Тоби х Сакура (поредният фик)

Сря Юли 01, 2009 1:57 pm

Предговор

Така, започвам да пиша тоз фенфик с картофче от МакДонълдс в уста, не е много очарователно нали? Първо искам да ви кажа *продължително оригване*, че този фенфик по никакъв начин не цели да обижда самите герои, за това просто приемете, че това не са героите от анимето, а просто други, които приличат на тях, имат същата история и характер ... добрее, май не се изразих много правилно .. ._." Просто, искам да ви помоля да не се зарибявате по такива измислени двойки, защото не е добре за здравето.
Просто изчетете фика и коментирайте, ще го напиша, защото смятам, че идеята, която ми хрумна снощи е доста забавна и както знаете моите фикове са обикновено много рандом - имат от всичко.
Както и да е, странното е, че тази идея ми дойде в главата след създаването на Наруто БигБрадър у форума и трябва да благодар на Миса-чан, защото нейната роля като Сакура в НБигБ ме вдъхнови като цяло и чак снощи ми дойде перфектното прозрение как да започна тази глава ... Е, приятно ви четене.

Ден Първи

- Ааа, не! - проплака Наруто като измести туловището си от кревата. - Няма да чакам повече!
Беше някъде средата на Юни, на вън бе горещо и хората бяха плъзнали с бели дрехи и шапки по улиците. Някои даже се проветряваха с някакви ветрила. Наруто се гневеше, защото Тсунаде не бе давала на отбор 7 мисия от около две седмици и русокосото момче вече не издържаше.
Той бързо се преоблече и се запъти към офиса на хокагето като по пътя срещна Сакура, която носеше някакви книги.
- Добро утро Наруто. Накъде? - попита го тя.
- Към Тсунаде - ще настоявам за мисия! - твърдо отговори Наруто - Ела с мен, за да изглеждаме по-убедителни.
- Охх, Наруто незнаеш ли, че сега е лятна ваканция за генините? - изпуфка Сакура - Началото на Юни до края на Юли.
Ченето на Наруто увисна във въздуха.
- Т-толкова много?! - Наруто тъкму разбираше, че е яко прецакан.
- Еми да - така генините могат да ходят на екскурзии. - Сакура понечи да си тръгне, защото намираше този разговор за много досаден.
- Н-но, моля те Сакура-чан. - Наруто я хвана за блузата и тя го зашлеви.
- Офф, Наруто, отиди да се занимаваш с нещо друго. Аз не съм ти плюшена играчка!
- Ч-чакай - наруто се изправи и продължи - Аз..аз, за мен мисиите са интересни, те са моята почивка. Моля тее, Сакураа, ти си чуунин, ще може да ми уредиш понее една мисия, моляяяя теее. нали сме от един отбор? Хайде, плз, плз, плз.
Сакура закрачи нанякъде с книгите като се опитваше да не обръща внимание на момчето. Но където и да отидеше - той след нея, молейки се като някоя монахиня. Накрая Сакура не издържа, защото Наруто я проследи чак до банята на къщата й и имаше намерение да влезе вътре с нея.
- Наруто, чиба! - подпъди го тя като някакво псе.
- Хайде дее, Сакура-чаан, обещавам да ти нося повече рамен.
- А не, чао. - и тя го изрита по стълбището и после се заключи в банята.
Наруто беше доста упорит и реши да продължи да настоява като задумка по вратата на банята:
- Плз, плз, плз, сакура, моля ти се от сърце! Обещавам да направя каквото искаш за теб, само моля ти се, уреди ме с една единствена мисийка, че не издържам вече, ще ме убиеш!
Тогава Сакура отключи и като дръпна вратата, Наруто падна на земята.
- Всичко ще направиш, а?
- Даа. - изохка наруто.
- Каквото ти кажа?
- Разбира се! - Наруто скочи на крака ентусиазиран.
- Тогава, желая да не ме тормозиш с други мисии и рамен през следващите два месеца. - ухили се Сакура. - Ако тоа ми обещаеш, ще те уредя с мисия.
Това не се стори добро желание, но в името да получи някоя интересна мисия, се съгласи и двамата тръгнаха към офиса на хокагето.
През това време, там се бяха събрали отбора на Конохамару, който също настояваше за мисия.
- Съжалявам, но не, всички сте генини и сега сте ваканция, ходете си играйте - Тсунаде твърдо заяви.
Наруто и Сакура влезноха точно в този момнт.
- А, Наруто, Сакура, какво търсите тук?
- Тсунаде-сама, тук сме да ни дадете мисия, аз и Наруто де - после тя се доближи до хокагето и й прошушна - Моля ви дайте някоя, че Наруто повече да не ме тормозиза през лятото.
Тсунаде веднага разбра каква е работата и се усмихна:
- Добрем, ще ви дам мисия, C ранк - и тя огледа групичката на Конохамару и в следващия миг й дойде една подла идея. - Сакура, ти, Наруто и отбор Конохамару ще отиде да разузнавате западната граница на Конохагакуре. Оглеждайте се за всякакви опастности, ако видите, сигнализирайте, не атакувайте веднага. Ако няма начин да сигнализирате, моля, отбягвайте директните битки, все пак сте само генини, а ако и бягтството е невъзможно, е тогава знаем, Нартуо ... Но се съмнавям, че ще се натъкнете на нещо подозрително.
тя паузира само, за да види как отбор Конохамару се радва, а Наруто стене, защото точно те трябва да са с него в отбор. После тя продължи:
- Ще стигнете до западната граница за около 1 ден. Там ще ви очакват няколко чуунини и джоунини, коите ще смените, а след една седмица ще дойде друг екип, който ще смени вас. Моля ви, вземете си вкякави провизии нужни за едноседмичен къмпинг в гората. Приятна мисия. - и тя им подаде една карта.
Сакура я пое, но и тя не беше очарована от мисията, защото отбор Конохамару, а само хлапаци, а в комбина с Наруто стават "разбиваща" комбинация. И тогава Сакура си спомни последният път когато бе виждала Наруто и Конохамару заедно - да, онзи ден, в когото срещнаха Гаара за пръв път, о да, Сакура неможеше просто така да забрави този момент ...

