубава.На четири етажа е,боядисана в прасковен цвят.Дефекта е ,че е пълно с разглезени богаташчета и наконтени кукли.Аз през целият си живот не съм си слагала грим.Само няколко пъти червило.Обичам естествеността си.Макар,че много хора си мислят,че боядисвам косата си,понеже е розова.Да,косата ми е розова и имам изумрудено зелени очи.Високасам към 170 см и съм с нормално за възрастта си тегло.Макар и без никаква помощ от никого аз работя и не се лишавам.На кратко ,това е за живота ми.Сега отивам на работа.След малко пристигнах.Влязох вътре в кафенето.Нямаше много хора.Отидох в стайчката за служители,за да сиоблека работната "униформа".Тъкмо обличах блузата си,когато чух как вратата се отваря.Бързо навлякох блузката си и се обърнах ,за да видя кой нахлу в стаята.Дарих непознатия със злобен поглед.Видях някакво русоляво момче.Май имаше сини очи.Стоеше неподвижно в ъгъла на стаята и гледаше виновно,забил поглед в земята.
-А-аз много съжалявам.Трябваше да почукам...-промълви тихо момчето.-Отново много се извинявам.
-Извинен си,но друг път първо пчукай!-казах строго аз.

Няколко минути никой не казваше нищо.След третата минута аз събрах смелост и казах уверено:
-Може ли да излезеш ,за да се преоблека?
-А-Ъ-аз съжалявам,ей сега излизам.-каза
ми...Ъъъ,както му е името и започна да се хили и чеша
зад тила.*Този е мааалко странен.*-помислих си
аз.Запъти се към вратата,отвори я и излезе.Уфф....
най-после мога да се преоблека.След десет минути
бях готова и излязох от стаята.Май се бе случило
нещо,защото шефът беше събрал всички хора,които
работеха в кафенето.Той ме забеляза и ми направи
знак с ръка да отида при тях.Отидох на масата при
всички останали .Забелязах,че сред всички там беше и
онова момче.Аз се настиних на един свободен стол
и зачаках някой да каже нещо.
-Имаме събрание.Имам много важни новини за всички
вас.-започна сериозно мъжът,стоящ по средата на на
голямото помещение.Чак сега бях забелязала,че няма
хора по останалите маси. Явно бяхме затворили за
малко.
-Моля ви,господине кажете ни по-бързо!Не ни дръжте в
невидение!-леко изнервено (забелязваше се по гласа)
каза една жена на около 30 годишна възраст.
- Господин Фугаку Учиха, закупи това кафене от мен.Ще
трябва да уволня всички ви,макар и да не искам.Това ще
стане още утре.Мисля,че на това място г-н Учиха ще
построи бар.Утре ще дойдат синовете на Фугаку и
ще ми кажат още информация.Имам да ви кажа още нещо
последно.Понеже на Учиха не му се занимава да търси
нови работници за бара,който ще построи на това място,
той ми каза че ,ако някой от вас ще си търси работа ,
може да намери в бара му.Утре трябва да дойдете ,за да
кажете дали проявявате желание към това
предложение за работа.Това е ,което имах да ви
казвам.Свободни сте.Можете да си тръгвате.-това бяха
последните думи думи на бившия ми шеф,преди той да
тръгне нанякъде.
Ами сега!Аз живеех в негов апартамент,но плащах
наем.Това ме прави нещо като наемателка,което значи ,че може би дори и при тези обстоятелства аз имах шанс да остана да живея в сегашното ми жилище._Запътих се с бавни крачки към вкъщи.Не знам защо,но бях изморена,а не бях вършила никаква работа.Прибрах се у дома,изкъпах се,хапнах нещо и си легнах някъде към 10 и 30.Нощта бързо се изниза и настъпи утрото.Събудих се от слънчевите лъчи нахлули в стаята.Днес трябваше да отида на старото си работно място.Беше събота така,че не се притеснявах за училище.Не бях много сигурна ,дали да работя в още не построения бар.Е,както и да е.Започнах да се оправям,защото трябваше да съм там в 10:30 а сега беше 9:30.След около 30 минути бях готова.Облечена бях с прилепнали по краката ми дънки,черни кецове и тениска с къс ръкав,а и си бях наметнала един суитчър на розови точки.Тръгнах към кафенето и след 10 минути бях там.Влязох вътре и видих,че много от хората присъстващи на вчерашното събрание,не всички познавах,бяха дошли днес.Видях и шефа си,който си говореше с някакви момчета.Сигурно това бяха синовете на този Фугаку Учиха.Видях,че всички бяха седнали на някоя маса,за това аз се запътих към една по -отдалечена маса.След няколко минути едно от момчетата проговори:
-Здравейте!Аз съм Итачи Учиха.Аз и брат ми сме тук,за да разберем кой ще иска да работи в бара на баща ни.Е,ела те всички един по един и кажете решението си.-това бяха думите на явно по-големия брат.Аз още не бях решила дали да приема това предложение.Имах нужда от работа, определено.Реших да кажа да.Станах от масата и отидох при двете момчета.Бяха доста готини.Черни коси ,тъмни очи и ...Ааа не за това трябваше да си мисля!!!Застанах пред тях и малко по-ниския ме попита:
-Е,сладкишче кажи ДА или Не!
-*Ъхх...*Да .-казах кратко .

