Naruto Goosebumps: Кажи „Зе-е-ле-е” и Умри!

First topic message reminder :

Така сега само да изясня няколко неща преди да почнете да четете :): Историята съм я взела от книгата "Goosebumps: Кажи „Зе-е-ле-е” и Умри!" на Р.Л.Стайн и съм заменила героите в нея с тази от Наруто. Направила съм някои съкращения и тем подобни. Също така получи се, че най-главния герой е Саске, но ми трябваше някой с по-голям брат, а пък с Гаара и Канкуро посмъртно нямаше да се получи :|-): Ако нещо съм пропуснала ще го изясня после и ако имате въпроси питайте :|-):
А сега приятно четене... :):

lipsitooo®

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Наруто Goosebumps:
Кажи „Зе-е-ле-е” и Умри!

1

- Няма какво да се прави в Коноха! - каза Наруто Узумаки и пъхна ръце в джобовете на протритите си дънкови бермуди.
- Да. Коноха е една дупка. – Съгласи се Саске Учиха.
Сакура Харуно измърмори нещо в знак на съгласие.
Коноха е една дупка! Това според Саске и двамата му приятели беше девизът на селото. Всъщност Коноха не беше по-различна от другите села с тихи улици, сенчести морави и просторни стари къщи.
Но ето че в този така спокоен есенен следобед тримата приятели висяха на алеята пред къщата на Саске, подритваха чакъла и се чудеха какво забавно и интересно нещо да направят.
- Да идем до магазинчето но Ибису и да видим дали са дошли новите комикси! – придложи Наруто.
- Нямаме никакви пари, Наруто! – отвърна му Саске.
- Все пак можем да разгледаме комиксите – настоя Наруто.
- Докато Ибису започне да вика – каза Сакура. Тя извади едни слънчеви очила, сложи ги и съвсем точно измитира грубия собсвеник на магазина – „Ще плащате ли или се мотаете?”
- Той се мисли за голяма работа – каза Саске, като се засмя на нейната имитация. – А е такъв смотаняк!
- Мисля, че новият „X-Force” излиза тази седмица – каза Наруто.
- Знаете ли какво, ако бяхме супергерои, може би щеше да има какво да правим. – каза Саске.
- С каква престъпност предлагаш да се борим? – бързо отвърна Сакура.
- Щяхме да се борим с бурените – предложи Наруто. Той беше шегаджията в групата.
Другите се засмяха. Тримата бяха приятели от дълго време. Саске и Сакура живееха в съседни къщи и родителите им бяха много добри приятели. Наруто живееше на една пряка от тях.
- Какво ще кажете да поиграем бейзбол? – предложи Наруто. – Може да отидем до игрището.
- Не става – каза Сакура. – Само трима сме. – Тя отметна кичур от правата си розова коса, паднал върху лицето й. Сакура носеше възголяма червена фланелка върху черен клин.
- Може да намерим други деца там – каза Наруто и се наведе да вземе шепа камъчета от покритата с чакъл алея, които после преся през пръстите си. Наруто беше с къса руса коса, сини очи и по три линии на всяка буза наподобяващи котешки мустаци.
- Добре тогава да поиграем бейзбол – съгласи се Сакура.
- Хайде тогава! – подкани Наруто. – Трябва да тренирам. Младежката лига започва след няколко дни.
- Младежка лига ли? През есента? – удиви се Сакура.
- Това е нова есенна лига. Първият мач е във вторник след часовете – обясни Наруто.
- Ей, ще дойдем да те гледаме! – каза Саске.
- Ще дойдем и ще гледаме как замахваш! – добави Сакура. Тя обичаше да дразни Наруто. – На коя позиция играеш? – попита после тя.
- Играе ролята на предпазна мрежа – пошегува се Саске.
Никой не се засмя. Шегите на Саске не струваха.
Наруто вдигна рамене:
- Вероятно аутфийлдър.(в бейзбола това е играч в защита)
- Ти що не участваш, Саске?
- Брат ми Итачи трябваше да отиде и да ме запише, ама забравил – каза Саске и се нацупи.
