Кулинарни мисии. (Наруто)

Нед Юни 04, 2017 10:16 pm

Глава I
-Детство-
- Смятам,че нашите синове ще бъдат много добри приятели и в бъдеще.
- Надявам се,Кушина...
- Не се притеснявай,Микото.
- Опитвам се,но и двете знаем,че хората поемат ли в различни посоки се отдалечават. Селото има нужда от новото поколение и е въпрос на време да открият това. Наруто правилно откри,че в себе си носи любовта към храната и тя не е просто жизнен процес за съществуване на един организъм,но Саске ще се лута докато вникне в тази идея.
- Микото, синът ти колкото и своеволен да изглежда ще последва Наруто, ако не заради самата професия, то заради приятелството им.
-След 10 години-
- Така... за този кекс ще ми трябва 120 гр. крема сирене. Ето го. След това 3 яйца... Саске, отиди вземи 3 яйца и ме настигни.
- Не си мисли,че ще ти вървя след задника цял ден,Наруто. Моткаш се като жена в тези супермаркети.
- За един готвач любимите места са кухните и супермаркетите.
- Не ми остроумничи, а тръгвай напред.
Отидох до щанда където бяха подредени яйцата и бързо грабнах три. Настигнах Наруто и ги пъхнах в количката, в която вече имаше и бял шоколад. Толкова малко продукти, а е взел количка... Наредихме се на опашка и след десетина минути вече бяхме платили и излезли.
- Сега с какво ще ми цапаш кухнята,Наруто?
- Ще правя японски сладкиш само с 3 продукта. Представяш ли си?
- Направо не ми го побира акъла. - трябваше да се радва,че подхождах със сарказъм иначе можеше да си отнесе една вечер под нощните звезди.
Стигнахме до апартамента ми, в който Наруто наскоро се беше нанесъл, тъй като не успя да си плати наема навреме и една вечер късно посред зима цъфна като първо пролетно кокиче пред нас с багажа си.
- Ще ми съдействаш ли или сам да готвя?
- Намери си приятелка и си гответе с нея. Аз ще гледам телевизия и ще те наблюдавам.
- Пусни готварския канал,моля тееее.
- Не.
- Ще бъде забавно, може да си избереш нещо и да го сготвя.
- Хм... поне за едно нещо да си полезен.
Пуснах готварския канал. Наруто вече се беше раздрънчал с тенджерите.
'' Тази реклама е специално за хората,които виждат себе си като професионални готвачи и царе на кухнята. Време е да покажете уменията си в нашия курс като ние можем да усъвършенстваме недостатъците ви. Заповядайте утре в Академията за готварство в 8:00 часа. Ще ви посрещнем по престилки, до скоро. ''
- Шегаджийка...
- Саске,отиваме! Ти не разбираш хумора на готвачите.
- За второто ще се съглася,но за първото абсурд.
- От малък готвя в твоята компания. Ти си моя стимул да се справям добре в това,което правя,за да ти докажа,че не е безмислено.
- Хн... досадник. Ще дойда,но какво се очаква да правя там след като аз не готвя?
- Ще започнеш. Не е никак трудно, а и това е един начин да видиш позитивите на готвенето.
- Глупости не ми се слушат.
- Две седмици. Ако не ти хареса - печелиш. Няма да те занимавам с това повече.
- Предполагам,че две седмици ще ги преглътна. Става.
Усмивката му в този момент беше безценна. Вечерта в кухнята ми беше кочина обаче да си призная кекса се беше получил доста добре.
- Ти да си чувал,че на един готвач мястото трябва винаги да е подредено?
- Ще почистя, стига си мрънкал.
Наруто стана от дивана, остави плейстейшъна и отиде да почиства. Два часа по-късно щяхме да заспиваме,но видяхме,че щяхме да спим само 2 часа и се отказахме от идеята. Отидох да направя две кафета докато Наруто не спираше да дрънка за курса заради който нямаше да спим. След два часа и пет кафета вече бяхме в колата. Аз се чувствах добре като изключим,че ми се спеше,но Наруто беше достигнал връхна точка на адреналин. Стоеше на седелката до мен и трепереше,говорише много бързо и несвързано,подскачаше от време на време и се чудише какво да пипа. Игнорирах хиперактивното състояние на Наруто,запалих колата и се насочихме към Академията. След дозата кафе,която изпих все още ми се спеше,но някак по-енергично.

