Зората на вампира

Нед Авг 23, 2009 10:46 pm

Предговор
Тъмната стройна фигура стоеше в сянка, неподвижно. Застинало.
- Върви.
Проехтя над помещението заповедническият му глас.
- Да, господарю. - подчини се момичето със звънлив, приятен тембър и изчезна, сякаш никога не бе стояла там.
Първа Глава – Началото
Учителя прочисти гърло и няколко погледа се впиха с интерес в него.
- Представям ви новата ни ученичка. Тя идва от много далеч и искам да се държите добре...
Момичето стоеше на няколко крачки от преподавателя и гледаше някъде в далечината. Съучениците ‘и се взираха любопитно в нея. Всичко беше някак странно. Те не бяха виждали подобно облекло - тебеширено бледия ‘и тен контрастираше на черните ‘и дрехи. Единственото по-цветно нещо в нея бяха очите – яркочервени.
- ...нейното име е...
- ...Харуно Сакура... – прекъсна го тя с мек, но пък някак си враждебен глас и се усмихна сухо.
- Д-да...Заповядай да седнеш...там. - учителя посочи с поглед мястото до Инузука Киба.
- Не. – отсече твърдо тя, рязко променяйки изражението си.
- М-моля?!
Тя само хвърли заплашителен поглед към учителя си и се настани до русокосият ученик, седящ срещу нея – Узумаки Наруто.
- Д-добре...И там става... – леко изплашено кимна преподавателя, седна и часът започна.
- Хей, защо избра мен – прошепна ‘и Наруто.
- Мразя кучета. – отвърна простичко тя, макар и русокоското нищо да не разбра.
След около половин час звънеца би и рояк ученици наизлизаха на двора. В училището останаха само няколко човека. Сакура влезе в тоалетната, отпусна клепачи и стисна юмрука си.
- Не мога да се сдържа. – зашептя тя и тръгна обратно по коридорите. Едно момче минаваше покрай нея, тя грубо го хвана и издърпа зад един ъгъл.
- Коя си ти?! – захленчи той жалостно.
- Всеки път един и същи въпрос. – усмихна се момичето. – Коя си ти?! Какво искаш?! Какво правиш?! Няма смисъл да говоря. Ти ще го почувстваш.
Сакура се наведе над него и всичко приключи за около трийсет секунди. Злобна усмивка се появи на лицето ‘и, а по брадичката ‘и се спускаше алена течност...
На другия ден цялото училище беше оживено и всички обсъждаха новината. Сакура пристъпи прага на вратата и всичко притихна. Когато тя се настани, буботенето се възобнови. Наруто също дойде и седна на чина си.
- Здравей. Питах се дали не искаш да... – заговори я той. – ...отидем някъде след училище...
Момичето едва не се усмихна, но със сдържана физиономия отговори:
- Всъщност, да.
- Къде тогава? – зачуди се русокоското.
- Ще те заведа към бъдещето ти. – отвърна му тя повече от загадъчно и подаде едно листче в ръката му. – Чакай ме там.
В коридорите беше много шумно. Наруто така и не се поинтересува какво е станало, но сега реши да разбере. Той леко дръпна настрана едно момиче и я попита.
- Ами, виждаш ли...вчера някой е убил Хоногая Доки-сан...в училище.
Момчето потръпна при тази новина, но продължи пътя си. Изведнъж се сети нещо, извади листчето, което по-рано му бе дала тайнствената му съученичка и го разгърна. Пишеше някакъв адрес.
Наруто вървеше по светлите просторни улици на квартала, после тръгна по една улица, която го заведе до алеята на бяла просторна къща в началото на гората.
- Това трябва да е. – каза си той. – Хм...И все пак не си го представях така.
Сакура отвори вратата преди почукването на съученика си. Тя стоеше там неподвижно, загърната от черно наметало.
- Влез...
- Какво по-точно ще правим?! – полюбопитства той. Сакура не отговори, а го въведе в светла обширна стая. Тя го настани на дивана и тръгна към един голям стол, подобен на трон. На него стоеше младо на вид момче, с черна къса коса и още по-черни очи.
- Нека те запозная...- прошепна тя. – Това е моя граф...
Сакура положи челото си върху рамото на момчето, внезапно се изправи и тръгна към Наруто.
- Разбира се. Бъдещето ти те очаква. – обърна се тя към Наруто. – Да не го караме да чака.
Сакура свали наметалото и бавно се приближи до Наруто, прошепвайки му набързо няколко изречения. Момчето остана покосено, с широко отворени очи, докато тя се наведе още повече и жадно впи зъби във врата му.
- Ще го убиеш. – обади се чернокосия.
Момичето гневно го погледна.
- Знам кога да спра. – възпротиви се тя и отдели зъбите си от шията на Наруто, който вече беше в капан на отровата.
- Вампир... – прошепна той преди окончателно да падне в ръцете на неописуемата болка.
Следва Продължение...

