My Fik: ~Промяна~

Предупреждавам, че е Наруто фик.Кажете дали ви харесва, за да знам дали да продължавам да пиша ^^ .

Жанр: Drama, Comedy, Romance, Music.

~Промяна~

Глава първа

Гривна – един милион.
Колие със смарагд – три милиона.
Обеци – половин милион.
Рокля – пет милиона.
Обувки – четири милиона.
Това бяха всички неща, които щях да купя от най-скъпият и естествено, най – хубав магазин в Лондон. Това щеше да бъде моя шестнадесети рожден ден, трябваше да изглеждам великолепно. Баща ми нямаше нищо против да ми купи това и го направи, но преди да го направи, ми постави условие. Не трябваше да правя купон, преди рождения си ден вкъщи. Но аз, разбира се, бях обещала да направя последно парти, преди него. Направих го около басейна и всички много се забавляваха. Джийни ми каза да не правя повече глупости, но нали съм твърдоглава… баща ми се прибра и видя всички тези хора, а аз бях в басейна и се смеех като последния идиот. Тогава той изгони всичките ми приятели от къщата. За първи път го виждах толкова бесен.
-Край! Това е! Отиваш на лагера! Рождения си ден няма да го празнуваш. Събираш си багажа и утре те записвам. БЕЗ НИКАКВИ ВЪЗРАЖЕНИЯ, МАЛКАТА! – разкрещя се той, а след това затръшна вратата след себе си.
Свърши се. Няма да видя рожден ден.Приятелите ми ще ме намразят. Няма да мога да облека скъпата си рокля. Как може това да се случва на мен?! Веднага се обадих на най – добрата си приятелка, за да й кажа какво става, а тя ми каза, че това не я засяга и ми пожела приятно изкарване. По дяволите, как ще прекарам там цели три месеца. В края на ваканцията е и рождения ми ден, но най – лошото е, че в тези три месеца ще живея бедно, като църковна мишка. Разрових се из интернет, за самия лагер. Пишеше, че събират бижутата, защото има вероятност да се изгубят, а ако това стане, не отговарят за изгубените вещи. Това ме потресе. Нито обеци, нито колиета, нито скъпи дрехи и обувки, нищо! Та там ще е като в ада. Какво ще правя тези месеци там… Джийни също няма да има какво да прави без мен. Ох, много ми е гадно, но това е. Сега трябва да оправям багажът си, за да не се развика пак баща ми.
~Час по – късно~
Лежах на леглото си, на земята беше готовия ми вече куфар. Знам, че веднага, щом напусна града, приятелките ми ще се навържат около гаджето ми и веднага ще го оплетат в мрежите си. Те не са истински приятелки, а той веднага ще си легне с всяка от тях. Е, голяма работа. Поне ще видя как живеят и бедните. Дано не е прекалено отвратително.
-Саку, вечерята е готова, слизай – каза сестра ми. Ето, всички са така, нито чукат на вратата, нито нищо и влизат. Ами ако бях гола? Отвратително!
Слязох долу, седнах на масата и започнах да се храня, без да обелвам и дума.
-Така ли мислиш да се държиш и за напред? – попита баща ми.
-За напред? Ще издържиш още няколко часа, утре заминавам за глупавия лагер в тъпо село, което дори името му не можах да запомня!
-Не ми говори с този тон, обеща да не правиш купони преди рождения си ден, който е след едва три месеца.
-Как очакваше три месеца, да стоя и да гледам в една точка ли?!
-Можеше да пазаруваш, да излизаш с приятели, та ти си тинейджър, можеш да правиш всичко.
-Престани, искам да се храня – казах аз с може би най- злобният си тон и продължих да навирам храна в устата си.
След като вече бях готова, качих се в стаята си, без да кажа глупавото “Лека нощ”, легнах в леглото си и се завих през глава. За първи път през живота си се чувствах така. Не беше приятно. Както и да е . Утре заминавам. Най – гадният ден в живота ми!
~На другият ден~
-Ставай Саку, време е - развика се Джийни.
-Не сега.
-Ставай!
Събудих се и се сетих, че днес отивам на лагера.Неприятното чувство ме обзе отново.
Другото със сигурност го знаете. Закусихме, баща ми ме записа и след няколко часа тръгнахме. Аз сестра ми и той. Тъй като самите автобуси, които трябваше да ни заведат, вече бяха на лагера, ние трябваше да отидем с наш превоз. Добре, че имахме няколко коли и не се налагаше да оставяме слугите ни без автомобил. След три часа път, бяхме пред това…ранчо, може би. Отврат! Тук е ужасно! Закрих лице с ръцете си. Определено тук не можех да живея три месеца.
