Лудост и мизерие

Съб Юни 13, 2009 11:52 pm

Предговор:
Това е най-идиотският фик, който някога е съществувал. С помощ от: Джирая*саннин

Чаптър 1: Т850 пристига!

Беше посред нощ, небето бе розово, а луната грееше в синьо (лол). Дейдара се опрааше за лягане, а Сасори го гледаше и встрани изглеждаше като простряни гащи. Изведнъж в банята им се чу странен шум. Дейдара се напраен на ударен, а Сасори само извърна поглед натам. След малко светкавици засвистяха и след няколок сек наместо баня, имаше една голяма дупка. Очите на Дейдара станаха колкото на дини и ченето му удари у земята. Сасори сякаш си остана като статуя.
- Дейдаро, пак ли се опитваш да взривиш скривалището?! - чу се крещенето на Пейн от коридора.
Дейдара не можеше да реагира ... Там, в голямата дупка стоеше един гол, голеничък, както майка му го е родила Тоби! Той имаше къса черна коса със заострени върхове, мускули петорно по-големи от тези на Дейдара и безизразно лице, което излъчваше агресия. Тоби се приближи към двамата и ги огледа. накрая се спря върху Сасори и рече:
- Дай ми дрехите си!
Сасори се намръщи:
- Па от къф зор?
Тоби се приближи и с едно бързо движение изтръгна сърцето на Сасори и го сплеска. Очите на Дейдара се разшириха двойно повече и той сякаш си глътна езика докато наблюдаваше как странният тип разсъблече партньора му и навлече дрехите му. Дейдара реши бързо да се скрие докато странник извършваше тези неща, но за съжаление не успя. Тоби се спря на него и го попита:
- Искаш ли да живееш?
Тръпки побиха Дейдара и той извърна лице. Имаше израз на наебан от вълк заек.
- Ъм .... да ... ън ...
- Тогава ела с мен. - странник беше привършил с преобличането и грабна най-близкото нещо, което видя - една от перките на Сасори.
След това най-спокойно разби вратата с нея и се запъти към изхода на скривалището. Погледна Дейдара с вледеняващ поглед, което накара русокосият да скочи бързо на крака, да грабне няколко торбички с глина и да тръгне напред.
Преди да излезат, пред тях се появи Хидан, който носеше чаша бира, изглеждаше много вбесен и си мънкаше:
- Оф, леле, тоя Какузу, да му еба сърцата, някой ден ще го залея с конска тор.
След като видя странника и Дейдара той се упули и гневно изрече:
- Къв си пък ти?! И Гейдаро - Що си с тоя?!
Странникът не чакаше и бързо занити Хидан на пода. За съжаление на Тоби, Хидан бе безсмъртен и веднага се изправи.
- Абе, удряш кат няква стоманена врата бе пич. - Хидан разтърка раненото му място.
После бързо извади копието си и нападна Тоби. От своя страна странникът завъртя перката от Сасори и бързо отби копието. Дейдара само гледаше и сякаш се наслаждаваше на това, защото не веднъж Хидан му бе хвърлял глината в езеро и подрязвал "красивите" му кичури. Хидан бе грабнал тризъбеца си и отново нападна странникът и този път сякаш оцели - поряза го в гърдите. бързо изблиза кръвта, начерта Джашин кръг и се набоде с катараната си. Странникът гледаше любопитно. За свое учудване, нищо не се случи ... Хидан беше прецакан! И докато се опитваше да се съвземе, главата му се оказа на няколко метра от тялото му ...
Последваха силни псувни ... Те успяха да разбудят Какузу, който си мислеше, че Хидан отново е счупил нещо. За съжаление откри нещо много по-сериозно ...
Странникът бързо хвана Какузу и го занити в стената. Оказа се клонинг. Какузу знаеше как да се защитава. Той бързо извади една от васките си (огнената) и пусна катон огнена топка по опонента си. Той от своя страна, прецизно избегна удара като само бе поразен в лицето от лявата страна. Разкри се ужасна гледка - там се виждаше ендоскелетон, метал. Какузу много се изненада. Изведнъж той видя как окото от дясната страна на опонента му стана на шаринган и чу произнасянето на думите:
- Порно шаринган!
Изведнъж Какузу почувства нещо много странно. Отнената му маска изведнъж извади един петметров хуй и го вкара в задника на Какузу! Горкият, падна на пода от болка и от задника му тукна обилно кръв. През това време Хидан се спукнаше от смя като гледа как партньора му пада на земята и от гъза му потича кръв. Порно шарингана разбира се, бе генджутсу.
- Това няма да го задържи дълго. Бързо, нахправи птица! - металният странник заповяда на Дейдара.
Дейдара се замая от всичко това. Как можеше тоя да знае способностите му. но както и да е, Деяй бързо оформи две птици от глина и двамата се качиха на там. И докато останалите от Акатски се появат, тях вече ги нямаше. Като всички се чудеха кво е станало, Итачи само си каза:
- Задава се буря ...
**************************
Следва продължение ....

Нед Юни 14, 2009 12:00 am

Нед Юни 14, 2009 12:04 am

Чептър 2: Перверзник на хоризонта!

************
През това време, в покрайнините на Коноха се случваше друга случка ... Насред полята се появи ярка светлина, светкавици и ... дупка! В средата на дупката стоеше един човек, по скоро старец, отново гол. Той се изправи и се огледа разгневено, мислейки си "По дяволите, защо не се записах за някой порно филм, все щях да изкарам поече левове!" Следващата мисъл, която го удари бе "Тъпи машини на времето, защо ли не дават да си взема някое еротично списание ..." След това се гневеше на това, че не е попаднал до някой бар пълен с курви. От километри можеше да се определи, че тва беше един голям перверзник ... с голям хуй ...
Най-накрая той се сети, че го бяха изпратиил да защитава някаква си жена кръстена Тсунаде от някъв си Тобинатор и тва било важно, шото тая Тсунаде била бъдещата майка на Наруто каге ... Сега на него му трябваха дрехи ...
Поразходи се перверзника и за негов късмет видя една къщурка. Къщурката принадлежеше на някакъв отшелник на име Тазуна. Джирая потропа на вратата. Отшелникът му отвори и като видя Джирая очите му станах на палачинки. Без много приказки Джирая направи няколко знака и каза:
-Фуйтон завихрящо шмугване но джутсу!!!
След малко Тазуна бе на земята и чувстваше задникът си като на разпорено животно. Джирая набързо влезе къщата, прерови дрешника му, избра си нагледно подходящи дрехи, навлече се. После потърси някакви порно списания, но н откри нищо за съжаление и се намуси. Накрая грабна наколко златни монетки от портмонето на отшелника и един хлебец и излезе.
Наръфа хляба и се запъти в посока Коноха ....
************
Следва продължение ....

Нед Юни 14, 2009 12:16 am

Eeee трябваше да напишеш Форбиден техниката Лудост и мизерие 490642

а не шмугването Лудост и мизерие 68766

иначе пак е мн яко но е мн кратко Лудост и мизерие 10436

Нед Юни 14, 2009 9:38 am

Джирая е най-силния терминатор- Джиротатор Лудост и мизерие 787605

Нед Юни 14, 2009 10:17 am

Хей, тва не е края, планувам още 12 глави, техниките все ще ги има! Лудост и мизерие 787605

Също така Джирая реших да не е терминатор.

