Живот сред чудовища

Глава 1

Здравейте. Казвам се Сакура Харуно.На 17 години съм.Аз съм наполовина вампир.Така е защото баща ми е Граф Дракула,а майка ми смъртна жена.Наскоро се преместихме в призрачното село Коноха.Живея в голямо имение по средата на селото.В това село живеят всички прокудени чудовища.Преди живеехме в Токио, но хората ни разкриха и ни изгониха.Утре е първият ми ден в училището за чудовища.Втора смяна сме.Нямам търпение да се запозная с нови хора.Сега ще лягам да спя.Искам утре да съм бодра.
*На следващия ден сутринта*
-Ааааааааа!!!-Събудих се с писъци.-Ох това беше само кошмар.
-Какво сънува мила?-Попита баща ми.
-Ами........Бях изгубена в някаква гора и някаква странна мъжка фигура заби кол в мен.
-Това не е добре!-Каза баща ми.
-И защо?Какво означава това?-Попитах стреснато аз.
-Понякога твоите сънища са пророчески.Искам да се пазиш много.
Аз само кимнах с глава.Започнах да се оправям.Облякох черната си риза и сложих черната си къса поличка.Сложих също и шапката си за всеки случай.Аз никак не харесвам слънчевата светлина.Обух се и тръгнах.През цялото време мислех за този сън и за думите на татко.Училището приличаше на огромен изоставен замък.Влязох вътре.Беше пълно с чудовища.Видях как една фея се доближи до мен.Тя ми каза:
-Здравей.Аз съм директорката на това училище.Казвам се г-жа Цунаде.Това е учителят ти Какаши.
Тя ми показа един минотавър.
-Значи това е учителят ми,така ли?-Попитах аз.
-Точно така.-Каза феята,а след това се обърна към Какаши.-Какаши заведи Сакура до класната стая.
Минотавърът ми направи знак да го последвам.Той ме заведе до кластана ми стая.В този момент звънецът би.Какаши започна да говори:
-Това е Сакура Харуно.Тя ще е новата ви съученичка.Сакура ти ще седнеш до Хината Хюга.
Този чин се намираше в средната редица и беше втория чин.Аз се настаних удобно.


~Моля за мнението ви за да знам дали ви харесва и дали да пусна следващата глава.Видях,че много хора си правят отделно място за коментари,но аз няма,защото се обърквам. :D~

Глава 2

*В междучасието*


Познавах само Хината,но никой друг.Вече е голямо междучасие.С приятелката ми отидохме в стола за да си вземем нещо за ядене.


-Чу ли новината?-Попита Хината.


-Не.Каква новина?


-След няколко дни училището ще стане нощно.


-Супер нямам търпение.


Хината беше много симпатичен дух.Докато ядяхме тя ми показваше всички:


-Русото момиче там се казва Ино.Тя е вещица,но не от грозните и противните.Ино е най-популярното момиче в училище и най-добрата ми приятелка.Мисля,че ще си паснете.Това там е Наруто.Той е морско чудовище.


-Здравей Хината.Как си?-Каза Ино.


Вещицата се настани на нашата маса.С нея беше много красиво момче.


-Какво правите?-Продължи русокоската.


-Показвам на Сакура учениците.Изчакайте ме тук аз отивам до тоалетната.-Каза Хината и стана от масата.
-Кое е онова момче?-Попитах аз и посочих с брадичка едно високо и красиво момче.
Той беше с черна коса,черни очи и с безразлично и отегчено изражение.
-Казва се Саске Учиха.-Започна да ме информира Ино.-Той е едно от най-популярните момчета в училище.Има много почитателки....

[quote="ino301002"]Глава 2

*В междучасието*
Познавах само Хината,но никой друг.Вече е голямо междучасие.С приятелката ми отидохме в стола за да си вземем нещо за ядене.
-Чу ли новината?-Попита Хината.
-Не.Каква новина?
-След няколко дни училището ще стане нощно.
-Супер нямам търпение.
Хината беше много симпатичен дух.Докато ядяхме тя ми показваше всички:
-Русото момиче там се казва Ино.Тя е вещица,но не от грозните и противните.Ино е най-популярното момиче в училище и най-добрата ми приятелка.Мисля,че ще си паснете.Това там е Наруто.Той е морско чудовище.
-Здравей Хината.Как си?-Каза Ино.
Вещицата се настани на нашата маса.С нея беше много красиво момче.
-Какво правите?-Продължи русокоската.
-Показвам на Сакура учениците.Изчакайте ме тук аз отивам до тоалетната.-Каза Хината и стана от масата.
-Кое е онова момче?-Попитах аз и посочих с брадичка едно високо и красиво момче.
Той беше с черна коса,черни очи и с безразлично и отегчено изражение.
-Казва се Саске Учиха.-Започна да ме информира Ино.-Той е едно от най-популярните момчета в училище.Има много почитателки....