-Спокойно скъпа, дай му шанс. Не е толкова зле. Виж, вечер ще можеш да гледаш звездите. Отзад има много интересни неща.
-Да, като крави и коне.
-Ами, да. Хайде, ние тръгваме, ще те вземем след три месеца, внимавай да не ти хареса.
-О, повярвай ми, започвам да броя от сега!
След като тръгнаха и ми оставиха багажа, аз останах няколко минути пред вратата.Все още не можех да повярвам, че ще живея тук. И как така стана толкова бързо преместването ми. Не знам, само знам, че е време да влизам.
Когато влязох, вътре имаше много, ама много хора. Бяха разделили лагера на момичета и момчета. Обаче момчетата по цял ден стояха в бунгалото на момичетата. Оставих багажът си до леглото, което беше в най – крайният и най – страшният ъгъл на стаята. Най – тъмният, имах чувството, че там се събират хлебарките. Отвратително.
Раз звъня се нещо, като звънец.
-Какво е това? – попитах няколко момичета, които стояха до мен.
-А, ти си нова, това е звънецът, значи има ново съобщение за нас.
-Ясно.
След няколко минути дойде една жена, личеше, че е на към 50 години, а до нея стоеше някакво чернокосо момче, което държеше торба с храна в едната си ръка, а в другата някакви листи.
-Имаме няколко съобщения.Първото е, че си имаме ново момиче в лагера. Сакура Харуно, ела скъпа – извика ме, представи ме и аз се върнах на мястото си.
Второто е, че от утре започват игрите и събирането на точките. Нали знаете, който събере най – много точки, получава цял свободен ден, с човека от противоположния пол, с най – много точки, в луна парка. Утре ще разберете и какви са игрите. Починете си добре днес и не забравяйте, вечерен час в неделя – 10:30. Чао.
Тази жена изглеждаше страшна, но нямах много време да мисля, защото всички ме заобиколиха.
-Сакура Харуно, приятно ни е да се запознаем с теб, от кой град си, в кое училище учиш, на колко си години… - не спираха да ми задават въпроси.
-Аз съм от Лондон, уча в гимназия Браун и това лято правя 17 .Други въпроси?
-Да – каза чернокосото момче, което преди малко беше с жената и държеше торбите. – Какво прави богаташки задник като теб, в този беден лагер?
-Виж какво, не ми говори така, не те интересува!
-О, богаташчето се обиди.
Едно от момичетата го удари и му каза :
-Стига Саске, нали си синът на управителя на това ранчо, защо се заяждаш с момичето, ще изгубиш клиент.
-Аз нямам нужда от клиенти като нея.Лигли, които по цял ден ще си пилят ноктите, докато ние си скъсваме задниците от работа!
Никой не каза нищо. Всички мълчаха и кимаха с глава. Сега ще стоя три месеца тук, с хора които не ме понасят? Не, не мога да повярвам.
-Глупак – казах му аз и всички замръзнаха на място.
Той се засмя, приближи се към мен и ми пришепна “Обявявам ти война”, след което излезе от стаята. Ами сега? Още първия ден, всички ме намразиха. Запознах се с няколко приятни момичета, имената им бяха Хината, Лекси и Мики. Те ми обясниха, кои хора от лагера се държат студено с тях и с новите хора в лагера. Имената им бяха Дженифър, Питър, Сет и разбира се, глупака Саске. Аз им казах, че ми е обявил война, а те загубиха ума и дума. Казаха, че тези три месеца, ще бъдат най – неприятните в живота ми.
Стана време да си лягаме. Първата вечер, в която нямаше да спя в леглото си, с моите плюшени играчки.
~ На сутринта~
Събудих се от смеха на другите. Отворих очите си и видях всички пред вратата. Аз бях единствената, която все още стоеше в леглото си. Изглежда всички се подиграваха на мен, а Саске стоеше пред тях и се усмихваше самодоволно. Но какво толкова, закъсняла съм няколко минути, какво му е смешното? Какво става?
-Леле, Сакура, за една нощ много си се променила – каза чернокосият глупак, а тогава аз взех огледалото… и няма да ви казвам какво видях.