Пон Авг 24, 2009 10:05 am

Втора глава – Пробуждане
Стройната женска фигура стоеше облегната на масивния стол, до чернокосото момче.
- Как мислиш, графе? – прошепна тя с звънливото си гласче, но този път по-меко и по-мило. – Ще се събуди ли?
- Скоро. – пророни той с лека усмивка на леденото си лице.
- Скоро?!
Сакура скочи в скута на графа и погали с пръст устната му...
- Мислиш ли, че ми се чака, Саске-сама...? – тя стана внезапно и бавно приближи русокосия.
- Трансформацията е приключила успешно. – задоволено заключи вампирката и се надвеси над Наруто. Очите му бавно се отвориха – освен, че бяха кървавочервени, като тези на Сакура, те се бяха променили още – не бяха като тези преди. Той можеше да вижда с идеална точност всичко. Кристална яснота. Виждаше отделните молекули на прашинките, равномерно разпределените лъчове на лампата, която бе запалена и всичко друго в неописуемо детайлна картина.
- Аз съм... – Той понечи да се изправи, но преди даже да бе помислил затова, вече стоеше срещу Сакура.
- Вампир. – заговори чернокосия.
- Но...защо? – лееше се гласът му като приятна песен.
- Ти беше избран. – поясни Саске. – Аз и графинята те наблюдаваме от много време и решихме, че си подходящ...
- ...за нашето сборище. – продължи Сакура.
- Вашето?! – объркано загледа Наруто. – Но вие сте само двама.
Вампирката звънливо се засмя и прошепна нещо на Саске. Колкото ‘и странно беше, новородения вампир чу всичко. Шептенето беше като вик за неговите уши. Сакура ясно бе казала: „Нека го представим на останалите” Графа кимна в отговор.
- Хината... – извика Сакура, после изреди още няколко имена. - ...Сай...Ино...
До нея мигновено се изредиха няколко фигури – следователно: момиче с дълга черна коса до кръста, тъмно черни очи и дружелюбна усмивка. Другите двама бяха момче с къса черна коса и по-блед тен и от останалите, а момичето до него имаше дълга руса коса, вързана на опашка. Всички носиха семпли прилепнали дрехи, които им седяха доста добре.
- ...Неджи... – завърши тя и хвърли поглед на момчето с дълга кафява коса, застанало до чернокосата вампирка.
- Здравей. – усмихна се Хината на новородения, а после хвърли леко сърдит поглед към Сакура. – Забелязвам, че трансформацията е извършена без причина.
- Не е така, той може да ни е от голяма полза. – възрази розовокосата графиня. – Все пак ти можеш да усещаш такива неща. Провери сама.
Хината притвори клепачи и докосна с пръст челото на Наруто. След секунда махна ръката си и изумена отвори очи.
- Права си усещам някакво умение. Доста мощно при това. – тя пак притвори очи и отново ги отвори – Невероятно...изкривена телекинеза.
- Изкривена? – хвърли любопитен поглед Ино.
- Да, означава, че може да действа не само на предмети, но и на хора.
- Какво е телекинеза? – попита Наруто.
- Твоето умение.
- Умение?
- Всеки вампир има някакво умение, някои имат по-силни и мощни, други по-слаби и не въздействащи. Например аз – умея да усещам дарбите на вампирите, дори докато са човеци. Сакура може да вижда бъдещето, разбира се относително, а Саске – да изпраща мислите си към даден обект. Сай е способен да накара даден вампир или човек да промени мнението си относно нещо, а Ино – да измъчва чрез нещо като електрически шок. Неджи пък чрез поглед разбира исканията и желанията на вампири и човеци. Но твоето по-скоро не е това което си мислим...можеш да влияеш на предмети и хора по почти всякакъв начин...докато при телекинезата можеш да ги местиш и да променяш формата им...а ти...ти можеш да правиш почти всичко. – обясни Хината.
- Наистина?
- Да. Явно затова са те избрали. – кимна вампирката. – Хей, още не си видял на какво приличаш. Сакура...
Розовокосата графиня изчезна и се върна с едно огромно огледало в ръце, което постави пред Наруто. Той зяпна изумен. Никога не се бе виждал такъв – по блед от всякога. Чак сега забеляза цветът на очите си и всички други промени. Неджи погледна Хината и останалите и промърмори:
- Жадни сте.
Следва Продължение...