Глава 3: Първият ден на Джирая в Коноха

На следващия ден Джирая бе пристигнал в Коноха. Той забеляза, че има някакви стражи там и реши, че не бива да разбират, че е там. Изведнъж му святна една яка идея! Той направи копи-секси но джутсо и се преобрази в няква мн секси мадама, с дълги коси-тип блонди, огромни цици и мн леко облечена, почти й се виждаха красотиите. Джирая, както се досещате знаеше много перверзни техники и това бе една от тях - позволяваше му да се превърне в жена, която е виждал или комбина отчастите на тялото от няколко други секси мадами, които е виждал през живота си. А той бе виждал хиляди ...
И така закрачи към пазачите. Те като я видяха, ченетата им паднаха и им е дигнаха, вие знаете кво, почнаха се потят. Джирая във формата на мацето се приближи до единия доста близо:
- О, муцка, ще ми кажеш ли де са баровете за курви? Аз съм така, нова и ми трябват малк насоки ... - тя направи няква мн сладка муцунка, от която на пазача му потекоха лигите.
- Ъм, да, разбира се. Аз с удоволствие ще ви закарам, маце. - каа пазачът, целият препотен.
- Ммм, ама на мен ми трябва само една карта. - рече маце-формата на Джирая като почна да мачка хуя на пазача.
Той елият се изчерви и по текна кръв от носа.
- В-веднага, за теб всичко! - той бързо грабна една карта и й я даде.
Джирая я пое:
- Е, може да се видим по-късно, муце.
Тя се изправи и пое към входа. На пазачите вече панталоните им бяха подгизнали ии кръвта обилно им течеше от носовете. Те понечиха да попитат мацето за номера й, но когато понечиха да я извикат, тя бе изчезнала.
Джирая се скри зад една сграда, вече извън джутсуто си и въздиша тежко. Но картата, о да, с помощта на картата той щеше да намери това, което наистина иска - бар пълен с курви, които да му носят удоволствие! Той я разгърна с интерес и зазяпа по нея. Огледа я и останови, че преди да тръгне към бара за курви, трябвашеда си купи порно списание. (съвсем бе забравил за истинската причина поради, която е тук) Той набързо разбра къде е най-близкият магазин пълен с перверзии. Единствено се нацупи, защото тва бе единствената еротична книжарница в цялото село и започна да се чуди кой здуханяк може да бъде хокаге, че да постави само 1 единствена еро-книжарница в цялото село!!! Сега Джирая трябваше да премине половината град, за да стигне до мястото. Кат ситгна, влезе и заогледа кво се предлага. О, да, интересни неща се предлагаха. Списание "КонохаМаксим" - най-перверзното списание за най-перзерзните пичове. Джирая веднага си го купи! За съжаление, тази покупка изхарчи жълтиците му и той се нацупи. Бяха му останали само две за тва реши да намери някоя хазартна зала и да си поспечели парите, но тъй като хазартната зала отваряше врати от 8 вечерта, Джирая реши да огледа града.
Докато вървеше, корема му прокъркори и трябваше да похарчи още една жълтица, купувайки си едва една ябълка, която разбира се, не го нахрани. Джирая му беше писнало, та тоя град беше като другите - доминираха магазини за хранителни стоки и за дрехи. Перверзникът още се ядосваше, че в целият град имаше само 1 еро-книжарница, само 1 хазартна сграда и само 1 бар за курви, който се намираше даже и извън града, на другия край, а на всичкото отгоре паричните единици бяха много по-малко от неговото време - че то за 2 жълтици можеше да си купиш такова списание, а ябълките даже се даваха безплатно.
И така, се свечери. Джирая се запъти обратно към хазартната зала надявайки се, че ще спечели нещо. на него му бе писнало от тоя град още на първия ден - толкова скучно просто не би могло да бъде. За това сега Джирая имаше нова мечта - да си направи село скрито в Хентая и да стане еро-каге.
Влезе в залата, пазачите го пуснаха, защото очевидно бе над 26 (под 26 хора не можеха да влизат). На това правило Джирая също се изнерви, защото просто така не можело, ако беше той, щеше да позволи и на 5-годишни да влизат! Както и да е, той влезна, седна и заложи монетата. Всички му се изхилиха, че залага само една монета. За това и те заложиха по една. Започна се, всеки си избра число и пуснаха ролетката ... И ето, че тя се спря на числото, което Джирая си бе избрал. Всички се нацупиха, но губеха само 1 жълтица, а това бе нищо. Джирая продължи, този път заложи всичките си спечелени жълтици. Така принуди и останалите да заложат по повече. Отоново се въртя топчето и отново попадна на избраното от Джирая число! Да, Джирая бе майстор на тези игри, той още преди да влезе се бе заредил малко с природна чакра, че да кара топчето да се спира на неговоо избрано число. Така, след 12 победи, ората започнаха да се отказват от играта и започнаха да си тръгват. След още няколко победи, всички си тръгнаха и остана само Джирая, който вече имаше цяло състояние.
Ухили е той самодоволно, помолми един чувал да му дадат, навря той там жълтиците, препълвайки чувала и тръгна към бара с проститутките. Беше два часа когато пристигна, но гледката си заслужаваше. Посрещна го една мн секси мацка и почна да му се натиска.
- Какво бихте искали от "Мръсни секс танци" (името на бара), господине? - каза тя перверзно.
- Ооо, какво предлагате? - ухили се Джирая като остави жената да види чувала с пари.
Сякаш това бе някаква подсказка и жената бързо отиде в една стая. След малко излезе с 8 сексапилни млади девойки с големи бомби. От путките им идваше дъх на свежест. Те започнаха да се обарват, правейки секси пози. На Джирая му текна кръв от носа.
- Тези красиви момичета ще ви забавляват няколко дена подред. Храната е включена в заплащането. - каза жената, която го бе посрещнала.
- Ооо, точно тва исках, даа! - оплези се Джирая
- Само да ви запозная - каза жената и посочи първото момиче, което изглеждаше на около 20 - Това е "Екстремната" - тя ще цели колкото се може по-екстремни неща и би опитала всякакви пози. - после посочи другата, която бе на около 24 - А това е "Спермолюбкова" - тя ще се наслаждава на всеки момент, стига да е покрита с вашата прекрасна сперма или да я поглъща. - премина и на останалите:
Третото момиче, на около 19 - "Бомбите" - с най-големите и прелестни цици на планетата, тя обича да докосват прелестите й, винаги ще се наслаждава на вашите пръсти.
Четвъртото, на някъде около 22 - "Езикът" - тя обича да прокрадва езикът си навсякъде, обича да ближе и за нея хуйовете са като близалки
Петото (към 20 отново) - "Натисквачката" - тя обича целувките и да се натиска и прави прекрасен масаж на хуя ви
Шестото (към 23) - "Секси Дупенова" - тя обича да опипват огромният й задник и най-мн от всичко обожава аналният секс
Седмото (към 24) - "Мастурбаторката" - тя ще направи всичко, само и само, за да мастурбира
И осмата (на 21) - "Лезбото" - тя ще забавлява останалите момичета пред вашият поглед докато вие сте заети с една от другите момичета, но винаги може да ползвате и нея.
След цялото това описание от носа на Джирая се стича поток от кръв и се радваше, че най-сетне ще се забавлява истински (от няколко години насам). Даже му текнаха сълзи от щастие.
- Аз приемам! - Джирая скочи, подаде на жената торбата пари и момичетата го заведоха в една стая. Парите щяха да му стигнат поне за 5 дена. Представете си - 5 дена секс пир това с 8 сексапилни момичета.

А какво по дяволите стана с първоначалната му мисия - да намери и предпази Тсунаде и нейният все още нероден син Наруто, който щял да стане спасението на човешката раса от машините от Тобинатора, който ... Като стана дума за Тобинатора ...
************************
Следва продължение