Глава 3

Звънецът би.Запътх се към класната стая.Видях,че Хината вече си е седнала на чина,а Какаши вече беше започнал урока.Веднага щом той се обърна за да пише на дъската аз се шмугнах през вратата и бързо седнах на чина си.
-Закъсня.-Прошепна ми Хината.
-Да знам.-Отвърнах аз.
Обичам часовете ми да са при Какаши.Той разказва много интересни неща.Изведнъж учителят ми седна на стола си и каза:
-Аз съм твърде изморен.Правете каквото искате само не вдигайте прекалено много шум.
Той започна да чете перверзната си книжка.Аз и Ино си подхвърляхме бележки.Хината и Киба се целеха с топчета.Наруто слушаше музика.Всеки правеше нещо.Само Саске който седеше пред мен не правеше нищо.На един лист написах името на Саске и моето по сякакъв начин.В сърца.С плюсчета.Саске с всякакви шрифтове.Това показваше,че го харесвам.Ино седеше до Саске.Но когато подхвърлих листчето на Ино то падна пред Саске.Той я взе и я погледна.*Какво ще правя сега?* - мислих си аз.Той подаде бележката на Ино и ме погледна.Аз се изчервих и захлупих с ръце лицето си,а след това се подпрях на чина.
*В междучасието*
Звънеца би.Аз,Хината и Ино излязохме в кодидора.Започнахме да гледаме през прозореца.Едно момче излезе от стаята и се приближи до Ино.Те заедно тръгнаха нанякъде.Попитах Хината:
-Забравих да те питам кое е това момче?
-Казва се Сай.Той е магьосник.Най-популярното момче в училище е,но само защото излиза с Ино.Ако не беше нашата руса приятелка той щеше да е поне на 5 място по популярност.
Аз само кимнах с глава.Видях как Саске излиза от стаята и идва към мен.
-Ам аз ще се върна след малко.-Подхилна се Хината.
Момчето ме приближаваше все повече и повече.След като застана до мен ме целуна по бузата и си тръгна.Аз останах стъписана.

Глава 4

Отново се събудих с писъци.Постоянно сънувам онзи кошмар.(За тези които не помнят в кошмара Сакура е сънувала как е изгубена в гора и мъжка фигура я пробожда с кол.)Изведнъж телефонът ми иззвъня.Беше директорката на училището.
-Ало.-Обадих се аз.
-Здравей Сакура.Обажда се директор Цунаде.Обаждам се на всички ученици.Както и да е.Искам да ти кажа,че училището вече е нощно.Ще започваме часовете в 00:00 и ще свършваме в 7:00.Довиждане.-Каза директор Цунаде и затвори телефона.
На вратата се позвъня.Отворих и пред мен застана Хината.Тя беше бодра и усмихната,а аз полузаспала и намръщена.
-Боже,защо изглеждаш така?!?-Стресна се Хината.
-Ами.........Сънувах кошмар и се събудих.Щях да спя до по-късно.Сега е едва 8:30,в Токио съм свикнала да спя до късно.-Казах спокойно аз.
-Хммммм.Трябва да ставаш рано.В Коноха се става рано.Вече ще ставаш към 7:30 мила.-Усмихна ми се синьокосото момиче.
-Добре де добре.Ще ставам рано.-Казах натъжено аз.-Влез.
Приятелката ми влезе,закачи якето си и каза:
-Хайде да се качим в стаята ти и да те пооправя малко.Много обичам да гримирам и да правя прически.С твоята дълга коса ще станат удивителни прически.
Двете се качихме горе в стаята ми.Седнах на кревата си,а Хината взе гримовете ми.Тя изчака докато се преоблека.Облякох си бяха риза с къс ръкав и черна пола над коляното.Приятелката ми върза косата ми на висок кок като остави два от кичурите ми да висят.След бързата прическа тя започна да ме гримира.Сложи ми гланц с вкус на череша.След това ми сложи малко руж и сенки.Подаде ми огледалце.Бях много красива.
-О Хината.Прекрасно е!Много ти благодаря.-Казах аз на приятелката си.
Телефонът на Хината звънна.Беше майка `и.
-Аз трябва да тръгвам.Ще дойда довечера за да идем заедно на училище.Ще бъда тук към 23:45.-Каза момичето.
-Добре до тогава.
Казах аз и я изпратих до входната врата.Наблюдавах я докато не изчезна от погледа ми.Реших да отида до магазина,но това беше голяма грешка.