Сря Авг 26, 2009 8:36 pm

Трета глава
Четири изящни тела се спуснаха с невъобразима скорост из северната част на близката гъста гора. Това бяха Наруто, Хината, Сакура и Саске. Останалите бяха поели южната.
- Никога не съм си въобразявал, че мога да тичам толкова бързо – удиви се Наруто и с един скок надмина и двамата. – По бързо и от вас.
- Това е така, защото си новороден. – обясни чернокосата вампирка – Но трябва да внимаваш, това крие и опасности.
- В смисъл?
- В смисъл, че не можеш да се контролираш. – допълни графинята. Русокоскосият я погледна неразбиращо.
- Можеш да нараниш някой от нас заради храната. – хладно промърмори розовокосата вампирка.
- О!
Чак сега усети парещата болка в гърлото, която се засилваше все повече и повече и пулсираше през няколко секунди. Това беше жажда.
Изведнъж Наруто усети нещо обладаващо. Нещо много привличащо. Не можеше да отдели мислите си от него. Човешка миризма.
Той рязко смени посоката, тръгна към обекта, а Хината забеляза това.
- Стой, там ще ни забележат! – изкрещя тя и се опита да го спре, но от гърлото на Наруто се надигна ниско просъскване, последвано от тежък удар. Хината полетя и с падането си счупи един вековен дъб. Наруто изведнъж се осъзна и за части от секундата вече я вдигаше и изтупваше, засипвайки я със извинения.
- Няма нищо, добре съм. Все пак съм вампир. – усмихна се чернокосата.
- Предупредих те. – отсече Сакура и продължи напред с графа, давайки знак на Хината, която кимна.
- Какво? – неразбиращо се обади Наруто.
- Аз...ще...те наглеждам, така да се нарече. – обясни Хината и се затича – Последвай ме.
Двамата се надпреварваха, докато стигнаха едно опустяло езеро с две лодки, прикачени към кея. Тя обясни тихичко какво ще направят и двамата задебнаха. От сградата наблизо се появиха две фигури – бяха двама рибари, прибиращи такъмите си. Вампирите се спогледаха и изчезнаха. Наруто се появи зад единия, Хината зад другия. Двамата паднаха безжизнено, изпити до капка кръв. От Наруто. Хината стоеше до него и гледаше с някакво отвращение.
- Какво има? Защо не...
- Аз не пия човешка кръв. – прекъсна го замислено вампирката.
Новородения замълча и се размисли над това.
- А с какво се храниш тогава?
- Само с животни. – промълви тя. – Почти не съм убивала човек през целия си живот.
- Почти?
- Отначало не се сдържах.
- Но защо?
- Когато бях човек, имах приятел. Много го обичах, но беше убит от вампир. Същия този вампир ухапа мен.
- О...
- Това е причината. Не искам да стана като него.
Наруто замълча и се замисли над разговора, докато двамата тичаха през гората.
Изведнъж вампирката се спря, ослуша се и тръгна назад. Той я последва тихомълком, докато тя се нахвърляше върху една дива мечка и я пресушаваше до дъно. Като привърши облиза кървавата си устна и двамата продължиха пътя си. Изведнъж вампирката подскочи, набръчвайки нос, а до нея се появи цялото ‘и семейство. Наруто стоеше изумен, чудейки се какво по дяволите става. Но по едно време и той усети пареща натрапчива миризма, навлизаща дълбоко в ноздрите му. А лошото беше че се усилваше. Той усети шумолене в шубраците на около километър от тях и след три секунди пред тях се появиха три масивни високи фигури. Цялото семейство засъска, а Наруто погледна пред себе си – трите вълка също се бяха озъбили...Този от ляво имаше късо кафяво окосмяване, този отдясно беше с бяла козина, а този по средата с буйна тъмно кафява.
- Глупави кучета – ядоса се Ино и оголи зъбите си.
Вълкът, който беше начело заръмжа, след него и другите двама.
- Не сме на ваша територия. – прошепна заплашително графинята.
Животните не отговориха, но целите затрепериха, сякаш имаха гърчове.