Глава 2
-Вече можеш да си вървиш.-каза Итачи с поглед ,шарещ
навсякъде из стаята.Горкия ,явно беше отегчен.Можех да
си вървя и това щях да направя.Завъртях се с гръб към
двете момчета и тръгнах към вратата.Точно когато щях
да натисна дръжката на вратата,някой хвана китката
ми.Обърнах се с лице към този,който ме хвана и видях
едно от "онези" момчета.Не знаех името му,защото той
не се престави.Гледаше ме право в очите и аз него.Още
държеше китката ми .
- Хей,сладурче почакай!-каза той засмян.-Аз съм Саске,а ти?
-Сакура...-казах като издърпах китката си от ръката
му.-Искаш ли нещо?-попитах ,извъртайки очи.
-Всъщност да.-той ми даде някакво листче и тръгна
нанякъде.-Обади се някой път.
Вече бях близо до дома си.По улиците на това малко градче имаше доста хора.Беше оживено.Всеки бързаше нанякъде,децата си играеха...Виждах хората да се смеят.Това чувство щастието на мен ми беше непознато.Последният път ,когато се засмях беше когато бях на 8 години.Стигнах до входната врата на блока.Заизкачвах се по стълбите.Стигнах до моя етаж и видях ,че имаше кашони пред вратата ми,но те не бяха мои.Бяха блокирали вратата.Не можех да вляза.Кашоните бяха доста.Съседната врата се отвори и оттам излезе едно момиче с тъмно синя коса.Тя беше висока и красива.
-Аз съжалявам,че оставих там нещата си.Нанасям се и нямаше къде да ги оставя.Ей,сега ще ги махна от там.-каза момичето и се усмихна .
-Нека ти помогна?-на свой ред аз се усмихнах и вдигнах един от големите кашони.-Къде да го оставя!-попитах.
-Там вътре.-тя взе два кашона и отиде в апартамента си,като почака да я последвам.Влязох след нея в апартамента.Оставихме кашоните в...явно кухнята.
-Благодаря за помощта.Аз съм Хината.-каза с мили очи тя.
-Аз съм Сакура.Радвам се,да се запознаем.
-Ще се радвам,ако станем приятелки.На колко си години?-попита Хината.
-И аз ще се радвам да сме сме приятелки.-казах с най-искрена усмивка.-И съм на 15,ами ти?
-И аз.Това значи ,че сме в едно училище .Може да ходим заено на училище.Искаш ли?
-Да ,ще се радвам!Искаш ли да ти помогна с останалите неща?
-Амииии....добре,ако нямаш работа.Аз живея сама вече и малко трудно ще подредя всичко.
Първо изчистихме пода и прозорците,после подредихме и решихме да си починем.Целият ми ден мина много бързо,но ми беше и весело с новата ми дружка.Вечерта се прибрах,изкъпах се и си легнах,защото бях уморена.Заспах сладко,сладко.Неделята ми също се изниза като съботата.С Хината излязохме на разходка из парка.Опознахме се бързо.Там срещнахме един нейн приятел Наруто. Приятно и забавно момче.
Дойде и понеделникът.През този изминал уикенд Хината често пораждаше смях и щастие у мен.Не исках той да свършва,но свърши.Време за училище.С Хината се бяхме уговорили да се чакаме долу пред блока.Тя малко закъсня ,но нищо.Бяхме точно на време на училище.Разделихме се в коридора,защото тя беше в 25 кабинет ,а аз 32.Бяхме в различни класове.Моят клас...
Пълен с неудачници,мързеливци...Трябва да влизам в час.Учителката ни по немски Куренай,още не бе дошла.Седнах на един свободен чин и се приготвих за часа.Вратата се отвори.Очаквах да влезе учителката,но влезе една червена кокошка на име Карин.По принцип не обиждам,но тя е изключение.Наистина много ме дразни.Сложила 10 тона грим ,се мисли за богиня.Тя тръгна към чина на който аз бях.Застана пред мен с високо вдигната глава и ме гледаше лошо.
-Седнала си на моето място,май?

