FenFuk with Akatsuki

Така... Снощи, докато се лигавех ми дойде идеята за това One-shot разказче. Кратко е, но се надявам да ви хареса.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Беше най-нормален ден в базата на акатски. Конан излезна от банята, увита с морско синя кърпа, и тръгна към кухнята да си вземе нещо за пиене. По пътя мина през хола и завари насядалите около масата момчета да спорят.
- Нинджа стил : креватно джутсу е най-доброто! –нервеше се Хидан.
- Ще имаш да вземаш: Нинджа стил: джутсу гъделичкане е 100 пъти по добро! –противоречеше му Итачи.
Тоби съсщо се бе включило в спора, като подскачаше на едно място, до стола си, викайки, като развален грамофон:
- Нинджа стил: джутсу бъзик с клонче е най-якото!
Какузо, както винаги, броеше пари, но това не му пречеше от време на време да се провиква:
- Абе вие наред ли сте! Нинджа стил: джутсу атака с кредитни карти е по-добро от ваще сичките взети заедно!
Дейдара решеше косата си пред едно огледало и мълчеше, докато не чу изказването на Какузу. Като чу това изказване, русокоското изпусна четката си за коса и се провикна колкото му глас държи:
- Нинджа стил: джутсу красота е най-перфектното, а и най-ефикасното!
Кисаме не издържаше повече на тази шумотевица, затова каза спокойно:
- Ще ви покажа аз ефикасно джутсу.
Всички млъкнаха и го изчакаха да продължи.
- Нинджа стил: джутсу смоокен е по-велико от ваще глупости!
- Мислиш, че Нинджа стил: джутсу прахосмукачка е глупост! –повиши глас Зетсу.- Ще те науча аз да уважаваш мойте техники, риба проста! Ела ми бе бъзльо!
Кисаме побягна, а Зетсу тръгна да го гони. Духът на Сасори се беше хванал за главата и се питаше:
- Кога ще им дойде ъкъла?
Понеже беше умрял, никой не чу това изказване, а надвикването продължи с пълна сила.
- Ще ви науча аз вас! –крещеше Пейн- Мойто джутсу е най-добро. Нинджа стил: джутсу виж ми пирсинга ще ви размаже от сякъде!
Нервите на Конан не издържаха. Тя се качи на масата, пусна кърпата да падне в краката й и доволна от настаналата тишина каза:
- И както винаги Нинджа стил: джутсу накарай купчина идиоти да млъкнат работи безотказно.
Момичето се наведе, взе си кърпата, слезна от масата и излезна от стаята.


КРАЙ

ОМГ тва ме стрази!!!! Човече умрях от смях, джуцото на Пейн и Конан най- ме изкефи!!!!

Направо паднах от стола от смях! Можеш ли да направиш и друго??

Hermi написа:ОМГ тва ме стрази!!!! Човече умрях от смях, джуцото на Пейн и Конан най- ме изкефи!!!!

Да и на мен,най-много ми харесаха джутсутата на Пейн и Конан!