Следва продължение...

Нед Сеп 13, 2009 9:42 pm

Компенсацията:
Трета глава – Неочаквано развитие
Четири изящни тела се спуснаха с невъобразима скорост из северната част на близката гъста гора. Това бяха Наруто, Хината, Сакура и Саске. Останалите бяха поели южната.
- Никога не съм си въобразявал, че мога да тичам толкова бързо – удиви се Наруто и с един скок надмина и двамата. – По бързо и от вас.
- Това е така, защото си новороден. – обясни чернокосата вампирка – Но трябва да внимаваш, това крие и опасности.
- В смисъл?
- В смисъл, че не можеш да се контролираш. – допълни графинята. Русокоскосият я погледна неразбиращо.
- Можеш да нараниш някой от нас заради храната. – хладно промърмори розовокосата вампирка.
- О!
Чак сега усети парещата болка в гърлото, която се засилваше все повече и повече и пулсираше през няколко секунди. Това беше жажда.
Изведнъж Наруто усети нещо обладаващо. Нещо много привличащо. Не можеше да отдели мислите си от него. Човешка миризма.
Той рязко смени посоката, тръгна към обекта, а Хината забеляза това.
- Стой, там ще ни забележат! – изкрещя тя и се опита да го спре, но от гърлото на Наруто се надигна ниско просъскване, последвано от тежък удар. Хината полетя и с падането си счупи един вековен дъб. Наруто изведнъж се осъзна и за части от секундата вече я вдигаше и изтупваше, засипвайки я със извинения.
- Няма нищо, добре съм. Все пак съм вампир. – усмихна се чернокосата.
- Предупредих те. – отсече Сакура и продължи напред с графа, давайки знак на Хината, която кимна.
- Какво? – неразбиращо се обади Наруто.
- Аз...ще...те наглеждам, така да се нарече. – обясни Хината и се затича – Последвай ме.
Двамата се надпреварваха, докато стигнаха едно опустяло езеро с две лодки, прикачени към кея. Тя обясни тихичко какво ще направят и двамата задебнаха. От сградата наблизо се появиха две фигури – бяха двама рибари, прибиращи такъмите си. Вампирите се спогледаха и изчезнаха. Наруто се появи зад единия, Хината зад другия. Двамата паднаха безжизнено, изпити до капка кръв. От Наруто. Хината стоеше до него и гледаше с някакво отвращение.
- Какво има? Защо не...
- Аз не пия човешка кръв. – прекъсна го замислено вампирката.
Новородения замълча и се размисли над това.
- А с какво се храниш тогава?
- Само с животни. – промълви тя. – Почти не съм убивала човек през целия си живот.
- Почти?
- Отначало не се сдържах.
- Но защо?
- Когато бях човек, имах приятел. Много го обичах, но беше убит от вампир. Същия този вампир ухапа мен.
- О...
- Това е причината. Не искам да стана като него.
Наруто замълча и се замисли над разговора, докато двамата тичаха през гората.
Изведнъж вампирката се спря, ослуша се и тръгна назад. Той я последва тихомълком, докато тя се нахвърляше върху една дива мечка и я пресушаваше до дъно. Като привърши облиза кървавата си устна и двамата продължиха пътя си. Изведнъж вампирката подскочи, набръчвайки нос, а до нея се появи цялото ‘и семейство. Наруто стоеше изумен, чудейки се какво по дяволите става. Но по едно време и той усети пареща натрапчива миризма, навлизаща дълбоко в ноздрите му. А лошото беше че се усилваше. Той усети шумолене в шубраците на около километър от тях и след три секунди пред тях се появиха три масивни високи фигури. Цялото семейство засъска, а Наруто погледна пред себе си – трите вълка също се бяха озъбили...Този от ляво имаше късо кафяво окосмяване, този отдясно беше с бяла козина, а този по средата с буйна тъмно кафява.
- Глупави кучета – ядоса се Ино и оголи зъбите си.
Вълкът, който беше начело заръмжа, след него и другите двама.
- Не сме на ваша територия. – прошепна заплашително графинята.
Животните не отговориха, но целите затрепериха, сякаш имаха гърчове.