- А къде е Итачи? – запита Сакура.
- Работи в събота и след часовете в „Млечен Мраз” – отвърна й Саске.
- Хайде да отидем в „Млечен Мраз”! – въодушеви се Наруто.
- Нямаме никакви пари, забрави ли?! – тъжно отбеляза Сакура.
- Итачи ще ни даде безплатни фунийки. – каза Наруто и погледна Саске с надежда.
- Аха! Безплатни фунийки! Но без сладолед в тях! – отвърна Саске. – Знаеш какъв е брат ми.
- Уф, че скучно! – изхленчи Сакура, загледана в червеношийка, която подскачаше по тротоара. – Скучно е да стоим тук и да си говорим колко ни е скучно.
- Бихме могли да седнем и да си говорим колко ни е скучно – предложи Наруто и сви устни в полуусмивка, която винаги правеше, щом кажеше тъпа шега.
- Хайде да се поразходим или да потичаме, или нещо друго – настоя Сакура. Тя прекоси моравата и тръгна с високите си черни обувки по ръба на бордюра, като се опитваше да запази равновесие с разперени ръце подобно на въжеиграч.
Момчетата я последваха, като повтаряха нейните движения в току-що измислена игра „Последвай водача”-всички се опитваха да запазят равновесие, докато вървяха по ръба на бордюра.
От храстите на съседниея двор изкочи любопитен кокершпаньол и разпалено заджафка. Сакура се спря да го погали. Кучето бясно махаше пухкавата си опашка, облиза ръката й няколко пъти, но после загуби интерес и изчезна обратно в храстите.
Тримата приятели тръгнаха надолу по улицата, като продължиха играта си по бордюра и се опитаха да се съборят един друг. Пресякоха пътя и минаха покрай академията. Някакви момчета стреляха в баскетболния кош. Няколко дечица ритаха футбол на игрището за бейзбол, но те не познаваха никого.
След академията улицата завиваше. Тримата продължиха покрай познати къщи и малка горичка. Точно след гората спряха и се загледаха в полегата морава с некосена от седмици трева, стърчащи високи бурени и избуяли, заплетени храсти.
В края на мората, почти скрита в сенките на огромни стари дъбове, се извисяваше голяма занемарена къща. По всичко личеше, че някога е била величествена. Беше със сива дървена аблицовка, на три етажа, с покрита веранда от всичките й страни, с червен покрив и високи комини в краищата. Изпочупените обаче прозорци на първия етаж, напуканите и захабени от времето дъски на облицовката, липсващите керемиди на покрива и провисналети капаци край прашасалите прозорци показваха, че никой не се грижи за нея.
Всеки в Коноха я знаеше като Къщата на Първия Хокаге. Сенджу беше името, написано но пощенската кутия, която се бе килнала върху колчето си на входната алея.
Къщата стоеше необитаема от години–Саске и приятелите му непомнеха точно от кога.
А хората разказваха странни неща за нея-случки за духове и призраци, странни истории за убийства, ставали там. Най-вероятно нищо от това не беше вярно.
- Ей, знам какво забавно да правим – каза Наруто, загледан в потъналата в сенките къща.
- А? Какво каза? – отнесено попита Саске.
- Хайде да влезем в Къщата на Първия! – каза Наруто и тръгна през потъналата в бурени морава.
- Леле! Луд ли си? – провикна се Сакура и се затича след него.
- Хайде да влезем! – каза Наруто. Сините му очи отразяваха светлината на късното следобедно слънце, което се процеждаше през високите дъбове. – Нали искахме приключение? Нещо вълнуващо? Хайде да разгледаме!
Саске се колебаеше, втренчил поглед в къщата. Студени тръпки полазиха по гърба му.
Още преди да отговори, нещо тъмно изкочи от сенките на високите бурени и се хвърли към него!...