~Герои~

Sakura
Jeanne- сестра на Сакура
Sasuke
Naruto
Lexy

Jenifer
Piter
Set
Mikki
Hinata

И на мен ми харесва, но не го изчетох цялото само началото, средата и края да хвана поне темата Отдава ти се, браво! :bravo:

Мерси за коментарите, ето втора глава. За трета може би ще почакате мъничко XD.

~Глава втора ~

На лицето ми имаше нарисувани мустаци с маркер. Ужас! Ще ми излязат пъпки. Цялата лепнех, а след секунди разбрах, че не мога да стана. Бях полята с карамел и мед.Всички продължаваха да ми се смеят, а аз не можех да помръдна. Самодоволната усмивка на Саске, ми бъркаше в мозъка. Ако имаше начин да му го върна… В същия момент дойде учителката. След като ме видя ме пусна да се изкъпя, преоблека, а след това трябваше да отида в конюшните, както всички останали, за да ни обяснят всичко за игрите, точките и т.н.
Самите игри се състояха в четири етапа.
Първи етап:Състезание с коне – 25 точки
Втори етап:Състезание с яйца – който стигне пръв, без да е счупил и едно яйце – 25 точки
Трети етап: Катерене по стени – 25 точки
Четвърти етап:Участване в пиесата, която е след две седмици, с нея представяме целия лагер пред публика – 25 точки.
Всеки етап ни носи по 25 точки, момичето с най – много точки отива на лунапарка с момчето с най – много точки. Правилата бяха простички, мисля че въобще няма да се затрудня.
Вързах косата си на плитка, подвих ръкави и се приготвих. Днес започваме с първи етап – състезание с коне. Аз бях трета. Не бях яздила кон от три години.Дано не падна.
Гледах как момичетата падаха от конете на земята, имаше счупени ръце, крака и т.н.
Дойде и моят ред. Бях притеснена, но начинът, по който щях да измъчвам Саске в лунапарка, ме караше да забравя за притеснението си и да се приготвя за победата!
~10 мин по-късно~
Стигнах първа.Посрещнаха ме с бурни аплодисменти, само Саске стоеше на първия ред и мълчеше.Не беше доволен, идиота му с идиот. Сигурно му идва да се изяде от яд!Сигурна съм!Но, като му е толкова акъла, да се захваща с неподходящия човек.
След като минаха още няколко момичета, дойде ред и на мъжката част. Тя бе сравнително по – голяма, но това няма значение, само двама са победителите, а в момента аз съм си навила нещо на пръста, няма как да не спечеля.
~30 мин по – късно~
Саске бе победител в първи етап, от мъжката половина. Определено бях доволна. Знаех, че няма да се примири, да бъде победен от момиче. Разбира се, ако беше загубил, все една аз го побеждавам. Дори да се изправи срещу мен, няма шанс.
Всички момчета се събраха в мъжкия лагер, но аз съм толкова любопитна, че се приближих и исках да чуя какво си говорят. Това, което чух, ме потресе.
-Ще накарам Сакура да се влюби в мен, а след това ще й се подиграя, ще се натискам с Дженифър, така че тя да ме види, да я заболи и да разбере, че с мен не трябва да се занимава – Саске.
Това... ха, ха, ха, този глупак си мисли, че ще се влюбя в него, зареди сладникавата му физиономия. Шанс. По – скоро аз ще се подиграя с него, по този отвратителен начин. А сега, просто ще го изложа пред приятелите му. Влязох вътре .
-Ха, ха, ха, глупак такъв, наистина ли мислиш, че ще ме накараш да се влюбя в теб? По – грозно същество от теб не съм виждала, а твоята мания за победа е отвратителна. Със сигурност няма да се влюбя в арогантен тип като теб. З – а – б – р – а – в – и . А, сега момчета, чао .
Бързо излязох от мъжкото бунгало и се затичах към женското. Толкова добре се почувствах от това, което направих, чак не мога да го опиша. По дяволите, тук започва да ми харесва… отмъщението.