Следва продължение...

Четвърта Глава – Развръзка
- Сакура, Ино. – спокойно. - прошепна Саске и отмахна с ръка. – Не забравяте ли?
- Д-да, графе. – учудено се подчини графинята.
Момичетата кимнаха заедно и отстъпиха няколко разкрача назад.
Вълците обаче не се успокоиха, а напротив – треперенията се засилиха и на мястото им се появиха три фигури. Едната беше едра – мъжка. Втората беше по-стройна, женска, само третата бе останала вълк. При по-ясен поглед се виждаше, че това е огромно куче, бяло на цвят. Момичето бе с средно – дълга кафява коса, а момчето – с къса такава.
- Това са хора - вълци, с една дума върколаци. – заобяснява тихичко Хината, долепена до ухото на Наруто. – Могат да се превръщат във вълци когато пожелаят. Само да го помислят и...
- Киба! – прекъсна я новородения. – Киба...ти...си...
- Върколак, да! – усмихна се момчето, а после се намръщи. – А ти – кръво - смучещ паразит...
- Но...Как така?
- Не ми ли личи? – засмя се.
Изсъскването на Ино прекрати краткия им разговор и двамата се обърнаха към проговорилият Саске:
- Както и да е – договорът все още важи.
- Така е. – недоволно избоботи Киба и сведе поглед в земята.
- Договорът представлява примирие. Върколаци вече не са врагове с вампири. – поясни тъмнокосата вампирка на Наруто.
Киба направи знак на останалите, те се трансформираха и изчезнаха дълбоко в гората.