Беше минал около половин ден когато групичката вече си беше стегнала багажите и готова за тръгване. Отбор Конохамару и Наруто изглеждаха вече по-въодушевени и се оказа, че Наруто лесно се спогажда с малчуганите. Обаче Сакура се изнерви при мисълта, че цяла седмица ще трябва да ги търпи тия двамата. Може би с Моеги и Удон щеше да поддържа по-нормален език, единственото нещо, което я утешаваше ...

Сря Юли 01, 2009 2:31 pm

Скучната мисия

Обяд. Наруто, Сакура и отбор Конохамару се придвижваха на запад през гората в Страната на огъня. Над кражаха някакви птици, но на кого му пукаше, те вече бяха пристигнали.
- О, Наруто. - поздрави го Шикамару.
- Шикамару? Ти ли си охранителя? - Наруто го погледа с изненада и радост.
Мързеливеца се прозя шумно и рече:
- Ем да, проблемно и скучно.
- Скучно?
- Аха. По цяла седмица киснеш в лагера и отвреме-навреме оглеждаш околността, а то обикновено нищо не се случва и аз обикновено заспивам ... yaaaawn ... Таа, Чоуджи и Ино вече си тръгнаха и сега останах аз да ви чакам вас ... ае, елате да ви разведа из лагера. - и той се запъти нанякъде като им помаха с ръка да го последват.
След това последва една обиколка на лагера, която лесно приспа Конохамару. Накрая, като приключиха Шикамару завърши:
- Ами, аз ще се изнасям, че ме чакат предполагам. Вие не се безпокойте, то от тука не минават почти никакви врагове - западната граница е нааай-спокойната. - и след това ги остави.
Сакура въздъхна и веднага се залови да разтоварва багажите. Моеги с удоволствие се включи в разтоварването. Удон веднага реши да се заеме с някакви по-подбробни изчисления на мястото, а Конохамару и Наруто веднага се съгласиха да оглеждат за врагове, защото да седят на едно място за тях бе непоносимо.
- Ох, ама да внимавате, момчета. - Моеги ги предупреди, но те така и не я чуха.
- Винаги ли е такъв? - Сакура я попита.
- Да, те с Наруто-сан изглежда, се доста си приличат. - сподели Моеги.
- Така си е, за съжаление - розовокосото въздъхна и те продължиха с разпределянето на стаите и багажа.
После Сакура прати Моеги да доведе Наруто и Конохамару и се заловиха да правят капани около мястото, в случей, че някой понечи да ги нападне през нощта. Удон много им помогна с правилните сметки. На Наруто и Конохамару им бе казано само къде са капаните, да внимават да не паднат в тях, а после отидоха да ловят риба. Вечерта се върнаха с добър улов и този ден мина нормално.
Следващия ден също мина по подобен начин и Наруто и Конохамару вече започваха да се отегчават, за това тази нощ когато всички заспаха, те решиха да направят нещо интересно.
- Ей, Наруто, кво ще каеш утре да прописпим и вечерта, като заспат останалите да станем и да отидем по-на север. Чух, че северозападната граница била по-отворена за нападения и било по-инт. А и отнема само половин ден да се стигне дотам, ще може да се върнем преди да са се осъзнали, че ни няма. - Конохамару предложи.
- Добре. - съгласи се Наруто представяйки си как сритва задника на някоя друга нинджа. - Айде сега да заспиваме.
И така и сториха - на следващия ден спяха цял обед, че чак до вечерта. Когато вече бяха будни се престориха на заспали и изчакаха Сакура, Удон и Моеги да заспинкат и след туй тихомълком се изнесоха.

На следващия ден, наистина никой не забеляза отсъствието им, поне докато яденето не бе приготвено. Сакура бе помолила Моеги да извика двамата поспаланковци на закуска, но след като не ги намери никъде из лагера и около него и най вече, не висяха в някой от капаните, тя дойде разплакана при Сакура, съобщавайки й. Сакура побесня. Тя знаеше, че тея двамата ще извършат нещо тъпо.
- Ще отида да ги потърся и като ги намера, ще им раздърпам ушите! - закани се тя и като взе една торбичка храна тръгна да ги търси.
Първо,Сакура останови, че следите им водят на северозапад и разбра планът им.
- Хлапета ... - въздъхна тя.

Вече наближаваше пладне и Сакура започваше да се притеснява. Бе вървяла по следите им цял обед и следобед и все още ги нямаше никакви, а скоро щеше да се стъмни. Сакура реши, че ще е по-разумно да се върне в лагера и на следващия ден да се опита да се свърже с някой АНБУ отряд, който е специлизиран в търсене на изгубени нинджи. Когато тя погледна надолу видя, че стъпките се бяха изпарили. Сакура се опита да се върне, но вече наистина бе станало тъмно и бързо се загуби. "Добре, не се паникьосвай, Сакура, само ще трябва да намериш подходящо място където да пренощуваш и на сутринта ще ---" и в тези размисли Сакура не забеляза как стъпи на мека почва и пропадна в някаква дупка в земята ...