оМг ша пАдна
тВа е сТрашн0 ос0беНо дЖуцОто нА кОнан

Много се радвам, че ви е харесало.
За ваше щастие ми доийде музата да още едно подобно.
Само да кажа, че Кисаме и Зетсу нещо ги е фанала липсата, понеже не им измислих нищо яко.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Беше стравнително нормален ден в базата на акатски. Естествено при тях всеки един ден си беше живо шоу, само че нямаше кой да види това. Всеки се занимаваше с нещо.
- Ма*ка му де е*ба! Пак ни биха и то заради теб нещастник такъв! –ревеше Хидан
- Ти кой ще обиждаш, бе?! Следващата битка, при която ти отсекат главата, ще си я носиш под мишница до базата! –не му остана длъжен Какузу.
- Млъкнете и играйте! –заповяда Пейн, но понеже съотборниците не му обърнаха внимание се намеси Итачи:
- Затваряйте си устите и играйте! Че ще земете да ме видите наистина ядосан.
След тези изключително незаплашителни думи в хола настана тишина. Чудите се какви бяха тези крясъци. Ами, нищо особено! Просто Хидан, Какузу, Пейн и Итачи играеха белот и както можете да се досетите Хидан и Какузу пак бяха загубили. Всеки път щом Пейн и Итачи са в един отбор тези срещу тях губят. Причината е много проста. Пейн използва две от своите личности, за да гледа картите на противниците си, а Итачи използва новоизмисленото си джутсу, за да прочете мислите на Пейн. Яко, нали?! Така... Сега да навестим Дейдара, който беше в банята от два часа. Питате се защо. Ами щеше да излиза с момиче за първи път през живота си... Просто всички предишни срещи са били все с момчета и сега бедничкото същество не знаеше как да се нагласи, за да изглежда по-мъжествено. От банята от време на време се чуваше
- Ма*ка му! Това не трябваше да е така!
Или:
- Дяволите да го вземат! Пак ли не става?!
Сега опитайте да се сетите кой беше в банята при него... Ха! Знаех си, че не можете! Там беше духчето на Сасори, което се възмущаваше на тъпотата на бившия си партниор:
- И аз работех с него! –хваща се за главата –Боже, боже, боже!
През това време Тоби, или по-точно да кажем Мадара, беше взел всичките дрехи на Конан. Когато тя се събуди, претърси цялата си стая и стаята на Пейн, но не откри нищо. След около десет минути прекарани в размисли момичето извика с цяло гърло:
- Тобиииииии... Ще те убия! Само да ми паднеш!
Всички в къщата изтръпнаха. Не беше добре да ядосваш Конан. Също както и да й пречиш да пребие човека, на който е ядосана. Всички знаеха какво ще стане, но подължиха със заниманията си, за да не изядат боя вместо Тоби. Конан влетя в стаята на Тоби, като трясна врата след себе си:
- Щом искаш да съм без дрехи, добре. Така ще играем, но после да не се опклакваш.
Тоби, който седеше на леглото си, свали маската си и се превърна в Мадара:
- Уууууу...Разтреперих се!
Това преля чашата. Момичето се хвърли към него и разкъсвайки дрехите му, както хищник разкъсва плячката си, го повали на леглото, озовавайки се върху него.
- Ще се научиш да ме уважаваш!
Конан го целуна толкова страстно, че на Мадара му се зави свят. Мъжът тъкмо си помисли, че това е щастливия му ден, когато се чу изщтракване и момичето върху него се ухили злобно. Конан завъртя Мадара по гръб и чак тогава той разбра какво се беше случило. Момичето му беше сложило белезници, които бяха здраво завързани за рамката на леглото. На лицето му се изписа ужас. Тези белезници бяха измислени от Конана и само тя можеше да ги маха и слага. Това означаваше, че той щеше да седи завързан, докато тя не реши да го пусне, а това не беше добре за него. Момичето изчезна за момент... Като се върна носеше в ръцете си камшик, а на лицето й беше изписана садистична усмивка в стил Учиха. Конан замахна и го удаи веднъж –Мадара се сдържа и не извика, втори път –той пак не извика, трети път –тихо изохкване, четвърти път –малко по-силно изохкване, пети път –тих вик, шести път –цялата къща се разтресе от вика на Мадара, седми път –още по силен вик, осми път –няколко стъкла се изпочупиха, девети път –прозорците на стаята се напукват, десети път –стаята на Мадара остава без прозорци. Момичето реши, че това му е достатъчно. Нави камшика си и излезе. След около 5 минути се върна със шишенце йод и памук в ръка. Тя седна на леглото до него и докато промиваше раните му го попита:
- И научи ли си урока?
Мъжът не можеше дори да си отвори устата от болка.
- Ще приема това за ДА.
Като свърши с помиването момичето го развърза и излезна усмихната от стаята.