-Съжалявам,но къде е етикетчето с именцето ти?-станах малко лошичка аз.
-Миличка,не ми лази по нервите. Не ми се занима с такива като теб- нещастни,малки момиченца.-каза тя с зла усмивка и се засмя подло.Това вече ме ядоса.
-Когато видя твоето име написано някъде тук,тогава ще стана.-усмихнах се победоносно.Но пък тази кокошка взе,че ме хвана за косата и започна да ме дърпа.Другите в стаята се засмяха.Почуствах се унижена,но нямаше да й се оставя .Ритнах я по крака и тя ме пусна,НО за мое голямо нещастие точно в този момент госпожа Куренай,бише влязла и е видяла как ритнах Карин.
-Харуно Сакура,в кабинета на директора,ВЕДНАГА!!!-развика се тя.-Карин,добре ли си?Харуно,тръгвай какво чакаш?!?!?-отново ми кресна учителката.*Леле,тази трябва да пие някакви хапчета за нервите.Динозаврите да ме вземат,защо все на мен?*Стигнах до директорския кабинет и почуках три пъти на вратата.Чух строгия глас на "комисар" Тсунаде.*Оххх...Хината ме зарази с нейния..*-мислите ми бяха прекъснати от гласа на Тсунаде:
-Ако ще влизаш-влизай!-аз отворих вратата и влязох вътре.Тсунаде ме разпита какво е станало и реши да ме премести в друг клас.*Урааааа....няма да виждам Карин!!!!!*Вече бях от Г паралелка.Тя беше в....28 кабинет.*Страхотно с Хината ще сме в един клас*Стигнах до кабинета. По коридорите нямаше никой,освен чистачките.Часовете на всички бяха започнали.Помуках на вратата и чух мъжки глас:
-Да?
Отворих вратата.Вътре имаше повече хора,отколкото имаше в предишния ми клас.Белокос стар мъж стоеше до дъската.Пристъпих в стаята.Погледите на всички бяха втренчени в мен.Стана ми "леко" неудобно.Видях Хината ,махаща с ръка и широко усмихната.И аз и се усмихнах.
-Ти трябва да си Сакура?Аз съм учителят ти по литература Джирая.Тсунаде ми съобщи по учителския телефон за теб.Е, деца това е новата ви съученичка Сакура Харуно.Нямаме време за запознанства,това ще направите в междучасието.Сега седни до Темари.-каза учителят и ми посочи едно русо момиче на четири малки опашки.Аз отидох до нея и седнах на свободното място.Видях онова момче...как му беше името...а ,да Саске на съседния чин.


Той забеляза ,че го гледам .Изгледа ме с крайчеца на окото си и леко се усмихна.Веднага забелязах тази усмивка и извърнах погледа си.*Може би,щеше да ми е по-добре в стария ми клас?*След още 35 мъчителни минути ,знънецът би и мигновено всички станаха от местата си и изхвърчаха от стаята.Дори не бях забелязала кога Темари беше офейкала.Само Хината беше останала.Стана от чина си и дойде на моя.
-Хайде да излезем на двора,искаш ли?Трябва да те запозная с приятелките ми!-каза обнадеждено Хината.

-Ъм...мен никога не ме е бивало в запознанствата ...-не бях много сигурна какво да кажа.

-Оооо,хайде моооооляя!!!-направи кучешки очички.

-Добре,печелиш!-предадох се аз,станах от мястото си и си сложих раницата през рамо.Излязохме от стаята .Коридорите бяха пусти.Всички бяха излезли на двора.Някои играеха волейбол,други футбол,трети се тъпчеха...Вече бяхме излезли на двора.Първо щяхме да отидем до лавката,защото Хината беше гладна.Вървяхме си ,докато Хината не спря.Беше сезагледала някъде.Видях и кой привлече вниманието й.Това беше момчето от парка Наруто!Наруто също погледна Хината и й се усмихна,а това я накара да сеизчерви.Наблюдавах сцената,но реших да изкарам Хината от транса в ,който бе попаднала.
-Хината,още колко време смяташ да зяпаш момчето?-попитах най-нахално аз.Наистина ,Хината доста ми повлия ,дори за толкова малко време.Тя ме кара да се отпускам и ме развеселява.
-Ъ-аа,Сакура?-Най-после се върна на земята!-засмях се аз и тръгнах към лавката.Хината ме последва.Нареди се на лавката,а аз седнах на една от масите в близост до лавката.
Хината се бавеше.Колко дълга може да е опашката?.Вече я няма от 10 минути.Станах от масата и тръгнах към лавката,за да видя дали още тя е там.Спрях се на 5 метра от нея и се усмихнах широко.Хината разговаряше с Наруто.Изчаках Наруто да се отдръпне от нея .Хината ме видя и ме погледна странно.
-Сакура...Може ли да ти кажа нещо?
-Да,разбира се .Свързано е с Наруто,нали?-Ъ,да.Той ме покани на срещааааа!!!!!!Ще ходим на кино.-извика радостно Хината и започна да ме души с "мечешките" си прегръдки .Изведнъж стана сериозна и заговори:-Нека уточня той ме покани на двойна среща.И ти ще трябва да дойдеш!
-Моля?А,ти попита ли ме?Не.Няма да дойда.А и какво ще правя сама?-ядосано питах аз.
-Няма да си сама,ще бъдеш с неговият най-добър приятел.Моля те,Сакура!Аз го харесвам,не проваляй шанса ми!Само три часа.Моляяяяя!!!!-продължаваше да ме умолява Хината.След двуминутното и дрънкане най-накрая се съгласих.Сама не знам защо го направих.Щяхме да ходим на кино в петък вечерта.Имаше време...