Дълго си мисли Наруто за своя приятел – просто не го разбираше. Че как да го разбира? Той все още асимилираше превръщането му във вампир и цялата тази история.
Ниският шепот на Ино го изведе от дълбоките размисли:
- Ела.
Вампирът я последва, а тя го въведе в широката стая, където го промениха завинаги. Там видя Сакура, седнала на дръжката на „трона” на Саске, четяща книга. Когато двамата се появиха, графинята вдигна поглед, изправи се светкавично и заряза четивото си. Подкани Наруто да я последва. Влязоха в просторна спалня, с голямо огледало по средата.
- Така и не се видя...След промяната.
Новороденият впи прелюбопитен поглед в отражението си. Беше почти различно от неговото старо изражение. Той вече не притежаваше тези красиви сини очи, само ярко-червените ириси. Тенът му бе блед, бял, тебеширен, лицето му – по-красиво и по изразително. Косата му бе придобила някакъв неестествен блясък. Той зяпаше с интерес, докато изведнъж не проговори:
- Как си изглеждала...?
- Всмисъл?
- Как си изглеждала преди промяната?
Сакура разбра какво пита, изчезна от стаята и донесе един албум със снимки.
- Тук сме събрали снимките на всички. Преди.
Наруто заразглежда поред – първа бе снимката на бледо момче с къса черна коса – Сай. У него нямаше много голяма промяна – само цветът на очите, а и чертите на лицето му се бяха поизменили, но малко. Следващата бе Ино – с пленителен син поглед. Направо да потънеш в него – толкова бе дълбок и искрен. Неджи – с дълга прекрасна коса, която бе станала още по-хубава сега. Предпоследни бяха снимките на Саске, Сакура и Хината.
Саске бе с доста хладен вид, който не беше се променил досега. Очите му бяха черни, както и косата му. Гарваново черно. После видя снимката на Сакура. Удивление се появи в очите му – на снимката беше мило на вид момиче, с топла усмивка и прекрасни и красиви зелени очи. Нямаше нищо общо с леко ледената натура на сегашната графиня.
Отгърна на следващата страница и ахна. Хината – тя беше толкова...прелестна...с дълга, черна коса, лъщяща на слънцето, бретон, искрена усмивка и дълбоки лилави очи.
Изведнъж някакъв трепет го попари. Неочакван...Или пък напълно очакван...Но го изгаряше отвътре.
Следва Продължение...

Пета Глава – Чувства
Наруто така и не разбра какво бе това изгарящо чувство нападнало мъртвото му сърце.
И все пак...бе някак си приятно. Въпреки, че не го бе изпитвал и в човешкият си живот, му бе някак...познато?! Не, не го искаше. Това чувство трябваше да се махне. Поне засега. Размишленията му по-лека лека заминаха в друга посока – предишните животи на новото му семейство.
Графинята наблюдаваше лицето му, различните физиономии, който се изменяха според следващите му мисли.
Ще разбереш. – отговори тя на един от въпросите му, вглеждайки се в бъдещето му.
- Хъх?
- Както и да е. – отсече тя и повика останалите. Те се събраха в кръг около дивана, на който бе седнал Наруто и Сакура захвана:
- Сега ще ти обясним какви сме били в предишните си животи...
- ...и как се превърнахме във вампири... – довърши Хината.
- Първи от нашият клан е...естествено, Саске. – хвърли му поглед Сакура и продължи – Преди около триста години, още в човешкият си живот, Саске е хладен и студен.
Графът хвърли незаинтересован поглед към Сакура.
- ... Тогава той не е обичал... – усмихна се тя – за разлика от сега.
- Хмпф... – чу се от страна на Саске.
- ...та, било е ранна есен, а графа е бил на разходка в гората...Тогава пред него се появила бледа слаба фигура, която ненадейно разтегнала врата си и го ухапала по врата...Останалата част от трансформацията прекарал в същата тази гора...
- Всъщност...премълча нещо... – отсече с усмивка Саске.
- Да...аз...бях с него в този момент. – обясни Сакура. – Някъде на третия ден от трансформирането той се обади...или по-скоро изкрещя...”Махай се...колкото по-надалеч, толкова по-добре за теб.” Разбрах какво иска да ми каже и изчезнах. Три години не бях го виждала. Когато най-сетне го забравих, получих странна мисия до засипана със сняг страна. Все пак, тръгнах, но зимата бе толкова сурова там, че не издържах и паднах полу - замръзнала в снега. Не знам дали бяха минали минути или часове, но над мен се надвеси фигура в черно расо. Лицето и бе бяло, затова го помислих за ангел. – усмихна се тя толкова топло, много по-различно от обикновеното ‘и поведение. – „Ангелът” се приближи към врата ми, шепнейки нещо за спасяване и...името ми. Тогава нещо много остро прободе тънката кожа на врата ми и преди да изпадна в черна бездна...видях лицето му...видях Саске. Последната сълза в моя живот се спусна по страната ми... – усмивката ‘и нарасна, показвайки колко обич таи към него. – След трансформацията ми обясни всичко останало. – привърши тя.
Саске бе приел едно измъчено на вид изражение...после Наруто забеляза усмивка на лицето му...толкова слаба и незначителна, но пък...усмивка.
- А Хината...Хината бе ухапана от мен. – обясни Сакура на Наруто. Предвиждайки следващата му мисъл, тя проговори. – Защото и тя бе подходяща. Точно като теб - с много полезна дарба, а и...щеше да се самоубие.
Хината погледна мрачно, а Наруто изпадна в шок...
Следва Продължение...