Глава 5

Облякох черното си яке и тръгнах към магазина.Той се намираше на около 2-3 минутки път пеша.Излязох и затворих вратата,но......Спънах се и паднах.Заболя ме кракът и реших да отида вечерта до магазина.Влязох вътре.Едва сега забелязах,че мама и татко ги няма.Видях бележка на огледалото:
Мила аз и баща ти имаме малко работа в съседното село.Ще се върнем утре сутрин.Има ядене в хладилника.Ние вярваме и знаем,че ти си достатъчно зряла за да се грижиш сама за себе си.Обичаме те!
Мама и татко
Излегнах се на дивана и пуснах телевизора.Даваха новините.
-Здравейте.Вие сте с мен Ани Салич.Първите новини за днес са от Коноха.Пред портите на призрачното село ще се правят разкопки.Два дни няма да може да се излиза или влиза от селото.........
Толкова се изненадах,че изобщо не чух следващите новини.Не можех да повярвам,че ще съм сама цели два дни.До сега съм оставала сама много рядко и то за около половин ден.Седях с широко отворена уста.Бях много щастлива.Сигурна бях,че мама и татко са чули за този ремонт.Или пък ме оставиха за да видят дали съм достатъчно отговорна.Когато стана на 18 мисля да си взема своя къща.Ще бъде страхотно!Ще правя каквото си искам:купони,лудории и всякакви други неща.Просто нямам търпение.Вечерта кракът вече не ме болеше.Беше към 20:00.Станах от дивана и се запътих към входната врата.Отворих я и видях нещо.Незнайно защо уличните лампи не светеха.Взех малкото си фенерче.Това,че съм чудовище не означава,че не ме е страх от тъмното.Напротив.От малка не понасям и ме е страх от тъмното.Вървях,вървях и най-накрая стигнах до магазина.Напазарувах си.Взех една кора с яйца.Мислех с тях да си направя омлет.Аз толкова обичам омлети.Взех си също:кола,домати,краставици,чушки,хляб,салам,течен и твърд шоколад,няколко вафли и бисквити.Улиците бяха безлюдни.Запътих се към дома си.Бях на малко по-малко от половината път.Изведнъж фенерчето ми угасна.

Глава 6

Изтръпнах.Чух стъпки зад себе си.Бяха толкова тихи сякаш перо падаше на земята.Видях някаква сянка да притичва покрай мен.Сърцето ми заби лудо,сякаш щеше да изскочи от гърдите ми.Усетих чуждо присъствие зад себе си.Усетих нещо допряно в гърба ми.Не знаех какво да правя.Забелязах,че Наруто идва насам.Той ме видя,както и похитителят ми и се затича към мен.През това време мъжът заби кол в гърба ми.Не бях лошо ранена,но ме болеше адски много.В миг фигурата изчезна.Аз се свих на земята.Видях как Наруто извади фенерчето си и ме освети.След това май припаднах и не помня нищо.
*От името на Наруто*
Както се прибирах към вкъщи видях Сакура.Тя се беше свила на кълбо и лежеше на земята.Около нея имаше покупки.Най-вероятно беше нападната от някой.Не бях сигурна от кой,но май се досещах.Взех розовокосата си приятелка на ръце.Взех и покупките `и.Заведох я до дома `и.От джоба `и извадих ключа към входната врата и влязохме в голямото имение.Поставих я на дивана и отидох да намеря бинт.Превързах я внимателно и седнах до нея.Изчаках да се събуди.
*Отново от името на Сакура*
Събудих се на дивана у дома.До мен седеше Наруто,а на масата покупките ми.Сега усъзнах,че за жалост това не беше поредния ми кошмар.Спомените ми се губеха.
-К-какво стана?И как се озовах тук?-Попитах аз русокосия си приятел.
-Ами ти ми кажи!-Каза сериозно Наруто.-Видях те как си се свила на земята и имаше рана на гърба.Докато беше припаднала аз те доведох до тук и превързах раната ти.
Веднага се сетих какво стана.Спомните ми се върнаха.Всичките до един.Фигурата,пробождането и припадането.
-Наруто моля те остави ме сама.-Казах тихо аз.
Последва мълчание.Синеокият ме погледна загрижено.На вратата се позвъня.Наруто отиде и отвори.На прага седеше Хината.Тя без да каже нищо влезе,бързо съблече якето си и ме попита:
-Как си?Боли ли те много?Какво стана?
-Вече съм по-добре.Не ме боли чак толкова много.А историята е малко дълга.
Разказах историята на своята приятелка.Щом свърших тя стана и ми каза:
-Няма да те оставя сама.Веднага се обаждам на родителите си за да им кажа,че ще спя при теб днес и утре.
-Няма нужда.Добре съм спокойно.Мога да се справя сама.Както казах не ме боли толкова много.-Започнах да я разубеждавам аз.
-Аааа няма да я бъде тази работа.Аз оставам независимо дали ти харесва или не.Наруто ти ще останеш ли с мен и Сакура?-Обърна се тя към момчето.
-Ъм....Хехе.Добре.-Каза Наруто почесвайки тила си и лепващ широка и мазна усмивка на лицето си.
Хината проведе телефонен разговор с майка си и след доста убеждения майка `и се пречупи и `и позволи да остане при мен.Момичето видя покупките на масата,взе ги и каза:
-Отивам да приготвя омлети.Ще похапнем,а след това ще се обадя на директор Цунаде,че няма да бъдем на училище в продължение на няколко дни.
-Ти отиди да приготвяш яденето,а аз ще се обадя на директор Цунаде.-Каза русокосото момче.
След около 1 час омлетите бяха готови и аз и приятелите ми седнахме около масата.За гарнитура в чиниите ни бяха сложени краставици.След първата хапка се уверих,че Хината е прекрасен готвач.След като се наядохме аз и Наруто тръгнахме към хола,но зад нас се чу гласа на нашата приятелка:
-Ей!Къде тръгнахте!?Няма ли да опитате от мелбите които ви направих,както и от плодовите салати?
-Мелби?!Плодова салата?!?Хината ти си върха!Уцели двата ми любими десерта!-Каза Наруто и очите му блеснаха.
Насладихме се на мелбите и на плодовите си салати.След това се настанихме на дивана и пуснахме телевизора.