При Наруто и Саске (неуточнено място)Неутрален разказвач

Наруто умоляваше Саске да се съгласи,но той твърдо отказваше.Е,това не беше чак такъв проблем за Саске,все пак той беше имал доста гаджета,които разбира се зарязваше на втория ден.Е такъв е той-с променливи настроения,рядко можеш да го видиш засмян,обладан от някаква отблъскваща,но в същото време и привличаща студенина.Никой не бе усетил тази отблъскваща студенина.Всички мислиха,че тя дори го прави по-привлекателен.Всички ,освен едно момиче на име Розали.Розали беше първата "играчка" на Саске .Тя го обичаше истински,но бе забелязала тази огромна студенина.Лошото държание на Саске взело да и писва и,за това тя напусна училището и се премести в друг град.Премести се,защото тя скъса със Саске.Това беше неговото най-голямо унижение,но никой не смееше да спомене за него.Всички се страхуваха от Саске...

Отново от името на Сакура
Изминаха седмици от двойната среща.Междувременно Наруто и Хината бяха станали гаджета и вече имахме нещо като групичка.Аз,Хината,Наруто и Саске станахме най-добри приятели.За изключително малко време се сближихме.Имах малки проблеми със Саске.Постоянно се карахме-за елементарни неща,но истината беше ,че го харесвах.Това приятелство ме направи по-общителна,по-весела...Вече бях пълна противоположност на "Тъжната,самотна Сакура".Получавах подкрепа и приятелска обич.Но за съжаление още бях без работа,добре,че имах спестявания,иначе...Барът в който щях да работя вече беше построен.Отивах на няколко пъти да питам за работа,но все един и същи отговор:"Ела те някой друг път,когато г-н Учиха е тук и говорете с него!".Питах и Саске кога баща му ще отиде в бара,но и от него все един и същ отговор:"Не знам".Или не го интересуваше или,пък имаше причина да не ми каже.Вече губех надежди,че онова място ще бъде мое работно място,за това реших да си потърся работа на някое друго място.
Лежах си и четях книга.В нея се разказваше за незаслужената ужасяващата история на едно момиче,която свърши с нелепа смърт.Момичето от книгата много приличаше на мен,с едната разлика,че аз тръгнах по един нов,по-добър път,докато тя беше продължила да ходи по калния и буренясал път през целия си живот.
Вече се беше свечерило.Саске трябваше да ме вземе от нас.Всички щяхме да се съберем в една пицария.Реших малко да се пооправя,докато Саске дойде.Той не се държеше особено мило с мен,гледаше да не завързваме особено дълги разговори.На мен това не ми пречеше.
След около десет-петнадесет минути някой звънна на вратата.Веднага се досетих кой е.Станах от леглото и взех чантичката си от стола.Отворих вратата,а отвън стоеше Саске и ме гледаше с отчаян поглед.Прекрачих прага,обърнах се и затворих вратата.
-Е,ще тръгваме или само ще ме гледаш?
-Не те гледам!-отговори с леко раздразнен тон Саске.-Отново ще трябва да гледам как Наруто и Хината се гушкат и целуват.При тази мисъл ми се повдига!
-Така правят влюбените...мисля?Хайде да тръгваме вече!
След минута две вече бяхме в колата на Саске.Седях точно до него на предната седалка.Прекарахме няколко минути в мълчание.Гледах през прозореца.По улиците нямаше кой знае колко хора.
-Някога влюбвала ли си се?-наруши тишината Саске.
-Не...
-Никога?
-Никога...Животът ми беше тежък,не ,че сега е лек.Нямах време да се влюбвам.Сама трябваше да се грижа за себе си.Ами ти?
-Истински...И аз като теб никога.Никога до сега!-при тези думи Саске спря колата и насочи погледът си към Сакура.-Мисля,че се влюбих в теб сладкишче!
От моя страна,той получи само едно леко изкискване.Беше ми смешно.Как човек можеше в един момент да те избягва,а в друг да ти признава любовта си?
-Може би грешиш?
-Би ли станала моя приятелка,Сакура.Знам ,че изпитваш нещо към мен?