*Омраза И Любов*

Сря Сеп 02, 2009 12:56 pm

First topic message reminder :

Глава 1

“Ти си идиот Наруто!!!” – чу се да крещи глас на момиче. “ЩЕ ТЕ УБИЯ!!!” – изрева тя.
“П-п-п-р-рости-и-и-и ми ”-молеше се момчето.
Сините му очи изразяваха големият страх,пот бе избила по челото на русокосото момче,той се бе свил в един ъгал и трепереше,сякаш краят на светът е дошъл.

Към него с бавни и тежки стъпки приближаваше разярената Сакура.Тя беше 17 годишно момиче с розова коса,зеленикави очи и много красиво лице,характера и бе огнен,а самата тя се славеше с най острия ум.Докато тя престъпваше от крак на крак ,приближавайки своята жертва,тя се спря за момент и проговори.

“МЪРТАВ СИ!!!”

“САКУРА-ЧАН,САКУУУУУУРАААААА-ЧААААН,МОЛЯЯЯЯ ПРОСТИИИИ МИИИИИ”- надаваше отчаян вик момчето.

“Наруто какво е станало с теб?” – попита Киба,като не спираше да се кикоти на нещастието на синеокото момче.
“Не ми казвай”-продължи той.”Сам ще позная.Аммм Сакура...?!” – запита той,като избухна още повече в смях. “Какво нарави този път Наруто ?”

“Нищо...Просто се подхлъзнах и се сгрумолих върху Сакура,и докато се опомня се намерих наврян между...” – Наруто не довърши,а се изчерви целият.

Това подлуди Киба от смях и до края на деня,момчето не спря да се подиграва на Наруто.

Няколко часа по късно...

“Не разбирам Сакура,как може да мразиш Сасуке – кун,та той е н ай известното момче в Коноха” – каза едно русоляво момиче на име Ино,тя бе с дълга руса коса,Светли сини очи,добре сложена от към гардероб и имаше сравнително красиво лице.

Зелените очи на Сакура блеснаха.
“Той е един надменен тип!!!” – отвърна тя.

“Не говори така за него!!!”- отговори Ино.

Сакура въздъхна и спря да обръща внимание на своята приятелка.Розовокосото момиче не се интересуваше от разни любовни трепети и истории,единствено за което се бе борила е да бъде най добрата във всяко едно отношение,беше голяма идеалистка,и не можеше да си представи че мислите и ще са заети с такива дребни неща като да се вълнува от някое момче.

Сакура бе до край отегчена,всеки ден слушаше.как приятелката и боготвори Сасуке Учиха.Бе и омръзнало от това момче.Всички момичета в Коноха бяха влюбени в него.Но не и тя...Тя имаше съвсем различни планове и мечти от повечето момичета,и се гордееше с това.

“Сакура....Сакура.....Слушаш ли ме ?” – попита Ино

“А?!Какво?Да...Даа..Слушам те ” – отвърна тя.

“....И тогава той се обърна и ме погледна.” – завърши Ино.

Розовокосото момиче помълча малко,преди да отвърне.
“Ино,за твое добро е да не се занимаваш със Сасуке Ичиха,той не е за теб...Ти заслужаваш много повече...” – каза Сакура.

Ино не обърна внимание на Сакура и продължи да говори за Сасуке,като не преставаше да възхвалява,колко сълен и красив бил той.

“Ино?” – накрая запита зеленоокото момиче.”Искаш ли след часовете да потренираме малко?”

“Сакура съжалявам не мога,имам други планове,смятам да поканя Сасуке – кун на среща” – отговори и Ино.

Сакура погледна приятелката си но не каза нищо.Знаеше че от това няма да излезе нищо.Надяваше се само приятелката и да не бъда наранена след това.

След часовете...

Сакура се запъти към мястото за тренировки,бе удоволетворена,както винаги имаше отлични оценки,и сега и оставаше само да разпусне с една лека тренировка.
Времето навън бе приятно,лек хладен ветрец полъхваше,Слънцето обгръщаше всички с приятните си топли лъчи,просто бе един прекрасен летен ден.

“Сакура-а-а-а-а!!!” – чу се да вика Ино. “Виждала ли си Сасуке – кун,не мога да го намеря.”

“Съжалявам Ино...Не съм” – отвърна Сакура.

“Добре,значи аз продължавам да го търся,утре ще се видим.ЧАО ” – сбогува си Ино,като изчезна нейде из тълпата от хора.