Глава 7

След 2 часа гледане на телевизия и на тримата ни се доспа.По едно време Хината се унесе и заспа.
-Колко е сладка докато спи.-Загледа се в нея Наруто.
-К-какво?Я повтори!-Погледнах го странно аз.
-Ъ-ъ-ъмммм нищо!Нищо не казах!-Заоправдава се момчето.
-Хей,Хината.Събуди се.-Прошепнах й аз и започнах да я разбуждам.
Момичето отвори ясните си очи и каза:
-Приятели хайде да си лягаме.Много ми се спи!
-Добре.-Отвърнах й аз.-Аз ще спя в стаята си с Хината,а ти Наруто ще спиш тук на дивана.
-Н-н-но не е ли малко малък?!-Оплака се синеокото момче.
Аз накарах Наруто да стане от дивана.След това го опънах и той стана на легло.Сложих завивки и една възглавница и погледнах русокоското с особен поглед.
-Ъ-ъммм.Аз не знаех,че дивана може да се опъне на легло.-Каза момчето докато се настаняваше в кревата си.
-Хината.-Обърнах се аз към приятелката си.-Ти ще спиш на походно легло което ще поставим до моето.
Наруто заспа след миг.Аз и Хината се качихме горе в моята стая.Приятелката ми за малко не падна по извитите стълби.Докато разпъвахме леглото на Хината,момичето каза:
-Не бях забелязала червения надпис на стената ти сутринта когато дойдох.
-Какъв червен надпис?-Зачудих се аз.
Погледнах към черната стена на стаята.С големи и червени букви беше написано:
"Пази се!Още не сме свършили!Аз ще се върна!Ще те довърша"
-Боже мой!Боже мой!Какво ще правя сега!-Започнах да обикалям в кръг стаята.-Какво иска той от мен!Защо иска да ме убие!
-Спокойно Сакура!Аз и Наруто ще се борим до последно за да те защитим!-Започна да ме успокоява Хината.
Аз продължавах да обикалям притеснено стаята когато Хината стана от леглото си и ми удари шамар.Тя винаги знаеше какво да направи за да ме успокой.Дори да болеше...Аз седнах на леглото си и казах:
-Хайде да си лягаме.
Приятелката ми легна на своето легло зави се и каза:
-Лека нощ.
-Лека нощ.-Отвърнах и аз и се завъртях по гръб.
Тъкмо се унесох.Чух шум.