Нед Юни 14, 2009 11:07 am

Нед Юни 14, 2009 11:21 am

Чепътр 4: В търсене на мишената

Тобинатора и Дейдара леяха на глинените птички, и Дей незнаеше накъде. Той имаше толкова много въпроси, но виждайки страшното лице на Тобинатора бързо извръщаше глава, изплашен. Много се чудеше ква беше тая странна техника и защо той все още е жив и всъщност откъде се е появило това чудо и изобщо какво е. Той потръпна. По едно време стигнаха до някакво крайпътно селце.
- Да слезнем долу. - изкомандва Тобинатора - Кацни ето там - той му посочи едни дървета, малко по-далеч от селото.
Дейдара беше прекалено плашлив, за да не изпълни заповедта. И те кацнаха.
- Сега отиди и ми намери нещо, което да прикрива лицето ми. - рече Тобинатора. - И имай късмета да не се върнеш ...
Дей кимна изплашено и бързо се запъти към магазините на селцето. Огледа всички магазини и влезна в един пълен със сувенири. Човекът го поздрави.
- Охо,какво бихте желали, госпожо?
Дейдара се намръщи, всички го бъркаха със жена.
- Първо, не съм ви госпожо, а господине, ън! - измърмори той гневно.
- О, извинете, моя грешка.
- Грр. Както и дае, ън. Тук съм, за да ви питам колко струва тази маска, ън. - той посочи една оранжева маста с дупка за дясното око направена като спирала.
- О, тази маска ли.?Ха, тя ми стои и хваща прах тука от много време, никой нещеше да я купи. - засмя се продавачат - Ще се радвам да ти я дам и безплатно, защото никой не иска да я купи.
- Много ви благодаря, ън. - ухили се Дейдара и пое маската.
След това се върна при тобинатора и му даде маската без да промълви и дума.
- Чудесно. - рече той като наместваше маската на главата си, която по чудо му пасна перфектно. - Сега да намерим нови дрехи, тези не са подходящи.
Очевидно дрехите на Сасори не става за нго, защото бяха доста по-малки и той изглеждаше леко смешно в тях. Сега обаче на Дейдара страха му изчезна - докато маската бе на главата му, закриваща ужасяващите му черти, нямаше проблем.
- Ела с мен - машината се запъти към един магазин за дрехи.
Стигнаха и влязоха. Тобинатора бързо си хареса дрехи, при възможност черни, за да закриват по-добре раната му от битката с Хидан. Като си избра тръгна към изхода.
- Почакай, - изпречи му се Дейдара - трябва да си платим, ето аз имам пари. - той му показа една кесийка жълтици.
Машината го разбра и му даде дрехите. Дейдара набързо плати и излезоха. Навън, отново зад онова дърво тобинатора се преоблече. Дей гледаше раната на гърдите му, изчислявайки, че такава рана лесно би убила самият него. Накрая той се престраши и попита:
- Боли ли?
Тобинатора се спря за момент. Изглежда, че това му се бе сторило като мн тъп въпрос, но най-скромно отговори:
- Не.
След това се дооблече и изкомандва на Дейдара отново да направи птички. Той така и стори. Като отново полетяха, Дей ппопита:
- Ъхх, накъде отиваме?
- Коноха. - каза тобинатора простичко.
- Но защо сме се запътили към Иуагакуре? - Дейдара не беше сигурен дали да зададе този въпрос, но го стори.
- Там има по-добре оръжия. - отново отговори тобинатора и те пордължиха.
След няколко часа навлязоха в страната на камъка и там се запътиха към най-близкото село. Дейдара не харесваше да е тук. Сега вече не се боеше от тобинатора, той се боеше от нещо друго ... Двамата кацнаха близо до едно селце и тобинатора, сякаш знаеше пътя стигна до магазин за оръжия. Дейдара плахо го последва. Машината започна да си избира оръжия - едн автомат, пушка, снайпер, пистолет с лъч, който отразява където ще стреля, заглушителни пистолети, пушки и след като събра цяла камара оръжия и амуниции тръна да излиза от магазина. Продавачът не хареса това, защото не му плащаха и се провикна:
- Хей, господине, няма ли да си платите?
Тобинатора се обърна извади един от заглушителните пистолети и гръмна в черепа на продавача. Дейдара се разкрещя от ужас:
- Защо по дяволите го застреля?! Нищо не ти е направил, нали?! А и аз щях да платя!
Тобинатора насочи пистолета към дей, казвайки простичко:
- Той бе пречка. Не се превръщай и ти в такава. - после излезе
Дейдара се омърлуши. За малко и щеше да бъде гръмнат ... То йпоседя за малко в магазина в тишина. Накрая излезе и се огледа за тобинатора, но вместо него видя няколко нинджи, които го пресрещнаха.
- А, ти не си ли ...?! - те видяха акатски облеклото му и метнаха няколко куная към него. Той ги избегна и тръгна да приготви малко глинени птички, за да напврави нинджите на пух и прах, но изведнъж се усети парализиран.
- Я виж ти, кой си имаме тук. - един дебел мъж пристъпи напред - Дейдара-кохай, какво правиш тука отрепко?
- Не е твоя работа ън! - изкрещя му Дейдара.
Очевидно тия двамата се познаваха. Дебелакът беше предишен сенсей на Дей и го бе намразил заради бягството му, взривяването на съотборниците (Дейдара го бе направил без да иска), провалена мисия и куп други провинения.
- Значи сега си се присъединил в отбора на педофилите от акатсуки, а? - следеше го той злобно с поглед. - Ха, за главата ти е обявена награда и аз лично ще я занеса пред цучикагето, той много ще се радва на този улов! - дебелакът извади една сабя и се запъти към Дейдара - Между другото, ставаш за травестит.
Изведнъж на земята паднаха няколко от нинджите мъртви. Дебелакът се обърна и видя тобинатора. Той бе стрелял срещу нинджите с една пушка. Дебелакът се ядоса и на свой ред извади един пистолет и стреля по тобинатора, учели го, но сякаш нищо не му стана. Тобинаторът стреля и запрати учуденият дебелак в гроба му ... В същото време парализата около дейдара изчезна и той отново се почувства свободен. Погледна тобинаторът, който вкарваше патрони в пушката си.
- Тръгвай. - отново изкомандва тобинатора.
Дейдара го послуша и като послушно куче го последва до птиците.
- Т-ти, как се казваш? - попита Дейдара неловко.
- Аз съм тобинатор, модел 850 от серията Т101, плът и кръв върху ендоскелетон. - отговори той
Това бе най-дългото изречение, което Дей бе чувал от машината. Премина му мисълта, че сякаш машината му има достатъчно доверие, за да му каже толкова информация за себе си.
- Значи, ше те наричам Тоби, ън.
Без да отговори, тобинаторът се качи на птицата и тя се издигна във въздуха. Дей прие мълчанието за да и също се качи и птицата му последва тази на Тоби.
- Сега към коноха, а? - попита той.
- Да. - отговори Тоби.
- Ама ... - Дейдара сякаш се престраши и реши да го запита - Ти защо ме спаси?
- Трябваш ми, за да изпълня мисията си. -рече Тоби.
Дейдара веднага схвана - Тоби го бе спасил, само, за да го използва да завърши мисията си, а не от някаква човечност. Че как машина би била човек? А след това, като завърши мисията си, каквато и да е тя, сигурно ще се отърве от него. А ако Дей се опита да се отърве от Тоби още сега, сигурно ще завърши с болки в задника. За това повече и дума не изрони. Очакваше ги дълго патуване до Коноха, което сигурно щеше да продължи около 5 дена ...
****************
Следва продължение ....

Нед Юни 14, 2009 11:52 am

става се по интересно Лудост и мизерие 787605

ко ли ше стане с идола ми

Нед Юни 14, 2009 2:37 pm

3-тата беше по яка Лудост и мизерие 787605

Даваи да видим кфо става с джирая Лудост и мизерие 787605

Нед Юни 14, 2009 7:26 pm

Чаптър 5: Движение

През това време в Акатски се случваха интересни нещица ... Беше се оказало, че джутсуто на тобинатора бе така разпорило задника на Какузу, че даже го бу убило. За това се налагаше да изгуби едно от сърцата си. Хидан пък не се бе забавлявал толкова от доста време! Всеки път щом виждаше Какузу, избликваше в бурен смях като си представяше как Какузу се гърчи на земята, а от задника му се лее кръв. За наказание главата на Хидан не бе прикачена обратно към тялото му и тъй като мн дразнеше какузу пожела да му я натика във фризера, но Пейн стриктно забрани, защото Зетсу обичаше най-много от всичко замразени ястия, а на лидера не му се губеше още един член. Зетсу пък бе изпаднал в траур и беше боядисал червените облачета на мантията си в черно, което подразни лидеря яко. Причината бе, че Сасори не ставаше за ядене. Ох, горкият Зетсу! Но това, което вбеси пейн най-мн бе разбитата баня. Това бе създало куп проблеми - дупка в стената, от която влизаше студ, а на всичкото отгоре в другите бани вече вода не можеше да се пуска и сега лидера или трябваше да плати за ремонт или да си намерят ново скривалище. Добрата новина от всичко това се оказа, че след като Сасори е мъртъв, може да му продадат марионетките и да изкарат някой лев.
- Трябва да върнем Дейдара. - каза Зетсу, който подсмърчаше с кърпичка. - Трябва да компенсирам с нещо пропуснатото си ядене.
- Оф, ти само за ядене ли мислиш бе? - Конан го перна с ветрилото си, което накара растението да заскимти.
- Да, трябва да си върнем Дейдара. - заяви пейн накрая.
- Но защооо? - Какузу измънка. - той ни създаде толкова пролеми ...
В същото време Хидан се изсмя проглушително. Очевидно задника на Какузу още го болеше и той се извърна и цапардоса Хидан, чиято глава изхвърча от хола в кухнята ..
- Ами да го върнем, че да плати щетите. - ухили се Пейн.
- О да! - очите на Какузу заблестяха.
- А после може да го изям. - очите на Зетсу засияха.
- Не, млъкни! - Конан този път го перна с една ваза и Зетсу пак заскимтя.
- Добре ама кой ще го доведе тоз Гейдара? - попита Кисаме.
- Хмм ... - замисли се Пейн - Не може да пратим Хидан или какузу поради ... рани в битка ... - Хидан отново се засмя, но Пейн взе вазата от Конан и я метна по него и скоро отново настъпи тишина - А пък Зетсу е така де ... ъм, в траур ... Може би ще пратим ... Итачи ... Чакай ... къде е Итачи? - лидерът се огледа, но Итачи го нямаше - КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ Е ИТАЧИ?!
- Излезе сър. - Кисаме рече тихо.
- КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ МОЖЕ ДА Е ОТИШЪЛ В ТАКОВА ВРЕМЕ?! СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ ТОЙ ЩЕ МИЕ ЧИНИИТЕ И НЕ МИ ПУКА КАКВО ЩЕ НАПРАВИ ТОВА НА "ПРЕЛЕСТНИЯТ" МУ МАНИКЮР!!!
- Пейн, успокой се де! - Конан го плясна през устата.
Това веднага накара Пейн да замълчи и той сега приличаше на кротко агънце.
- Сега, слушайте. - рече Конан - Аз и Кисаме отиваме след Дейдара, а пък с Итачи ще се оправяме по-късно. Те и бе това не се разбират с Дейдара.
Изглежда, че никой нямаше нищо против и на следващия ден Конан и Кисаме тръгнаха да търсят Дей. Конан направи около 100 хартиени птички и ги пусна да летят в различни посоки.
- Ще го намерим този непослушко. - Конан каза спокойно.
Кисаме само кимна като послушно кученце.

