[ Фик без име! xD ]

Съжалявам,че това е поредният фен фик за двойката СасуСаку,но тази двойка ме кефи.
Фика си е мой и още не е довършен напълно,но ако ви хареса ще го продължа.
Все пак ще се надявам и по опитните в тази област да ме критикуват за да знам какво трябва да поправя при присането на фикове.

Такам...

Глава 1-Така,началото!
Казвам се Харуно Сакура и съм на 15 години.Живея в Коноха както се и предполага уча в мес-
тното училише Konoha High School.Темари,Хината и Тен-Тен са ми най-добри приятелки,а
Карин и Ино естествено врагове.
Следващата седмица са изпитите и имаме толкова много за учене,а аз дори не съм го заго-
ворила още.Да става въпрос за онова момче с черната коса,черните очи и сладникавата физи-
ономия на която никога не бях виждала усмивка,но това го правеше...готин.Поне да го загово-
ря ми трябваше известна доза чар,а всичко което имах е...голямо чело.Ужас!

-Междучасието в тоалетните-

-Сакура,успя ли?!-Запита злобно Ино
-Не...-отговорих и аз като извърнах глава на другата страна само и само да не я гледам в очи-
те.Исками се да съм на мястото на някоя от приятелките ми,толкова са готини.Незнам до-
ри как са приятелки точно на такава като мен.
Темари излизаше с Шикамару,та тя успя да го промени тотално.Беше толкова мързелив,а
сега ако тя му плеснеше той като кученце веднага се "събуждаше".Преди в училище му се но-
сеше прякора Мързелмару,но както казах Тем го промени страшно много.
Хината бе с Наруто.Също са идеални,допълват се.Тя е супер срамежлива,а той е толкова от-
ворен и весел винаги.
Тен-Тен пък бе с братовчеда на Хината-Неджи.Те също са си готини заедно.
Ино се умилква на Сай който няма представа какво думата емоция и думата чувство значи.
Карин пък се запозна с братовчед ми-Суйгетсу който за щастие не учи тук и за щастие НЕ
я харесва.Живее в Калифорния,Лос Анджелис,което си е на другия край на света за щастие.Не,
че не искам да го виждам,а просто от съображения за сигурност.И така малко се отклоних
от темата.
-Ох,милата съчувствам ти!-изрева подигравателно Карин,а после се изсмя в лицето ми.
-Гадна,тъпа лигла!Как смееш!?-Веднага показа юмрук Темари.
-Недей!-креснаха Хината и Тен-Тен в един глас,а аз сложих ръка пред нея.
-Тем не си заслужава да се занимаваш с нея!Остави ги!-казах и и тръгнах да излизам.
-Тъпачка!-изрева Карин и ме блъсна,а аз излетях през вратата на женската тоалетна право
в коридора,на земята.

Не е зле ама е доста късичко като за първа глава

Така... лошо не знам от къде да започна за да не ми се расърдиш или да те откажа от писането.

Не оставяш интервал след точки, запетайки, многоточия... абе общо взето след определен пунктуационен знак. Твърде бързо се развиват действията, особенно в началото. Разказваш от името на Сакура, ок това е добре. Забелязах, че още в началото ти толково бързо спомена за приятелите й и враговете й, че аз се зачудих дали не съм пропуснала поне 3 или 4 глави преди съответната 1 глава.... o_0
Главата ти е доста къса. Попринцип това не се брой за глава, а за някакъв откъс от "нещо". Все едно ни казваш какво горе долу ще се случи в следващата глава или нещо от тоя сорт.

