Животът на вампир

1.
Саске вървеше по тъмния коридор,който водеше до залата за събрания на вампирите,по-точно на някои вампири.Мислеше си,че пак ще му се изнасят речи,защото отново пропуска общия лов и не помага на никой.Саске бе високо,мусколесто,но не прекалено много,просто имаше добре оформено тяло момче.Имаше лице изваяно като на статуя,катранено черни очи,и когато някой го погледнеше имаше чувството,че се е озовал в друго измерение.Имаше и черна като въглен коса,която бе оформена в леко разрошена,небрежна прическа.На пръв поглед той беше едно обикновено момче за всички,но всички те не можеха да проникнат в него,за да видят неговата истинска същност.Но по-добре за тях беше да не опознаят същността му.Той бе необикновен,по-различен от всички обикновени хора.Той бе...вампир!Нямаше приятелите които бе имал някога,добри и верни.Всички,които бяха в обсега му ставаха негови жертви.Беше пил от кръвта на най-добрия си приятел Гаара.
Когато Саске беше на шестнадесет,той бе превърнат в това,което бе сега.Не харесваше факта,че убива невинни хора,но не можеше и да преодолее глада.Изпитваше вина,но постепенно тя се изпаряваше и се заменяше с удоволствие.
Саске хвана дръжката на голямата,дървена врата и я натисна надолу.Преди да отвори вратата се замисли.Защо да не пропусне събранието?
-Хайде влизай,Саске,-чу се глас отвътре-или отново ще избягаш?!
Раздрезнен от думите на Готълбърг-вампир на повече от триста години,Саске стисна зъби и отвори вратата.Пристъпи в голяма зала с малко мебели,осветена само от няколко факли.На голямата и стара маса по средата на стаята,която бе направена от дърво също като вратата,бяха седнали около петнадесет вампира.Като видя колко малък е броя на вампирите в стаята,Саске се подсмихна и каза:
-Броите се на пръсти-видя раздразнения поглед на Готълбърг,но без да обръща особено внимание продължи най-нагло-очаквах да сте поне шестдесет.
Готълбърг се изправи на крака,удари със снежно бялата си ръка по масата и извика:
-Прекаляваш!!Каква наглост само!Излез от залата ,веднага!
Саске полуусмихнат излезе с тромава походка.На излизане остави вратата леко отворена,за да види действията на Готълбърг.Погледна...
Готълбърг седна отново на стола си,който бе на централно място и се хвана за главата.Започна да пъшка и да се оплаква от Саске.
-Ах,този лош красавец,ах,ах...-повтаряше Готълбърг и се чуваше се и кикот на останалите вампири.
На лицето на Саске се появи глуповата усмивка."Винаги съм знаел,че той е гей"-помисли си.

Отново завървя по коридора,но този път към изхода.
В мразовитата нощ,по улица "Ейнджъл Стрийт" вървеше и леко залиташе едно момиче с розови коси,около осемнадесет годишно.Това момиче носеше красивото име Сакура.То бе високо,с красиво лице,очи с тревист цвят и хубаво тяло.По характер беше сериозна и добра,но понякога под влияние на алкохол или просто ,защото не може да сдържа повече ледената си стена,с която се е обградила,тя ставаше забавна и нямаше по-добър от нея в шегите.Сакура се прибираше у дома,след пинската си вечер.Тя пиеше само ,когато имаше повод,но след първата чашка винаги има поне още дванадесет.Едва се държеше на краката си и се смееше сама на себе си.Бе много пияна благодарение на приятелката си Темари,която бе ударила осемнадесет чашки уиски.Повръщаха на няколко пъти,но после отново продължаваха да се наливат.
Тя живееше с баща си Ягами и по-малкия си брат Стив.Баща и беше добър и забавен човек.Даваше свобода и на Сакура и на Стив.Стив беше на шестнадесет.Той бе едно лошо момче и често се забъркваше в побои и спорове.Не можеше да живее без боя, и за това сетра му Сакура го наричаше животно.Стив животното беше лош ученик,всички му казваха,че е непоправим,но той не се интересуваше от мнението на околните.Често пъти пушеше в стаята на сестра си само,за да я дразни.Сакура винаги му се караше,но той вместо да се поправи,ставаше все по-лош и непоправим.
Саске вървеше по безлюдните улици.Изведнъж усети как животинския глад отново се надига в него.Затича с всички сили надолу по неосветената улица.Оглеждаше се навсякъде за човешка душа.Ако не задоволееше жаждата си кръв скоро,той си мислеше ,че ще умре.След две минути се озова на "Ейнджъл Стрийт".На другия третоар зърна човешка фигура,която ходеше малко неуравновесено.На лицето му се изписа лека усмивка.Бързо прекоси улицата,деляща го от вечерята му.Стигна до нищо неподозиращото момиче и го огледа.Стори му се красиво.Сакура не бе усетила чуждото присъствие,следящо я и продължи да се клатушка по пътя.След една-две минути усети чужди очи върху тялото си и се обърна към непознатия.Срещна черните му очи и изтръпна.Като поогледа стоящия на две-три крачки красавец и каза:
-Оо,готин,-получи объркан поглед от страна на непознатия за нея Саске-кво стаа?
Саске изгледа Сакура злобно.За секунда се приближи до нея.Хвана дългата й розова коса и я отмести назад,така че да не му пречи.Сакура не схвана това,което се случваше.Премигна няколко пъти с очи.Саске грубо хвана врата й и го наклони леко.Заби зверски зъбите си във врата на красавицата.Тя извика силно,усещаше неуписуема болка.Бяха минали само две секунди,а на нея й се струваха като часове на болка.Кръвта на Сакура бе вкусна за Саске,различна.Заби зъбите си още по-силно.
-Виж,ти...Това ако не е любимия ми вампир.Явно си гладен?Къде остана предпазливостта?-прекъсна нечии глас,вечерята на Саске.
Саске погледна нахалникът и пусна момичето на земята.То бе изпаднало в безсъзнание.

Нахалникът,който бе прекъснал вечерята на Саске беше Мирта.Тя също беше вампир,но бе сдържана.Успяваше да овладява вампирските си желания и да се задоволява с животинска кръв.Мирта бе непредсказуемо момиче.Тя бе ниска, имаше руси коси,вързани на две опашки и светло-кафяви очи.Мирта беше вампир на едва четиридесет и шест години,но много по-разумна от Саске.Саске беше силен,издръжлив и трудно можеше да овладее жаждата си.
Мирта стоеше на десетина крачки от Сакура,която лежеше на земята и беше припаднала.Саске се ядоса на Мирта истисна юмруците си .
-Винаги прекъсваш красивите моменти,-каза той с омраза в тона си-Мирта...
-Моите представи за красота са съвсем различни от твоите.Знаеш ли кое е това момиче?
-От къде да зная?
-Това момиче се казва Сакура,-направи кратка пауза-Сакура Харуно.Дядо й-Нийджъл Харуно ,е бил ловец на вампири,при това най-добрият.Той е убил прочутия като "Втори Дявол" вампир,а всички знаем,че Дяволът е бил най-силния вампир,също така и най-стария.
Казаното от Мирта сепна Саске.Сакура,която бе дошла в съзнание,когато двамата вампира бяха започнали разговора си,беше чула абсолютно всичко.Тя сякаш напълно изтрезня.Сърцето и биеше лудо,щеше да изскочи от гърдите й.Осъзна в какво сложно положение се намира и единственото,което реши да направи,бе да продължи да играе ролята си.Мислеше си колко полезни са били курсовете по актьорска игра.Издадеше ли звук или признак,че е в съзнание най-вероятно щеше да умре.През главата и минаваха хиляди въпроси."Аз вампир ли съм?"-питаше се Сакура.Доколкото знаеше тя, щом те ухапе вампир и ти ставаш такъв.Ала тя не чувстваше особени промени.Другите въпроси,които минаваха през главата й бяха от вида на: "Дядо Нийдж ловец на вампири ли е бил?Това възможно ли е?"
Изведнъж в главата и изплува спомен,който от дълго време бе забравила....Спомен,в който тя бе едва на четири години,а дядо и чакаше смъртта си.
**********
-Дядо Нийдж,дядо Нийдж!Къде си дядо?-викаше Сакура.
Малкото момиче тичаше по тъмния,дълъг коридор.Спря се пред голяма дървена врата.Докосна я.Усети ледена тръпка и чуждо присъствие.Плахо се обърна към непознатия човек,който бе обгърнат в тъмнината,но Сакура ясно виждаше червените му като кръв очи.Отвътре се чуха писъци,които накараха Сакура да са разплаче,а непознатия да се засмее.Непознатия се приближи до разплаканото момиче и го взе на ръце.Завървя отново по коридора.Отново се чуха крясъци:
-Бягай,Сакура!Бягай!Бягай,детето ми!
**********