Пет Юли 03, 2009 11:49 pm

От играчка става плачка

- Ооох, къде ли съм ..? -Сакура се потърка по главата замаяно. - Какво по ..?!
Когато отвори очи, тя се намери завързана, а пред нея седеше някакъв двуметров човек, който повече приличаше на растение. Изглежда, че готвеше нещо в казан, на Сакура обаче й се оказа неприятна. Тя успя да забележи, че странникът има черно облекло на червени облачета. "Акатски?!" изведнъж й мина през ума и се опита да се измъкне, но въжетата бяха добре стегнати.
- Оо, не се опитвай да избягаш. - че се зловещият глас на странникът. - Ти трябва да останеш за вечеря, хухуху.
Тръпки побиха Сакура - за какво им трябваше на Акатски да вечерят с врага?!
- А днешното главно ястие, е прясно сварен вишнев цвят (това значи името на Сакура) с гарнитура крака от селяни задушени с праз. - странникът се обърна и Сакура видя най-странното нещо, което бе виждала някога - мъж с част от лицето си черна, другата бяла и сякаш прикрепен в едно от онези мухоядни растения.
Странникът отвори зъби и веднага разкри дългите си и остри като бръснач зъби, слюнката, която се стичаше по тях и ужасният мирис на мърша.
- Аз съм Зетсу, приятно ми е да се запознаем. - той добави и продължи да стърже нещо в котела, което приличаше на моркови.
Сакура носеше кесийка с кунаи когато идваше насам и веднага се огледа за нея. После чу растението-човек да се обажда, но с по-мек глас:
- Няма да ги намериш около теб. Един познат ги взе за сувенир.
"Познат?!" Сакура веднага заключи, че сигерно има двама от Акатски, които сега ще си я поделят за вечеря. Ах, Наруто, дано планина му се срути върху главата, че забърква в такава каша съотборниците си с тези детински игрички ... Момичето се опита да събере ръцете с, за да направи хенд сийлове и да се измъкне с едно заменящо джутсо, но в този миг влезе другият от Акатски ...
- Зетсу-сан! Зетсу-сан! Не яж гостите! - провикна се той.
Новият персонаж, който видя Сакура не носеше Акатски облекло за нейна изненада, макар че по дрехите му преобладаваше черният цвят. Беше наметнал някакъв зелен шал. Най-отличителното за него, бе смешната му оранжева маска с отвор за дясното око. Той изглеждаше много пъргав и жизнен, съвсем различен от растението-човек, че за момент Сакура си помисли, че си фантазира някакви работи, но не беше тъй.
- Грр, Тоби, остави ме да си приготвя вечерята. - изръмжа Зетсу.
- Ама, Зетсу-сан, Тоби ти е казвал хиляди пъти, че не бива да ядеш гостите ни, а ти пак не го слушаш и само сплашваш вишневият ни цвят. За това бъди добро момче и отиди си хвани някой елен, вместо да вариш момичето.
Мъжът-растение въздъхна гневно и за миг Сакура си помисли, че сега щеше да изяде и този с маската, но не го стори.
- Добре, хубаво. Ама докато ме няма, гледай да не избяга. - и след малко Зетсу потъна в земята.
- Тоби е добро момче, Тоби няма да изпуска и очи от нея. - и после маскираният тип опогледна Сакура, която намери погледът му за доста нелеп, защото от сенките даже не можеше да видиш окото му - виждаше се просто една черна дупка и Сакура веднага си спомни филма "Конникът без глава".
- Не се страхувай от Зетсу-сан - Тоби й рече, засичайки безпокойствието й - Той винаги така се отнася с гостите, обича да се шегува, хехе.
Сакура първо го гледаше объркано, после стана строга и заповяда:
- Настоявам да ми обясниш къде съм, как се озовах тук, кой си ти, кой онзи Зетсу и защо носи Акатски облекло?!
- Еее, почакайте, госпожице или госпожо, много въпроси карат главата на Тоби да се върти ...
Сакура въздъхна и започна да задава въпросите си един по един чакайки за отговор на тях. Ето и какво и каза Тоби:
- Еми, да, Зетсу-сан е от Акатски, много големи пичове са там и Тоби сега ходи с него, защото Тоби иска да стане част от Акатски. А ти сега, падна в един от капаните за сърни и зайци на Зетсу и Тоби те намери, завърза и доведе тук, защото Зетсу-сан му каза така. Тоби не е ли добро момче?
- Еее, освободи ме. - настоя Сакура.
- Тоби не може, ако Тоби те освободи, тогава ще излезе за лошо момче пред Зетсу-сан и няма да може да влезе в Акатски.
- Защо ти е да влизаш в Акатски изобщо? - Сакура видя малка надежда и шанс да избяга и реши да го използва.
- О, Тоби си има причини и не може да ги казва на гости. - Тоби поклати глава.
Тогава Зетсу се върна и носеше една сърна, она която й липсваше главата.
- Много си бърз, Зетсу-сан! - Тоби подскочи изненадан.
- И гладен. - каза растението-човек с по-страшен глас.
Двамата седнаха и докато Зетсу приготвяше ястието си, Сакура ги наблюдаваше.
- Ааа, Зетсу-сан, какво ще правим с момичето?
- Ще я изядем.
- Зетсу-сан! - Тоби тропна с крак гневно.
- Ъъъ, добре де, може да знае някаква полезна информация за Коноха за това утре ще я заведем в Акатски щаба където лидера ще се оправи с нея. - каза по-мекият глас на Зетсу.
Очите на Сакура се отвориха широко и тя кресна:
- Не, не ви позволявам! Няма да кажа нищо на вашата организация от бълхясали плъхове! Вие не знаете ...
Тоби скочи и бързо запуши устата на Сакура.
- Шшт, тихо, може да ни чуе звяра на тази гора. - прошепна Тоби и изведнъж от отвън се чу някакъв вълчи вой, който го стресна и той се скри зад Зетсу.
- Тоби ... махни се ...
Страхът на Тоби изглежда бързо бе отминал и той бързо зае предишното си място.
- Звярът на тази гора, я стига бе, ти да не си някое бебе от яслата? - скастри го Сакура и преди да успее да продължи се намери с лепенка на устата, която Зетсу й бе сложил.
- По-добре да е тихо, че не се знае кой звяр ще ни чуе, нали така Тоби? - рече с задоволство в гласа по-мекият глас на Зетсу.
- Да, да, да ... - Тоби кимаше с глава удобрително. - Пазете тихо, госпожице, че духовете ще ни чуят, духоветее. - после Тоби стана и отиде да провери нещо.
Сакура обаче май успя да зацепи - в гората може би имаше АНБУ отряд или някой друг, който минаваше близо до тяхното местонахождение и тя реши да опита друг план на бягство ...