Спрях се точно пред женското бунгало. Беше странно. Всички стояха и ме гледаха странно.Вратата беше отворена, а всички злобни погледи, по дяволите, бяха злобни, ме зяпаха така, сякаш всеки момент ще ми скочат.Тогава от тълпата излезе едно красиво момиче, което ми се нахвърли.Страхотно, сега съм в кал. Отвратителни женски. Ужасен лагер! Тук всичко е ужасно!
-Ти ли си любовницата на Саске, отговори, идиотка такава! – разкрещя се непознатата.
-По скоро най – големият му враг. Не се притеснявай, няма да ти открадна глупака – казах аз, по – спокойна от всякога и се усмихнах мазно, мазно. Въпреки че в този момент исках да я убия! – Сега стани от мен, за да не те пребия! – казах аз и я блъснах от себе си. Влязох в бунгалото, легнах на леглото си и се завих през глава. Тогава извадих от чантата си лаптопа, сложих си безжичния интернет и влязох в мрежата. В и – мейла с имах 40 писма. Всички от сестра ми . Нито един приятел.Боже! Аз нямам един свестен приятел, а в този лагер само си набавих повече врагове. Какво да правя?
В следващия момент ми показа, че имам ново съобщение. А, от САСКЕ УЧИХА?! К-какво по дяволите ?!
Писмо:
Глупачка, мислиш си, че ще ме изложиш пред приятелите ми, така ли играем вече, добре. Какво те очаква… приготви се психически. Три месеца ще ти се сторят като цяла вечност!Няма да видиш нищо хубаво от мен, запомни го и си го набий в тъпата глава! Глупачка, но хубаво е, че дойде, за да има кой да измъчвам. Поздрави от Ада. Чао, чао.
Край.
Сега аз ще му изпратя писмо.
Начало:
Ха, ха, ха, ти наистина си адски тъп. Правиш се на голяма работа, а всъщност си едно нищо. Глупав, без чувство за хумор, за какво ми е такъв човек, освен за подигравки, за нищо друго не ставаш, Учиха. Най – интересното е и че на мен ми стана забавно да се гавря с теб. Да те излагам пред приятелите ти. Оп, те приятели ли са ти?Изобщо ти имаш ли приятели? Съмнявам се. Трябва да са големи будали, че да тръгнат с такъв изрод, като теб. Поздрави от Рая.Чао, чао.
Край.
~10 мин по – късно~
Получих ново писмо.Отново от Тъпигьос Учиха.
Начало:
В 22:30 пред конюшните. Ела, ако не те е страх, разбира се. Лиглите като теб се страхуват от тъмното. Няма да се учудя, ако не дойдеш, глупака.
П.П. Имай късмета да не дойдеш.
Край.
Погледнах към часовникът си, часът бе 22:00. Кога мина цял час? Не го усетих. Това е хубаво, иначе ще си умра, тези три месеца.
~15 мин по – късно~
Преоблякох се, хванах косата си на плитка и излязох тихо от бунгалото.
Стоях пред конюшните и чаках глупакът.
-Знаех си, че ще дойдеш.
-Сега съм тук, кажи какво искаш, за да се махам по – бързо. Глупостта се разнася из въздуха, когато е в прекалено големи количества.
-О, остроумничиш, в коя книга го прочете?
-Кажи какво искаш, или ще си тръгна!
-Ами, какво искам… *приближи се към мен* теб!
Хвана ме за кръста и ме притисна към себе си. В този момент, имах чувството, че ще повърна. Отврат!
-Разкарай се от мен, от теб ми се повръща – ритнах го в слабините и изтичах към женското бунгало.Заключих вратата и се скрих под чаршафите. Не исках да го виждам, никога повече ! Няма да се стремя към това, да спечеля, не! Отвратена съм от този тип. Искам да свърши вече. Тук е като някакъв ад! Погледнах към компютъра си. Пишеше, че имам и – мейл.
Час : току що
Подател: Саске Учиха
Получател:Сакура Харуно
Начало:
Ха, ха, ха, наистина ли се хвана, че те искам? Такова грозно създание като теб, едва ли ще поискам да те имам. Но, ако все пак това желание се пробуди в мен, дори и на сила, пак ще си моя, запомни го. Лека нощ.
Край.Този тип ме отвращава! Мразя го!

Фика е много як! Вече имам два любими фика.

тъпичак е...хич не ми хареса

бива :;):

Що ми са струва че съм го чел и в други форуми

Еми става :;):

Знам че е нахално, но кога ще пуснеш новата глава.

@Джирая*саннин, пускам фик-а не само в този форум, за това има вероятност, да си го видял и в друг форум >
Amu-chan > ето ти глава

Глава трета

~”В планината”~

От час и половина не можех да заспя. Реших да му напиша един е-майл.
Начало:
Глупак – кун, мислиш си, че щом всяко момиче хлътва по теб, аз също ще го направя? Жестоко грешиш. Наистина, твоите момичета, нямат усет за хората около тях. А може би глупостта, която се върти във въздуха, когато ти си там, им е повлияла. Не си прави големи планове, за да не ти ги разваля. Лека нощ.
Край.
Минути по – късно ми показа, че го е получил. Сега определено се чувствах по – добре. Но, момент, часът е 1:29, утре трябва да ходим в планината, а аз още съм будна?! Определено това ще бъде най – тежкият ден в живота ми. Изключих лап – топа си, завих се през глава и най – накрая успях да заспя.
~Бииип, бииип, бииип~ звънецът.
-Спи ми се, махай се – развиках се аз, сякаш съм у дома си.
-И на нас ни се спи, но не се оплакваме, Принцесо – изкоментира едно от момичетата в стаята. В последствие разбрах, че това било новодошлото момиче.
-Коя си ти? – попитах я аз, но все още не ставах от леглото.
-Аз съм Темари, а ти по – добре да ставаш, за да не си останеш цял ден при кравите и конете – каза новодошлата.
Колкото и да не ми се искаше, тя бе права. Ако не побързам, ще си остана тук. Изръмжах, точно като куче и станах от леглото. Сложих си един анцуг и розов потник, завързах на кръста си един суитчер, пет минути по – късно вече бях готова. Отидох в конюшните, както всяка сутрин, в продължение на три дни, а там всички отново чакаха мен. Саске ме гледаше така, сякаш искаше да ми каже нещо важно. Престорих се, че не го виждам и отидох при Хината.
-Много ли ме чакахте?
-Не, но беше достатъчно. Сдобри ли се с Учиха ?
-Да бе, да. С него няма шанс да се сдобря. По – скоро ще се изпобием.
-Хе, хе, внимавай с него.
-Да тръгваме! Всички са тук, с изключение на животните – развика се учителката, а след това най – накрая потеглихме. Спеше ми се прекалено много. Не виждах къде стъпвам и няколко пъти щях да падна върху учителката. Но скоро след това се разсъних. Господин Тъпигьос дойде при мен, започна да ми говори за вчерашното писмо, което му бях изпратила. От начало ми се стори, че иска да говори с мен за нещо важно, но след това ми се изсмя в лицето, каза ми, че каквото и да говоря, в крайна сметка всичко зависи от него и дори ако реши да ме има, ще съм негова, каквото и да му коства. Вече няма да се заблуждавам по физиономията му, за да не търпя униженията му. И все пак, той бе по – различен от другите, които познавах. Първият, който не е с мен зареди парите ми. И първият, който се държи с мен по такъв отвратителен начин. И все пак… това ме кара да се забавлявам. Да, сега осъзнавам, че неговото държание ме забавлява. Това е, защото до сега не са се държали така с мен. След като се отървах от мислите си, забелязах, че нямаше никой около мен. Погледнах към телефона си, часът бе 14:30, жега голяма, но най – лошото бе това, че се бях изгубила. Нямаше обхват, не можех да се обадя.
~Няколко часа по – късно~
Вече се стъмняваше, а аз нямах вода и храна. Ставаше студено, а едва ли щяха да ме намерят, защото се връщаха с автобуса. Боже! Какво ще правя?! Чух зад мен някакво шушукане. Обърнах се и видях две сенки. Супер, щях да ги помоля да ми помогнат.
-Извинете, можете ли да ми помогнете. Как да се върна към ранчо `Доурс` ?
-Искаш ли да те закараме?
-Не, искам само да ми покажете пътя – казах аз. Все пак не съм много доверчива.А след секунди чух някой да вика “Сакура”. –А, не, ще се оправя – казах аз и се развиках, че съм тук. Този глас ми бе познат. Тръгнах към гласовете, но тези типове ме хванаха. Извиках много силно за помощ, но те ме удариха. След като се събудих видях, че Учиха се биеше с единия, а другия ме държеше и заплашваше, че ще ме убие. Странното бе това, че беше сам. Преби до смърт единия. Сега беше ред на този, който ме държи. Не можех да чуя какво говорят, защото бях като опиянена. Всъщност, чувах ги, но не ги разбирах. Нещо ми се е повредила главата. Усетих, че сама мога да се спася. Ухапах ръката на некадърникът, който ме държеше и той веднага ме пусна, също изтърва пистолета си. Взех пистолета и го насочих към него, заплаших го, че ако направи и крачка към нас, ще стрелям. Той се отказа, каза че няма да ни закача, само да го пуснем.Оставих го да си върви. След това хвърлих пистолета на земята и погледнах към Учиха Саске.
-Благодаря, че ми помогна – казах аз и погледнах към него.
-Принцесата знаела думичката “благодаря”, уау, направо съм в шок – каза със сарказъм той, а след това се усмихна и каза, че нямало проблем.
Или всъщност, имаше един. Не знаехме къде се намираме. Нямахме обхват, а това беше най – лошото. Утре щяха със сигурност да са ни намерят, но тази нощ нямаше кой да тръгне, да ни търси. Предложих му да продължим напред, за да видим къде ще ни отведе пътеката.
Чувах виенето на вълците, което определено ме плашеше.
-Страх те е, нали? – попита ме той.
-Да. Е, нали това се очаква от един Богаташки задник, като мен – пошегувах се аз, а той започна да се смее.
-Щом се шегуваш с това, значи вече не си чак толкова голям задник .
-Я млъквай, тъпанар!
-О, прощавай, сгреших, същата си.
Продължихме да се смеем по пътя, докато не намерихме една потрошена колиба. Предложих му да пренощуваме там. Така или иначе нямаше никой, можеше да останем вечерта там. Не беше много съгласен да стои в една стая с мен, защото можело да се появят желанията в него, за които говорихме снощи, а след това да си изяде пердаха. Като се замисля, този човек е много свестен, но с надути пуяци като мен, се държи много “добре”. Ако не беше неговото държание, сигурно щях да чакам с нетърпение Август месец. Сега се опитвам да се насладя на хората и бедната обстановка.
Влязохме в колибата. Е, с това едва ли щях да се примиря, но за една нощ ставаше. Всичко беше в слама. Пода беше дървен, на места беше запълнено с камъни, а върху камъните отново слама. Дори имаше специално сламено легло. Е, виждам, че когато си беден, дори на това се радваш. Сега, когато и аз нямам пари, виждам, че живота не е толкова розов, колкото си мислех. На масата имаше половин хляб в торба и бутилка с вода. Явно все пак живее някой тук. Не беше редно да ядем и пием от неговите неща, но ако не хапнех поне една хапка, със сигурност щях да умра! Отчупихме си малко от хляба и изпихме половината бутилка. Ха, ха, ха, сега мога да поспя. О, момент, леглото е достатъчно голямо за двама души. Това значи ли, че трябва да спя до този глупак? Невъзможно! Въпреки всичко, щях да преглътна гордостта си за поне една нощ. Легнах на леглото и му казах само да стои по – далеч от мен, защото леглото е достатъчно голямо. Когато легна, ме попита от кой град съм, къде уча и т.н.
-От Лондон съм и уча в гимназия Браун.
-Какво?! И аз живея в Лондон.
-Но нали това е семейството ти, не живееш ли тук?
-Ха, ха, ха, не ме мисли за толкова беден. Баща ми е Фугако Учиха.
След като каза това, в ума ми нахлу мисълта за големия магазин с маркови дрехи и обувки, на Фугако Учиха. Ето от къде и самата му фамилия ми беше толкова позната.
-А, значи и ти си богаташки задник, защо се държеше в началото така с мен?
-Аз не съм като теб, ти си отвратителна, а аз не съм спрял да се държа така с теб. Запомни, ти си богато женско, което мисли само за маркови дрехи, обувки, бижута и т.н. За това си нямам и приятелка. Всички се опитвате да измъквате от парите на гаджето си, да пазарувате заедно, това е страшно скучно. Защо не направите нещо по – интересно. Като например да прочетете книга, да помогнете вкъщи с домакинската работа, но не, в главата ви е само шопинг! За това не мисля, че ти си по – различна от другите богаташки. Да и аз знам кой е твоя баща. Таяно Харуно. Дизайнер и адвокат. Доста известен и фрашкан с пари. Сигурно се гордееш с такъв баща. Както и да е, спи ми се, лека нощ, богаташки задник.
-Лека нощ.
Да, наистина това бе баща ми. Но истината е, че не се гордеех с него. Като се замислех, никой не ми е обръщал внимание, никога. Винаги се занимаваше с неговите работи. Или рисуваше, или подготвяше различни документи. Майка ми пък по цял ден бе на спа процедури с приятелките си. За тях бе важно аз да съм отличничка и на рождения ми ден, да организират големи купони. Това сме ние Харуно, когато ни снимат по телевизията, или по вестници, изглеждаме така, сякаш сме най – доброто семейство, което някой може да види. Но в действителност е различно. Съвсем различно! Затова и аз се превърнах в студен човек. Безчувствена, с голяма гордост. И какво, дойдох на лагер и един богаташ, който се представя за бедно момче, ми помогна да се осъзная. Само зареди лошото си държание. Но да, това ми повлия, защото в Лондон всички ми свалят шапка. Държат се с мен така, сякаш съм принцеса. В крайна сметка, тук ми казват така, но със сарказъм. И накрая, като се замисля… през целия си живот съм живяла за парите. Никога не съм имала проблеми с ученето. Нито пък с пари. Исках ли нещо, винаги можех да си го купя. Да, аз бях такъв човек, исках неща, които се купуват с пари. Никога не съм имала мечти. Тази дума е непонятна за мен. В крайна сметка… какво искам? Единственото, което искам, е това да имам истински приятели. Истински хора около мен. Независимо колко пари имат, сега разбирам, че хората не се избират по сметка, а по това, което носят. До сега всички мои “приятели” ми забиваха ножове в гърба. От всеки съм получила не един или два… но поне сега осъзнавам какъв е живота. Гаден. Дали сега ще усетя всичко това? Истинско приятелство, та дори и любов? Силно се надявам.
-Спиш ли? – попитах го аз.
-Не, много шаваш!
Седнах в леглото, включих фенерчето на телефона си и го погледнах.
-Сега осъзнавам, какво е да искаш нещо, но да не можеш да го купиш с пари.
-Е, радвам се, че най – после ти дойде акъла в главата, Сакура. Въпреки всичко, твоите родители са същите, нали?
-Да.
-Е, няма нищо, важното е, че ти се променяш. Въпреки, че имаш все още лоши навици.
-Всеки има, глупак такъв!
Засмях се аз, а той разроши косата ми.
-Е, Сакура, лека нощ. И да знаеш, от утре отново сме врагове, богаташки задник, такъв! – каза той, а аз отново получих нервен тик. Мразех да се обръща така към мен. И въпреки това, той усети физиономията ми, а аз усетих самодоволната усмивка, която се появи на лицето му, винаги щом се появяваше, ми идваше да го пребия! Отвратителен тип такъв!