Розовокосото момиче,въздъхна тежко и поклати глава.Какво намират всички в това момче,само тя ли бе толкова сляпа...В крайна сметка,тя можеше да има всеки,но не го правеше.Достатъчно уважаваше себе си,за да направи някоя глупост.
След целия този прилив на мисли,Сакура се запъти към тренировачната площадка,като се чудеше кое джитсу да отработи.

“Но....но.....Но какво прави той тук?!” – Розовокостото момиче не вярваше на очите си,какво правеше Сасуке Учиха там.
Момчетро имаше гарванова черна коса,тъмни черни очи,който приличаха на бездни,лицето му бе толкова красиво....Самият той приличаше на ангел паднал от небето.Сакура го гледаше,и не можеше да си обесни какво прави той там.
Той никога до сега не бе посещавал това място,имаше си свой салон за тренировки,защо му бе да идва тук.Точно в този ден.Тя с голяма досада се запъти към него,като бе решена да не му обръща внимание.

“Ти не трябваше ли да се мотаеш с глупавата си приятелка.....Ино...май така се казваше” – изрече с досада Сасуке.

Зелените очи на Сакура пробляснаха,тя сви юмрюци,като се опитваше да се овладее.Беше и трудно,като се има на предвид колко мразеше това момче,а сега и обиждаше нея и приятелката и.Нямаше това право....Тя постоя малко така,а след това без много да му мисли изрече.

“А ти...нямаш ли си друга рабора,например ,да си играеш с децата на твоята възраст?” – изрече Сакура.

Сасуке я гледаше с онзи,така спокоен и студен поглед,който я влудяваше.Чернокосото момче само се усмихна леко с думите.

“Хм....Станала си по....Женствена.Последният път когато те видях,нямаше гърди.”

Това преля чашата.Не стигаше че точно днес бе решил да излезе от скупоценния си дом и да удостои хората с неговата надменност и наглост.Нестигаше че обиди приятелката и,ами и обиждаше самата нея,и то лично.
Тя извади един кунай от раницата на кръста си и се втурна към Сасуке.Искаше да го разкъса,нямаше търпение да обезобрази лицето му...

“ЩЕ ТЕ УБИЯ” – извика Сакура.

Сасуке не помръдна,задоволство се изписваше на лицето му,изчака още две секунди,преди да блокира атаката на Сакура и да я сграпчи в прегръдките си.Бе претиснал крехкото и тяло до неговото,като не и позволяваше да помръдне или да си помисли да се отскубне.Той знаеше че това ще ядоса розовокосото момиче,и видимо се забавляваше на реакциите и.Това което той не очакваше от нея е тя да го напрлюе.
Да,но тя го направи.Наплю чернокосото момче в лицето,като така тя го накара да я пусне.

“Ха!” –тържествуваше Сакура. “Това заслужаваш за думите си.”

“Нещастница” – изрева Сасуке.

“Какво?Да не би да ти равалих хувавото лице?” – подиграваше се тя.

“Не...Но знам болното ти място” – лукаво се усмихна той.

“Глупак,аз нямам слаби места” – каза Сакура.

“О,имаш...Приятелката ти...Ино...Знам че,много държиш на нея,а също така знам че тя си пада по мен....Мога да поискам някой неща от нея” – каза Сасуке с усмивка на лице.

“ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА Я ДОКОСНЕШ ” – изкрещя Сакура.

Сасуке повдигна вежди и отговори.

“Нима?”

Всъщност,той не би наранил Ино,тя не го интересуваше,не би и наранил по никакъв начин което и да било момиче.Знаеше че това ще ядоса Сакура,като видимо се наслаждаваше че е успял да пробуди някакви чувства в нея,та били и те гняв и омраза.

“Ако косъм падне от нея,кълна се...Няма да видиш бял ден” – закани се Сакура,като обърна гръб на Сасуке и се запъти към дома си.Не искаше повече да гледа арогантната му физиономия.

Сасуке гледаше как зеленоокото момиче си заминава,не искаше тя да си тръгва.Бе му забавно с нея.Знаеше че бе прекалил,но не го интересуваше,в крайна сметка не можеше да си обесни причината за нейната омраза,но и това не се застоя дълго като мисъл в главата му.

“Идиот,Глупак,Кретен,Надменен......Надменен....” – Сакура не можеше да намери точната дума за този човек.Толкова много го мразеше че чак и се повдигаше.Не искаше никога повече да го вижда....

Ако ви хареса ще постна още :)