Съб Юли 04, 2009 12:33 pm

Проваленият опит

След малко Тоби се върна от проверката и оведоми партньора си:
- Зетсу-сан, звярът е призовал духовете и сега са доста близо до нашето местонахождение. Мисля, че трябва да говорим по-тихо.
Сакура веднага схвана, че е късмета й е пропял - наистина можеше да има АНБУ отряд навън и то наблизо. Ако нямаше лепенка на устата, Сакура веднага би извикала за помощ. Тя все пак реши да пробва да ядоса похитителите си и да ги накара да й викат и тя да се съпротивлява и да настане хаос и да ги чуят тия "духове".
Тя се полюля на една страна и падна на пода и почна се опита да се завърти като кълбо към изхода, но Тоби бързо се усети и прошушна:
- Зетсу-сан, вижж, на гостенката ни май й се спи.
- Ами, сложи я да спи. - рече по-мекият глас на Зутсу.
- Да! - Тоби изглеждаше доста щастлив от това, скочи, грабна Сакура все едно бе перце и я отнесе нанякъде.
Планът се оказа доста несполучлив, защото тези двамата не се държаха нормално, особено пък маскираният. Тоби занесе Сакура през един коридор, на чийто край бе нещо като стая. Като влязоха в стаята Сакура видя някакви плакати, комикси, книги, рисунки, пастелчета и фулмастри по пода, който бе застлат с едно килимче. Тоби разположи Сакура на една възглавница и я покри с някакво одеалце на кръпки и весело й каза:
- Това е стаята на Тоби, дано да ти е удобно. Тоби сега отива да вечеря и после ще се върне. Лека нощ! - и Тоби излезе като загаси малката лампичка.
Сакура бе успяла да забележи, че срещу нея се намира нейната торбичка с кунаи. Тя вече замисляше нов план - да се освободи и да избяга от тук, като веднага отиде пир АНБУ-тата. Сакура се разшава, опита да се помести, претъркули се извън импровизираното креватче и се завлачи бавно към торбичката й.
Накрая успя да я стигне и имаше късмет, че маскираният все още не се бе върнал. Тя повдигна главата си и я навря вътре в торбичката. Пред нея стоеше един остър кунай насочен към нея и тя обоцка бузата си и текна кръв. Но тя нямаше друга възможност - опита се разкъса лепенката през устата й с куная и ... успя. за съжаление направи рана на устните си и от там също текна кръв, но тя бе упорита и не издаде и един звук. Тихо-мълком захапа дръжката на куная, като внимаваше да не се одраска отново и го метна към завързаните си ръце. Хвана го и започна да реже въжетата, но ... лампата светна ...
Тоби влезе, прозяваки се и носейки една чиния с недоядено еленско бутче. Сакура се намери в много неудобно положение и хвърли куная към Тоби. Но момчето бързо се усети и избегна атаката. После видя раните на Сакура и изпусна чинията с остатъците.
- Ааа, госпожице, не трябваше! - Тоби бързо извади отнейде едно медицинско куфърче и започна да попива раните на Сакура. - Спокойно, спокойно.
Сакура не само, че беше очудена, но й ядосана и се опита да захапе Тоби, но той си дръпна пръста.
- Знам, че боли, ама бъди послушна докато те оправя. - сопна й се Тоби.
Сакура наистина я болеха устните и остави Тоби да й попие кръвта и да й сложи дезинфекция. Когато това стана, Сакура можеше да си движи устните и рече:
- Ама че си глупав, аз съм медицинска нинджа, можех да се излекувам и сама!
- Е, не можеш със завързани ръце. А и Тоби е добро момче.
- Тогава ме отвържи!
- Тоби не може, ако Тоби го направи тогава ще излезе, че е лошо момче
- Аз ще ти дам лошо ... - и Сакура се разшава, опитвайки да се освободи и тъкму щеше да завика за помощ, когато Тоби и запуши устата с ръка.
- Госпожице! Не бъдете лошо момиче. Зетсу-сан нямаше да ви сложи лепенка ако знаеше, че няма да викате, че да ни чуят. Моля ви сега, не принуждавайте Тоби да ви слага нова лепенка.
- Че как да не викам - ядосано рече Сакура след като Тоби си махна ръката. - Завързана съм и ще ме водите при най-големият враг на Коноха - Акатски! А и онова горе определно не са духове и зверове, онова са нинджи от АНБУ!
- Не, не са нинджи от Коноха.
- Е, не са и духове ...
- Това са звукови нинджи. Настанили са се на около километър от нас и определно не искаме да ни чуят!
Сакура млъкна. "Звукови нинджи? Ще напдат Коноха? Или лагера ..."
- Т-това означава ...
- Това означава, че трябва да сме много тихи и спокойни и никъде не може да ходим сега, защото определон ще ни засекат, а сме прекалено малко, за да ги спрем. - обясни Тоби. - За това, сега хапни си и извинявай, че Тоби го изпусна на земята. - Тоби й подаде остатаците от бутчето.
- Ч-чакай, ти не си ли притеснен, че се опитах да те убия с кунай.
- Ааа, не, Тоби знае, че вие сте се чувствали беззащитна и сте искали да се предпазвате от духовете и сте помислили Тоби за дух. Действахте много умно, хехе. - и той тръгна да я храни като бебетата.
- Нее, няма да се храня от твоята ръка! - Сакура отказа да яде.
- Друг начин няма. Тоби би те развързал ако нямаше заповеди. - и той й набута пърчето месо в устата. - Следващият път, дайте някакъв знак, че искате оръжие да се защитавате от духове и Тоби ще ви даде. Ако си мълчите, няма нищо да спечелите. Ааа, как се казвате? Аз съм Тоби.
- Сакура. - изгледа го тя учудено.
- Сакура-чан, Саку-чан, Тоби харесва това име. Сега, кажете "а-а-а-а" - и той й набута още едно парче месо в устата. - Вкусно нали?
Яденето наистина бе вкусно и отрова определено нямаше. След вечерята, Тоби отново помогна на Сакура да си легне. След това отиде да пребира рисунките и фулмастрите си.
- Защо ги прибираш? - сакура попита.
- Утре тръгваме на път, ние няма да се застояваме тук и Тоби си носи някои от нещата със себе си.
Сакура продължи да го гледа. Не само ръцете й бяха завързани, а и краката и тя определено не се чувстваше удобно, но едва ли маскираяният щеше да й помогне. Планът й за бягтство също се бе провалил. Но какво ли правеха нинджи на звука в Коноха? Изведнъж й мина през ума, че са се запътили към лагера и ще нападнат Моеги и Удон, а те са беззащитни.
Тоби тъкму бе приключил и видя физиономията на Сакура:
- Сакуу-чан, за какво си мислиш?
Сакура знаеше, че ще е по-добре да не издава позицията на приятелите си и замълча.
- Хайде, кажи на Тоби - той се приближи по-близо. - Тоби е добро момче и обещава да пази тайна.
Той го каза толкова убедително, че Сакура реши да му обясни:
- Ох, ... Тоби, ами имам едни приятели също наблизо, половин ден път и, ако тези нинджи ги навредят ...
- Ахаа, Тоби разбира. Спокойно, Тоби обещава, че те ще са в безопастност. - и той я прегърна. - Хайде да спим.
- Ч-чакай, заедно ли?! - Сакура леко се изчерви.
- Тоби не вижда проблем, а и Тоби няма друго одеяло и възглавница. А Зетсу-сан спи в земята. И също така ще е по-топло. - и той буквално се залепи за Сакура като я прегърна и след няколко сек вече бе заспал.
Това занити Сакура в някаква парализа - врагът я бе гушнал и по скоро се държеше като котенце отколкото като човек. Тоби х Сакура (поредният фик) 787605