Глава 8

Ококорих очи.Шумът идваше от кухнята където беше задната врата.
-"О боже!Аз започнах да полудявам.Трябва да се отпусна.Със сигурност няма никой долу.Може би е Наруто.Както всички,така и аз зная,че той си прави среднощни закуски.Но пък ще е добре да сляза и да проверя.А ако не е Наруто.Може би този "гост" е този който ме нарани.Може би той иска да ме примами долу за да ме довърши,както пишеше на стената ми."
Може би и Хината чу шума,защото се разбуди.
-Сакура чух някакъв шум,но сигурно съм сънувала.
-Не си.И аз го чух.Ще слезеш ли с мен да проверим какво го издава.
-Но мен ме е страх.Ами ако е онзи ненормалник който те намушка.Какво ще правим ако е така.
Чухме скърцане от стълби.Той се качваше.Аз леко отворих вратата.Беше човек с тъмна коса и тъмни дрехи.На лицето му имаше бяла маска и носеше нож.Аз затворих вратата.Човекът започна да блъска по вратата и да се опитва да я отвори.Хината реагира бързо,взе един стол и подпря вратата така,че да не може да се отвори.След това започна да я затиска с мен за всеки случай.Психопатът беше много силен.Изведнъж на косъм от ръката ми той заби ножа си във вратата,а след това го извади.Усетихме,че "гостът" вече не е на вратата.Сякаш падаше по стълбите.Но как бе станало това.Отворих вратата и видях Наруто да ме гледа уплашено.
-Какво стана?-Попитах аз.
-Чух шум.Направих се на заспал.Видях някой да се качва по стълбите.Издебнах го,а после го бутнах по стълбите.Върнах се в стаята си и от клоните на дървото пред прозореца ми откъснах един голям и дебел клон.Започнах да слизам заедно с него до мястото където беше паднал човека с маската.Но когато стигнахме аз и приятелите ми се изумихме.От него нямаше никаква следа само и единствено капка кръв.
-Аз ще си запазя клона в стаята си за всеки случай.-Казах аз.
Качихме се в стаята ми.На масичката ми имаше касетка.Пуснахме я и чухме.
-Успя да ми се измъкнеш Сакура.Но ще те дебна.Ще има момент в който Наруто и Хината няма да бъдат с теб.Точно тогава ще те убия.
След това се чу зловещ смях.А ние седяхме будни цяла нощ.
Очаквайте следващата глава.

Глава 9

В имението беше настанала тишина.Чуваха се само гласовете,но главно писъците на хората от страшния филм който гледахме,за да не заспим.Хината се беше сгушила в Наруто и с помощта на една малка възглавничка закриваше очите си.Наруто гледаше с ужасен поглед.Само аз стоях спокойно.
-Много ми е интересно едно нещо.Защо за Бога във всички филми на ужасите хората отиват там където не трябва?!Ето например това момиче.-Посочих аз русо момиченце което беше във филма.-Вижте въпреки,че е ужасена,тя отива към странния шум.Ако беше по-умна щеше да си седи в стаята даже и да се скрие под леглото или в шкафа например.
-Според мен е доста страшно!Ти как не се страхуваш от този филм?-Попита ме Хината.
-Просто е нелогично.Тъпо е да ходи там където не трябва,щом знае ще може да пострада дори в този случай да умре.
Загледахме се във филма.
*Сега ще ви кажа какво става във филма (Тези които не им допадат ужаси или пък имат слаб стомах могат да пропуснат тази част въпреки,че не е толкова брутална)*
Малкото русо момиченце облечено с розовата си пижамка на мечета гушна силно своето плюшено мече и легна под кревата си.Майка й и баща й не си бяха вкъщи.От първия етаж на къщата се чуваха ужасяващи шумове и скърцания.Чуваше се също и спиращо дъха стенене.Вратата на детската стая се отвори.Точно в този момент бурята се намеси и пусна една ослепяваща светкавица.На момичето дъхът й спираше.Виждаше една смразяваща кръвта гледка.Една от нейните кукли.Но не беше мила,сладка и очарователна...Едното й око си беше на мястото но другото висеше и се люшкаше чак до кръста,а на негово място беше забит нож.Куклата имаше дълги нокти.Бяла раздрана рокля.Беше голяма колкото самото уплашено момиче.Носеше главата на своето плюшено патенце набодено на единия си нокът и се носеше във въздуха.Тялото на играчката беше посиняло.Имаше много синини,рани и драскотини.А за малко да забравя!Куклата имаше къса черна разрошена коса.В миг куклата изчезна.Детето започна да се оглежда.От едната стена изскочи нейната играчка.Хвана я за крака и я задърпа към килера.След малко двете излязоха.Малкото момиченце изглеждаше по същия начин като нейната кукла.Двете стояха в очакване.Очакваха родителите на детето-чудовище.След малко те пристигнаха.Влязоха в къщата и веднага започнаха да се качват по стълбите.Но в стаята на момичето нямаше никого.Те влязоха в стаята и започнаха да търсят своето дете.От под вратата се появиха и започнаха да се разпространяват плаващи пясъци.От тях се показаха четири ръце и две глави.Вече сигурно се досещате на кой са те.На куклата и на момиченцето естествено.Те хванаха двамата възрастни за краката и започнаха да ги дърпат надолу.При всеки опит за измъкване родителите бяха хапани,удряни и одирани.Накрая те успяха да се измъкнат,но нищо не беше свършило.Всъщност куклата някога било момиченце което било нападнато както нашата героиня.А сега и двете бяха кукли.Заедно те започнаха леко и спокойно да излизат от плаващите пясъци.
*От името на Сакура*
Телевизорът угасна.Погледах към двамата ми приятели.Хината държеше дистанционното като гледаше телевизора с ужасен поглед.
-Защо изгаси филма?Бяхме на една от най-интересните сцени.
-По-точно на една от най-страшните.Не мога повече да гледам този филм.-Отвърна ми синеокото момиче.-Имам чувството,че няма да мога да заспя никога през живота си.