тва е се едно предлог на предстоящия фик ... продължавай

това е от една манга .. Konoha High School

Не е от Konoha High School това,но без да исках изгубих главите на този си фик /Не,че беше кой знае колко хубав,защото ми беше първия/
Но реших да започна един нов фик и ако ви хареса може да го продължа
Та ето ви..не мога да кажа,че е първа глава,защото е малко найстина,но може би нещо като..пролог ли ддз :

Йей най-накрая Хелуин.Това ми е един от любимите празници не заради тоалетите който мама ми правеше откакто
станах на 6 години, а заради цялото настроение което създаваше този празник във всички които го празнуваха.
По отношение на тоалетите :
1-во-Хубаво, че вече съм на 17 и мога сама да си направя тоалет за Хелуин.
2-ро-Като малко не харесвах празника, защото майка ми ме обличаше като...принцеса, а аз не бях от тези момичета които
се кипреха по два часа пред огледалото и после допълнително искаха още два за да се дооправят защото не им е стигнало времето.Всъщност повечето ми съученички бяха такива..мм..как да се изразя...сами се сетете...
Добре де, всичките бяха такива с изключение на една - Темари.Най-добрата ми приятелка,момичето с което си паснахме идеално и сега сме неразделни.И докато си мисля за нея...
*звън на телефон*
-Тем!!-Казах аз като вдигнах телефона, малко трудно предвид положението в което се намирах с тоалета си за Хелуин.
-Хей готова ли си ?-Попита ме Тем.
-Хех..Ъм..ии..-Заекнах аз, а със свободната си ръка се опитвах да завържа връзките на корсета си.
-Не си нали?-Пита с насмешка Темари.
-Не съм!!-Изхилих се аз като пак продължавах да се опитвам с връзката.
-Окей идвам след 5 мин.-Каза Тем и затвори.
Супер поне ще дойде да ми помогне, защото аз нямам ръце на гърба си,а и мама правеше тоалета на малката ми сестра
Миави.Голямо е изнуваче малкото дяволче, но аз понеже съм и сестра нали разбирате, че няма начин да не съм намерила номера
с който да я злепоставям? Винаги се вързва и все тя е виновна.Лошо е да си най-малкия в къщата и още по-лошо когато се
опитваш да правиш мръсно на голямата си и умна сестра.
След около 5 минути чакане и изнервяне с тъпата връзка на корсета ми на вратата се позвъни.
-Пуу щастието е при мен и ще ми помогне!-Въздъхнах спокойна и се провикнах на сестра си:
-Отвори вратата инъче ще кажа на мама,че не искаш да ядеш бонбоните който ти дават!
Отдолу се чу звук от изплезване и последва трополене от краката на малката за да отвори вратата.И все пак не разбирах
за какво не иска да яде бнбоните,а ходи по домовете на Хелуин?Аз лично обожавах всички сладки, но това е друга тема...
Чух как Темари се изкачва нагоре по стълбите и с тихи движения се промъкна като крадец в стаята ми.
-Ауу Сакура!!!-Намуси се Темари като ме видя.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Извинявам се ако имам грешки някъде! :;):

Super :lah: :lah: :lah:

много яко давай ощи

Съжалявам Ще се опитам да напиша нова глава до довечера и ако ви харесва ще го продължа.Но найстина си мисля, че съм го измислила леко...не...много тъпо и май няма да ви хареса..

Ето една главичка, после казвайте дали ви харесва и дали да го продължа...