Сря Сеп 23, 2009 10:54 am

Шеста Глава – Разбито сърце
Наруто гледаше с разширените си зеници, яркочервени, дали от гняв или недоумение, не можеше да се каже.
- К-какво е станало там? – заекна той разгневено.
- Тогава издирвахме хора със специални дарби, които щяха да се окажат полезни за нас. – започна графинята - Беше поредния дъждовен ден...Разхождах се по един мост в Лондон, Англия. Бях се замислила дълбоко, когато веднъж чух плисък. От вода...Погледнах надолу, но видях само черен сноп коса. Водата беше ледена по това време на годината, и ако някой останеше повече от пет минути под повърхността...Момичето береше душа. Изведенъж се сетих за мъката, която аз бях преживяла. Скочих и я извадих. За съжеление вече нищо не можеше да я върне. Освен едно... – тя погледна към Хината, после пак към Наруто. – Вампирска отрова.
Прибрах я, за да не се притесняват хората от нечовешките ‘и викове. Дали заради факта, че беше необикновено момиче или заради това, че инжектирах повече от необходимото, тя придоби много важна дарба. Дарбата да намира дарби.
Когато трансформацията приключи, момичето си изпя всичко.
Чернокосата погледна горчиво.
- Приятеля ми беше убит от вампир...Аз не можех да живея с тази болка...Но, колко иронично. Сега аз съм една от тях. – горчивата усмивка не се махна от лицето ‘и.
- Както и да е, време е за лов. Пак. – натърти ядно Ино, опитвайки се да смени темата.
Групичката се разпръсна в гората...Наруто беше тръгнал сам на север, не спирайки да мисли за Хината, която изведнъж се появи зад него.
- О...Здрасти...
- И на теб. – усмихна се тя.
Двамата безмълвно се прокрадваха през храстите с скоростта на светлината, когато пред тях се изпречи вълк. Това леко стресна Хината, но когато надуши миризмата му се поуспокои. Не беше враг. Беше Киба – от глутницата.
- Хей, Киба приятелю, как си? – щастливо го прегърна Наруто.
Той изджафка в отговор и щастливо подаде лапа за да се здрависат... Независмо, че вече и двамата не бяха хора, те още бяха най-добри приятели. Радостта беше взаимна, докато нещо не смути вълкът... Той само завъртя предпазливо очи, като за сбогом и изчезна с виене. Двата вампира усетиха че става нещо...Нещо нередно.
Но нека проследим пътя на Киба...С няколко бързи разкрача беше при останалите, после скочи и се трансформира в човешката си форма.
- Чужди. – информира той.
Тен Тен и Акамару погледнаха, после оголиха зъбите си.
- Прави сте. Ще повикам другите.
Последва повторна трансформация. Киба тичаше със всички сили към селото, откъдето се върна още по-бързо. Но този път по петите го следваха още вълци, наброяващи около седем. Сестра му и нейните вълци.
Десетина вълци се събраха в средата на гората и виеха като полудели. За части от секундата около тях се сформира и кръг от вампири. Графа, Графинята, Наруто, Хината, Ино, Сай – всички бяха там. Освирепели, жестоки, с оголени предни зъби.
- Мисля, че ще се имаме компания. – засмя се непознат глас, на метри от тях, така че всички го чуха. - ...За вечеря.
Кръга се стегна, а ръмжене се процеди от всички гърла. Вампирски и върколашки. Защото и те го усещяха, при това кристално ясно. Усещаха чуждите. Чуждите вампири.
Следва Продължение...