Глава 10

Събудих се сутритна.Беше 8:00 часа.Бях паднала на пода заедно с възглавница и одеяло.Изправих се и видях как Наруто още точеше лиги върху една от възглавниците ми.УЖАС!!!!Ще изхвърля тази възглавница.Огледах се наоколо,но не видях Хината.Отидох в кухнята и я заварих седнала на стол и с чиния с палачинки.
-Добро утро поспаланке.-Каза момичето и любезно се усмихна.
-Добро утро и на теб.Кога си станала.Сега е само осем часа.
-Да и вече става късно.Аз станах в 7:00.Видях,че спите,затова реших да използвам времето за да направя палачинки за закуска.
Тя стана,взе три чинии,вилици и течен шоколад.Разпредели по чиниите палачинките и започна да им слага шоколад.Приятна миризма се разнесе из имението.
*От името на Наруто*
Бях полузаспал.Носът ми долови прекрасен аромат от....ПАЛАЧИНКИ!!Моята любима храна!Е поне една от многото ми любими. Веднага скочих от дивана и се запътих към кухнята.Видях как Хината слага течен шоколад на палачинки.

*Отново от името на Сакура*

Наруто влезе в кухнята.Щом видя палачинките очите му светнаха и на лицето му се появи огромна усмивка.

-Най-после се събуди Наруто.Само теб чакахме.Ела да закусим.Палачинките са още топли.-Каза Хината.

Русото момче не каза нищо.Бързо седна на масата,взе вилицата си и зачака палачинките си нетърпеливо.Приятелката ми сложи палачинките вече готови на масата.Наруто грабна своята чиния и след миг палачинките му ги нямаше.Преди да мигна той вече ядеше от моите.

-Какво ти става?!Защо ядеш от моите палачинки?Те са само за мен!-Развиках се аз.

Момчето само ми хвърли заплашителен поглед.Не исках да се карам с него затова отстъпих.Хината ми даде от нейните палачинки.Те бяха толкова вкусни.Приятелката ми започна да разказва,че както всички духове,така и тя умее да готви много добре.Разказа ни надълго и нашироко как тези прекрасни и много,много вкусни рецепти са достигнали до нея.

-Вече раната не ме боли.-Обявих аз.-Мисля от утре да започна да ходя на училище.Но днес и утре ще си прекараме страхотно.След като се наядем ще отидем до другото село в аквапарка.После ще гледаме кино.След това ще се поразходим и ще седнем някъде.Може да се води като село,но си е цял град.Не е никак малко.А за малко да забравя.Можем да идем на панаира.Какво ще кажете?
-Аз съм съгласен.-Каза Наруто.
-И аз.-Рече Хината.
-Прекрасно.Ще тръгнем в 10:30.Сега след като вече сме свършили със закуската можем да почнем да се оправяме.
Приятелите ми кимнаха.Аз и Хината се качихме горе.Тя започна да рови в гардероба ми за да си търси дрехи.Бяхме един и същ размер,така,че тя спокойно можеше да облече каквото иска.Разбира се аз не се сърдех.След 3 минутно търсене Хината се спря на точния тоалет.Избра си синя блузка с паднал ръкав,доста къси черни панталонки и черни кецове със сини връзки.Изглеждаше чудесно.Аз си избрах късо черно потниче на което с големи бели букви пише FUCK,а след него имаше кръст.Отгоре сложих късо дънково якенце и навих ръкавите малко над лакътя си.Обух си дънки и бели кецове.Щом слязохме долу Наруто ахна.
-Много сте хубави момичета.
-Благодаря ти Наруто.-Изчерви се Хината.
Синеокият ни приятел беше облечен с черна тениска,дънки и кецове.Нищо особено.Все пак отивахме да се забавляваме,а не на бал.
-Е ще тръгваме или само ще се гледаме?-Засмях се аз.