-Ауу Сакура! – изрева недоволно Темари.
-Не казвай нищо, знам, че изглеждам отвратително! – Измрънках аз след нея. Ами какво?! Не съм като нея да ми върви със модата и стилните дрешки, мисля за далеч по – важни неща. Като как да имам по – добри оценки. Не съм известна и не съм отличничка. При мен нещата бяха някак си объркани, обикновено, ако не си известен ще си зубър с други думи отличник, а ако не си отличник ще си известен. При мен нито едното не се проявяваше като по – добрата ми страна.
В училище има доста момичета който не харесвах и много пъти съм си мислела дали не ги мразя за това, че са красиви? За разлика от мен. Нямах конкретни сблъсъци с тях, защото не желаех да се вясвам в компанията им, там е просто отвратително място на което такава като мен, дори такава като Темари не би издържала. При тях е доста лигаво и розово, а аз много рядко си слагах розовите очилца и забравях да всичките си проблеми и недоволства.
Имам голямо чувство за хумор, но до сега не съм си патила от него и се надявам да не влизам в лоши ситуации, заради проявата на хумор. Точно и заради това, не бях за групата на “Известните”. При тях се обсъждат само теми като : “Как да изиграя някого”,”Момчетата”,”Козметика”.
-Сакура-а? Там ли си? – Подкани ме Темари.
-Ъ, да кажи? – Стреснах се.
-Пак ли за него? – Попита ме с вдигната вежда Темари.
-Кой него? Аз не познавам човек с името НЕГО?! – Направих се на ударена, пък ако имах късмета Темари да спре да говори за това.
-Знаеш за…Саске? – Пак настояваше тя.
-Не, шшт! Аз се опитвам да не го харесвам, а ти може ли да не ми проваляш опитите? Почти бяха успешни! – Скарах се.
-Съжалявам, не исках да преча на мисията “Да забравя Саске Учиха, ей така!”- Обърна се на другата страна Темари.
-Виж и аз не те критикувам, че харесваш Шикамару, но… - Започнах с леко изнервящ тон за Темари.
-Млъкни, не е вярно, че го харесвам… - Твърдо отсече тя.
-Мисли… - Подканих я аз.
-Не…Не…Добре де, харесвам го, но…мълчи си! – Сепна ми се.
След като си поговорихме на една по – наболяла тема в нашият случай, Темари ми помогна с прословутия костюм и излязохме. Надявам се всички знаете какво се прави на този празник Хелуин и няма нужда да ви обяснявам.
Едва, едва се влачех по улицата към къщи, която бе толкова оживена само 1 или 2 пъти в годината, като вторият не знам към старата или новата година да го пиша, защото се сещате, този празник е Нова Година. Мотах се, мотах се и накрая не знам как се бях домъкнала пред вратата на къщата си. Влязох тихо, защото нямах идея какво става вътре, а и някой може да си беше легнал. Вътре бе тъмно и не виждах много, много. Затворих тихичко вратата след себе си и когато се обърнах :
-ААА! – Креснах ужасена. Пред мен стоеше, стоеше…
-Мияви?! Какво по дяволите е това? – Попитах с ужас.
-Това ли? – Тя посочи някакво грозно нещо което стоеше на дивана, любимият ми! – Това е Джери. Кръстих го Джери, на мишката от Том и Джери. – Съобщи тя със самодоволна усмивка.
-Веднага разкарай този плъх от дивана, защото не отговарям за последствията госпожице. – Говорех със заплашителен тон, като се приближавах към нея.
-Така ли, а аз ще кажа на мама, че харесваш Саске! – Смота под носа си тя.
-Моля!? – Откачих като чух името му. И още повече, от къде това лапе знаеше, че харесвам Саске? Опа използвах забраненото име, но какво пък… - Добре, аз си мълча за мишката, а ти да не си посмяла да кажеш това име пред мама още по – малко свързвано с това, че го харесвам. Ясно?
-Да! – Кимна ми съгласна Мияви.
-А и ако по някаква ирония на съдбата мама разбере за Саске, ти ще си виновна и не ми пука, за това пази тази тайна като очите си. – Усмихнах се злобно.
-Няма да излезе от устата ми! – Съгласи се тя с мен.
-А и ако разбера, че онази…как се казваше…приятелката ти…Хели разбере, мишката се маха. Също, аз нямам нищо общо с грозния плъх. – Ухилих се и се запътих нагоре.
-Казва се Хали, и разбрах не ме питай повече! – Намуси ми се.

По - късно ще гледам за грешки, а ако има такива съжалявам! =]]

Харесва ми Пусни още

суперррррррррррр ееееееееееееееее

ЛОЛ

суперррррррррр ееееееееееее :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :kisss: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: :lol!: искам ощеееееееее :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir: :cvir:

мн е якоооо ощииии

Давай следващото :uhaa: :uhaa: :uhaa: :uhaa: Много е якоооооооооооо

Леле тва е страшно бе В наачалото бешемалко зле, но сега направо си професионалист :kisss: Браво. Искам още Кога ще има още

Ами зависи кога ще успея да напиша новата главичка. Може тази вечер да пусна нова, а пък може и утре след даскало ( Около 14:30, 15:30 някъде там...) :kisss:

death_kiss написа:Ами зависи кога ще успея да напиша новата главичка. Може тази вечер да пусна нова, а пък може и утре след даскало ( Около 14:30, 15:30 някъде там...) :kisss:

Супер! :uhaa: Ще чакам с нетърпение.

Хора, ако някой има идеи за името на фик-а, може да ги споделя, ако иска естествено!

ГЛАВА ПЕТА
Чао! – Помахах аз на Темари и влязох вкъщи.
-Сакура ти се върна! – Усмихна се мама.
-Здравейте! – Поздравих аз, като се заех да разкарам скапаната чанта от гърба си. –Няма да ти е много радостно като чуеш, че те викат в училище! – Споменах с половин уста.
-Какво си направила, Сакура? – Попита вече раздразнено мама.
-Не, не аз. Някакво момиче се сбило с Мияви в училище и сега си мислят, че Мияви е виновна, понеже тя е по – буйна. – Обясних аз, като съгледах Мияви която се криеше до рамката на вратата за кухнята.
-Хм…Мияви! – Извика мама и малката дотърча в стаята веднага.-Сигурна ли си, че не си ти? – Попита мама.
-Не съм аз! – Каза плахо тя и се подготви да ревне.
-Не е тя мамо, казах ти! Знаеш, че аз не я защитавам много, много, но тук Мияви има право. Другото момиче е започнало! – С убеждение казах аз.
-Хм, ще го приема за вярно, Мияви, защото вие със Сакура вечно сте в дразги, а сега тя те защитава, значи ти си права. – Замисли се мама.
-Да! – Потвърдих аз.
-Хайде след малко идвайте да обядваме! – Усмихна се тя, а аз се запътих нагоре към стаята си.Не бях усетила как малката се е промъкнала зад мен и за малко да я ударя, като затварях вратата на стаята си.
-Мияви! – Скарах се.
-Мерси! – Чух я да казва почти засрамена.
А, какво каза, че не чух? – Нарочно подпитах аз. Човек не може всеки ден да я чуе да ми благодари я.
-Казах мерси, че ме спаси! – Потвърди тя.
-Няма проблем, а само да попитам кой харесвам аз? – С вдигната вежда я попитах.
-Ти да харесваш някого? Глупости! – Изхили се тя.
-Нещо за Темари да имаш да кажеш? – Поразпитах пак.
-И тя също не харесва никой!
-Браво знаеш си урока! – Казах и разроших косата и, а тя побягна надолу.
Нямах търпение да затворя вратата и да разцъкам телефона си. Трябваше да се обадя на Тем по възможно най – бързият начин.
-Ало?
-Тем, няма да повярваш колко съм гениална! – Съобщих с крясък.
-Моля? – Учуди се тя.
-Хлапето е гроб! Няма да каже нищо, нито за теб, нито за мен!
-Ох, хубаво, че оправихме тази глупост.. – Отдъхна си тя.
-Да, така е! – Съгласих се. В този момент чух как майка ми се провиква отдолу. - О, майка ми ме вика, ще ти се обадя после!
-Ок, до после. – Успокои се тя.
Забързах се надолу, защото майка ми ме бе извикала и, ако закъснеех щеше да ми мрънка пак.
-Да? – Попитах като се бях подпряла на стената, и леко си потропвах на последното стъпало.
