- ГостГост
Ужасяваща Тайна
Пон Дек 07, 2009 8:04 pm
Фикът е доста интересен ще пусна продължение когато имам свободно време.
САУНДТРАК:-Кликни тук
Глава Първа: Неочаквана Среща.
Денят беше хубав. Наруто се събуди и отиде за рамен, както винаги, но не знаеше, че този ден ще промени живота му по ужасен начин. По пътя Наруто вървеше и размишляваше за Саске и какво го бе накарало да стане предател чудеше се, Как би постъпил той на негово място?
Думите на Мадара не му даваха покой, че Саске се е пресъидинил към Акатски за да си отмасти на Коноха за изтреблението на клана му.
Той непрестанно мислише, и колкото повече се задълбочаваше в мислите си толкова по - объркан се чувстваше.
Един въпрос не му даваше мира: "-Как бих посъпил на негово място?" Този въпрос го разяждаше като киселина отвътре навън.
Наруто беше потънал в такива размишления, че не забеляза, че вече беше излязъл от Коноха без дори да си е дал сметка за това.
Когато осъзна, че е в гората и с досада се провикна: - Какъв съм кретен. -Как така подминах ресторанта за рамен сега трябва да се връщам.
Тръгвайки назад той се стаписа видя пред себе си трима души с черни роби, но не бяха Акатски.
Наруто реши да се бие с тях преди да ги пита кавото и да е.
Мъжът в дясно каза с познат глас.
-Мина доста време Наруто кун.
-Кой сте вие? Какво искате от мен? попита той раздразнено.
Мъжът в дясно се усмихна и хладно му отговори.
-Приятели не се бой. -След като си поговорим ще те пуснем зависи от теб дали ще е по трудния или по лесния начин.
Наруто за първи път реши да не пребързва, защото глас на мъжът в дясно му бе познат, но качулката беше покрила доста добре лицето му за да може да го познае.
-Какво е решението ти ще се биеш ли с нас или ще ни изслушаш? продължи мъжът в дясно.
-Няма да говоря с непознати, каза ядосано той. Свалете си качулките.
Мъжът в средата каза с глас ,който прониза тялото на Наруто, като хиляди кунаи.
Тишинааааааааааа! След това се обърна към мъжът в дясно по име: -Кабуто свали си качулката!
Кабуто, който беше стаписан от силното обръшения на мъжът в средата.
- Да гостодарю, както наредите.
Наруто се опули при тези думи. -Какво занчише всичко това?
Кабуто свали качулкта на робата си от главата си но за изненада на Наруто лицето ми беше напълно нормално нямаше и следа от Орочимару.
Наруто продължи с не толкова рязък тон:
-Какво искате да чуя от вас?
Мъжът в средата го прекъсна с думите:
-Търпението е добродетел, ще разбереш много скоро, само имай малко търпение
Глава Втора: Нападението.
След тези думи на мъжът в средата Наруто се подразни още повече.
-Кой си ти да ме поучаваш не занеш нищо за мен.
Мъжът в ляво най - сетне се намеси в разговора, гласът му сряза Наруто и го обърка още повече, защото той позна гласът му .
Думите на мъжът в ляво бяха:
-Ако бях на твое място не бих си играл с търпението на господарят ми.
-Последния глупак който се усмели да му държи такъв неуважителен тон остана без език и очи.
Наруто направи заплашителна гримаса и каза с доста голяма изненада, и надежда, че може би не му мислят залото.
- Хей ти от ляво махни си качулката познахте.
Значи инсценира смъртта си Учиха Итачи.
Защо го направи?
Не съм инсценирал смъртата си Наруто, сухо отсече той.
Аз просто... Итачи бе прекъснат от мъжът в средата.
Той изпълни моята заповед. отговори мъжът в средата с лек присмех, който се превърна в кикот.
Какво е толкова смешно? Кажи ми?
Аз спасих Итачи след битката му със Саске. Макар почти мъртъв аз го спасих използвах специялно мдикал нинджутсу за тази цел. Освен това аз премахнах Оро от Кабуто със същото джутсу.
Ох. Забравих може би е от възратта ми, или заради грубото ти държание към мен, от твоя страна Наруто, че забравих да се представя.
Аз съм феодалния лорд на страната на светлината. Още съм известен и като първият рейкаге.
Докато Наруто стоеше втрешен от представянето на феодалния лорд( първият рейкаге), по същот време в Коноха се случи нещо, по точно жена с черна роба идентична с тази на феодалния лорд, Итачи и Кабуто с един удар разруши полувината от защитната стена на селото.
Глава Трета: Пратеникът
Трясъкът от падащата стена стаписа и постави в ужас цялото село.
Настана хаос и паниката не закъсня. Тя обзе сърцата, както на цилилните така и на шинобитата.
-Как една жена с един удар разруши полувината от стената на селото.
-Тсунаде сама. Какво ще правим? попита с тревожен глас Шизуне.
Пратете първи и втори отряд от АНБУ враговете не са за подценяване.
В това време в стаята влете шиноби от АНБУ той се обърна към нея.
Х-о-к-а-г-е сама. Той беше ранен сериозно.
-Лицето му беше порязано от кунай, а една та му ръка беше отрязана.
Тя го попита:- Колко са нападателите? -Казвай знам, че си ранен но трябва да говориш.
Тсунаде взе една чаша вода и я напълни и я подаде на клетия нинджа, който окървавен.
Нападателите са един човек. да бъда по точен беше жена, с червена коса и черна роба.
-Пий... каза му тя ... след това го попита.
-Какво е полужението? Говори.
-Тя изби първи взод, все едно бяха мравки. Мен ме пожали...
-Как така тe останви жив?
-Тя ми каза, че и трябва някой, който да предаде условията и на Хокагето.
-Какви са?
-Първото е да се срещне с вас.
-А второто е... мъжът се строполи мъртъв на пода.
Тсунаде забеляза, че в пратеника имаше забит кунай и реши да го извади.
-Кръвта върху кунаят беше черна.
-Отровен е! Непозната ортова е май... -Каква отрова би пречинила такова нещо? - каза Сакура с притеснен вид.
Аз не за първи път съм, виждала такава отрова ...каза със сух и безпокоен вид Тсунаде.
-Генджутсу отрова. Убива кръвните клатки и поразява мускулите на жертвата. Тази отрова е смърттоностна и много ефикасна.
-Силата на отровата зависи от количеството чакра използвано за направата на това джутсу.
Жъртвата е умряла на 7 мин. от отравянето, каза Сакура.
-Дала му е това време, за да стигне до нас, и да ни предаде исканията си... каза със страх Шизуне.
В подстапите на Коноха ехтеше битката.
Шинобитата на Коноха нападаха по еденично или в формации но без голям резултат.
Червенокосата се засмя и с хладна усмивка каза: -Само това ли можете отегчихте ме.
Тя направи няколко занка с ръце и извади един свътък с думите:
Призовавам джутсу!... от свитака започнаха да излизат хиляди скелети с брони и мечове.
Тя продължи със зловещ кикот.
-Станете мои роби. -Събудете се от своя сън. -Господарката ви ве вика! -Унищожете всико! Нямайте милост.
-Нека Конахагуре да гори и да стане на пепъл!
След това, тя се одръпна с час от скелете си( осем да бъда по конкретен) и направи занци.
-Земен стил. -Каменен трон джутсу. Жестоката жена седна на своя трон, и започна да гледа битката между нейните мъртви роби, и шинобитата на Коноха.
Сядайки на трона си, тя продължи с усмивка и кикот.- Дълго чаках този миг сега да му се насладя.
В същото време в Амегакуре Мадара усети, глас и чакра, които макар и толкова далечни, той ги разпозна веднага.
-Всичко върви, както го предвидихте господарю мой... каза той с злостна усмивка.
Саске и Зетсу гледаха учидено и помислиха, че Мадара е полудял, защото е зпочнал да си говори сам.