олеле...Яко е! Надявам се по-скоро да пуснеш следващата глава!

Разрешила съм sakura_vampire да ги качва и се надявам да се получат добре ^^ така че в скоро време може да се очаква нова глава XD

Ок... ok ok :o.k.: :o.k.:

С нетърпение ще я чакам

Такам вече аз ще качвам фика ако има грешки сори не е нарочно И аз направих някой промени. Приятно четене !!!
----------------------------------------------------------------------------------------
2-ра глава

Саске се строполи по гръб на земята
- А-а!- изкрещя той. След това осъзна, че останалите се смеят.
- Това е онзи тъп кокер! - извика Сакура. - Проследил ни е!
- Върви си вкъщи, куче. Марш! - Наруто пропъди кучето.
То стигна до бордюра в тръс, обърна се и отново се втренчи в тях. Бухналата му опашка се мяташе бясно.
Саске се притесни от това, че така се е уплашил, и бавно на крака в очакванеприятелите да му се присмеят. Но те се бяха вторачили замислено в Къщата на Орочимару.
- да-а , Саске е прав- каза Нарутои потупа Саске по гърба, толкова силно , че Саске се присви и се обърна, за да го отблъсне с юмрук. - Хайде да разгледаме вътре!
- Не става! - Каза Саске. - Имам предвид, че това място е доста зловещо. Не мислите ли?
- Е, и? - Предизвика го Сакура и застана на страната на Наруто, а той повторе въпроса и: " Е, и?"
- Ами... незнам - отвърна Саске. Нему се искаше той да е разумния в групата. Всички винаги се присмиват на разумния. По-скоро би ме се искало да е лудия и смахнатия. Но кой знае как все се оказваше разумния.
- Немисля че трябва да влизаме там - каза той, загледан в запустялата стара къща.
- Шубе ли те е? - попита Наруто.
- Шубе те е като пиленце! - включи се и Сакура.
Наруто закудкодяка, пъхна длани под мишниците си и започна да пляска със сгънатите си ръце.
Кудкодякането и пляскане като че ли слажиха край на колебанията. Тримата застанаха пред очуканото циментово стълбище което вървеше към покритата веранда.
- Вижте! Прозорецът до входната врата е счупен! - каза Сакура - Можем просто просегнем и да отворим вратата.
- Супер! - казаа Наруто въодушевено.
- Наистина лище го напрвим ? - Саске трябваше да попита, нали беше разумния в групата. - Имам предвит, ами Снейки?
Снейки беше странен на вид мъж около 50-60 годишен, когото всички те бяха виждали да се прокрадва из града. Обличаше се целият в черно, придвижваше тихо и плавно и се носеха слухове, че има люспи по кожата си. Затова всички деца му викаха Снейки, защото приличаше на змия.
Най вероятно беше бездомник. Никой всъщност не знаеше нищо за него- нито откъде е, нито къде живее. Но много деца го бяха виждали да се навърта около Къщата на Орочимару.
- Може Снейки да не обича посетители- предупреди Саске.
Но Сакура вече беше пъхнала ръката си (тц-тц-тц за къкво си мислите ХD) през шчупения прозорец, за да отвори входната врата отвътре. С извесно усилие тя успя да зявърти медната дръжкаи тежката дървена врата се отвори.
Прекрачиха прага един по един, като Саске вървеше согромно нежелание и остана последен. Вътре беше мрачно. Само тънки слънчеви лъчи се процеждаха през плътните корони на дърветата отпред и светлината очертаваше бледи кръгове върху протритият стар мокет под краката им.
Дъските но пода изскърцаха, когато Саске и приятелите му минаха покрай дневната - напълна гола стая, ако не се броят няколкото кашона, обърнати наопаки покрай едната стена.
Това ли е обзавеждането на Снейпи, зачуди се Саске.
В средата на килима в дневната, който същобеше протрит като мокета в антрето, имаше тъмно петно. Сасаке и Наруто се спряха на прага на стаята и го забелязаха иднавременно.
- Мислиш ли, че е кръв? - запита Наруто а очите му блестяха възбудено.
Саске усети студени тръпки по врата си.
- Вероятно кетчуп - отвърна той. Наруто се засмяи го шляпна силно по гърба.
Сакура проучваше кухнята. Беше се вторачила в покрития с прах кухненски плот, когато Саске застана зад нея.(тц-тц-тц перверзници XD) Той веднага забеляза какво беше привлякло вниманието и. Две дебели сиви мишки стояха на плота и ги гледаха.
- Сладки са! - каза Сакура. - Приличат съвсем на анимационни герои.
Гласът и накара двата гризача да се втурнат по плота към мивката и да изчезнат.
Сакура се протегна и отвори дин от шкофовете надплота. Беше празен.
- Предполагам, че Снейпи не използва кухнята- каза тя.
- Е, не съм си мислилче е майстор- готвач - пошегува се Саске.
Той я последва в дълга тясна трапезария, също така празна и прашна като останалите стаи. полилеят, който се спускаще ниско от тавана, беше станал кафяв от спечения по него прах и беше невъзможно да се познае че е съклен....

якооооо ЕЕ

Дам много е яко надявам се скоро да има нова глава.

мн е якоооооооооооооооо

super e iskam o6te

браво пускай още