-Мила, ще имаме гости. Ако може да слезеш долу, когато дойдат, защото е хубаво да показваш обноски. – Поучи ме мама.
-Искам ли да знам кои са? – Запитах леко отегчено.
-Не. – Усмихна ми се тя.
-Супер, значи като дойдат ще се покажа, ще кажа „Здрасти” и се махам! – Обясних.
-Да! – Съгласи се мама и замина към кухнята, а аз се върнах горе в стаята си и пак се обадих на Темари.
-Та какво казваше? – Попита тя.
-Ще имаме гости, току – що ми съобщиха. Та казвах ти, че днес като ходих до долу при сестра си видях Саске, той взе нещо да ми се дразни насреща, но аз поне съм се тренирала, че не се издъних! – Казах на един дъх.
-Дишай! – Каза първо Темари през смеха си. – Наистина ли не си се издънила?
-100 %! – Отговорих и. Всъщност това бе най – сигурният отговор, който съм давала някога на някого.
-Не знаеш колко се радвам за теб. – Засмя се пак Тем.
-Че има ли защо да се радваш? – Направих се на не разбираща.
-Ехо, Саске те е заговорил!? Това си е чист късмет, или каквото щеш го наречи там, но си е цяло постижение от твоя страна. – Отговори ми тя.
Така прекарахме почти целият останал ден, в обяснения за това какво станало при мен, а после какво станало в часа докато ме нямало. Докъде е тя с положението „Шика”.
-Ъ – оу, майка ми ме вика, ще затварям. Май гостите са дошли! – Съобщих и затворих. Пхе, как мразя да ни идват гости, начи.
-Сакура идваш ли? – Подкани ме мама пак.
-Да, да ето ме! – Креснах аз и се затичах надолу. Да, ако питате, вече бях се оправила предварително и се бях нагласила, за едно такова посещение по домовете. А и от къде да знам кои са тези хора. И докато се питах кои може да са тези, останах вцепенена. Да мръдна ли? Как като пред мен се беше озовал…Саске.
-Мила това са семейство Учиха. Те ще ни останат нагости тази вечер! – Представи ми ги мама. – Това е синът им…
-Саске. – Учудих се аз.
- Познавате ли се? – Попита мама.
-Да в един клас сме. – Отговори почти самодоволно той. Направих му физиономия тип „Мъртъв си!” и се затътрих към трапезарията където мама ги бе поканила.
-Съжалявам, че съпругът ми го няма, но наистина се надявам, че ще ви хареса. – Обясни мама. Баща ми бе в командировка и сега го нямаше – Да точно така. Но пък като се върнеше щеше да ми донесе подаръци и по тази логика и на Мияви.
-Извинете ме за момент! – Помолих аз и станах от масата, като се запътих към моята стая. Не бях усетила малкото лапенце за мен и отново се стреснах…
-Дойдох да ти кажа, че казах на Саске! – Ухили ми се злобно детето. – Уговорихме се, че той няма да казва за мен, а аз от своя страна му поверих тайната ти.
-МОЛЯ?! Казала си на Саске, какво? – Озъбих се и бях на път да я сграбча и да я хвърля колкото ми държат ръцете.
-Моето име ли се споменава? – Чух гласа на Саске от вратата.
-Твоето име ли? НЕ абсурд, причуло ти се е! – Като, че ли да се съглася със себе си поклатих глава.
-Току – що чух името Саске?! – Озъби се той.
-И какво само ти ли се казваш Саске на този свят? – Подразних се със него.
-Добре знам за какво става въпрос… - Започна той. АМИ СЕГА?! Саске знаеше, че го харесвам и…
-Да, да знам, че знаеш за онова… - Креснах като луда.
-Кое?
-За онова, където аз и ти… - Започнах като все повече се сгафвах и то яко.
-Ъ? – Неразбиращо сви вежди Саске. Тогава видях Мияви която се криеше зад вратата ми и ми се хилеше злобно. Това беше номер! Ах малка пикла такава, погодила ми е номер,значи?!

Супер Страхотно Уникално Бовествено Дано скоро да пуснеш още

супер е...мн е якоо ...ощиииии