И така, бяха минали 5 дена откакто започнах да разказват тази идиощтина и сега се връщаме към Джирая. Той все още си изкарваше супер в бар "Мръсни секс танци". На земята до Джирая лежеше Спермолюбкова, цялата покрита със сперма. Путката й беше се разшириа поне с 20 сантима и очевидно бе пълна цялата със сперма. В устата й също бе пълна със сперма.
- Ох, да, даа! - Джирая се кефеше яката.
Едно от мацетата му го лапаше, а още две му го облизваха страстно от ралични страни. С едната си ръка Джирая мачкаше огромната цица на Бомбите, която в същото време мачкаше другата си цица със своята си ръка. С другата си ръка, Джирая буткаше в путката на Мастурбаторката, притискайки Джи-точката й, карайки я да мастурбира върху пръста му и се стичаше долу на пода, а тя пъшкаше ли, пъшкаше. Натисквачката от своя страна отново се натискаше на Джирая и двамата си раздаваха френски целувки и се ближеха по телата. Всяка една от мацките беше навряла един-два вибратора у путката си. Лезбото пък лакомо облизваше спермата от Спермолюбкова и я целуваше страстно и ближеше прлестите й. На нея също не й липсваше вибратор.
След малко вратата се тръшна и се появи началничката на бара, казвайки:
- О, господин Джирая, виждам, че яко сте се забавлявали, но за съжаление времето ви изтече, както и парите.
- Еее, яко си прекарах, сигурно пак ще ви навестя. - той направи перзерзна усмивка на задоволените момичета, които се изправиха и го погледнаха страстно.
- Банята е натам, господарю Джирая - каза му Натискачката страстно - Може ли да се изкъпем заедно?
- Ооо, с удоволствие сладурано, ама парите ми свършиха.
- Тогава ми се обади - тя му лепна един номер на гърдите.
След малко останалите момичета се изредиха в раздаване на техните номера, копнеейки Джирая да им звънне отново. След малко той влезе и се изкъпа.
- Радвам се, че ни посетихте. Елате пак, бяхте чудесен клиент. - усвихна му се началничката.
- Аз, с удоволствие. - усмихна се Джирая и радостно закрачи напред с мисълта, че отново ще изкара сега някоя жълтица в казиното и после обратно - към секс бара.
Тъкму излизаше когато дочу едно момиче да казва разтревожено на шефката си:
- Имам много лоши новини. Дори и с много пари, които събрахме тази седмица, хокаге-сама иска да затворим бара ...
- Но ... но това не може да бъде ... - ченето на шефката й увисна.
Гневни мисли преминаха през главата на Джирая - как може такова нещо?! Да затварят единственият секс бар в коноха?! Сега му идваше да хване и да използва специалната си забранена техника върху хокагето и да го накара да си плати за дето ще затваря такоа божествено място. Върна се в бара бързо:
- Ама, това, което чух истина ли е?
- За съжаление да ... - отвърна му шефката с тежък тон - Сега изглежда, че ще трябва да напуснем Коноха, а ние ... нямаме достатъчно пари да отворим нов бар ...
- Не тъжете. - каза Джирая - аз ще говоря с хокагето и ще го обедя да не затваря бара, обещавам ви!
След това като хала Джирая излетя през вратата. А шефката тъкму щеше да му сподели, че хокагето не е мъж, а жена, която е против курви и ползването на жената като играчка от мъжа и наистина, повярвайте, наистина бе трудно да я убедиш в противното ...
- Ех, горкият човечец ... Не ми се искаше да умира - едно от секси мацетата въздъхна.

В същото време Тоби и Дейдара тъкму навлизаха в Коноха. Те кацнаха с птичките пред входа. Пазачите веднага забелязаха облеклата им и набързо установиха, че са от Акатски и извадиха няколко пищовчета и кунаи, но преди да успеят да ги използват бяха взривени от буболечките на Дейдара
- Ето това се нарича изкуство, ън! - Дей се изхили самодоволно.
Тоби не каза нищо, той продължи напред, навлизайки в селото. Той намери най-близкият телефонен указател и започна да търси жени с името Тсунаде.
- Какво правиш, ън? - запита го Дей любопитно.
- Млък! - скара му се тобинатора.
Дей замлъкна и изчака. След малко Тоби се изправи и се запъти нанякъде. дей погледна телефонния указател и забеляза, че тобинатора е отгърнал на страница с имената на жени с името Тсунаде от Коноха - имаше 3 жени с това име.
- Ей, почакай, ън. - Дей отново му се изпречи.
Тоби го изгледа злобно и се приготви а извади пистолета със заглушител.
- Не, не, ел, ела ... - Дейдара заподскача към едни храсталаци.
- Какво?
- Трябва да се отървем от това акатски облекло, иначе хората ще ни нападат винаги, ън. - рече Дейдара като махна Акатски облеклото и го скри зад един храсталак. на тоби не му хареса идеята, защото много от оръжията му щяха да се виждат от цивилните.
- Наеми апартамент. - нареди му Тоби.
- Добре де, отивам. - въздъхна Дейдара и отиде да потърси апартамент.
Докато го нямаше още няколко нинджи се появиха да огледат от какво е дошла експлозията. Тобинатора прецизно се прицели и скоро всички новодошли лежаха на земята безжизнено. Той премести телата им така че да не се виждат на пръв поглед. Скоро след това Дей се върна и обяви, че е наел апартамент. Тоби захвърли Акатски облеклото и двамата отидоха в апартамента, като дей прикри присъствието на Тоби и оръжията му от нежелани очи. Горе, Тоби скри някои от оръжията си, а други взе със себе си. Той бе готов още веднага да тръгва и да изпълни мисията си в елиминирането на тези Тсунадета.
- Ставай! - нареди той на Дей.
- Ааа, не! - измънка русокосото. - Изморен съм, вмерисал съм се, мисля, че имам гъбички по краката и косата ми е ужасно чорлава, ън! нуждая се от почивка, не съм като теб, ън!
Изведнъж дей запуши устата си, защото не се осъзнаваше какво говори и си помисли "Леле, свършен съм." дей се приготви да заспи во век и веков, но се случи съвсем друго ...
- Разбирам. - отвърна Тоби спокойно и излезе.
"Това ... не го очаквах ..." - замисли се дейдара. Той постоя замръзнал за известно време и после скочи, разсаблече се и се натика в банята, да си вземе един душ ...
***********************
Следва продължение ...

Пон Юни 15, 2009 11:39 am

давай следващатата глава

Вто Юни 16, 2009 9:14 pm

ще я напиша утре, че сега нямам време (дано утре имам) Лудост и мизерие 519416

Чет Юни 18, 2009 11:48 pm

Чептър 6: Целта - намерена!

Госпожа Тсунаде Трудолюбкова, която живееше в югоизточния край на града, тъкму бе привършила с миенето, гладенето и простирането и сега се готвеше да се настани удобно на кресолото и да гледа новата серия на "Прокълната любов".
-Звъън-
Жената се зачуди кой ли може да я търси по това време. Децата още бяха на детска градина, бащата на работа, а съседките спяха непробудно следобедния си сън.
-Звъън-
Изведнъж Трудолюбкова се сети, че бе пускала тото и сигурно са дошли да я награждават. Тя изприпка и с 24-каратова усмивка отвори вратата. За нейно учудване там седеше един около двуметров мъж със смешна оранжева маска.
- Госпожо Тсунаде? - мъжът попита.
Жената се зачуди за малко, какво ли би искал такъв як пичага от нея и после й мина през ума, че може да е дошъл да я чука, защото тя наскоро бе пратила едно писмо до "Мръсни секс танци" питайки ги дали искат някаква помощ, но работата бе там, че тя нямаше впредвид точно такава помощ ...
- Ами, да, аз съм, ама вижте сега, ако сте от "Мръсни секс танци", май сте объркали адреса ...
Мъжът не отговори. Той само извади пистолета с лазерен мерник и насочи червената точка право в черепа на Тсунаде, след това ... щрак ... бум! Тсунаде Трудолюбкова падна на земята мъртва.