Готино е. Определено е забавно, хареса ми :): :bravo:

ВЕЛИКОЛЕПНОООООООО СУПЕР Е! :kisss: :kisss: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:

много е яко можеш ли да измислиш още

Това разказче е посветено на Криси (в www.narutobg.info се пише sweet secret)
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Така... Надявам се, вече разбрахте, че при акатски нормални дни просто НЯМА... Сега ще ви разкажа за един много странен ден. Времето беше приятно –топло, слънчево, абе типичен летен ден. Ще си кажете: Е, к`во толкова?. Отговорът е: Мнооооогоооооо....... Първо трябва да ви уведомя, че акатски си имаха нов член. Момиче на име Клара. Тя имаше дълга, права, черна коса и морско сини очи. По характер беше мила... Абе мила и добра, ама ако я ядосаш по-добре да си пишеш завещанието. Обличаше се доста предизвикателно, но беше спечелила сърцата на всички „злодеи” главно заради характера си. Доста редовно казваше:
- Holly mother of Jashin!
Вместо:
- OMFG!
Хидан много я обичаше заради това, а и не само. Той попринцип си я обичаше, както и тя него, но това си проличаваше само вечер под завивките и на общите мисии, на които Мадара ги пращаше. Днес, обаче, се случваше нещо странно. Клара и Хидан си мислеха, че са сами в базата, и затова се бяха налазили на дивана в хола, но това не беше съвсем така. Мадара също беше там, но проклетника не им каза. Той беше умничък мъж и се досещаше, че между тях има нещо, а и ревнуваше. Да, правилно разбрахте! Мадара си падаше по Клара. Това беше неговата малка тайна. Сега да оставим Мадара за момент и да надникнем при Клара и Хидан. Там нещата се бяха рагорещили, меко казано, доста. Хидан лежеша на дивана, а момичето беше върху него. Дрехите им бяха на парчета и покриваха целия под. Ама, то си е така Клара като се разгорещи.... Хидан беше изключително нежен с момичето, с което всеки път беше като за последно. Той имаше чувството, че приятелката му е ненаситна. То това си беше почти вярно, ама само почти. Ръцете му обхождаха всеки сантиметър от тялото й. Това я подлудяваше. Тя все още не можеше да повярва, че това е първият мъж, който я обича и не я е отрязал. Другите го правеха, защото не издържаха на това всяка вечер да правят дълъг, страстен и безобразен секс. Сега той правеше всичко, което тя поиска от него. Дори се оставяше тя го води в леглото –нещо, което другите не понасяха, а той дори го харесваше. Момичето спусна ръцете си по продължение на гърдите му и достигна до члена му и започна да го опипва с палави движения. Хидан изпъшка от удоволствие, а Клара се усмихна самодоволно. Момичето се премести малко по-надолу и направи нещо напълно неочаквано за момчето. Тя започна да движи ръцете си доста бързо по продължение на члена му като в същото време езика й рисуваше фигури върху главичката му. След около минута мъжът се изпразни в устата й. Момичето погълна топлата течност и се усмихна предизвикателно на партниора си. Докато се усети вече беше под него. Едната му ръка беше на гърдите й, а другата разтриваше котето й. Момичето стенеше от удиволствие. Когато пръстите му приникнаха в нея, тя изви гърба си нагоре, а от устните й се отдели сладък стон. Двамата се наслаждаваха на момента, но те не знаеха, че през това време Мадара ги наблюдаваше. Точно след като момичето свърши, и точно преди да започне най-хубавата част мъжът не издържа и се показа. Клара се притисна плътно до Хидан, за да скрие тялото си от жадния поглед на новодошлия. Хидан го погледна бясно и ядосано повтори думите на Мадара от преди час:
- Всички са на мисия! В къщата няма да има никой, освен теб и Клара.
- Върнах се по-рано! –отогвори най-безразлично мъжа, чийто поглед бе впит в момичето.
Клара искаше той да се разкара и да продължи забавата с гаджето си, затова попита с възможно най-добрия глас, който успя да докара:
- Какво, по дяволите, правиш тук?
- Искам да се присъединя. –беше отговора.
Това беше прекалено. Клара огледа пода и забеляза едно сравнително голямо парче, от мантията на Хидан, което беше близо до дивана. Тя го взе и с няколко светкавични движения плата беше омотан около нея като кърпа, а тя беше права до дивана. Момичето тръгна към Мадара с намерението да го удари, но той хвана ръката й и я притисна към себе си. Клара се възползва от случая. Ритна Мадара между краката и му заби едно кроше в лицето, след което изсъска:
- Никой, ама абсолютно никой друг освен Хидан няма да ме докосва! Ясно ли е?
Момичето мина покрай превиващия се на земята от болка мъж, хвана гаджето си за ръката и го поведе към стаята им, където щяха да продължат своето забавление.