Едит: Извинявам се за грешките ~

Боже мой

Аз дори не забелязах че има грешки! Главата беше страхотна!

Става интересно

Ще има ли нова глава ? Много ми харесва!

Чела съм този фик и той също като останалите е мн добър. Познавам авторката на това пройзведение и да се надяваме всички, че ще го продължи.

Филма съм го гледала отдавна и е мн добър, но как си се сетила за него не знам и да има прилика с него, но никога не би ми хрумнало, че може да е взет сюжета от там....

Misa-chan написа:Този фик е пълна копирня Не, че не ми харесва, но е почти едно към едно с филма Калпазанка.../Wild Child/ Гледайте го и ще видите как авторката е взаимствала основната идея.

Bullshit~ нито съм копирала от тоя филм, нито от който и да било друг :):

Има ли някакво значение дали е копиран или не ?!
ПП: Кога ще пуснеш другата глава

Много е готино...Ще има ли нова глава скоро?

уникално е мноо ме кефи продалжавай

моля те пусни продьлжението по скоро
супер е

мноо си е хубаво искам продалжение давай :angel: :angel: :angel:

И аз мисля, че няма значение дали идеята е вземата от някъде и дали не. На мен ми харесва и ще следя фика. Мацко продължавай да го пишеш. :cvetq: