Една нова история

ГЛАВА 1

Здравейте казвам се Сакура Харуно, аз съм на 15 години. Наскоро се намерих страхотно гадже казва се Сасуке Учиха. Наистина много ми харесваше да бъда с него. Питате се защо говоря в минало време? Ами до днес всичко беше чудесно, излизахме заедно, беше ни много забавно, вечер ме изпращаше до вкъщи и докато не затворя вратата ( от вътрешната страна ) не си тръгваше, сутрин се водехме заедно до училище, и всяка сутрин когато излизах той стоеше точно до вратата и ме чакаше. Но тази сутрин него го нямаше. Слезнах доло пред блока, изчаках 5-6 мин. реших, че може да се е успал на всеки се случва. Звънях му по телефона, не ми вдигна. Помислих, че ме чака в училището и бях права. Тои беше там. Отидох до него и му казах:
- Закъсня!
- Не е вярно! В 07:05 бях в даскало!- отвърна той.
Не казах нищо повече просто отидох и седнах на мястото си. Имахме химия, по химия стоях с Тен- тен. Преди часа да започне видях че Саске се мести до най-добрия си приятел Наруто който стоеше на първия чин. Зачудих се защо му е да се мести той стоеше зад мен и тогава се сетих, той искаше да стои по далеч от мен. Часа мина скучно както винаги. Дори не се доближих до него до часа по физическо, а преди часа чух от няколко човека, че сме скъсали и започнах да плача. Всичките ми приятелки- Хината, Тен-тен и Темари започнаха да се опитват да ме успокоят без особенно голям ефект. Изках да говоря с него и го заведах в страни от игрището. Задавах му най-различни въпроси а той се правеше на ударен. Накрая не издържах обърнах се към приятелките си и тръгнах, още с обръщането си и сълзите ми започнаха да мокрят лицето ми. Плаках през целия час. След това имахме български- последен час. През часа се опитвах да се съвзема и долу- горе успях. След училище се пребрах, ревах до 19:00 и излезнах с най- добрата си приятелка, тя не учи в моето училище, казва се Ино. Та излезнахме, разказах и какво е станало и тя ме заведе да говоря с Учиха. Говорих с него, той ми надрънка какви ли не глупости, а най- глупаво беше, че му повярвах. Изпратихме заедно Ино до тях, а после той изпрати мен до нас, целунна ме за ,, лека нощ ,, и както обикновенно изчака да влезна и си тръгна. Видях, че мама и татко са се пребрали, навечерях се и си легнах, мислеики, че утре всичко ще е наред.

Извинете ме за грешките и за това, че е доста късо. Ако не ме домързи до довечера може да пусна още.

имаш още да учих изглежда някак си сухо но все пак за труда :bravo:

брауд добро начало

:bravo: :bravo: много хубаво начало! :bravo: :bravo: дай продължението!!!

хубаво е :]

Харесва ми! Любопитно ми е какво ще се случо по-нататък! :bravo: Но, някакси нещата се развиват мноо бързо. Ако беше написала и какво си говорят щеше да бъде още по-хубаво, но за начало е добре! Та, чакам продължението! :bravo: :bravo: :uhaa:

Страхотно

много яко и много оригинално харесва ми

много е малко за да изкажа мнение

мен мн ми хареса

Тази сутрин пак го нямаше. Отидох си сама на училище, но на мен това не ми пречи. Когато стигнах той отново беше заобиколен от приятелите си, който аз мразя. Неизках да го питам защо не ме чакаше, просто неизках да знам отговора. До часа по биология ( 5 час ) не се случи нищо. Той не ми каза нищо и аз на него също. Неизках да говоря с него, беше ме страх да не ме нарани. Точно към средата на часа Саске ми прати някаква бележка, помислих, че както преди ще пише кога ще е срещата ни, но уви. Пишеше, че късаме. Секи момент щях да се разплача. Едвам написах думите " но защо? " на малкото лисче. Дадох му го а той само повори " късаме ", не ми даде причина, а аз наистина имах нужда от такава. Едва успях да сдържа сълзите си до края на часа. Когато чух званеца изтичах до него и го попитах защо. Той не ми отговори, приятелите му го защитиха казвайки ми, че Учиха няма да говори с мен. Останах в стаята и изчаках всички да излезнат. Остана само Наруто, който се доближи до мен и ми каза:
- Неизках аз да ти го казвам, но Саске си е намерил някакво момиче от саседното село.
- Защо ми казваш това? - едва прошепнах аз.
- Неискам да стоя и да гледам как те лъже. - това беше отговора на русокоското, а след това ме прегърна и ме остави да плача на рамото му.

Съжалявам за зъкаснението, грешките и за късата глава, но просто нямам муза и ужасно много ме мързи.

MOREEEEEE

sweet_temari написа:Хубаво е, но това ли наричаш глава?
Та то е 10 реда на кръст...

еми като ти е такъв проблема няма да пускам повече. Късо е защото нямам муза за по- дълго и смятам, че е по- добре да е късо отколкото изобщо да няма

не ,не го спирай фика е много хубав и няма значение дали е 10 или 20 реда вапроса е да е написано както трябва ,а при теб е точно така

моля те не го спирай и не се сарди на seeet_temari тя мн може да ти помогне послушай савета и и съм сигорна че щте стане още по - добре