Сря Сеп 23, 2009 11:33 am

Седма Глава – Обоняние
- Надушвам те. Усещам те. Няма как да се измъкнеш. – извиси се глас над тях. – Направо можеш да забравиш за това.
- Тук няма хора. Няма какво да вземете. Така че се пръждосвайте. – изсъска Саске.
- О, напротив. – процеди женски глас. – Има.
От храстите се показаха три фигури. Две мъжки и една женска.
- Суигетсу...Джууго...Карин...Какво по дяволите правите тук? – графа ги погледна – Вече нямаме нищо общо помежду си.
- Сигурен ли си... – меко каза жената – Не ме ли обичаш...още?
Графинята изсъска и погледна заплашително към червенокосата жена пред нея.
- ...Или предпочиташ...този боклук...тук? – погледна иронично тя към Сакура и се засмя.
Графинята не издържа...Погледна с червените си ириси, така грубо и жадно, сякаш щеше да изпие душата и до капка.
- И аз не обичам такива като теб...да ми се мотаят в краката. – изсъска.
- Виж какво, изчезвайте оттук и не се занимавайте с нас. – намеси се Ино.
- О въртиш ги две...умно. – арогантно смигна Карин.
- Ах, ти...
Сакура се засили за да я удари, но вампирката избегна удара.
- Щом толкова държиш на приятелите си...защо да не те подложим на тест? – засмя се тя, и повали Наруто на земята. После започна да го бие жестоко. Нали не го бяха научили да се защитава...Как щеше да ‘и отвърне...Сакура гледаше и не можеше да повярва...Хината не издържа, стана и се приведе за скок.
- Само гък... – погледна ги Карин, насочвайки устата си към врата на Наруто. – И той е мъртъв.
Наруто опита да се съпротивлява. Но не стана. Карин го повали, после повали и засилващата се към него Хината. После и Ино. Мъжете свалиха няколко вълци.
Сакура гледаше като застреляна.
- Какво ще правиш сега...боклук... – засмя се Карин и бутна едното тяло към нея. То се търкулна. Сакура видя лицето на Хината. Изкривено от гняв. Приклекна над него и прошепна нещо.
После премигна...После погледна Карин. И се...усмихна. Най-злобната усмивка, която някой беше виждал. Изпълнена с омраза. Дълбока омраза. По-силна от всичко друго.
Изправи се. Закрачи бавно и погледна злобно мъжете. Те не можеха да помръднат – Саске вече прерязваше със зъби гърлата им, бавно разкъсвайки ги.
Сакура скочи. Карин се опита да се отбранява, но не успя, графинята вече беше до ухото ‘и.
- Умри в ада. – последваха няколко бързи разкъсвания, а след миг парчетата от тялото на Карин догаряха обвити в пламъците, заедно с тези на Суигетсу и Джууго, образувайки червеникаво лилав дим.
- Станали са много по-силни от предишния път. – отбеляза Саске с насмешка.
- Тази беше добра. – засмя се тя. – Приятели може да станете.
Всички, които „паднаха” на бойното поле се изправиха, сякаш им нямаше нищо. Това беше така, защото наистина им нямаше нищо. Е, само Наруто беше леко ранен.
- Каквооо?! Престрували сте се? – вайкаше се Наруто.
- Мхм. – кимна Хината. – Това е тактика.
- Но аз не се...
- Усети ли нещо? – попита Сакура иронично.
- Мммм...Не.
Неджи влезе в стаята и прекъсна разговора им.
- А ето те. – забеляза Хината.
- Чакай...ти не беше с нас?! – зяпна Наруто.
Неджи завъртя очи, сякаш трябва да повтаря нещо за хиляден път...
- Моята работа бе друга. Както и да е, минах покрай едно училище. Имаше едно необикновено дете. Толкова развито...Не съм виждал момиче с толкова бързи реакции и рефлекси. Мисля, че става.
- За какво? – полюбопитства Наруто.
- За вампир. – пресече го Саске сухо.
Следва Продължение...

Зората на вампира

Зората на вампира

Re: Зората на вампира

Re: Зората на вампира

Re: Зората на вампира

Re: Зората на вампира

Re: Зората на вампира

Re: Зората на вампира