Глава 11

-Наруто нали не си забравил да си сложиш банския под дрехите?-Попитах аз.
-Ъмм......А......Разбира се,че не.Сложих си банския.-Каза Наруто притеснено.
-О,хайде признай си!Забравил си да си сложиш банския.
Момчето бързо изтича до спалнята на родителите ми.Очевидно бе забравил.
-Е поне ти не си забравила да си облечеш банския.-Казах аз когато седнах на дивана.
Не последва отговор.Обърнах се и видях,че Хината я няма.
-"И двамата са толкова предсказуеми."-Помислих си аз и се усмихнах сама на себе си.
След около пет минутки двамата слязоха.С Хината взехме плажните си чанти.Моята беше бяла,а на приятелката ми черна.
-Ами как ще идем до другото село.Не можем да ходим пеша.-Започна да размишлява Наруто.
-Как с какво.С превозващите прилепи.-Отвърнах аз.
Тези прилепи са нашите превозни средства.Всеки от нас си има специална свирка която има крила на прилеп.Когато свирнем идва групичка прилепи.Водачът ни пита къде искаме да отидем,а след като му кажем те ни отвеждат там.Тези животни ни носят на гърба си.Те са много бързи и никога е нямало и няма и да има случай в който чудовището което превозват да падне,колкото и да тежи.Тримата извадихме свирките си и свирнахме.След няма и минутка нашият превоз пристигна,но какво видях.....За мен пристигнаха прилепи,но за Хината орли,а за Наруто змиьорки с крила.До някъде започнах да ревнувам.Почуствах се доста гадно.
-Аммм.....Защо вашият превоз не е група прилепи?-Попитах аз.Беше ми доста неловко да попитам,но все пак го направих.
-Защото просто не не допадаха.-Започна да ми обеснява Хината.-Има цял магазин със свирки за такива животни.Той е близо до твоето имение.Даже мога да ти го посоча оттук......
Тя не можа да довърши,защото аз вече бях тръгнала към магазина.Щом се обърнах видях как приятелите ми направиха знак на животните и те отлетяха.След това ме настигнаха.Влязохме в магазина.Имаше свирки за всякакви животни.Бяха на една и съща цена.Бяха толкова много.На първия ред имаше малки животинки като:охлюви,морски кончета,оси,пчели,стършели,пеперуди,гущери и малки змии.Разбира се всичките имаха криле.Имаше рафт с бозайници:вълци,мечки,елени,коне,котки,кучета,маймуни,мишки магарета,бикове и много,много други.Аз обожавам вълци,затова си взех такава свирка.Щом платих на продавача бързо излязох навън и надух свирката,която имаше форма на вълк готов да се нахвърли върху плячката си.След няма 30 секунди моите прекрасни вълци пристигнаха.Бях толкова щастлива.Просто нямах думи.Те бяха толкова красиви и бързи.Приличаха на хъскита,а аз обожавам хъскита.В мига в който ги видях почуствах,че ще станем много близки и ще се разбираме много добре.Просто нямах търпение да се понеса във въздуха заедно с тях.Хината и Наруто надуха свирките си и техният превоз не закъсня.Заедно потеглихме към съседното село.Аз пристигах първа.
-Е къде ще отидем първо?-Зачуди се Хината.
-В аквапарка.-Отвърнах аз.
Тръгнахме напред.Не знаехме къде се намира аквапарка,затова попитахме един човек.След краткото му обяснение той бързо се отдалечи от нас.Лично аз много се вълнувах,че ще бъда с приятелите си на тези места.Запътихме се към аквапарка.След като заплатихме входа ни дадоха гривни и охраната каза:
-Тези гривни са доказателство,че не сте се вмъкнали.Когато решите да си тръгнете ще трябва да ги върнете.Ако ги изгубите ще трябва да ги заплатите.-След като каза това охраната ми подаде една карта на целия аквапарк.
Аз я взех и с приятелите ми влязохме.Щом погледнах картата посочих една голяма,синя и извита пързалка и казах:
-Тази пързалка се нарича ролба.Аз съм се пускала на такава.Много е забавно.
В аквапарка имаше много други пързалки.Имаше огромно разнообразие.Имаше всякакви басейни:с олимпийски размер,с вълни,дълбоки и плитки.Имаше също и барчета.Седяхме с широко отворени усти.

Глава 12

Настанихме се на шезлонгите и легнахме да се печем.През цялото време имах чувството,че някой ме следи.Надигнах се малко и се огледах.Видях,че на близкото барче има един човек който ме гледаше.Щом го погледнах той веднага се обърна.За жалост не можах да видя лицето му от шапката му с козирка.Леко бутнах Хината с лакът.Тя вдигна от очите си слънчевите си очила и ме погледна.Посочих странника с брадичка и казах:
-Мисля,че този ни следи.
-Сакура какво ти има?Просто преувеличаваш.Човека просто те е погледнал.На мен ми изглежда на нашата възраст.Може би те е харесал.
-Да бе да.Точно мен е харесал.Виж ме как изгледам.По-грозна не мога да бъда.
-Въобще не си грозна.Та ти си момичето мечта.Искаш ли да ти опиша какво виждам когато те погледна.Виждам момиче с хубава,розова,дълга до кръста коса.Момиче със смарагдовозелени очи и стегнато,добре оформено тяло.Ти си момиче което притежава неземна красота.
Аз се изчервих.Почуствах се прекрасно.Никога през живота си не съм била самовлюбена кифла и никога не бих казала,че съм "момичето мечта".
-Благодаря ти.Знам,че не от значение за теб да го чуеш,но ти също си много красиво момиче.-Казах аз.
Изведнъж Наруто стана и повиши тон:
-Да,да всички разбрахме.И двете сте много красиви.Сега,ако най-после сте приключили с тези глупости спрете да приказвате и ме оставете да почивам!
Двете с Хината го погледнахме заплашително,а той се сви на шезлонга и започна да се моли:
-Моля не ме удряйте!Моля не ме удряйте!Моля,моля,моля!
-Хайде ставай бебе такова.-Засмях се аз,а след това отново се опънах на шезлонга.
След 2 часа забавления в аквапарка вече решихме да си ходим.Наруто хленчеше като малко дете изпуснало сладоледа си.Аз и Хината с триста зора го издърпахме до изхода.
-Е къде отиваме сега?-Попита Наруто.
-Отиваме на кино.-Отвърна Хината.
-А кой филм ще гледаме?-Попита момчето.
-Ами нямам никаква представа.-Рекох аз.
-Сетих се,сетих се!Може да гледаме новия филм:Мистър Пибоди & Шърман.Чувал съм,че е много интересен.-Каза Наруто,а Хината се засмя:
-Но това е анимация.Но пък и аз съм чувала,че не е зле,даже е смешно.(Филма Мистър Пибоди & Шърман съм го гледала и наистина не е зле.Даже е доста забавен.)
-Добре може.-Съгласихме се аз и Хината.
Отидохме до киното.Наредихме се за да си вземем билети.Беше пълно с деца от 7 до 10 годишна възраст.Беше много шумно.Почти всички гадинки се оплакваха,хленчеха,а пък някои дори ревяха.Аз не харесвам малки деца.Някои дечица са сладки,но пък други постоянно хленчат и правят гадни неща.Най-после дойде нашият ред.Филма беше на 3D.Ние бяхме на 7 ред места 8,9 и 10.Настанихме се удобно и зачакахме филма да почне.След около 5 минути Наруто стана и отиде да вземе пуканки и три коли.След по-малко от 2 минути той дойде и точно тогава филма започна.Отново ме обзе онова чувство,че ме следят.Обърнах се и огледах всички хора.Забелязах нещо странно.Онова момче от аквапарка беше на 10 ред.Сега беше без шапката си,но беше с 3D очилата си и беше много тъмно,затова забелязах само това,че той има черна коса.Това не ми помагаше изобщо.Много хора имат черна коса.Обърнах се напред и се загледах във филма.
*След 2 часа*
Филма свърши.Наистина беше доста смешен.Излязохме от киното и видях,че русият ми приятел не изглежда доволен.
-Защо изглеждаш така?Какво ти има?-Попитах аз.
-Ами.....Филма беше толкова скучен.-Отвърна ми той.
-Да,но ти го избра.-Каза Хината.
Момчето не отговори.Разходихме се из селото.Видяхме един хубав ресторант.Седнахме на една маса отвън тъй като времето беше хубаво.Огледах се за сервитьора,но познайте кой видях.....Моят "преследвач".Той беше седнал на съседната маса.