След като успя да се осъзнае и останови, че Тоби спи непробудно и тя успя да заспи.

Нед Юли 05, 2009 12:36 am

Tоби - чан бъди добро момче и пусни още глави Тоби х Сакура (поредният фик) 811726

много е яко

Вто Юли 14, 2009 3:34 pm

И на мене мн ми хареса Тоби х Сакура (поредният фик) 787605

Сря Юли 15, 2009 4:42 pm

Тоби-чан бъди още по-добро момче и пуни още милион глави,а пък и Сакура-чан те моли Тоби х Сакура (поредният фик) 787605

Сря Юли 15, 2009 5:03 pm

Яко е пускай още...

Чет Юли 16, 2009 10:06 pm

Тоби-чан варха си продалжавай в същия дух! :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

Пон Сеп 07, 2009 6:46 pm

Ужасно разкритие

Вече бе сутрин. Когато Сакура се събуди, не видя маскираният около нея, но все още бе завързана. При това въздъхна, но това траеше малко. След мигове двамата й похитители се върнаха.
- Хайде, Саку-чан, идвай! (^. ) - Тоби й енергично подскочи и дойде, само за да й помогне да се изправи.
- К-къде ще м-ме в-водите..? - изрече Сакура.
- В Акатски. - каза черната страна на Зетсу хладно.
Сакура изтръпна. Това беше ... Какво ли щяха да правят с нея щом я закарат в Акатски? Вероятно щяха да източат всичката й информация, която притежава за статуса на Коноха и след това .. да я погубят. Наруто ... глупак. Всъщност, какво правеше Наруто?
По това време той и Конохамару се бяха върнали в лагера при Моеги и Удон (след като се оказа, че и на северозападната граница е същата боза).
- Къде е Сакура-сан? - Наруто попита любопитен.
- Ами, тя тръгна да ви търси ... - Моеги рече леко притеснено.
- И не се е върнала все още. - добави Удон.
- Намирисвам мистерия! - веднага установи Конохамару.
- О, ама не сме я срещали попътно, тебайо ... - замисли се Наруто - кхъъх, знаете ли какво, аз ще отида да я потърся, а вие стойте тук, ясно?
- Неее, и аз ще дойда! - закани се Конохамару.
- Ти си все още генин, тебайо!
- А ти не си ли? - озъби му се Конохамару.
- Млъкни! Ти си по-малък от мен .. и по-неопитен, тебайо!
- Това не означава, че не мога да дойда с теб!
- Хм, тогава ... - Наруто подло се усмихна и хвана Конохамару.
Последва кратка схватка между двамата, която Моеги и Удон наблюдаваха упулено. Накрая Конохамару се намери завързан за едно дърво.
- Ето за това, тука ще седиш, тебайо! - ухили му се Наруто и се върна при Моеги да я пита накъде е поела Сакура, а момичето веднага му каза без да може да го спре или нещо подобно.
- А, да, само не отвързвайте Конохамару, тебайо. - след като каза това пое по пътя, по който и Сакура бе тръгнала.
В същото време Тоби и Зетсу вече бяха поели към Акатски базата. Зетсу се бе слял със земята и вървеше полу-показан от нея, а Тоби скачаше по клоните със Сакура на гръб. На Сакура й бе сънено в началото, но после се пробуди и разтръска глава.
- Я да ме пускаш! - скара се на Тоби и се опита да се отскубне, при което Тоби трябваше да спре и да извика Зетсу на помощ.
Зетсу дойде и се закани с черната си половина на Сакура:
- Ако продължаваш така, ще ти откъсна ръката!
- Леле, ама ти наистина незнаеш как да се държиш с едно момиче. - рече бялата страна.
- Какво знаеш? Тя е заложник. А Тоби ще е лошо момче ако се даде на някакво си момиче. - продължи черната страна.
- Тоби ще е добро момче, обещава! - изхленчи Тоби, хващайки Сакура по-здраво.
- Ахахаха, това ми напомня за Сасори-сан. - захили се бялата страна. - Всъщност не беше ли това момиче, което го погуби?
- Чак сега ли разбра? - черната страна погледна многозначно.
- А, леле! Тоби настръхна! - Тоби каза това леко саркастично, което накара бялата страна на Зетсу пак да се захили.
- Тъкму организацията ни ще си отмъсти. - отбеляза черната страна на Зетсу. - Да вървим, или ще доловят присъствието ни!
След това Зетсу отново се скри почти под земята и продължи напред. Тоби също заскача по клоните.
Вече се свечеряваше когато Наруто стигна до дупката-скривалище на двамата от Акатски. Той съзря част от дрехата на Сакура на един трън закачена. Дойде и я хвана, стискайки я здраво. "Сакура-сан ..." мислеше си той ".. ще те намеря, тебайо!". След малко откри и дупката под земята. Вътре всичко се бе срутило и Наруто лесно можеше да разбере, че Сакура вече не е тук, но определено е това. Доказателство? Наруто бе намерил една бележка в дупката, бележка с послание към него. Тя гласеше:

"Наруто Узумаки, деветоопашато джинчуурики,

Ние, Акатски, имаме твоя много добра приятелка и съотборник в наши ръце. Вярвам, че се казва Сакура Харуно. За момента все още е в безопастност, но, колко ли ще продължи това? Водим я към границата с Кусагакуре. Ако си я искаш обратно, ела на моста на границата и БЕЗ ПРИДРУЖИТЕЛИ!

~Акатски"

При това наруто смачка бележката и стисна частта от дрехата на Сакура по-силно. Идваше му да изреве. Не стига, че Саске, човекът когото зачиташе като брат, бе изгубил, а сега и момичето, което си харесва също бе на път да изчезне в дълбините! НЕ! Наруто нямаше да позволи това.
Без да каже нищо, той скочи извън дупката и решително се запъти към моста на Кусагакуре. В ума ме се виеше само една мисъл и тя бе "Сакура-сан, няма да те загубя .. няма да загубя още един приятел!!!"

Вто Сеп 08, 2009 2:30 pm

Веиколепноооооо ooo da

Искам ощееее Тоби х Сакура (поредният фик) 631890

Вто Сеп 08, 2009 3:35 pm

Сблъсък

- Как така ги няма?! - изруга Киба
- Ами те ... - Моеги започна, но после спря.
- Кажи ми! - извика й Киба
- Наруто и Конохамару избягаха нанякъде, а Сакура тръгна да ги търси, но после изчезна и сега, като се върнаха, Наруто отиде да я търси. - обясни Удон.
- Накъде тръгнаха? - попита ги Киба
- Североизток. - кимна му Удон, сочейки нататък.
- Някаква вещ на Сакура или Наруто? - огледа се Киба, опитвайки да закрие гнева си.
- Е-ето .. - Моеги подаде кунай държан от Наруто, а Киба взе и го помериса.
- Добре, Акамару. - подаде кунаят на Акамару, който също го подуши и изджафка - Да вървим!
Изглежда, че Киба и Хината бяха дошли да проверят как е Наруто на мисията му (по настояване на Хината). А защо Шино не бе с тях? Е, Абураме момчето беше изпратено на специална мисия и вмомента отбора им не беше на фул, а без мисии им беше скучно и за това двамата трябваше да намерят други начини за развеселение.
Когато пристигнаха в лагера обаче, разкриха ужасяващата истина. Киба веднага се ядоса и започна да пита Моеги и Удон за всички подробности. След като двете хлапета му обясниха каквото могат, той и Акамару веднага се заеха с проследяването на Наруто и Сакура. През това време Хината изпрати птица със съобщение до хокагето за какво става на въпрос и че ако открият нещо повече, ще пращат инфо. Сега двете шинобита бяха хванали следата на Наруто и тръгнали по петите му.
- Ъъх .. - Сакура сънено отвори очи.
В следващия миг се бе изправила бързо. Оглеждаше къде се намира - бе стая и изглежда в нещо като килия, защото докосването на стените оставаше хладен полъх по ръката й. От похитителите нямаше и следа. Не бе завързана, но като се погледна разбра, че е по бельо и се изчерви. После чу стъпки ... Някой идваше към стаята. Сакура се огледа леко стреснато, но преди да успее да направи каквото и да било, вратата се отвори. Там стоеше маскираният тип.
- О, Сакура-чан се събудила, а?
- Ти! - тя понечи да скочи от кревата, но маскираяният бе по-бърз и я повали на кревата, държейки ръцете й здраво притиснати към кревата.
Тя започна да се съпротивлява.
- Стой! Не карай Тоби да те завързва отново! - рече Тоби, но гласа му бе по-различен, някак си по-строг.
Сакура мигновено спря. Сега тя осъзнаваше, че разликата между Тоби, който я бе открил и този Тоби бе голяма. Погледна го леко уплашено, защото съзнаваше, че който и да е този тип, едва ли е нещо добро. Когато Тоби усети, че Сакура се отпуска, се надигна, оставяйки я да лежи на кревата.
- Аз искам само да поговорим. - рече й той.
Последва кратка пауза. Сакура бе замръзнала на мястото си , а когато отново успя да раздвижи устине си, рече:
- За .. какво?
- За Саске.
Очите на Сакура се разшириха и тя се надигна от кревата, вече насъбрала кураж.
- Какво за Саске? Нещо сте му сторили ли?! Защо ме доведохте тук? Защо се държиш така? Къде е съотборникът ти? А останалите ви членове? - Сакура вече се готвеше да раздава юмруци.
- О, много питаш. Всичко с времето си. Научи се на .. търпение.
Сакура понечи да го фрасне и да избяга набързо (вратата не бе заключена очевидно), но мисълта за Саске я накара да спре и тя зачака маскираният да каже нещо.
- Първо, не сме в Акатски. - започна той. - А Зетсу ме чака отгоре заедно с истинският ми съотборник в Акатски. Истината е, че чакаме Наруто.
- НАРУТО?! - Сакура чак сега разбра за какво става въпрос - искаха да я ползват за примамка, за да хванат Наруто. - Ах, вие! - тя вече не издържа и фрасна маскираният с всичка сила!
За нейна учуда обаче ударът й просто мина през Тоби сякаш бе ударила въздуха.
- Това няма да ти помогне ... - рече й Тоби спокойно - Аз съм безсмъртен.
Ченето на Сакура бе готово да увисне, но това са Акатски все пак - всичко се очакваше от тях!
През това време Зетсу бе вече на граничния мост и разговаряше с друг член на Акатски.
- Скоро ще дойде. Чакрата му се усилва. - прошепна черната страна на Зетсу.
- Чудесн, хмм! - ухили се блондито.
- Сигурен ли си, че ще се справиш, Дейдара? Все пак ти вече хвана своето бижуу, сега и това..? - попита бялата страна.
- Не ме подценявай, хмм! - измрънка Дейдара - Трябва да му го върна на това джинчуурики за удара в лицето ми - ще си плати прескъпо, хмм!
- Е, добре .. - въздъхна бялата страна - Ще те оставям.
- Приготви се. - предупреди черната страна, при което Зетсу се скри в земята, изчезвайки от поглед.
Дейдара само се ухили и направи една от глинените си птички, качвайки се на нея.
- МРЪСНИЦИ! - изръмжа Наруто, който тъкму пристъпи от храстите. - КЪДЕ Е САКУРА-САН?!
Дейдара погледна Наруто. Очите на джинчуурикито вече бяха кърваво червени.
- КАЗВАААААЙ!!! - изръмжа Наруто още по-яростно.
- Хе, първо ще трябва да минеш през мен и моето изкуство, хлапе, хмм! - Дейдара скочи на птицата си и бе готов да излети.
Наруто само това и чакаше ...

Вто Сеп 08, 2009 7:34 pm

Маскираният странник - част 1

- ГААААААААААРГХХХХ!!!! - Наруто яростно се нахвърли на Дейдара, но Акатски члена лесно избегна атаката на птицата си.
"Бърз е .." - помисли си Дейдара. Наруто го погледна бястно.
- Масово Каге Буншин! - той направи знака и над Дейдара се появиха още около 100-тима Нарутота!
Клонингите връхлетяха върху Дей, за да го налагат, но след малко птицата избухна и всичките клонинга отидоха на вятъра.
- Хе, очакваше се от теб, хмм. - Дейдара скочи на един клон, бъркайки в кесийките си с глина напълно невредим (онова на птицата - клонинг от глина).
Изведнъж зад него се появи един Наруто и бе готов да цапардоса Дейдара, когато Акатски члена се отдръпна рязко настрани, избегвайки фаталния удар.
- Няма, да ме хванеш този път, хмм! - ухили се Дей и отскочи, мятайки глинен паяк по Нару - КАТСУ!
Последва силна експлозия. Дейдара си мислеше, че вече е превърнал противника си в разпльокана палачинка, когато джинчуурикито изкочи от земята и му заби един расенган!
- ИЗЯЖ ТОВА! - кресна му Наруто.

- Какво общо има Наруто в това? - попита Сакура вече по-малко стресирана.
- Не е ли очевидно? Той е джинчуурики. Трябва да бъде запечатан. - обясни Тоби толкова спокойно все едно хващането на джинчуурикита бе детска игра.
- Това не ти дава право ..!! - Сакура се засили да цапардоса маскираният отново, но се спря.
В този миг образът на Саске отново изплува пред очите й. Това й напомни да мисли трезво. Положението й бе много неудобно - пред нея стоеше Акатски член, при това доста силен, който не можеше да бъде ударен, а тя, горката, лишена от всякакви допълнители принадлежности като кунаи и експлодиращи бележки и снабдена само със своите удари и едва по бельо, какво можеше да направи? Вратата наистина бе отворена, но да побегне към изхода нямаше да е добра идея, защото маскираният щеше да я спре, бог знае как. Всъщност, какво знаеше тя за него? Абсолютно нищо. Освен, че в началото изглеждаше като приятен тип, сега й се струваше, че това не е същият Тоби. Най-доброто в такива случеи за Сакура бе да използва генджутсу. Да, врага не изглеждаше способен на генджутсу, а Сакура доста бе тренирала в тази област и имаше що годе добри познания по генджутсуто.
Но какво щеше да й каже този непознат за Саске? Щеше ли да я убие след като сподели? Ами Наруто? Тогава в главата й изплува образът на Наруто, който й казваше "Спокс, всичко ще е наред, тебайо!" Това мотивира Сакура да даде всичко от себе си да се измъкне, че даже и да победи стоящият пред нея тип!
Тя бързо отскочи от Тоби и направи знак и точно когато си мислеше, че го е вкарала в генджутсу ...
- И това няма да помогне ... - каза Тоби отново със спокойствие в гласа.
Това сепна Сакура и тя го погледна право в дупката на маската където видя ... шаринган.
- Знаеш ли с кой си говориш всъщност? - попита я той хладно.
Сакура се бе вцепенила на място и не можеше да промълви и дума.
- Учиха ... Мадара ... - каза той.

Вто Сеп 08, 2009 8:38 pm

Прекрасноооо,пускай ощеее xD

Сря Сеп 09, 2009 9:08 pm

Маскираният странник - част 2

Дейдара бавно се изправи от земята. "Това хлапе ... да може такава техника .. мамка му, хмм!" мислеше си Акатски члена. Расенгана на Наруто не бе ударил Дейдара много тежко, но все пак си беше разна и то по-добре да не бъде игнорирана. Джинчуурикито изглеждаше все още бясно. Независимо от това, усмивката от лицето на Дейдара не се изтри.
- Сега, ще си платиш, хмм! - викна му той и след миг около Наруто се взривиха няколко бомбички.
Наруто падна на земята зашеметен от мини-бомбите избухнали в близост до него. Дей бръкна в кесийките си и устите на ръцете му погълнаха още глина. Направи си нова птичка и скокна на нея ,политайки във въздуха. От там метна още няколко експлозива към Наруто и ги взриви преди младежа а може да се изправи. Наруто бе изблъскан в едно дърво от взрива и се хвана за ръката, от която обилно течеше кръв.
- Ахахахаха - понечи да се засмее Дей, но падна на колене на птицата си и плю кръв. - ха ..
Наруто опита да направи хенд сийл, но едната му ръка бе напълно неподвижна и той бавно се изправи, очите му отново приели нормалната си форма.
- Предай се, Кюби джинчуурики, нямаш шанс .. срещу моето изкуство, хмм! - Дей се изправи на птицата, придавайки си величие.
Наруто се смръщи, извиквайки:
- В никакъв случей! Ако трябва ще се бия с една ръка, но ще те пребия!
В този миг извади няколко куная и ги метна по Дей. Птицата му бързо се отклони избегвайки кунаите, а Наруто скочи напред, мятайки с една ръка още 3 куная, но този път с експлозивни бележки.
- Ти ли ще ми се правиш на бомбаджията, хмм?! - Дейдара се намръщи, птицата му лесно избегвайки експлозиите. - Ето как се прави хлапе, хмм!
Дейдара направи знака, а точно на няколко метра от наруто експлодира нещо, запращайки Наруто в меката почва.
- Свършен си, хмм! - ухили се Дейдара и с птицата се доближи към земята готов да поеме Наруто и да го занесе в ръцете на Акатски.
- ГАТСУГА! - две огромни, като включени бормашини остриета се врязоха в птицата на Дейдара, разчупвайки я на хиляди парчета.
Дейдара успя да отскочи на време преди фаталният удар. Киба и Акамару (превърнат на Киба-клонинг) застанаха пред Наруто срещу Дейдара, а през това време Хината се появи, поемайки Наруто в свои ръце.
- Н-наруто-кун .. - тя го погледна жално.
- Х-хината .. - той поразтвори очи и погледна Хината , а после и Киба. - Вие ...
- Почивай си, Наруто! - изръмжа му Киба. - Ние ще се оправим с тоя!
- Джаф! - клонинга на Киба се от-преобрази отново на Акамару и заръмжа с поглед отправен към Дейдара.
Дейдара се изправи бавно и изглежда не беше никак доволен. Джинчуурикито му се бе изплъзнало на косъм! Раната от расенгана все още го болеше, че даже болката се усилваше, а сега трябваше да се изправи и срещу някакви приятели на Наруто. Би било разумно да отстъпи, но не .. Дейдара бе инат и то голям! Дори не се запита защо му бе дадена грешната информация, че само Наруто ще дойде, а направо бръкна в кесийките си, за да погълне още глина.
- Много сте смели, че да ми се изпречквате, хмм! - опита да си предаде по-готин вид на непобедима нинджа и устите му оформиха фигурка на малък бивол.
Дей я подхвърли във въздуха, направи знаци и я уголеми. Глиненият бик се оказа доста грамаден и с яростен вид.
- Сега ще ви покажа, че който се забърква с мен, не излиза от кашата, хмм! - рече той, отскачайки на един клон. - Нека шоуто започне, хмм!

Сакура все още седеше вцепенена. Възможно ли е? Маскираният идиот допреди ден се бе превърнал в един от най-опасните нинджи от миналия век! Сакура много добре бе проучила историята на Коноха и знаеше за битката между Мадара и Първия. Всички си мислеха, че Мадара е бил погубен в тази схватка, но сега стоеше пред нея като живо доказателство. Момичето незнаеше как да постъпи. Устните й бяха замръзнали ... всъщност, цялото й тяло бе вкоченено. За бягство не можеше и да се мисли. В този момент честно да си кажем, тя не знаеше как да постъпи.
- Сега вече знаеш защо се държа така. Тоби е просто прикритие за мен от другите членове. - първи заговори Мадара. - Само лидерският отбор знае кой съм всъщност (визира към Пейн и Конан).
Сакура все още стоеше неподвижно.
- И както казах, не сме в Акатски. Тук сме само ти и аз.
Сакура леко помести устните си, но не успя да продума и дума.
- Доведох те тук, за да говорим за Саске Учиха. Той вмомента е под обучението на Орочимару. Разбрах, че ти много искаш да го намериш. Даже си докарала Кюби момчето да се закълне, че ще ти го доведе. Е, за това ще трябва да ти благодаря, но по-късно ... Сега важното е Саске.
- За какво ти е Саске..? - куноичито най-сетне успя да се пораздвижи.
- Хм, за нещо ... тайна. Важното е, че знам къде е местонахождението му вмомента, а ти вероятно много искаш да го видиш ... колко е пораснало малкото момченце.

Пет Сеп 11, 2009 11:37 am

А ще има ли още :?:

Пет Сеп 11, 2009 5:29 pm

rosenceto написа:А ще има ли още :?:

Да, като ми дойде вдъхновение ще ги пиша.

Нед Сеп 13, 2009 6:55 pm

супер, ще чакам с нетърпение

Нед Сеп 13, 2009 9:38 pm

яко, благодаря че съм те вдъхновила хД

Съб Дек 19, 2009 4:23 pm

много ми е интересноо Тоби х Сакура (поредният фик) 811726

Пон Яну 25, 2010 10:56 pm

Искам продължение! Моля те по-бързо пиши новата глава Тоби х Сакура (поредният фик) 23388

Ужасно интересно е :angel: :!:

Сря Фев 17, 2010 2:17 pm

Super :lah: :lah: :lah:

Сря Фев 17, 2010 5:19 pm

Супер е. ОЩЕЕЕ!!! Тоби х Сакура (поредният фик) 811726

Чет Мар 18, 2010 10:08 pm

Пускай още глави.Супер е. Тоби х Сакура (поредният фик) 10436

Тоби х Сакура (поредният фик)

Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)

Re: Тоби х Сакура (поредният фик)