Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)

Здравейте!Това е първият фик , който правя, затова моля коментирайте.
Приятно четене ;)




Глава 1
Сънувах зелена и обширна поляна. Носеше се мирис на трева. Тогава забелязах фигура под дебелата сянка на едно старо дърво. Беше момче на около 16 години с гарваново черна коса и дулбоки очи, в които мжеш да се изгубиш. Нямаше съмнение . Беше Саске.
Събудих се от силния звук на будилника. Замислих се за съня си. Беше странно, че сънувах Саске. Та аз го мразех. Той изостави дома си, опита се да погуби приятелите си и най-бажното от всичко: разби сърцето ми.
Някой почука на вратата.Станах от леглото и отидох да проверя кой е.
-Добро утро Сакура!-Русокосото момче се усмихна широко. Как така тази усмивка никога не слизаше от лицето му.
-Здравей , Наруто!
-Баба Цунаде ни вика! Тая дъртачка няма ли да ни остави поне една сутрин да се наспим!-Усмихнах се. Наруто винаги ми оправяше настроението.
-Обличам се и тръгваме.-Казах му аз.
Навън беше горещо. От както Саске ни напусна, Наруто ми стана като брат. Ходихме на мисии заедно, а когато имахме свободно време(Това се случва изклучително рядко) , го прекарвахме заедно.
Баба Цунаде не беше сама в кабинета си . До нея стоеше Саске. Не, не се шегувам той стоеше точно до нея и ни гледаше с обичаиния си празен поглед, излучвашт отегчение.

 

Много добре си се справила 6+!
Чакам продължение :)

Имам идея за продължение. Може ли да го напиша?