Миналата година завършихме средното си образование и се очакваше Наруто да започне кулинарни курсове или както той ги нарича ''гурме курсове''.
Аз успях да завърша курсове за барман и мога да заява за себе си,че съм професионалист по коктейли. Аз опитвах да задоволявам вкуса на хората като експериментирах с различни вариации по моя фантазия,но в един момент осъзнах,че дори тази задача не е успешна когато пред теб стоят толкова безизразни хора,които слагаха цена на всичко с цялото си присъствие на егоизъм. С Наруто си приличаме по това,че и двамата създаваме нещо,което ще достигне до различния вкус на човека и ще бъде прието или отхвърлено въз основа на това различие. Ние никога нямаше да даваме оценки на творенията си,за да могат да бъдат достъпни за всеки един човек.

Стигнахме Академията и оставих Наруто пред портите докато аз търся място за паркирване. Когато го настигнах се запътихме към информационния център където ни опътиха. Когато влязохме в сградата бяхме улучили час пик.Натовареното движение на този наплив от хора.
- Искам вече да готвя.
Хленченето на Наруто само ме натоварваше допълнително, а потта, която се стичаше от него определено не трябваше да попада върху храната.
- Надявай се да има климатици поне в залата за готвене иначе ще имаме лек загар на риба.
Когато дойде нашия ред и влязохме в залата успях да видя доста кухненски плотове,уреди,продукти...
- С удоволствие бих се изнесъл от вас и бих заживял тук,Саске. Забележат ли уменията ми на професионалист, сами ще ме поканят да живея тук.
Ентусиазъм на идиот. Щеше да му струва доста скъпо,ако бях дошъл тук,за да видя как губи и се прибираме вкъщи.
Пред нас се появиха мъж и жена видимо пълни с изненади, с които щяха да вкарат жертвите си в небрано лозе. Жената преметна дългата си черна коса назад, заглади средно дългата си престилка и се усмихна към всички,които очакваха да чуят какво ги очаква и започна да се представя. До нея стоеше мъж видимо две глави над нея с разпиляна сива коса,която стърчеше и нещото,което го отличаваше от останалите беше маската,която умело прикриваше устните му.
- Здравейте на всички!Казвам се Шизуне, а това до мен е моя партньор Какаши. Ние сме организаторите на това събитие на което се радваме,че се отзоваха толкова млади с хъс готвачи. Условието е следното:
На произволен принцип ще изберем по двама готвачи,които ще се дуелират един срещу друг. Който поднесе по-доброто ястие ще може да се възползва от курсовете,които предлагаме. Тук на кухненските плотове се намират основни продукти като всякакъв вид месо,ориз,риба и морски дарове,зеленчуци,плодове,водорасли,но каква е една чиния поднесена без никакви подправки? Задачата ви е сами да ги набавите като по този начин ще видим познанията ви върху тях. Подправките са скрити из цялата градина,която се намира в задния двор на Академията. Те са сложени в буркани и ще готвите с тези,които успеете да намерите.
- Саске,ще ги разбием!
- Да ти приличам на човек с познания върху подправки?
- Ти се шегуваш! Всеки път когато се прибереш и започнеш с драмата '' Колко къри и кимион си сложил в храната? '' или '' Розмарина ми идва в твърде повече. '' е било пророческо видение?
- Пророческо обоняние ще да е. Сега е момента да ти отмъстя за черния пипер на зърна в храната ми.
- Така те искам,Саске!
Вече бяха започнали да изтеглят имената на хората,които щяха да застанат един срещу друг. Привидно изглеждах спокоен,но в главата ми се въртяха въпросите колко време се вари един ориз или дали бих победил с оризови палачинки с плодове...
Наруто се падна срещу момче на име Чоуджи Акимичи. Визуално определено усетих тънкия му вкус към храната. Зловеща усмивка се изписа върху лицето ми когато Наруто видя въпросния гурман.
- Залагам си колата,че няма да може да го бутнеш на тема месо. Ще си мерите пържолите.
- Мен ме притеснява повече факта,че ако го победя ще ме набие. Пази ми гърба,Саске.
Подигравателен тон се изтръгна от устата ми.
- Саске Учиха срещу Сакура Харуно.
В пролука на тълпата погледа ми се засече с едно розовокосо момиче с нежно бяло лице,стройна фигура и бисерно зелени очи,които гледаха в моите. Ако трябваше да сравним нейните и моите очи щеше да е като контраст между бяло и черно.
- Готови сме с разпределението. Разполагате с 15 минути,за да откриете своите подправки и да се върнете по местата си,които ще бъдат ваш терен за 40 минути готвене.
Раздвижете се,слейте се с природата и се вдъхновете,за да ни впечатлите. Старт!
Всички се запътихме към задния двор където се разстилаше обагрена градина с различни цветя,над нея се извисяваха слънчеви блещукания,дърветата бяха плодовити със зелен цвят който на места беше като неузрял. Лекият полъх караше материята около нас да се движи така сякаш е по-лека и от въздуха.