бравоо :bravo:

Дааааааааа Хидиииии
Човек, :bravo: и да пускаш бързо следващата глава!

Давай, Тони!!!! Много са яки тея историики!

доста си добра харесва ми :bravo:

Искам продължение

Ах! Ти ми знаеш мнението Тони !
Страшна си и това е супер, ама супер готино :kisss: :kisss: :kisss:

Super :lah: :lah: :lah:

Супер еее Искам ощеее

Тез акатски са по голям маитап и от наруто много е яко давай следващото

Беше обичаен летен ден. Часът беше 2 наобяд и беше адска жега. На земята едвам се дишаше, затова пък високо в небето беше приятно. Особено когато си на голяма бяла птица с мъжа на мечтите си. Точно това правеше Клара. Тя беше на около половин километър от земята, но това въобще не я притесняваше. Тя се беше облегнала на гърдите на Дейдара и се наслаждаваше на вятъра. Той я беше прегърнал и се чудеше защо това момиче избра него. Та тя можеше да има всеки един мъж на Земята, а и не само. Момента беше развален от вика на един оранжевокос човек, с много пиърсинги по лицето си:
- Слизайте от там! Веднага!!!
Клара погледна надолу, изплези се и пак се загледа в небето. Мъжът, който ги викаше и без това беше ядосан, но след като видя, че не му обърнаха никакво внимание, той реши сам да ги свали, използвайки Шинро Тенсей. С тази техника той се отблъсва от земята както се отблъскват противоположните полюси на магнити. Когато стигна на 100 метра от тях, той чу как Клара пее:
- Сладкопойна чучулига,/Над полето се издига,/И с разперени крилца,/Пее: „Ще ви убия“.
Пейн избухна в неудържим смях и полетя обратно към земята, тъй като забрави да си поддържа техниката за „летене“. Дейдара гледаше като пукел, а Клара се заливаше от смях. Долу другата част от „злата“ организация Акатски гледаха като гръмнати, все още неосъзнаващи какво се случва, но щом крушката светна, всички, дори и Итачи, избухнаха в неудържим смях. Пейн летеше към земята с бясна скорост. 100м, 90м, 80м, 70м, 60м, 50м, 40м, 30м... Чак на 25м мъжът осъзна, че ако не направи нещо ще се сбогува със слънцето. Той от ново направи своята техника и се спря на 10см от земята. Конан въздъхна облекчено, а всички останали продължаваха да се хилят.

Хах тва е върховно. Малко е късичко, но ми оправи настоението преди даскало! Много си добра, евала!

- Сладкопойна чучулига,/Над полето се издига,/И с разперени крилца,/Пее:
„Ще ви убия“.
Хаха Това беше страхотно Давай Злато, продължавай да ни радваш и да ни разсмиваш... Лофкам си те

страхотно

Супер яко ееееее И доста смешно Ощееееее :obi4amte:

Next!!!