Но те се лъжеха, Мадара говореше по телепатичен път с феодалният лорд на страната на светлината.
Феодалния лорд му каза:- Времето дойде Мадара.
-Както наредите. Заповедите ви са закон за мен.
След краткия разговор Мадара се обърна сухо, с думи към Саске и другите от Акатски.
-Планът Moon's eye не ни е необходим вече.
-Основната задача на плана, както и на самата организация беше за заблуда на четирите кагета. -За да са заети с нас.
-За да не се усетят за плановете на моя господар.
Аз създадох Акатски по негова заповед.
Саске убъркано зададе въпрос:
- Защо каза четирите кагета, много добре знаеш, че те са пет.
Мадара свали маската си и се изхили, както никога до сега.
Саске, нима не си ли разбрал господарят ми, е един от петте кагета. Аз бах негов ученик преди близо 84 години с моя по-малък брат.
Глава Четвърта: Разговори.
Дъмите на Мадара предизвикаха смут в Акатски.
Възможно ли е, един от кагетата да направи такова нещо за да отслаби другете страни мислеха си те.
Зетсу попита:- Занчи, ти си пешка в ръцете на твоя учител Мадара.
Мадара го прекъсна:- По- скоро съм офицер в играта на шах между учителят ми и другите кагета.
-Кой от всики кагета е нашия благодетел? попита Карин.
Първият рейкаге! Сега е изветен, и като феодалният лорд на страната на светлината.
Думите на Мадара показха, неговата увереност, че нещата са в тяхна полза.
Всичи се узадачиха.
Сегашният рейкаге е лидера на саюза на петте шиноби нации. каза притеснено Джиго
Той крие маската си добре. Той е един от най приближените на Санато сенсей.
Зетсу се усмихна злостно и каза: Ясно, защо не каза ,че работим за Безвременния.
Кой е той? попита объркано Суйгетсу
-Това е едно от многото имена на моя учител.
Цялото му име е Нимаказе Санато- богът на сътворението свален от своя трон от свойте създания.
В същото време Наруто беше в опазна близост да научи ужасяващата тайна, която щеше да промени живота му.
-Санато сама!
-Кажи Кабуто.
-Изглежда, че Анаю си играе с Коноха.
-Итачи! - Кажи на дъщеря ми, да не унищожава селото за сега.
Итачи изтръпна. -Той я познаваше добре.
-Сaнато сама! -Моля ви! Защо пращате мен, да и кажа тази лоша за нея новина.
-Защото ти си единсвения, който би послушала. -Голям инат е! На майка и се е матнала.
Итачи погледна като жално животинче и тръгна.
-Госпадарю Санато! -Занеш много добре, че последния път, когато Итачи и каза ваша заповет... Лежа на легло три седмици.
-Да и какво от това. -Напомня ми на майка и, и тя често ме пребиваше, когато и казвах лоша вест.
-Дано не го убие този път! -добави Кабуто.
Спокoйно! -Тя го обича едва ли би стигнала до там! -Жал ми е за него!
Наруто гледаше объркано странния разговор между тях.
-Така да продължим по същество, -каза момчето с объркан и изнервен глас.
-Извинявай, че се отплеснахме от темата.
-Кабуто остави ни сами!
-Не искам някой да се намеси в моя разговор с Наруто!
Глава Петта: Самоличността на Нападателката.
Кабyто се отдалечи при заповетта на феодалния лорд.
-Както наредите Санато сама.
-Наруто! ... -каза той с марчна и демонична усмивка. -Най сетне ще си поговорим, дълго чаках този момент но сега е всемето да ти кажа няколко неща за мен и омразата, която изпитвам към Конoха.
-Ти си откачен, каквото и да ми кажеш нама да е от занчение за мен! - Ти си луд за влас и си пълен с омраза. казa ядосано Наруто.
-Не занеш нищо за мен!- Аз обаче занм всико за теб!- Напомняш ми на баща ти. И той беше на пътя ми.
Това вбеси Нруто, който се подгови да се бие с него. -Какво искаш да кажеш а?
Санато се телепортира за него и му каза с хладен глас в дясното му ухо.
-Не бързай! -Преди да получиш отговор от мен. -Ще трябва да ме победиш в битка!
-Не занеш с кого се забъркваш. Аз съм джинчурикито на Коноха. Ще те убия!
-Ще видим това глупаво хлапе! -Аз съм Безвременния! господар на времето и пространсвото. -Огнен стил: - Димна завеса джутсу.
Завсета покри мястото Наруто направи някоко хиляди клонига за да види силата на своя опонет.
Кабуто, който беше на безопасно ратояние се засмя и си каза сам на себе си .
-Жалко за Наруто. -Санато сама ще го накара да съжали ,че се е родил!
В същото време Коноха беше в незавидно полужение. Шинобитата и се биеха смело, но всеки паднал скелет ставаше, и започаше всико от начало.
Тсунаде не изидържа на глетката трябваше да направи нещо.
-Шижуне, Сакура елате с мен! Ще видим какво иска от мен тази жена?
-Тсунаде сама те е зла... каза Сакура
-Идеята е лоша Тсунаде казаха съветниците Номура и Кохару.
-Не ми се пречкайте грохнали старци селото е в беда!
-Ако никой няма да ме придружи от вас. -Аз сама ще отида. изсъска тя.
Сакура и Шизуне я погледнаха и казаха: На вашите заповеди Тсунаде сама.
-Тръгваме. -Щом иска да говори с мен така да бъде. Няма да поставя селото в беда само заради мен самта.
Под лидрсвото на Шикамару и Неджи шинобитата на Коноха успяха да удържът връга колкото можеха.
Анаю гледаше и непрестанно се смееше. биткатя я забавляваше жалките опити да спрат армията и доставяше удоволствие.
-Изведнъж нещата се промениха голяма част от скелитите почнха да хвърчат на ляво и на дясно във въздоха.
Анаю се усмихна с ехидна усмивка.
Тсунаде беше бясна с един удар в земята, тя я разтвори и множество скелети порънаха в цепнатината. После с втория си удар тя я затвори.
Тсунаде каза ясно: Покажи се не се крии зад армията от скелети.
Осемте скелета се дръпнха и тя видя нападателката на Коноха.
Очите на Тсунаде се изпълниха с ярост тъга.Тя остана безмълвна. Тежка болка скова сърцето и гърдите и.
-Анаю ти ли направи това?
-И аз се радвам да те видя майко.
-Ти не си ми дъшеря, а демон!
Не съм демон, аз съм богинята на възмездието! Скоро Коноха ще е спомен.
-Какво по дяволите?... -казаха всики шинобита втрещени от тези думи.
Акатски бяха също удивени от думите на Мадара.
Ще ви обясня по пътя останалите подробности сега трябва да отидем в Коноха незабавно.
Глава Шеста: Условия.
Останалите от Акацки казаха: Щом е толкова важно да тръгваме веднага.
Атмосфера в Коноха стана достта нажежена.
Тсунаде каза: -Защото си тук? -Какаво искаш още? Не ти ли стигна разрухата и болката, която ми причини. -Ти си чудовище.
Анаю се усмихна и каза с ехиден смях. -Моляте не ми говори за чудовища, защото ти си по голямо чудовище от мен, или забрави малката ти тайна майко. Nе съм дошла да си говорим за миналото. Дойдох защото имаш нещо, което искам и няма да си тръгна докато не го получа.
Каквото и да искаш няма да го пуличиш! Ще трябва да се справиш с мен.
Анаю я погледна нагло и каза. -Не си в позиция да се договаряш с мен. -Забравяш сигорно е от възрастта ти. Аз ще срина Коноха ако трябва, но ще получа това което искам.
-Какво още не си ми взела?
-Искам джинчурикито на Коноха: -Узимаки Наруто дай ми го и ще ви пожаля.