През това време Джирая бе стигнал до офиса на хокагето и разярено тръгна да влиза. Спряха го двама пазачи, които бяха квестори в академията.
- Кой сте вие? Имате ли право да влизате тук? покажете данни и договор за уредената ви час и дата за среща! - наредиха квесторите.
- Офф, абе я да си го наврете! - каза им нервно Джирая и ги запрати в небитието с един хуйзенган!
После яростно разби вратата към офиса, изкачи се по стълбищата като караше цялото стълбище да се тресе.
- Леле, хокаге-сама, това да не е кинг конг?! - рече едно момиче с къса черна коса и цайси, което седеше на бюро и трескаво пишеше нещо на факс машината.
- Ех, Шизуне, всякакви се намират тези дни. - отвърна хокагето.
- Катон Хоусенчурка но Джутсу!!! - чу се от коридора и след малко вратата към офиса я нямаше.
Джирая връхлетя като хала готвейки се да прасне едно Катон Огнена сперма но джутсу, но не му се получи работата ... Джирая бе фраснат толкова силно, не само че излетя през офиса, но и разби стената зад него и хвръкна през нея, озовавайки се долу на земята, която стана вдлъбната с няколко сантима.
- Оох - изпъшка той.
Шизуне се бе стресирала от това, но продължаваше ожестомено да пише нещо на факс машината. Джирая се изправи леко, чувстваше, че целият му кръст му е счупен.
- Леле, тва каге е по-зле и от тобинатор! - изпъшка той.
Той погледна нагоре и видя хокагето - имаше дълги коси вързани на кок долу, но слънцето закриваше лицето му и Джирая сметна, че това е гей. Но когато хокагето скочи долу, на Джирая му потекоха лигите ... Това бе много пищна гледка за него - хокагето бе много секси маце изглеждащо на около 25, с огромни цици, ама наистина огромни (даже по-големи и от на мацето, което Джирая се бе превърнал в чаптер 3), дълги коси - блонди (Джирая най от всичко обичаше блондинки), от тялото й също идваше свежест, но това бе свежестта на девицата. Джирая веднага позна, че тази красавица никога не се е ебала през живота си и това го накара да си спомни времето когато той загуби своята свежест (което бе на 12 години). Джирая се олюля и замалко да падне. Хокагето го хвана за яката и му кресна:
- кой си ти? какво искаш? Не съм те виждала в селото ...
Джирая припадна, защото това нежно същество го докосваше, а допира й бе много повече от прекрасен. Балончета започнаха да се появяват по устата на Джирая и лигите вече му се стичаха наземята. Дали това беше любов? Хокато въздъхна и завлече непознатият в офисаси ...
В следващия момент Джирая бе вързан на едно столче в офиса.
- Ооо, в рая ли съм? - зачуди се той.
- Не, идиот! - Тсунаде го изгледа злорадно. - Сега кажи ми кой си и откъде си се взел?
- Аз ще ти кажа ако и ти ми кажеш колко ти е голям бюста. - лигите затекоха още повече от устата на Джирая.
- Ясно, перверзник ... - въздъхна хокагето. - Предполагам, че ще е по-добре да те затворя. Ако не си чел в новата брошура, в Коноха не толерираме перверзниците, а и освен това, вече няма да има нито един секс бар, казиното и секс книжарницата ще бъдат затоворени също.
И тогава Джирая се сети за какво първоначално бе тук! не, не говоря за мисията ...
- Аха! Аз съм тук да протестирам - не може така да затваряте само готините и забавните неща! Тука в тоя град голяма скука е настанало - само магазини за храни идрехи иедин лунапарк! Айде, стегнете се бе! Какво му е лошото на секса?!
Тсунаде плесна Джиря през устата.
- Млък! - кресна му тя.
Джира за малко замълча, после пак проговори:
- Ами много ясно,че ще си против, ама тва щото още не си го изпитвала! А и нз как не са те ебали досега, с тоя бюст може да убиеш човек!
Тсунаде цялата се изчерви и плесна още един, по-силен плесник на перверзника.
- Нямаш право на такива комплименти!
- Оо, напротив, имам! Как може да забранявате нещо, което ви е в кръвта, истинкта за живот. Не искаш ли поне веднъж да го изпиташ? Казва ти, блаженно е! - продължаваше той.
- Ааа, стига! - Тсунаде се ядоса яко, но не го цапна, просто излезе от офиса.
- Олеле. - завайка се Шизуне. - Не стига, че Тсунаде-сама трябва да поддържа добрите отношения с другите страни, а сега и избива на комплекси ...
И да, това е момента когото очаквахте - Джирая най-сетне се сети защо изобщо е в този век! Да, да предпази тази Тсунаде от тобинатора!
- Ч-чакай, Тсунаде ли се казва тази жена? - Джирая запита нервно.
- Да, тя е новото хокаге на Коноха. Стана само преди месец когато дядо й почина. Сега й е много трудно. - рече Шизуне.
- Аз, аз трябва да я предпазя! - Джирая се опита да се развърже и като падна от стола успя.
- Ъъъх ... - Шизуне го изгледа подозрително. - К-какво?
Джирая се изправи и изведнъж придоби сериозен вид.
- Шшт, не казвай на никого, но аз съм от бъдещето и трябва да предпазвам Тсунаде от машината!
Косата на Шизуне щръкна още повече като тя се намери в много странно и нереално положение. "Дали е сън..." помисли си тя.
- Къде отиде Тсунаде? - попита я бързо.
- Ами, предполагам в залата за заседания ...
Джирая без да губи време залетя натам. Залата за заседания също се намираше в кулата на хокагто.
"Леле, какво бе това?!" - въздъхна Шизуне "Е, превидяло ми се е... А сега на работа." - и тя продължи да пише на факс машината си. Реши да пусне радиото да порелаксира. Бяха пуснали приятна музика когато се обади водещия:
"Прекъсваме програмата за важна новина - две жени в район конохагагуре са били убити днес - приблизително към обяд. Интересното е, че между жените няма никаква връзка Изглежда, че убиеца, който и да е той, се цели да убива жени, чието име е Тсунаде. Лол, по-добре се пазете, Тсунадета, май някой ви преследва без причина!" --тишина-- Тръпки побиха тялото на Шизуне. "Чакай, какво... трябва да кажа на Тсунаде!" тя бавно извърна глава към часовника - следобед 4 часа. Въздъхна, но под напрежение бавно се изправи, огледа се, тръгна да излиза и ... се блъсна в Тоби!
- Госпожо Тсунаде? - попита той.
- Ъъъ ... - Шизуне блокира.
Това накара мъжа да се намръщи и извади отново пистолета с лазерен мерник ибез да му мигне окото, застреля Шизуне! Горката, толкова се бе стресирала от новините, че при смъртта си не издаде и гък. Тобинатора бе решил, че това е Тсунаде, но в този момент прочете на табелката й - "Лична секретарка, Шизуне, на хокагето" И бе му ясно - това не бе мишената му.
Той започна да оглежда стаите използвайки своето специално зрение, за да открие кой още има в сградата и ги откри - две форми на живот в зала на североизток. Той се запъти натам ...
Тсунаде бе седнала на един стол и нещо си човъркаше нервно. Изведнъж вратата скръцна и се отвори. Тсунаде извърна глава и видя - тобинатора, с пистолета си, целещ се право в главата й. Тсунаде бе разстроена и не успя да реагира ...
******************
Следва продължение

Пет Юни 19, 2009 12:12 pm

Чептър 7 - Първи сблъсък

Тсунаде бе седнала на един стол и нещо си човъркаше нервно. Изведнъж вратата скръцна и се отвори. Тсунаде извърна глава и видя - тобинатора, с пистолета си, целещ се право в главата й. Тсунаде бе разстроена и не успя да реагира ...
******************
- Суйтон воден хуй но джутсу!! - се чу гласа на Джирая.
И преди Тобинатора да може да реагира, една водна струя във формата на хуй, го занити на земята. Джирая скочи до Тсунаде и я хвана:
- Ела с мен ако ти се живее!
Тсунаде беше твърде шокирана, за да може изобщо да реагира за това се наложи Джирая да я завлече извън кулата на хокагето. Навън той видя една кола и бързо я натика вътре. Също толкова бързо запали и колата. Тобинатора тъкму се беше свестил и бързо ги последва. Също излезе и като видя как тръгват с колата се запъти към тях с всичка скорост! той направи един скок и се презими на предницата на колата. Джирая измънка нещо, а Тсунаде (която също се беше опомнила) ахна. Тобинатора счупи предното стъкло с едно бързо движение и протегна ръка, опитвайки се да достигне Тсунаде. Джирая не му се хареса това и настъпи газта , а след товя рязко би спирачки. Това накара тобинатора да хвръкне напред изгубвайки баланса си. След това Джирая бързо извърна колата и продължи по една улица, колкото е възможно по-далеч от тобинатора.
През това време машината се изправи. Той видя една един от квесторите (с пробит от хуйзенгана задник) да итключва колата си. Тобинатора отиде при него, взе му ключовете, хвърли го на няколко метра и подкара колата му. Тоби знаеше посоката към която се бе запътил Джирая и също потегли натам.
През това време Джирая караше с бързо, взимайки всеки възможен завой, който види. Това беше тактика - за да забави машината в намирането им. Тсунаде се севсти и с писък сякаш се приготви да изкочи от предното стъкло, но Джирая я хвана с ръка.
- Мирно! - й рече той.
Тсунаде му прасна една гневна физиономия и го захапа за ръката.
- Аггх - Джирая се намуси, но не я пусна. - Стой мирно ти казвам! Аз те спасявам от смъртта ти, а ти ме хапеш като благодарност!
Тсунаде го изгледа яростно.
- Пфф, много си странен - първо ми се натискаш, после ми протестираш, а накрая героично ме избавяш от смърт ...
- Ъхх, преди незнаех, че се казваш Тсунаде. Даже си мислех, че хокагето е мъж ...
- Ама ти от кой век падаш?! - Тсунаде се ококори (всички в нинджа света знаеха, че хокаге е тя)
- Всъщност от 21 век, 2021 година.
Тсунаде придоби някаква учудено-невярваща физиономия.
- Казвам се Джирая, сериен номер sex00xxx2965sexyass175xxx074, тук съм от бъдещето и мисията ми е да те защитавам от тобинатора. Бях избран и изпратен и изпратен през машина на времето от твоят бъдещ син, който ще бъде единствената надежда за човечеството свъв войната срещу машините, Наруто! Имам добър запас от специални техники, които са предназначени за убиването на машини.
- Ч-чакай, тобинатори? Война?? Машини!? Моят син?! - Тсунаде попита объркано.
- Да, онзи там, дето се опита да те застреля е тобинатор. Това е машина модел 101, плът и кръв върху ендосекелетон и мисията й е да те терминира.
Джирая паузира, защото бяха стигнали до един гараж. Той паркира и докато го правеше продължи:
- В бъдещето ще се проведе една ужасяваща война, война между машини и хора и само твоят син, Наруто ще може да ни помогне да се бием с тях. Ти си нашата единствена надежда!
Пауза... Тсунаде се извърна към Джирая:
- Значи, ти си от бъдещето, за да ме зашитаваш от някакаква си машина, която иска да ме убие ...
- Да, така е. - въздъхна Джирая нервно.
- О да бе ... - Тсунаде бързо отвори вратата на колата и се опита де излезе.
- Стоой! - Джирая я спря бързо.
- Грр. - Тсунаде изръмжа.
- Виж какво, онова нещо идва за теб. - Джирая придоби сериозен вид. - То няма да се спре пред нищо докато не изпълни мисията си! То не изпитва чувства, то не изпитва болка, за него думите моля и благодаря не значат нищо! Не можеш да преговаряш с тобинатор!
- Пфф, а откъде да знам, че всичко това не е някаква постановка и ти само се опитваш да се възползваш от мен?! - Тсунаде го изгледа мрачно.
Наистина, Джирая доста се изкушаваше да го направи, но момента изобщо не бе подходящ. Накрая той рече:
- Виж какво, ако исках да го направя, щях да го сторя директно в офиса вместо да наемам някъв тип да ми помага да те хвана!
Това прозвуча толкова убедително, че Тсунаде най сетне се поукроти. Джирая също забеляза това и я пусна, казвайки:
- По-добре да намерим друга кола. - и те излезоха от тази.
След малко друга кола се появи в гаража - вътре бе тобинатора. Той се оглеждаше за дори и най-малкото движение. (лол, колко бързо бе намерил двамата) През това време Джирая трескаво се опитваше да запали една друга кола. Двамата с Тсунаде седяха вътре тихи като мишки. Накрая успя! Бръмченето на колата накара тобинатора да се обърне и да стреля по излизащата от гаража кола! Но не успя да ги оцели. Тобинатора подкара колата след тях, продължавайки да стреля. Двете коли се движеха с бясна скорост по шосетата като даже причиниха няколко катастрофи на други коли и притежателите им започнаха да званят на полицията.
Тобинатора вече бе строшил страничното стъкло на колата и сега яко я дупчеше с пушката. Джирая осъзна, че това по-добре да не продължава така и без да пита дали може, нареди на Тсунаде:
- Карай!
Той подаде глава от прозореца оставяйки Тсунаде да кара (а тя не беше сядала никога пред кормило).
-Фуйтон завихрящо шмугване но джутсу!! - извика Джирая и запрати няколко мощни въдушни заряди във формата на хуйове към тобинатора.
От своя страна, машината поръдлжаваше да стреля по тях с пушката. Двамата така и не успяваха да се улучат. Тсунаде се стресира когато видя, че наближават стена и загуби контроля над кормилото (тя изобщо имала ли е контрол?), разпищявайки се:
- Джирая! Джирая!!!
Очевидно тобинатора също не забебязваше стената. Накрая Джирая успя да се осъзнае и бързо се шмугна обратно през прозореца, удряйки спирачка! Колата им спря. Тобинатора не успя да реагира толкова бързо и цуна стената!
Чуха се полицейски сирени. Скоро мястото гъмжеше с полицейски коли, от които излезоха няколко АНБУ-та и накараха Джирая и Тсунаде да излезат от колата. Двамата така и сториха.
- Хокаге-сама?! Какво по ... - учуди се един от АНБУ-тата.
Тсунаде въздъхна радостно, най сетне щяха да я избавят от тази лудост. Тя бързо застана до АНБУ отряда и им рече:
- Има много за разказване. Сега хванете този мъж и ни заведете до АНБУ офиса. Искам да се видя с началника незабавно!
АНБУ-тата кимнаха и веднага солжиха белезници на Джирая. Той не се сапротивлява, защото Тсунаде бе издала заповеддта. Само докато го отвеждаха той й рече:
- Не можем вечно да останем тук! Трябва да се движим или то ще ни намери!
След като прибраха Джирая в една кола, Тсунаде заповяда на един от АНБУ отряда да провери катастрофиралата кола. Той отиде да провери, но в колата нямаше никой. След това Тсунаде също се насатни в една полицейска кола и ги закараха към АНБУ щаба.
*******************************
Следва продължение ...

Пет Юни 19, 2009 1:14 pm

яко е

Пет Юни 19, 2009 3:07 pm

:bravo: :bravo: хубаво е :uhaa:

Нед Юни 21, 2009 9:59 pm

Супер, мега, хипер - яко е...боготворя го! Лудост и мизерие 787605

Повярвай, не много често боготворя фикове.

Нед Юни 21, 2009 10:04 pm

Хора, ето го и него:

Плакат за вашият десктоп - Тобинатор

Лудост и мизерие 787605

Нед Юни 21, 2009 10:45 pm

мн як фик, уоупейпъра също рулз

Вто Юни 23, 2009 8:49 pm

Чептър 8 - Покушението над АНБУ щаба

Дейдара тъкму бе привършил с банята си и вмомента сушеше косата си когато чу отваряне на външната врата. Той погледна натам и видя тобинатора - седеше там и се оглеждаше.
- Е? Как мина? - попита го.
Като отговор, тобинаторът нареди:
- Намери къде е местоположението на АНБУ щаба и най-пряк път от тук до там.
После тобинатора отмина, махна си маската и седна на една масичка. Дейдара въздъхна и грабна книжката за туристи и загледа картата на Коноха (книгата бе купил преди наемането на хотела). В същото време тобинаторът извади едно нозче и нави ръкава на якето си. После започна внимателно да разрязва една ранена част от ръката си. Очите на Дейдара се уголемиха и той любопитно се загледа в действията на машината. После то дръпна разрязаната кожа и се откри още част от ендоскелетона - този път на ръката. Дизайна се стори интересен за Дейдара. Той стана и продължи да оглежда действията на машината. Изглеждаше, че Тоби не можеше да движи единият от пръстите си. То взи ножа и започна нещо да човърка по ендоскелетона. Дейдара продължаваше да следи действията на тобинатора внимателно и с голям интерес.
- Да не намери щаба? - попита тобинатора като обърна главата си с оголения ендоскелетон към Дей.
- Ааа, ъмм ... - Дейдара веднага се върна на мястото си и продължи да оглежда.
Додето го бе намерил и Тобинаторът си бе оправил пръстта - вече можеше да го движи без проблем. Дейдара бързо му обясни как да стигнат до там и Тоби награби няколко автомата.
- Ч-чакай ... - Дейдара запецна - покушение ли планираш, ън?
- И ти идваш с мен. - сякаш тобинатора просто завърши изречението на Дей и излезна от стаята, като си сложи маската.
Дейдара също взе торбичката си с глина и един пистолет. Излезе и заключи.
- Ама защо аз ти трябвам, ън? - зачуди се Дей.

- Тсунаде-сама, ето ви топлият чай ... И удобната възглавница ... И печената курабийка. - един член на АНБУ тъкму носеше някои атрибути за Тсунаде.
Хокагето бе заведено в АНБУ щаба и нагласена в едно кресло (19 вечерта). Сега тя се чувстваше в безопастност (все пак щаба е охраняван от над 50 анбута). Така че който и да е престъпник да се опита да проникне, едва ли ще успее. Сега тя се подпря на удобната възглавница, гризна от курабийката и отпи от чайчето. Тя очакваше резултат. Ямато, шефът на АНБУ щаба току-що бе завършил разпита си над Джирая, перверзният странник, който твърди, че бил от бъдещето и всеки момент трябваше да й докладва какво е изкопчил.
- Ето ме, хокаге-сама! - Ямато влезе запъхтян.
- А, Ямато-кун, седни.
- Разбира се, почитаема. - седна на креслото срещу нея като въздъхна. - Мога само да заключа, че тоя дето го хванахме е напълно луд и наистина е било възможно да се е опитал да ви отвлече като наема и помощник, за да може той да се прави на герой, за да печели доверието ти. Но честно да ви кажа, по-добре да го пратим в психиатрична клиника. Аз, аз наистина не мога да се вържа на такава история ... А когато сте видяли онзи ... "тобинатор" да бива прострелван, сигурно е бил най-обикневон човек в предпазна жилетка. И аз нося една.
Вълна облекчение премина през Тсунаде, защото просто това не можеше да е вярно, а и предпазната жилетка обясняваше много неща.
- Ето, ще ви покажа и видео. - Ямато извади една касетка и я ключи в ТВ-то.
Там бе Джирая, който крещеше следното:
- То идва! Ако не побързаме, то ще ви спипа и убие! Просто, не може да го спреш! Дори и тук не сме в безопастност! Трябва да бягаме!!! Не разбираш ли?! Тсунаде, ти си бъдещето - не позволявай бъдещето да потъне в мрак! Послушай мее!!!
Ямато изключи видеото, защото в този момент Джирая скачаше и налитаха няколоко АНБУ-та да го удържат. Думите на Тсунаде я накара да се размисли. АНУ се прекършвали всеки престъпник. Дали Джирая не говореше истината?
- Аз предлагам да си починете и да поразмишлявате над нещо друго. - опита се да я успокои Ямато. - Тук сте в безопастност, АНБУ щаба е непревзимаем. А другият престъпник, ще го намерим и него също ще тикнем в затвора!
Тсунаде леко се усмихна и Ямато излезе. Тя легна на дивана и се опита да поспи като се покри с едно одеяло.
Един АНБУ офицер пишеше някакви белеки на бюрото на входа. По едно време влезе Тоби. АНБУ офицера го изгледа подозрително и с насмешка рече:
- Какво бихте желали, господине?
- Тсунаде?
- О, съжалявам ама часовете за посещение са затворени, а и точно вмомента часове за посещението на хокагето за изобщо затворени.
Тобинаторът се огледа внимателно и накрая заключи:
- Ще се върна.
След това излезе. АНБУ офицерът продължи да си дращи нещо по списъка. По едно време се чу бучене на двигател на кола и с увиснало чене офицера загледа как към него лети кола - която разби предната врата и се вряза в него и касата му отиде на дяволския гъз ... От колата излезе тобинатора с два автомата вдигнати. Той закрачи като застрелваше всеки изпречил му се АНБУ офицер! Застреля, един, двама, трима. Накрая стигна до таблото с електричеството и разкъса жичките там. Бе прострелян три пъти, но ефекта се оказа перфектен - цялото осветление се изгаси и стана тъмно като в рог. След това се обърна и продължи да стреля по изкачащите офицери.
Тсунаде се сепна, събуждайки се от звука. При нея долетя Ямато като бързо и каза:
- Спокойно, мадам. Ние ще се оправим! - и той излезе на бърз ход, взимайки една пушка.
Тобинаторът бе влязал в една по-главна стая и вмомента обстрелваше няколко криещи се АНБУ-та. Те също го улучваха, но куршумите за него бяха като леко гаделичкане и той бързо ги изтребваше като зайци. Нощното му зрение му помагаше доста! После пордължи по друг коридор.
Джирая също бе забелязал, че нещо става. Един от АНБУтата, които го пазеше каза на другия да го наглежда, а той ще отива да помага. И единият от тях излезе. Другият се обърна само, за да се намери ударен от Джирая. АНБУ офицерът се строполи на земята в безсъзнание. Джирая бързо намери клюба към белезниците си и тръгна да ги отключва ...
Ямато и още няколко АНБУ-та започнаха да стрелят по тобинатора с пушки (те имаха по-добър ефект), но накрая отново бяха застреляни.
Тсунаде се беше доста стресирала. Тя чуваше само престрелки и отчаяни викове на последен дъх. Тя също броеше и виковете ... 50 ... Тсунаде се изплаши! Това се оказа първият път когато НАИСТИНА реши да повярва на казаното от Джирая. Изведнъж видя сянка в коридора - някой се приближаваше към стаята й. Тя се скри зад дивана очаквайки най-ужасното. Сянката постави ръка на дръжката и ... я дръпна. Тсунаде затвори очи.
- Тсунаде? Тсунаде, къде си?? - прозвуча гласа на Джирая.
Това бе като облекчение за нея и тя скочи направо в прегръдките на Джирая.
- Ооо, натискаш ли ми се? - пошегува се Джирая.
Тсунаде му се намръщи.
- Не му е времето за глупости!
- Права си. - Джирая я поведе по коридора след като чуха, че тобинатора наближава.
Той тъкму се показа и като видя, че се изплъзват, се затича след тях стреляйки с автомата си. Но бе късно ... Джирая и Тсунаде вече се бяха качили на една кола и отпрашили. След малко се чу едно силно
-БУУМ-
Част от АНБУ щаба гръмна (онази, в която се намираше Тсунаде)! Отломки се разхвърчаха. Тобинатора извърна поглед само, за да види Дейдара, който търчеше запъхтено към него.
- Ох, пъф, а ме беше изчакал бре, ън!
Тобинаторът насочи автоматът си към Дей със заплахата:
- Следващият път ако не си изпълниш мисията правилно, ще умреш! - и той щракна, но оръжието куршум не произведе (патроните бяха свършили)
Това наистина бе предупреждение и Дейдара не отвърна.
- Направи глинена птичка и да ги последваме. - изкомандва тобинатора.
- Охх, свърши ми глината от едната торбичка! Знаеш ли колко глина хаби една такава експлозия, ън? - започна да се оплаква Дей като показа на Тоби празната си торбичка.
- Връщаме се у хотела, взимаш си другата торбичка (Дей имаше две) и продължаваме.
И за да не получи този път наистина куршум в главата(този път тобинатора е заредил автомата), Дей се подчини и забърза към хотела.
****************
Следва продължение ....

Вто Юни 23, 2009 9:15 pm

якууу

Нед Юни 28, 2009 10:34 am

Чептър 9 - Бъдеще

Джирая и Тсунаде вече бяха извън Коноха. Сега се стрелкаха измежду някакви тясни улички по някакъв каменист път. Тсунаде още асимилираше случилото се. След още няколко часа, Джирая спря близо до една гора. До гората имаше пещера и Джирая каза:
- Тука ще нощуваме. - излезе от колата и отвори вратата на Тсунаде - Отивай там и ме чакай.
Тсунаде беше твърде парализирана от станалото, че не можеше да се подчини на собствената си воля и треперейки отиде в пещерата. Джирая през това време паркира колата в едни шубраци, за да стане незабележима от любопитни очи. След това и той отиде и седна до Тсунаде. Тя бе седнала на входа на пещерата и изглежда малко се бе осъзнала, защото го попита:
- З-значи, това е истина? Тобинаторите съществуват ... и всичко, което каза ...
- За съжаление, да. - Джирая поклати тъжно глава - За това се радвай докато все още го има. Тревата, храстите, цветята, дърветата, дори и малките животинки като мравките. - от това няколо сълзи се стекоха от очите на Джирая - Защото всичко това ... то ще изчезне ...
Тсунаде го гледаше със съжаление (за разлика от първата им среща) и се опитваше да си представи колко ли мрачно ще е бъдещето, от което идва.
- А, а как е там? - тя попита - В бъдещето?
При това Джирая изпуфтя, избърсвайки сълзите си.
- Мисля, че съм длъжен да ти кажа, за да може да приготвиш сина си за това.
Джирая започна да говори, а Тсунаде се унесев думите му ...
"Нощ. Земята беше втърдена и изсушена, по нея не можеше да видиш и една тревичка. Наоколо можеха да се видят разрушени сгради, които само можеха да напомнят за величието на Коноха. Магазина за рамен даж беше напълно разрушен. Все още се вееше знаме, полу-разкъсано, на върха на наблюдателната кула. Отвсякъде вонеше на мърша, която събираше малкото оцелели вълци и лисици. В небето нямаше птици ... Освен разрушените сгради, ясно можеше да се забележи и човешките черепи и кости, които лежаха разпръснати по земята. Наистина, не бе хубава гледка ...
Изведнъж се чу пукот, движение, сякаш от някаква машина и насабралите се мършояди се разбягаха настрани сякаш усещаха, че това, което наближава вещае само смърт! На хоризонта се появи един огромен танк, който завършваше с късо тяло, ръце, на които бяха поставени лазери и подобие на сплескана глава най-отгоре. Това нещо се оглеждаше наоколо, проучвайки района със своето инфра-червено зрение. После, сякаш забелязал някакво движени, стреля ... но не улучи. От пепелта вдигната от удара на лазера се появи една джипка с лазерно оръжие закачено на края, което стреля срещу танка. Оръжието бе управлявано от някаква жена. Танка продължи да стреля, но не успяваше да улучи.
През това време няколко други сенки се промъкваха в гръб на танка. Те носеха С4. Безшумни като котки, закачиха С4-то по танка и бързо се измъкнаха. Танка, разбира се не бе забелязал това, защото се целеше в джипката. И ткъму отново я хващаше на мерник, когато избухна! Джипката обърна и жената заликува радостно. Сенките се оказаха други мъже, които също заръкопляскаха. Самата джипка бе карана от Джирая, който простичко се усмихна.
Той излезе отджипката и препоръча групичката му да се връщат в щаба, защото тази експлозия определено ще привлече други машини. И беше прав, една машина, подобие на въртолет, само че с перки се появи, за да раследва тътена. Обаче за нейно, нещастие Джирая и групата му одавна ги нямаше. Те идваха към щаба. Гледаха да не оставят следи и бързо се шмугнаха през един процеп.
След това минаха през един огромен лабиринт, слизайки все по-надолу под земята. Накрая стигнаха до една стоманена врата и потропаха. Отгоре имаше шпионка и един мъж ги погледна, питайки ги:
- Каква е паролата?
- sex00xxx2965sexyass175xxx074 - каза Джирая.
Последва мълчание и след малко стоманената врата се отвори, пускайки отряда вътре. След това мъжът, бързо затвори стоманената врата. Отрядът с Джирая се разпръсна на различни посоки.
Джирая пое по една от тясните пътечки. Стените бяха еднотипни и излъчваха студенина. Наоколо Джирая виждаше деца, които се опитваха по някакъв начин да се забавляват, измъчени жени, които кърмеха новородените си или галеха децата си. мъжете на тези жени бяха разпръснати по бойното поле, някои, от които никога няма да се завърнат. Една жена отчаяно се взираше в един счупен телевизор, сякаш очакваше любимото й предаване да почне след малко. Друга пък се хранеше от някаква мръсна супа с немита лъжица. Гледката наистина бе тъжна. Пред Джирая излязоха две немски овчарки, завързани на каишки, които весело му размахаха опашки и той ги погали. Един от мъжете от отряда на Джирая дойде и прегърна една жена. Две други дечица прегърнаха него, викайки весело -Тате, Тате!
Това изписа усмивка на лицето на Джирая. Такива щастливи моменти бяха рядкост в тези дни. Накрая той спря и седна на земята, опрял гърба си в ъгъла. Джирая нямаше нито жена, нито деца. Не че не искаше, но просто сърцето му бе пленено от друга жена. той извади една снимка, на която се виждаше някаква жена с големи цици, но лицето й бе замазано. Джирая си спомни как лично Наруто му бе дал тази снимка. Само след два дена голямата мисия на Джирая щеше да започне и той нямаше търпение да се срещне с тази жена - майката на великият им лидер, Наруто.
Джирая се бе унесал в толкова прекрасни мисли когато немските овчарки започнаха да лаят раздразнено.
- Тобинатор! - чу се гласа на един мъж, след което последва паника.
Джирая скочи на крака, както и някои други войници и грабна лазерното си оръжие. Жените и децата се разбягаха настрани. От коридора се появи някакъв мъж, но той не бе човек. Джирая и останалите войници в щаба започнаха да стрелят по него, махайки човешката кожа и оставяйки ужасяващия ендоскелетон наяве. Тобинатора извади едно голямо плазмено оръжие и започна да стреля. Улучваше бягащите майки и деца, уби и няколко войника, после застреля и немските овчарки. Джирая упорито продължаваше да стреля по машината, но накрая някакъв танк бе улучен зад него, който експлодира, поваляйки Джирая на земята. Огньове го обградиха. Снимката на Тсунаде попадна в тях и лека-полека започна да изгара. Тобинатора пордължаваше да обстрелва други хора, а Джирая го гледаше на кръв, макар и да не можеше да чуе писъците на обречените жертви. В главата на Джирая сега се мъдреше само едно - омраза - да, той щеше да преживее това и да спаси Тсунаде, нямаше да я остави в ръцете на тобинатора. Джирая опита да се изправи, но силите му не стигнаха. Тобинатора бе спрял да стреля, очевидно бе избил повечето в щаба. Той погледна директно към Джирая. Червените му очи, които притежаваха инфрочервено зрение се спряха на Джирая. И го гледаха ... гледаха ... Джирая също гледаше машината, но накрая се отпсна на земята и ... заспа."
Беше вече сутрин и Джирая се събуди. Намери се гушнал Тсунаде и сметна, че това е мн яко, защото кожата й наистина бе хубава. Оказа се, че снощи като й бил разказвал за суровия живот, който предстои, са се били унесли в сън. Сега му бе трудно да различи кое е сън, кое е история. Той можеше се още да е в бъдещето и всъщност цялата тая история с Тсунаде да е просто някакъв сън, преди да умре завинаги. Но каквото и да беше на Джирая му харесваше.
*******************
Следва пордължение ...

Нед Юни 28, 2009 11:57 am

супер яка глава дори и мен малко ме натъжи като убиха немските Лудост и мизерие 787605

Нед Юни 28, 2009 1:00 pm

Чаптър 10 - Хотел "Брезата"
　
- Мръсниииик!!!! - Тсунаде занити Джирая в стената и го изгледа злобно.
- Ооох .. Защоо ... - проскимтя Джирая.
Джиря бе получил тоз удар, защото когато Тсунаде се събуди, намери ръката на перверзника върху найните дини. :D
- Тук си да ме защитаваш, а не да ме обарваш, нали? - Тсунаде продължаваше да го гледа агресивно.
- Хей, ама ти се сгуши в мен, аз като се събудих и ти беше ми се навряла!
- Не говори глупости! Очевидно си се възползвал от това, че съм заспала!
- Не ставай глупава! Аз неща хуя ми да замръзне в тоя студ.
Той бе прав, наистина бе студено , Тсунаде бързо се надигна от земята.
- Хубаво, ама ми кажи кво ще правим сега? Не можем да се върнем в Коноха, защото там ни чака онова нещо ...
- Ще бягаме. - отвърна Джирая.
- Да бягаме? Ама няма ли някой ден то да ни настигне?
- Хм - Джирая наистина нямаше план. В бъдещето бе лесно - имаха гранати, С4, лазерни оръжия, мини, които се активират при допир с метал и хиляди други джунджурии, с които да избиват тобинаторите. Но сега, няколко пищова и техниките му едва ли щяха помогнат много ... - Е, за сега ще е по-добре да намерим по-топло място за нощуване.
Тсунаде се съгласи с него и двамата отново се качиха в колата. Джирая продължи да кара понякакъв хълмист път. Половин ден се шлаеха из пътищата когато най сетне пристигнаха в някакво градче близо до границата на Коноха. Там намериха един хотел, който им хареса - хотел "Брезата".
- Какво бихте желали? - попита ги служителя в хотела.
- Апартамент с 3 стаи - отвърна им Тсунаде - спалня, кухня, хол и тоалетна.
- За колко вечери?
- Една ...
- Веднага - и жената им подаде ключовете към стаята.
Джирая и Тсунаде се настаниха. Джирая огледа стаите и като че ли му харесаха.
- Е, предлагам да напазаруваме. Ти - отиди за храна, а аз ще взема някои други неща. Нали имаш пари? - предолжи Джирая.
- Да, имам. Колко ти трябват? - Тсунаде извади портофейлът си.
Джирая взе голяма част от парите в портофейла й и се запъти нанейде. Тсунаде също отиде да напазарува нещо. Тя щеше да вземе малко храна, може би рамен или ориз за бързо приготвяне.
Тсунаде се върна по-бързо от очакваното. Наслага храните в хладилника и се зачуди какво ли ще прави Коноха без техният хокаге ... Тогава тя се сети - ще се обади на Шизуне. Тя бързо завъртя еди телефон до офиса на хокагето.
-Звъън- никой не дига
-Звъъън- все още никой не дига
-Звъъъъън- дигна
- Шизуне? Там ли си? - Тсунаде попита с леко притеснение на гласа, но се опита да се държи по-нормално.
- Да, хокаге-сама? - чу се гласът на Шизуне от другата страна на линията.
- Слушай, отсъствието ми не бива да повлиява на задълженията ми като хокаге в Коноха. Искам да оведомиш жителите, че съм си взела почивка за известно време. Нз колко дълга ще е, но просто реших да посетя други страни. - хокагето го каза с нормален тон, опитвайки се да не буди подозрение в секретарката.
- О, хокаге-сама, разбирам, разбирам. - потвърди Шизуне. - Толкова се притеснявах за вас. Само ми кажете къде сте вмомента?
- Ами, в едно селце на северозапад, хотел "Брезата". - Тсунаде усети, че Джиая се връща и бързо добави - Аз, трябва вече да затварям. Много ти благодаря, Шизуне. Целувки и чао. - и тя затвори телефона.
　
- Приключи ли, ън? - дейдара измънка нервно.
- Да. - тобинаторът каза, като отново възвърна старият си глас.
- Уау, незнаех, че може да променяш гласът си, ън.
- Програмиран съм да мога да възпроизвеждам съответна честота на човешкият глас, но мога и да си го променям на друга, взависимост какво съм чул.
- Ахам ... Значи сега? - промъмри Дейдара.
- Правиш глинена птичка и отиваме на северозапад, към хотел "Брезата".
- Ааа, минавал съм от там, ън. - добави Дейдара.
Тобинаторът само го изгледа сякаш го караше да побърза и Дейдара направи глинената птичка, качиха се и отлетяха от офиса на хокагето право по петите на Тсунаде ...
　
Джирая носеше някаква торба пълна с провизии и водеше със себе си едно куче, порода немска овчарка.
- Не е ли красавица? - Джирая погали немската овчарка, а тя размаха опашка и му джафна игриво. - Тя ще ни предупреждава ако тобинаторът е наблизо. - обясни той.
- Добре, а какво носиш в торбата? - попита Тсунаде.
- Ела. - Джирая седна на стол пред масата и подкани Тсунаде да седне срещу него. - Сега ще ти покажа на какво ме научи твоят син.
Тсунаде загледа с интерес как Джирая награби от торбата разни инструменти и започна да ги зглабя. След половин час работа, беше сглобил нещо във формата на динамит.
- Това са малки бомбички. Правят се бързо и лесно, действат като граната - запалиш ли това, ще избухне след около 10 сек. Перфектно е за борба с тобинатори. С този материал, който накупих ще мога да направя около 7. - обясни Джирая. - Сега пробвай ти да направиш.
Джирая показваше много внимателно как да направи. При следващата Тсунаде я правеше, а Джирая само й помагаше. Вече третата Тсунаде сама направи, а Джирая я прегледа внимателно и одобри.
- Чудесно, дай сега да направим и другите. - Джира яи Тсунаде продължиха да правят тези "динамитчета" докато материала не им свърши.
Вече бе късен следобед когато завършиха. Тсунаде се отпусна на кревата да си почине. Джирая извади от джоба си перверзното списание "КонохаМаксим", което бе купил и го зачете. Тсунаде като го видя списанието, скочи и му го взе.
- Ааа, не! Такива неща няма да четеш пред мен! - Тсунаде му се сопна.
- Ееей, успокой се. Просто от цели два дена не съм чел такива списания. - Джирая й намигна перверзно, а Тсунаде го изгледа зловещо.
Тогава Джирая се изправи и целуна Тсунаде. Тя така се стъписа, че изпусна списанието, но очевидно й хареса и му отвърна на целувката. Двамата, без да промълвят и дума започнаха да се целуват и разсъбличат. Пренесоха целувките на кревата и там пордължиха игричката си. Изглежда, че точно в този момент Тсунаде бе забравила ненавистта си към перверзниците и секса. Двамата го направиха бързо и тихо. И все пак когато приключиха, вече се бе стъмнило. Тсунаде бе полу-заспала, а Джирая галеше косите й когато чуха лая на немската овчарка отвън. Джирая бързо стана и разбуди Тсунаде. Нещо ставаше ...
***************
Следва продължение ...

Лудост и мизерие

Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие

Re: Лудост и мизерие