Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )

Глава I
Да бъдеш приятно зает.

Бях дотолкова въодушевена,че преди да се впусна в забързания ден, който ме очакваше днес, аз импулсивно си купих малък тефтер гледайки да е свързан с обстановката навън,която беше снежно бяла,празнична,вълшебна и разчупваше цялата сивота,която беше без моите така любими снежинки, които танцуваха така сякаш в света ни най-после е настъпило вечното щастие и вечния мир. Върху тефтера бяха нарисувани снежинките и разбира се коледната шейна,която всяка година е затрупана от подаръци,които с много труд и упоритост са избработвани,опаковани от трудолюбивите джуджета,които не са само декор в нашите градини, тях наистина ги има. И най-вече имаше го и нашия герой Рудолф,който неуморно тегли шейната с подаръците. Взех химикалката и започнах да съставям списък защо трябва да обичаме зимата и ето го него:

1) Защото хората стават по-смирени и са готови да обичат.
2) Пейзажът навън може да те накара да се почувстваш щастлив и това е един от малкото моменти, в които си щастлив без да е нужно да правиш нещо или някой друг да направи нещо за теб.
3) Започваш да вярваш,че магията съществува.
4) Имаш желанието постоянно да украсяваш,твориш,готвиш,пееш.
5) Прощаваме си повече отколкото през останалото време на рутина.
6) Готов си да четеш приказки и легенди за Дядо Коледа и помощниците му.
7) Пазаруването за любимите хора и подаръците,които получаваме.
8) Топлината и уюта,който носи този сезон.
9) Това да бъдеш приятно зает.

Можех да продължа и още,но вече това да се отклонявам ме подразваше и се втурнах навън взимайки пухкавия шал,който беше изплетен от близката ми приятелка Хината. Ето още една причина да обичаш този мразовит сезон,близките ти хора се опитват да ти покажат загрижеността им към теб като те обличат в топли дрехи и ти се карат да пиеш повече топли напитки. Запътих се първо към дядото,който продаваше елхи до нас,но се замислих как бих изглеждала носейки голяма елха по магазините при положение,че можеше като се прибирам по-късно да мина да я взема. Вече бях до неговия щанд и той очакваше да кажа какво искам и да си го купя.
- По-късно ще намина, сега само проверявах... ъм, дръвчетата,защото... да преценя размера за моята къща. Никой не би искал да си украси елхата пред къщата заради това,че вътре няма място за нея.- Засмях се нервно и тръгнах в обратната посока. Трябваше да мина да купя подаръци за приятелите ми. Една от тях както вече споменах е Хината. Тя обича да изработва сама дрехи,затова мислих да и взема материали. Вълна,коприна,полиестер и спандекс (еласитчна, разтеглива материя, която може да стане два пъти по-голяма и после да върне първоначалния си размер.) След това идваше ред на Ино,която обичаше да рисува и реших да и взема статив за художници,платна за рисуване и маслени бои. На Наруто който обичаше да готви избрах дебела книга с рецепти и тиган с висококачествено керамично покритие. За Шикамару избрах дрехи,защото той хоби си нямаше. Вече бях взела размерите му от Ино и бях готова с подаръците, а вкъщи си имах вече опаковачна хартия и кутии. Когато отидох на касата касиерката ме похвали,че съм много щедра. А дали шефът ми щеше да бъде така щедър след като фалирам и не мога да си купя една пуйка за Бъдни Вечер? Но знам,че моите приятели никога нямаше да ме оставят без да хапна любимата си пуйка. Торбите бяха доста тежки, а дори нямах и свободни ръце за всички тях и позволих да се обадя на Саске, с когото не знаех в какви отношения сме дори подарък не му бях взела... Преди не бяхме само аз,Хината,Наруто,Шикамару и Ино. В нашата компания бяха също Саске,Неджи и Тен-Тен. Със Саске постоянно бяхме заедно,не се понасяхме в началото,но после успяхме да намерим посоката, в която да гледаме и двамата. Тен-Тен и Неджи бяха двойка след това се разделиха като доколкото знам сега тя е по турнета с рок бандата си, а той е треньор по баскетбол. Със Саске играеха заедно в училище след това Неджи се издигна, а Саске просто продължи да ходи по състезания. С Тен-Тен бях много близка след това тя се отдръпна и се промени. Саске и Неджи също се отдръпнаха. Не сме говорили,но аз знам,че за тях се бе случило нещо,което умело запазиха в тайна от нас...
- Ало,Саске?
- Кой се обажда?
- Сакура...
- Хн...
- Ела ме вземи с колата и да пренесем едни покупки до нас.
- Звучи повече като заповед отколкото молба.
- Не мога да си позволя да имам молба към теб, тъй като кой знае дали ще я изпълниш. Ако е заповед повече бих приела отказа ти.
- Все още звучиш разочарована от мен.
- Нищо не си сторил, за да бъде променено това.
- Не мислиш ли,че ако ме касаеше щях да направя нещо?
- ...тогава да оставим това настрана и ела просто.
- Добре, къде?
- Магазина за коледни подаръци до бившата пекарна на Иуни.
- Там откъдето ядохме сладките от джинджифил. - Саске ме върна в онзи момент когато беше отново Коледа и ние бяхме избягали от другите,за да ядем сладки без да може кучето на Неджи да ни напада като ги подуши.
- Пали и идвай,Учиха. - Затворих телефона и се замислих защо никога не бях отваряла темата за промяната в тях, дали беше поради еднакви причини или всеки имаше своята лична? Трябваше да проведа този разговор със Саске колкото и да не исках. Дали бяхме достатъчно добри привятели? След като те спряха да се събират с нас ние просто продължихме...

Къде са Киба и Акамару?

Чесно казано тази първа глава не ме грабна и е много малка и къса. В началото, а и след това в главата изченията ти бяха дълги три или четири реда и сякаш това беше дразнещо, защото от едно нещо отиваш на друго и то само с едни запетайки, а можеш да се изразиш по съвсем различен начин. можеш да подчертаеш това, което искаш да кажеш по друг лесен начин за четене и разбиране. Видях и правописни грешки, но това не е чак толкова фатално, ако искаш наблегни на изкзването си. Надявам се, че няма да се разсърдиш, а ще продължиш и внимаваш да няма грешки... До следващата глава....