-По скоро бих умряла отколкото да вземеш Наруто.
-Грешен отговор! Засмя се тя. Ще си платиш ча ме подцени майко.
-Огнен стил. Метеоритен дъжд джут.
-Достатъчно Анаю чан! -прекъсна я Итачи, който хвана дясната и ръка и попречи да завърши техниката си.
-Какво значи това Итачи кун. -Как се осмеляваш! -Ще те пребия кретен такъв!
-Заповетта не е моя. -Господарят нареди.
-Ясно! Лицето и почервеня от яд до толкова, че неможеше да се разбере, кое е косата и кое е лицето и. Главата и заприлича на червен балон.
Итачи я пусна, и и се усмихна в занк, че не той е виновен, и да не си го изкарва на него.
Анаю го гледаше с напълно тъмните си очи. Очите и бяха единтични ,като на бякуган но цвета им беше черен.
Тсунаде разбра, че нещата стават лоши по принцип Кагенигана беше най-силното доуджутсу. Изветно още и като очите на мрака.
Тсунаде я попита с притеснен глас. За кого работиш! Явно е доста силен и за това се ядоса така и да му се подчиняваш.
Анаю се обърна към нея по смирено и изсумтя от яд следните думи: -Извдихте късмет. -Жалко щях да ви смачкам.
-Анаю чан никой не е казвал да не се биеш с тях. Просто не разрушавай селото... Каза смирено Итачи.
-А така занчи...Помисли си на ум младата и коварна жена. -Занчи трябва да печеля време. -Добре татко да бъде на твоето. Познавам тактиките ти.
-Итачи кун ще ми помогнеш ли да понатупаме шинобитата от Коноха? Нали няма забрана до убия наколко души?
-Ами господарят, каза само да не разрушаваш Коноха и да не убиваш твърде много от тах.
-Ясно. -Да си поиграм тогава.- Бърза и болезнена или бавна и болезнена смърт искате? шинобита? изсъска тя с радостен глас.
Итачи се усмихна:- И аз ще участвам. Но се свлече Анаю му заби един десен в корема.
-Това ти е защото ми донасяш лоша вест. Ще трябва да те тренрам, и на други номера, за да си послушно кученце.
Итачи повърна кръв, след това се обърна с към Анаю с думите макар и през смях, въпреки болката, която изпита за наколко мига: -Кабуто ми дължи 70 000 хил. риу. Каза, че ще ме убиеш. Аз спечелих. Хе хе хе хе.
Тсунаде потръпна... Спомниси случеите със Санато колко пъти ги бе удряла по същия начин и се усмихна.
Каво се смеш а майко? Ще те убия ако не спреш да се хилиш така!
Извинявай. Явно си си намерила другар в живота. Жалоко, че е същата стока като теб. Но какво да очаквам от теб. Скорпионите се женят помежду си.
Ще те убия! каза тя с заповеднически тон.
Воден стил Водни дракони джутсу.( разяснение по силна техника на джутсу воден дракон)
Тсунаде разбра, че Анаю е проблем. Също така тя се сети, че тя печели време за накого ,който вече беше по следите на Наруто. Те се обърна към Сакура притеснено.
-Сакура вземи Какаши, Ямато, Киба и Сай потърсете Наруто, не съм го виждала днес имам странно чувство, че е в беда.
-Анаю и Итачи просто печелят време, за накого най вероятно господарят им, който е последите на Наруто.
-Както наредите. Сърцето на Сакура се сви при тези думи, явно Наруто беше в накава беда.
Тсунаде реши, че няма избор и каза на Шизуне подготви се ще бъде тежка битка.
Итачи се изправи и каза да започваме с купона.
Малко шинобита можеха да помогнат на Тсунаде, защото повечето още се биеха със скелитите на Анаю, който макар и по уредели,бяха повече от достатъчни да унищожат селото скрито в листта.
Глава Седма: Тсунаде и Шизине vs Анаю и Итачи.
Битката започна с доста забързан характер.
Тсунаде котрира Водните дракони като използва своето тайджутсу. Ударът в зелята направи големи препятсвия, от земна маса в който водните техники се стопиха.
-Анаю, каза сухо тя няма да ме победиш. -Тръгвай си докато може да ходиш.
-Спри да се подиграваш с мен. -Ти си стара грохнала бабичка нищо не може да ме спре.
Тсунаде се вбеси и реши да ползва призоваващо джутсу, за да може да преключи битката по бързо.
-Катсую влезна в битката! -каза Итачи с леко претеснен вид. -Какво ще правим Анаю чан.
-Ти се разправи с Шизуне! Аз ще се погрижа за майка ми!
Това расейване се оказа фатално ,защото Тсунаде удари наколко сериозни удара на Анаю, която счупи няколко дървета докато най сетне успя да се задъвжи от нанесените и удери.
От червените и устни потече капка кръв. Това вбеси Анаю. Отдавна не съм виждала кръвта си.
-Ще те убия за това. Призовавам джутсу: На бойното поле се появи Манда, който както винаги беше в обичайното си настроение( ужасно и мрънкащо)
-Анаю! -Защо ме призова? -Мразя да ме призовават! -Ще искам жетвопринушение от 120 души за това.
Анаю го прекъсна грубо... - Млъквай замиски колан такъв писна ми от хленченето ти! -Занеш каква сила притежавам! Мога да те превърна в каквото си посикам! -Портмоне, чанта или ботуши ти си избери!
Змията се размя и каза с весел глас. -Не би посмяла да го направиш на мен.
-Знаеш че господаря ти, няма да ти позволи това своеволие.
-Не бъди сигорен Манда.
Змията изсъска и се засмя. -Шегувам се де. -Не се сърди.
Значи така каза Катсую:- Анаю ли е проблема Тсунаде сама. -Остави Манда на мен.
-Ха ха ха! -Голяма смешка сте каза змията. -Ще си направя хубав обят от охлюв и за десерт Хокаге.
Докато битката между Тсунаде и Анаю беше във вухара си Шизуне направи своя ход.
Джутсу Отровен облак.
Итачи я контрира бързо с Аратемасу. после насочи джутсуто си върху Шизуне...
Итачи се засмя и каза: Свършено е с теб, като използва тсукоюми за да довърши нещасната си жетва.
Чу се писака на младата жена който повече преличаше на плач на малко дете.
-Шизуне!... каза с отчаян глас Тсунаде.
Шизуне беше обгорена доста, а и ефекта от тсукоюми беше довършващ за нея.
Тсунаде каза на Катсую: Задръж ги трябва да спася Шизуне.
Манда се възпозва от полужението и се уви около Катсую.
В същото време отбора на Какаши тръгна по следите на Наруто.
Глава Осма: В Ада -част първа.
Битката между Наруто и Санато започна.
наруто не виждаше нищо от гъстия дим.
-Да започваме, каза Санато. Огнен стил огнено кълбо джутсу, Оганят запали дима и клонингите на наруто изчезнаха.
Наруто в последния момент избегна атаката. Той разбра, че врагът му ползва огнен елемет и реши да го контрира ,като призове Гамататсу.
Здравей Наруто... каза жабата. Какво ще ядем?
Наруто се свлече при тези думи и каза ядосано: -Не съм те призовал, за да те поканя на вечеря трябваш ми да конрирам огненото джутсу на този, с който се бия.
Извинавай много съм гладен.
Санато се усмихна дяволски и каза: -Жалък си хлапе да не мислиш ,че можеш да се мериш с мен, като ползваш някава си жалка жабка.
-Гамататсу готов ли си?
-Добре Наруто да го смачкаме този, че трябва да ям... -каза отекчено жабата.
-Ще те, черпя кавото поискш след битката.
Ох, дерсрти много ми се яде. Никой не ме е подценявал, а още по-малко да ме е убиждал. -Той ще си плати за това!
-Престанахте ли с глупостите!-Катон: Зикоку.
Фуутон: Воден пистолет.
Двете техники бяха равностойни.
-Какво по дявалите? - каза жабата
Ние ползваме комбо от Фуутон и Суитон. Как успя да ни контрираш/
Отговърът е прост аз също като теб фуутон юзър.
Щом искаш да играем по твоте правила.Така да бъде! отговори Наруто
Санато каза сухо:- Скоро ще тябва да вдигнеш нивото на силата си иначе ще умреш.
-Катон: -Огнена Буря джутсу.
-Фуутон: -Воден пистолет.
-О не! -Оганят поглъща техниката ни! -каза Гамататсу
САУНДТРАК:-Кликни тук
Глава Първа: Неочаквана Среща.
Денят беше хубав. Наруто се събуди и отиде за рамен, както винаги, но не знаеше, че този ден ще промени живота му по ужасен начин. По пътя Наруто вървеше и размишляваше за Саске и какво го бе накарало да стане предател чудеше се, Как би постъпил той на негово място?
Думите на Мадара не му даваха покой, че Саске се е пресъидинил към Акатски за да си отмасти на Коноха за изтреблението на клана му.
Той непрестанно мислише, и колкото повече се задълбочаваше в мислите си толкова по - объркан се чувстваше.
Един въпрос не му даваше мира: "-Как бих посъпил на негово място?" Този въпрос го разяждаше като киселина отвътре навън.
Наруто беше потънал в такива размишления, че не забеляза, че вече беше излязъл от Коноха без дори да си е дал сметка за това.
Когато осъзна, че е в гората и с досада се провикна: - Какъв съм кретен. -Как така подминах ресторанта за рамен сега трябва да се връщам.
Тръгвайки назад той се стаписа видя пред себе си трима души с черни роби, но не бяха Акатски.
Наруто реши да се бие с тях преди да ги пита кавото и да е.
Мъжът в дясно каза с познат глас.
-Мина доста време Наруто кун.
-Кой сте вие? Какво искате от мен? попита той раздразнено.
Мъжът в дясно се усмихна и хладно му отговори.
-Приятели не се бой. -След като си поговорим ще те пуснем зависи от теб дали ще е по трудния или по лесния начин.
Наруто за първи път реши да не пребързва, защото глас на мъжът в дясно му бе познат, но качулката беше покрила доста добре лицето му за да може да го познае.
-Какво е решението ти ще се биеш ли с нас или ще ни изслушаш? продължи мъжът в дясно.
-Няма да говоря с непознати, каза ядосано той. Свалете си качулките.
Мъжът в средата каза с глас ,който прониза тялото на Наруто, като хиляди кунаи.
Тишинааааааааааа! След това се обърна към мъжът в дясно по име: -Кабуто свали си качулката!
Кабуто, който беше стаписан от силното обръшения на мъжът в средата.
- Да гостодарю, както наредите.
Наруто се опули при тези думи. -Какво занчише всичко това?
Кабуто свали качулкта на робата си от главата си но за изненада на Наруто лицето ми беше напълно нормално нямаше и следа от Орочимару.
Наруто продължи с не толкова рязък тон:
-Какво искате да чуя от вас?
Мъжът в средата го прекъсна с думите:
-Търпението е добродетел, ще разбереш много скоро, само имай малко търпение
Глава Втора: Нападението.
След тези думи на мъжът в средата Наруто се подразни още повече.
-Кой си ти да ме поучаваш не занеш нищо за мен.
Мъжът в ляво най - сетне се намеси в разговора, гласът му сряза Наруто и го обърка още повече, защото той позна гласът му .
Думите на мъжът в ляво бяха:
-Ако бях на твое място не бих си играл с търпението на господарят ми.
-Последния глупак който се усмели да му държи такъв неуважителен тон остана без език и очи.
Наруто направи заплашителна гримаса и каза с доста голяма изненада, и надежда, че може би не му мислят залото.
- Хей ти от ляво махни си качулката познахте.
Значи инсценира смъртта си Учиха Итачи.
Защо го направи?
Не съм инсценирал смъртата си Наруто, сухо отсече той.
Аз просто... Итачи бе прекъснат от мъжът в средата.
Той изпълни моята заповед. отговори мъжът в средата с лек присмех, който се превърна в кикот.
Какво е толкова смешно? Кажи ми?
Аз спасих Итачи след битката му със Саске. Макар почти мъртъв аз го спасих използвах специялно мдикал нинджутсу за тази цел. Освен това аз премахнах Оро от Кабуто със същото джутсу.
Ох. Забравих може би е от възратта ми, или заради грубото ти държание към мен, от твоя страна Наруто, че забравих да се представя.
Аз съм феодалния лорд на страната на светлината. Още съм известен и като първият рейкаге.
Докато Наруто стоеше втрешен от представянето на феодалния лорд( първият рейкаге), по същот време в Коноха се случи нещо, по точно жена с черна роба идентична с тази на феодалния лорд, Итачи и Кабуто с един удар разруши полувината от защитната стена на селото.
Глава Трета: Пратеникът
Трясъкът от падащата стена стаписа и постави в ужас цялото село.
Настана хаос и паниката не закъсня. Тя обзе сърцата, както на цилилните така и на шинобитата.
-Как една жена с един удар разруши полувината от стената на селото.
-Тсунаде сама. Какво ще правим? попита с тревожен глас Шизуне.
Пратете първи и втори отряд от АНБУ враговете не са за подценяване.
В това време в стаята влете шиноби от АНБУ той се обърна към нея.
Х-о-к-а-г-е сама. Той беше ранен сериозно.
-Лицето му беше порязано от кунай, а една та му ръка беше отрязана.
Тя го попита:- Колко са нападателите? -Казвай знам, че си ранен но трябва да говориш.
Тсунаде взе една чаша вода и я напълни и я подаде на клетия нинджа, който окървавен.
Нападателите са един човек. да бъда по точен беше жена, с червена коса и черна роба.
-Пий... каза му тя ... след това го попита.
-Какво е полужението? Говори.
-Тя изби първи взод, все едно бяха мравки. Мен ме пожали...
-Как така тe останви жив?
-Тя ми каза, че и трябва някой, който да предаде условията и на Хокагето.
-Какви са?
-Първото е да се срещне с вас.
-А второто е... мъжът се строполи мъртъв на пода.
Тсунаде забеляза, че в пратеника имаше забит кунай и реши да го извади.
-Кръвта върху кунаят беше черна.
-Отровен е! Непозната ортова е май... -Каква отрова би пречинила такова нещо? - каза Сакура с притеснен вид.
Аз не за първи път съм, виждала такава отрова ...каза със сух и безпокоен вид Тсунаде.
-Генджутсу отрова. Убива кръвните клатки и поразява мускулите на жертвата. Тази отрова е смърттоностна и много ефикасна.
-Силата на отровата зависи от количеството чакра използвано за направата на това джутсу.
Жъртвата е умряла на 7 мин. от отравянето, каза Сакура.
-Дала му е това време, за да стигне до нас, и да ни предаде исканията си... каза със страх Шизуне.
В подстапите на Коноха ехтеше битката.
Шинобитата на Коноха нападаха по еденично или в формации но без голям резултат.
Червенокосата се засмя и с хладна усмивка каза: -Само това ли можете отегчихте ме.
Тя направи няколко занка с ръце и извади един свътък с думите:
Призовавам джутсу!... от свитака започнаха да излизат хиляди скелети с брони и мечове.
Тя продължи със зловещ кикот.
-Станете мои роби. -Събудете се от своя сън. -Господарката ви ве вика! -Унищожете всико! Нямайте милост.
-Нека Конахагуре да гори и да стане на пепъл!
След това, тя се одръпна с час от скелете си( осем да бъда по конкретен) и направи занци.
-Земен стил. -Каменен трон джутсу. Жестоката жена седна на своя трон, и започна да гледа битката между нейните мъртви роби, и шинобитата на Коноха.
Сядайки на трона си, тя продължи с усмивка и кикот.- Дълго чаках този миг сега да му се насладя.
В същото време в Амегакуре Мадара усети, глас и чакра, които макар и толкова далечни, той ги разпозна веднага.
-Всичко върви, както го предвидихте господарю мой... каза той с злостна усмивка.
Саске и Зетсу гледаха учидено и помислиха, че Мадара е полудял, защото е зпочнал да си говори сам.
Но те се лъжеха, Мадара говореше по телепатичен път с феодалният лорд на страната на светлината.
Феодалния лорд му каза:- Времето дойде Мадара.
-Както наредите. Заповедите ви са закон за мен.
След краткия разговор Мадара се обърна сухо, с думи към Саске и другите от Акатски.
-Планът Moon's eye не ни е необходим вече.
-Основната задача на плана, както и на самата организация беше за заблуда на четирите кагета. -За да са заети с нас.
-За да не се усетят за плановете на моя господар.
Аз създадох Акатски по негова заповед.
Саске убъркано зададе въпрос:
- Защо каза четирите кагета, много добре знаеш, че те са пет.
Мадара свали маската си и се изхили, както никога до сега.
Саске, нима не си ли разбрал господарят ми, е един от петте кагета. Аз бах негов ученик преди близо 84 години с моя по-малък брат.
Глава Четвърта: Разговори.
Дъмите на Мадара предизвикаха смут в Акатски.
Възможно ли е, един от кагетата да направи такова нещо за да отслаби другете страни мислеха си те.
Зетсу попита:- Занчи, ти си пешка в ръцете на твоя учител Мадара.
Мадара го прекъсна:- По- скоро съм офицер в играта на шах между учителят ми и другите кагета.
-Кой от всики кагета е нашия благодетел? попита Карин.
Първият рейкаге! Сега е изветен, и като феодалният лорд на страната на светлината.
Думите на Мадара показха, неговата увереност, че нещата са в тяхна полза.
Всичи се узадачиха.
Сегашният рейкаге е лидера на саюза на петте шиноби нации. каза притеснено Джиго
Той крие маската си добре. Той е един от най приближените на Санато сенсей.
Зетсу се усмихна злостно и каза: Ясно, защо не каза ,че работим за Безвременния.
Кой е той? попита объркано Суйгетсу
-Това е едно от многото имена на моя учител.
Цялото му име е Нимаказе Санато- богът на сътворението свален от своя трон от свойте създания.
В същото време Наруто беше в опазна близост да научи ужасяващата тайна, която щеше да промени живота му.
-Санато сама!
-Кажи Кабуто.
-Изглежда, че Анаю си играе с Коноха.
-Итачи! - Кажи на дъщеря ми, да не унищожава селото за сега.
Итачи изтръпна. -Той я познаваше добре.
-Сaнато сама! -Моля ви! Защо пращате мен, да и кажа тази лоша за нея новина.
-Защото ти си единсвения, който би послушала. -Голям инат е! На майка и се е матнала.
Итачи погледна като жално животинче и тръгна.
-Госпадарю Санато! -Занеш много добре, че последния път, когато Итачи и каза ваша заповет... Лежа на легло три седмици.
-Да и какво от това. -Напомня ми на майка и, и тя често ме пребиваше, когато и казвах лоша вест.
-Дано не го убие този път! -добави Кабуто.
Спокoйно! -Тя го обича едва ли би стигнала до там! -Жал ми е за него!
Наруто гледаше объркано странния разговор между тях.
-Така да продължим по същество, -каза момчето с объркан и изнервен глас.
-Извинявай, че се отплеснахме от темата.
-Кабуто остави ни сами!
-Не искам някой да се намеси в моя разговор с Наруто!
Глава Петта: Самоличността на Нападателката.
Кабyто се отдалечи при заповетта на феодалния лорд.
-Както наредите Санато сама.
-Наруто! ... -каза той с марчна и демонична усмивка. -Най сетне ще си поговорим, дълго чаках този момент но сега е всемето да ти кажа няколко неща за мен и омразата, която изпитвам към Конoха.
-Ти си откачен, каквото и да ми кажеш нама да е от занчение за мен! - Ти си луд за влас и си пълен с омраза. казa ядосано Наруто.
-Не занеш нищо за мен!- Аз обаче занм всико за теб!- Напомняш ми на баща ти. И той беше на пътя ми.
Това вбеси Нруто, който се подгови да се бие с него. -Какво искаш да кажеш а?
Санато се телепортира за него и му каза с хладен глас в дясното му ухо.
-Не бързай! -Преди да получиш отговор от мен. -Ще трябва да ме победиш в битка!
-Не занеш с кого се забъркваш. Аз съм джинчурикито на Коноха. Ще те убия!
-Ще видим това глупаво хлапе! -Аз съм Безвременния! господар на времето и пространсвото. -Огнен стил: - Димна завеса джутсу.
Завсета покри мястото Наруто направи някоко хиляди клонига за да види силата на своя опонет.
Кабуто, който беше на безопасно ратояние се засмя и си каза сам на себе си .
-Жалко за Наруто. -Санато сама ще го накара да съжали ,че се е родил!
В същото време Коноха беше в незавидно полужение. Шинобитата и се биеха смело, но всеки паднал скелет ставаше, и започаше всико от начало.
Тсунаде не изидържа на глетката трябваше да направи нещо.
-Шижуне, Сакура елате с мен! Ще видим какво иска от мен тази жена?
-Тсунаде сама те е зла... каза Сакура
-Идеята е лоша Тсунаде казаха съветниците Номура и Кохару.
-Не ми се пречкайте грохнали старци селото е в беда!
-Ако никой няма да ме придружи от вас. -Аз сама ще отида. изсъска тя.
Сакура и Шизуне я погледнаха и казаха: На вашите заповеди Тсунаде сама.
-Тръгваме. -Щом иска да говори с мен така да бъде. Няма да поставя селото в беда само заради мен самта.
Под лидрсвото на Шикамару и Неджи шинобитата на Коноха успяха да удържът връга колкото можеха.
Анаю гледаше и непрестанно се смееше. биткатя я забавляваше жалките опити да спрат армията и доставяше удоволствие.
-Изведнъж нещата се промениха голяма част от скелитите почнха да хвърчат на ляво и на дясно във въздоха.
Анаю се усмихна с ехидна усмивка.
Тсунаде беше бясна с един удар в земята, тя я разтвори и множество скелети порънаха в цепнатината. После с втория си удар тя я затвори.
Тсунаде каза ясно: Покажи се не се крии зад армията от скелети.
Осемте скелета се дръпнха и тя видя нападателката на Коноха.
Очите на Тсунаде се изпълниха с ярост тъга.Тя остана безмълвна. Тежка болка скова сърцето и гърдите и.
-Анаю ти ли направи това?
-И аз се радвам да те видя майко.
-Ти не си ми дъшеря, а демон!
Не съм демон, аз съм богинята на възмездието! Скоро Коноха ще е спомен.
-Какво по дяволите?... -казаха всики шинобита втрещени от тези думи.
Акатски бяха също удивени от думите на Мадара.
Ще ви обясня по пътя останалите подробности сега трябва да отидем в Коноха незабавно.
Глава Шеста: Условия.
Останалите от Акацки казаха: Щом е толкова важно да тръгваме веднага.
Атмосфера в Коноха стана достта нажежена.
Тсунаде каза: -Защото си тук? -Какаво искаш още? Не ти ли стигна разрухата и болката, която ми причини. -Ти си чудовище.
Анаю се усмихна и каза с ехиден смях. -Моляте не ми говори за чудовища, защото ти си по голямо чудовище от мен, или забрави малката ти тайна майко. Nе съм дошла да си говорим за миналото. Дойдох защото имаш нещо, което искам и няма да си тръгна докато не го получа.
Каквото и да искаш няма да го пуличиш! Ще трябва да се справиш с мен.
Анаю я погледна нагло и каза. -Не си в позиция да се договаряш с мен. -Забравяш сигорно е от възрастта ти. Аз ще срина Коноха ако трябва, но ще получа това което искам.
-Какво още не си ми взела?
-Искам джинчурикито на Коноха: -Узимаки Наруто дай ми го и ще ви пожаля.
-По скоро бих умряла отколкото да вземеш Наруто.
-Грешен отговор! Засмя се тя. Ще си платиш ча ме подцени майко.
-Огнен стил. Метеоритен дъжд джут.
-Достатъчно Анаю чан! -прекъсна я Итачи, който хвана дясната и ръка и попречи да завърши техниката си.
-Какво значи това Итачи кун. -Как се осмеляваш! -Ще те пребия кретен такъв!
-Заповетта не е моя. -Господарят нареди.
-Ясно! Лицето и почервеня от яд до толкова, че неможеше да се разбере, кое е косата и кое е лицето и. Главата и заприлича на червен балон.
Итачи я пусна, и и се усмихна в занк, че не той е виновен, и да не си го изкарва на него.
Анаю го гледаше с напълно тъмните си очи. Очите и бяха единтични ,като на бякуган но цвета им беше черен.
Тсунаде разбра, че нещата стават лоши по принцип Кагенигана беше най-силното доуджутсу. Изветно още и като очите на мрака.
Тсунаде я попита с притеснен глас. За кого работиш! Явно е доста силен и за това се ядоса така и да му се подчиняваш.
Анаю се обърна към нея по смирено и изсумтя от яд следните думи: -Извдихте късмет. -Жалко щях да ви смачкам.
-Анаю чан никой не е казвал да не се биеш с тях. Просто не разрушавай селото... Каза смирено Итачи.
-А така занчи...Помисли си на ум младата и коварна жена. -Занчи трябва да печеля време. -Добре татко да бъде на твоето. Познавам тактиките ти.
-Итачи кун ще ми помогнеш ли да понатупаме шинобитата от Коноха? Нали няма забрана до убия наколко души?
-Ами господарят, каза само да не разрушаваш Коноха и да не убиваш твърде много от тах.
-Ясно. -Да си поиграм тогава.- Бърза и болезнена или бавна и болезнена смърт искате? шинобита? изсъска тя с радостен глас.
Итачи се усмихна:- И аз ще участвам. Но се свлече Анаю му заби един десен в корема.
-Това ти е защото ми донасяш лоша вест. Ще трябва да те тренрам, и на други номера, за да си послушно кученце.
Итачи повърна кръв, след това се обърна с към Анаю с думите макар и през смях, въпреки болката, която изпита за наколко мига: -Кабуто ми дължи 70 000 хил. риу. Каза, че ще ме убиеш. Аз спечелих. Хе хе хе хе.
Тсунаде потръпна... Спомниси случеите със Санато колко пъти ги бе удряла по същия начин и се усмихна.
Каво се смеш а майко? Ще те убия ако не спреш да се хилиш така!
Извинявай. Явно си си намерила другар в живота. Жалоко, че е същата стока като теб. Но какво да очаквам от теб. Скорпионите се женят помежду си.
Ще те убия! каза тя с заповеднически тон.
Воден стил Водни дракони джутсу.( разяснение по силна техника на джутсу воден дракон)
Тсунаде разбра, че Анаю е проблем. Също така тя се сети, че тя печели време за накого ,който вече беше по следите на Наруто. Те се обърна към Сакура притеснено.
-Сакура вземи Какаши, Ямато, Киба и Сай потърсете Наруто, не съм го виждала днес имам странно чувство, че е в беда.
-Анаю и Итачи просто печелят време, за накого най вероятно господарят им, който е последите на Наруто.
-Както наредите. Сърцето на Сакура се сви при тези думи, явно Наруто беше в накава беда.
Тсунаде реши, че няма избор и каза на Шизуне подготви се ще бъде тежка битка.
Итачи се изправи и каза да започваме с купона.
Малко шинобита можеха да помогнат на Тсунаде, защото повечето още се биеха със скелитите на Анаю, който макар и по уредели,бяха повече от достатъчни да унищожат селото скрито в листта.
Глава Седма: Тсунаде и Шизине vs Анаю и Итачи.
Битката започна с доста забързан характер.
Тсунаде котрира Водните дракони като използва своето тайджутсу. Ударът в зелята направи големи препятсвия, от земна маса в който водните техники се стопиха.
-Анаю, каза сухо тя няма да ме победиш. -Тръгвай си докато може да ходиш.
-Спри да се подиграваш с мен. -Ти си стара грохнала бабичка нищо не може да ме спре.
Тсунаде се вбеси и реши да ползва призоваващо джутсу, за да може да преключи битката по бързо.
-Катсую влезна в битката! -каза Итачи с леко претеснен вид. -Какво ще правим Анаю чан.
-Ти се разправи с Шизуне! Аз ще се погрижа за майка ми!
Това расейване се оказа фатално ,защото Тсунаде удари наколко сериозни удара на Анаю, която счупи няколко дървета докато най сетне успя да се задъвжи от нанесените и удери.
От червените и устни потече капка кръв. Това вбеси Анаю. Отдавна не съм виждала кръвта си.
-Ще те убия за това. Призовавам джутсу: На бойното поле се появи Манда, който както винаги беше в обичайното си настроение( ужасно и мрънкащо)
-Анаю! -Защо ме призова? -Мразя да ме призовават! -Ще искам жетвопринушение от 120 души за това.
Анаю го прекъсна грубо... - Млъквай замиски колан такъв писна ми от хленченето ти! -Занеш каква сила притежавам! Мога да те превърна в каквото си посикам! -Портмоне, чанта или ботуши ти си избери!
Змията се размя и каза с весел глас. -Не би посмяла да го направиш на мен.
-Знаеш че господаря ти, няма да ти позволи това своеволие.
-Не бъди сигорен Манда.
Змията изсъска и се засмя. -Шегувам се де. -Не се сърди.
Значи така каза Катсую:- Анаю ли е проблема Тсунаде сама. -Остави Манда на мен.
-Ха ха ха! -Голяма смешка сте каза змията. -Ще си направя хубав обят от охлюв и за десерт Хокаге.
Докато битката между Тсунаде и Анаю беше във вухара си Шизуне направи своя ход.
Джутсу Отровен облак.
Итачи я контрира бързо с Аратемасу. после насочи джутсуто си върху Шизуне...
Итачи се засмя и каза: Свършено е с теб, като използва тсукоюми за да довърши нещасната си жетва.
Чу се писака на младата жена който повече преличаше на плач на малко дете.
-Шизуне!... каза с отчаян глас Тсунаде.
Шизуне беше обгорена доста, а и ефекта от тсукоюми беше довършващ за нея.
Тсунаде каза на Катсую: Задръж ги трябва да спася Шизуне.
Манда се възпозва от полужението и се уви около Катсую.
В същото време отбора на Какаши тръгна по следите на Наруто.
Глава Осма: В Ада -част първа.
Битката между Наруто и Санато започна.
наруто не виждаше нищо от гъстия дим.
-Да започваме, каза Санато. Огнен стил огнено кълбо джутсу, Оганят запали дима и клонингите на наруто изчезнаха.
Наруто в последния момент избегна атаката. Той разбра, че врагът му ползва огнен елемет и реши да го контрира ,като призове Гамататсу.
Здравей Наруто... каза жабата. Какво ще ядем?
Наруто се свлече при тези думи и каза ядосано: -Не съм те призовал, за да те поканя на вечеря трябваш ми да конрирам огненото джутсу на този, с който се бия.
Извинавай много съм гладен.
Санато се усмихна дяволски и каза: -Жалък си хлапе да не мислиш ,че можеш да се мериш с мен, като ползваш някава си жалка жабка.
-Гамататсу готов ли си?
-Добре Наруто да го смачкаме този, че трябва да ям... -каза отекчено жабата.
-Ще те, черпя кавото поискш след битката.
Ох, дерсрти много ми се яде. Никой не ме е подценявал, а още по-малко да ме е убиждал. -Той ще си плати за това!
-Престанахте ли с глупостите!-Катон: Зикоку.
Фуутон: Воден пистолет.
Двете техники бяха равностойни.
-Какво по дявалите? - каза жабата
Ние ползваме комбо от Фуутон и Суитон. Как успя да ни контрираш/
Отговърът е прост аз също като теб фуутон юзър.
Щом искаш да играем по твоте правила.Така да бъде! отговори Наруто
Санато каза сухо:- Скоро ще тябва да вдигнеш нивото на силата си иначе ще умреш.
-Катон: -Огнена Буря джутсу.
-Фуутон: -Воден пистолет.
-О не! -Оганят поглъща техниката ни! -каза Гамататсу
- Dark LordУчaщ се
От : Malakor 5
Рожден ден : 15.09.1989
Години : 35
Мнения : 178
Дата на рег. : 26.12.2009
Re: Ужасяваща Тайна
Съб Дек 26, 2009 8:00 pm
Така този фик го позабравих малко и за тва пускам новата глава тук! С нов профил съм.
Инак е същия откачен потребител! Тоест аз се върнах!
САУНДТРАК:-Кликни тук + Shift
Глава Деветта: В Ада - част втора.
Наруто каза: -Мамка му!-С кокго си имам работа? -Ти не си човек, а демон.
-Глупаво хлапе!
-Оганят ми ще те превърне в пепел!
Науто избегна атаката но жабата не успя да се измъкне навреме и изчезна.
Наруто разбра че няма избор и реши да мине във мадрец форма.
Санато се засмя и каза ледено: -Най сетне реши да станеш по сериозен а!
-Ще те пратя в ада!
-Грешиш аз ще ти покажа Ада тук и сега!
Наруто призова Бунта и Гамакен сан.Както и двете стари жаби Майка и Татко
-Ха. -Явно се решил да ме убиеш а?- феодалния лорд се засля зловещо и пресметливо.
-Казах ти ти ще идеш в ада!
-Щом е така искаш да си играем. -Еми да си поиграм тогава!
-Наруто разбрахме от Гамататсу, който се върна на връх Мамбикю след като бе поразен от атаката на връга ти!
-Силен е проклетника! - добави Наруто нервирано.
Старите жаби почнаха да спорят както обикновенно
-Майче стига с твоя обяд! -Ще сготвиш имаш време!
-Татко престани не ми се стой тук! -Оставам само заради Наруто, който ми напомня много за Джирая.
Лорда се засмя и прекъсна спора.
-ДОСТАТЪЧНО! -Ще си играм с жаби а? -Е добре и аз имам догорор с тях!
Призовавам Джутсу!-Мина много време стари приятелю!
-Найстина много Санато сама!
-Великият Господар на жабите!- крякнаха жабите с учудване
-Изкуфяло старче ти отдавна си в пенсия! -Старостта ти е взела ума!
-Майче имай уважение към него!
-Стига мрънка Па!
-Бунта и ти Гамакен сан! -каза Наруто занете ли нещо за силата на Великят Господар?
-Никой не го виждал да се бие от години! -каза Бунта
-Никой от нас не бил роден, когато той е бил в разцвета на силите!- подчерта с притеснен глас Гамакен сан
-Да започваме ли ?
Лордът поряза ръката си и после поряза старата жаба.
-Нека кръвта ми ти върне величието стари приятелю!
-Забранен стил. -Джутсу Подмадяване!
Наруто и жабите гледаха с невярващ поглед.
Пред очите им старият жабок се подмлади.
-Невъзможно! -Бъзикаш се смен! -отговори Наруто
Двете стари жаби ясно рабраха, че има само един шиноби, който има тази сила. -Младежо! -Как се казва противника ни? казаха двете жаби с тревожен вид.
-Санато! Известен като Първият Рейкаге. -Сега е феодолан лорд на същата страна. А и е известен още като Безвременния! -Защо?
-Ти си луд! -Момче откажисе ако ти е мил живота!
-Мамче не бади толкова песимистична!
-Па млъкни!
-Санато сама ще го убие! -Наруто не му е в категорията!
-Вие го познавате!
-Да веднъж сме го виждали! Но сега е различен чакрата му е тъмна и самият марак е внего.
-Не се бой ще се спрвим Майче! каза неововерено Па
-И ти не си вярваш стари глупако!
-Нещата са лоши! добави Бунта
-Аз съм твърде тромав! -каза Гамакен сан.
-Да започваме! каза Санато:
-Най сетне ще покажа силата си! -Добави Великият господар на жабите.
-Ти се погрижи за жабите! -Наруто е мой! -добави лорда с весел глас
-Дадено!
Двете страни се подготвят за решителна схватка! -Кой ли ще победи?
Следва Продължение
Инак е същия откачен потребител! Тоест аз се върнах!
САУНДТРАК:-Кликни тук + Shift
Глава Деветта: В Ада - част втора.
Наруто каза: -Мамка му!-С кокго си имам работа? -Ти не си човек, а демон.
-Глупаво хлапе!
-Оганят ми ще те превърне в пепел!
Науто избегна атаката но жабата не успя да се измъкне навреме и изчезна.
Наруто разбра че няма избор и реши да мине във мадрец форма.
Санато се засмя и каза ледено: -Най сетне реши да станеш по сериозен а!
-Ще те пратя в ада!
-Грешиш аз ще ти покажа Ада тук и сега!
Наруто призова Бунта и Гамакен сан.Както и двете стари жаби Майка и Татко
-Ха. -Явно се решил да ме убиеш а?- феодалния лорд се засля зловещо и пресметливо.
-Казах ти ти ще идеш в ада!
-Щом е така искаш да си играем. -Еми да си поиграм тогава!
-Наруто разбрахме от Гамататсу, който се върна на връх Мамбикю след като бе поразен от атаката на връга ти!
-Силен е проклетника! - добави Наруто нервирано.
Старите жаби почнаха да спорят както обикновенно
-Майче стига с твоя обяд! -Ще сготвиш имаш време!
-Татко престани не ми се стой тук! -Оставам само заради Наруто, който ми напомня много за Джирая.
Лорда се засмя и прекъсна спора.
-ДОСТАТЪЧНО! -Ще си играм с жаби а? -Е добре и аз имам догорор с тях!
Призовавам Джутсу!-Мина много време стари приятелю!
-Найстина много Санато сама!
-Великият Господар на жабите!- крякнаха жабите с учудване
-Изкуфяло старче ти отдавна си в пенсия! -Старостта ти е взела ума!
-Майче имай уважение към него!
-Стига мрънка Па!
-Бунта и ти Гамакен сан! -каза Наруто занете ли нещо за силата на Великят Господар?
-Никой не го виждал да се бие от години! -каза Бунта
-Никой от нас не бил роден, когато той е бил в разцвета на силите!- подчерта с притеснен глас Гамакен сан
-Да започваме ли ?
Лордът поряза ръката си и после поряза старата жаба.
-Нека кръвта ми ти върне величието стари приятелю!
-Забранен стил. -Джутсу Подмадяване!
Наруто и жабите гледаха с невярващ поглед.
Пред очите им старият жабок се подмлади.
-Невъзможно! -Бъзикаш се смен! -отговори Наруто
Двете стари жаби ясно рабраха, че има само един шиноби, който има тази сила. -Младежо! -Как се казва противника ни? казаха двете жаби с тревожен вид.
-Санато! Известен като Първият Рейкаге. -Сега е феодолан лорд на същата страна. А и е известен още като Безвременния! -Защо?
-Ти си луд! -Момче откажисе ако ти е мил живота!
-Мамче не бади толкова песимистична!
-Па млъкни!
-Санато сама ще го убие! -Наруто не му е в категорията!
-Вие го познавате!
-Да веднъж сме го виждали! Но сега е различен чакрата му е тъмна и самият марак е внего.
-Не се бой ще се спрвим Майче! каза неововерено Па
-И ти не си вярваш стари глупако!
-Нещата са лоши! добави Бунта
-Аз съм твърде тромав! -каза Гамакен сан.
-Да започваме! каза Санато:
-Най сетне ще покажа силата си! -Добави Великият господар на жабите.
-Ти се погрижи за жабите! -Наруто е мой! -добави лорда с весел глас
-Дадено!
Двете страни се подготвят за решителна схватка! -Кой ли ще победи?
Следва Продължение
- Dark LordУчaщ се
От : Malakor 5
Рожден ден : 15.09.1989
Години : 35
Мнения : 178
Дата на рег. : 26.12.2009
Re: Ужасяваща Тайна
Пет Апр 23, 2010 11:09 am
Глава Десетта: В спомените на феодалния лорд. -част първа
Битката започна. Бунта и Гамамакен сан нападнаха Повелителя на жабите, но той ги контрира с огнена бриера.
Наруто се изправи срещу лорда в смъртна схватка.
-Fuuton rasen shuriken.
-Raiton gian
-Невъзможно! -каза Санато
-Свършено е с теб.
Техниката на Наруто премина през тази на феодалния лорд, и го парази с всичка сила.
Атаката беше толкова силна, че тя успя напълно да парализира Санато за няколко секунди, и призоваващата му техника изчезна.
Наруто се доближи до него и каза: -Сега ще ми кажеш всичко, което искам да знам! -Каква е ролятати в Акатски?
-Говори!
Санато се засмя.
Зад гърба на Наруто се появи лорда и каза: -Ти си глупаво хлапе! -Поздравления! ---Ти си един от малцината успяли да разрушат един от клонингите ми в битка.
- Въздушна буря джутсу.
-Ти ме победи! -каза Наруто.
-Ти загуби ,но все пак мисля, че заслужаваш да ти кажа всичко, което искаш като награда.
-Каде уловката?
-Няма такава.
-Не ти вярвам.
-Вярно имаш голям потенциал, но все още не знаеш как да го използваш.
-Четвъртият би се гордял с теб. -Нали си, негов син все пак!
-От каде знаеш това?
-Доста приличаш на Минато. –Жалкото е, че той умря толкова млад.
-Ако това е всичката ти силата момче, ще те споходи участта на Минато! -Жалък си! Щом тези отговори искаш, аз ще ти ги дам.
-Да. -Да. Стига си протакъл с твойте неразбираеми фрази. –Казвай, каквото имаш за казване!
-Няма да ти кажа нищо!
-Нали каза, че ще ми дадеш отговорите, които търся!
-Не си ме разбрал правилно.
-А?
-Отговорите, които търсиш, в спомените ми намират се.
-Побъркваш ме, говори нормално, стига с тези неразбираеми фрази.
– Ще покажа това, което искаш да знаеш!-Видиш ли спомените ми, обаче само болка ще откриеш. -Ще разбереш, че всико, в което си вярвал е лъжа! -Сигурен ли си, че искаш тези отговори.
-Да. Стига с тези мистерии. -Покажи ми спомените си.
-Добре. -Добре. -Мнго добре. -Приготви се.
Санато се телепортира до Наруто, като свали качулката на робата си, а после махна фалшивата маска от лицето си.
Очите на мрака пратиха момчето в специално измерение.
-Ааааааааа... -извика Наруто.
Няколко секинди по-късно.
Наруто беше в безтегловност.
-Каде съм?
Всичко беше мрак и нищо не се виждаше. Странна светлина прикова вниманието му.
След като отвори очи, Наруто видя същесво приличащо на гигантски ангел с златна броня, и крила от бяла светлина.
Създанието беше хиляди пъти по голямо от него.
Изведнъж създанието направи знаци, и последва страхотен здрив.
- Мъртъв ли съм?... -каза си той.
Пред него се появи Санато.
-Какво е това място? -Каде съм по дяволите?
-Добре дошъл в спомените ми. –Спокойно! -Сега ще видиш,това което съм видял от зората на времето.
Следва Продължение
ПС: Сори, че си забравих фиковете си, но нямам абсолютно никакво свободно време.
Сега съм по свободен, и мога да напиша няколко глави. Утре пускам новаа глава.
Битката започна. Бунта и Гамамакен сан нападнаха Повелителя на жабите, но той ги контрира с огнена бриера.
Наруто се изправи срещу лорда в смъртна схватка.
-Fuuton rasen shuriken.
-Raiton gian
-Невъзможно! -каза Санато
-Свършено е с теб.
Техниката на Наруто премина през тази на феодалния лорд, и го парази с всичка сила.
Атаката беше толкова силна, че тя успя напълно да парализира Санато за няколко секунди, и призоваващата му техника изчезна.
Наруто се доближи до него и каза: -Сега ще ми кажеш всичко, което искам да знам! -Каква е ролятати в Акатски?
-Говори!
Санато се засмя.
Зад гърба на Наруто се появи лорда и каза: -Ти си глупаво хлапе! -Поздравления! ---Ти си един от малцината успяли да разрушат един от клонингите ми в битка.
- Въздушна буря джутсу.
-Ти ме победи! -каза Наруто.
-Ти загуби ,но все пак мисля, че заслужаваш да ти кажа всичко, което искаш като награда.
-Каде уловката?
-Няма такава.
-Не ти вярвам.
-Вярно имаш голям потенциал, но все още не знаеш как да го използваш.
-Четвъртият би се гордял с теб. -Нали си, негов син все пак!
-От каде знаеш това?
-Доста приличаш на Минато. –Жалкото е, че той умря толкова млад.
-Ако това е всичката ти силата момче, ще те споходи участта на Минато! -Жалък си! Щом тези отговори искаш, аз ще ти ги дам.
-Да. -Да. Стига си протакъл с твойте неразбираеми фрази. –Казвай, каквото имаш за казване!
-Няма да ти кажа нищо!
-Нали каза, че ще ми дадеш отговорите, които търся!
-Не си ме разбрал правилно.
-А?
-Отговорите, които търсиш, в спомените ми намират се.
-Побъркваш ме, говори нормално, стига с тези неразбираеми фрази.
– Ще покажа това, което искаш да знаеш!-Видиш ли спомените ми, обаче само болка ще откриеш. -Ще разбереш, че всико, в което си вярвал е лъжа! -Сигурен ли си, че искаш тези отговори.
-Да. Стига с тези мистерии. -Покажи ми спомените си.
-Добре. -Добре. -Мнго добре. -Приготви се.
Санато се телепортира до Наруто, като свали качулката на робата си, а после махна фалшивата маска от лицето си.
Очите на мрака пратиха момчето в специално измерение.
-Ааааааааа... -извика Наруто.
Няколко секинди по-късно.
Наруто беше в безтегловност.
-Каде съм?
Всичко беше мрак и нищо не се виждаше. Странна светлина прикова вниманието му.
След като отвори очи, Наруто видя същесво приличащо на гигантски ангел с златна броня, и крила от бяла светлина.
Създанието беше хиляди пъти по голямо от него.
Изведнъж създанието направи знаци, и последва страхотен здрив.
- Мъртъв ли съм?... -каза си той.
Пред него се появи Санато.
-Какво е това място? -Каде съм по дяволите?
-Добре дошъл в спомените ми. –Спокойно! -Сега ще видиш,това което съм видял от зората на времето.
Следва Продължение
ПС: Сори, че си забравих фиковете си, но нямам абсолютно никакво свободно време.
Сега съм по свободен, и мога да напиша няколко глави. Утре пускам новаа глава.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите