Коледна Изненада

Вто Дек 22, 2009 6:50 pm

Снежинките падаха една по една,
бавно и плавно те достигаха земята и се сливаха в едно с останалите снежинки.
Хината седеше на прозореца и тъжно гледаше снега. Всяка снежинка беше различна от другите,всяка бе уникална „Също
като хората” мислеше си тъжно момичето. Тя се изправи, отиде до огледалото и
започна да реше косите си, загледана в тъжното си изражение.

В същото време някъде около
Коноха..

-Наруто!! Не играеш
честно!-изкрещя Конохамару.

-Не е вярно. Никой не е казал, че
не мога да използвам Кагебуши но Джутсу –ухили се Наруто подавайки една снежна
топка на един от клонингите си.

Той се обърна и заедно с още
двама клонинга замери Конохамару. Той падна по надолнището и започна да се
търкаля към близкото езерце и изведнъж – ПЛЯЯЯС.

-Хахахаха. Конохамару..хахахаха-
Наруто махна клонингите и отиде да изкара момчето от водата.

-Н-не е с-смешно!-сопна се той
–В-водата е л-лед студена!!

-Ще те заведа у вас да се
стоплиш- русокосия свали якето си и загърна приятеля си с него.След това го
вдигна на гърба си и затича към селото.

***

Хината се изправи все така
замислена, облече се топло и излезе. Тя вървеше по заледения път към селото,
надявайки се подаръкът, който стискаше в ръката си, да му хареса. Но къде ли беше той? Сигурно
пак играеше някъде. Момичето вървеше бавно из тихите улички на селото, а
стъпките и отекваха в тишината. Изведнъж някакъв шум привлече вниманието й. Тя
се обърна и видя нещо да бяга към нея…

-Наруто!-извика Хината

-Нямам време за теб
Хината.Прибирай се у вас-задъхано извика бягащия Наруто.

-Но аз…

-Конохамару е ще се разболее ако
не го прибера. Ще те намеря по-късно-изкрещя момчето без да спира.Но Хината не
го чу.

Момичето хвърли подаръка на
земята и затича към дома си. По лицето й започнаха да се стичат сълзи, сълзи
които преди допира си в замръзналата земя се превръщаха в лед…

***

Наруто за
малко да подмине къщата на приятеля си. Той се спря хлъзгайки се, като за малко
да падне, но се задържа. Свали Конохамару от гърба си и го пусна да стъпи.

-Е,
влизай-подкани го Наруто-Влизай, че ще замръзнеш след малко.

-Д-довечера..-п-празн…

-По-добре
си остани у вас. Съжалявам, че няма да можеш да дойдеш, но е най-добре да стоиш
на топло и да не излизаш. Хайде аз тръгвам, че ще закъснея.

-Н-но
Наруто..

-Чао
Конохамару!

Наруто се
обърна и побягна обратно към центъра на селото. Той погледна часовника си
„Ужас! Сакура ще ме убие. Закъснявам, а има още доста неща да се оправят.”
Мислеше си той.

-НАРУТО!
Закъсня!-разкрещя му се момичето щом го видя.

-Съжалява
Сакура. Хайде да побързаме, че няма време.

***

Хината
отново вървеше към селото. Сакура я беше поканила в тях, но преди да успее да
зададе какъвто и да е въпрос връзката беше прекъснала. Тя вървеше още по-тъжна
и по-замислена от преди. Не можеше да разбере защо в последните няколко дни
Наруто постоянно я отбягваше. Хината не усети кога беше стигнала до къщата на
Сакура. Спря се и почука на вратата. Изчака минута-две, но никой не й отвори.
Тя почука втори път и след като отново не получи отговор бутна вратата и влезе.
Вътре беше тъмно. Момичето потърси ключа и запали лампата.

-ЧЕСТИТА КОЛЕДА!!!-извикаха в хор
двайсетина човека.

-Какво?-Хината
стоеше на прага и гледаше неразбиращо.

Стаята беше
украсена с всякакви коледни играчки, навсякъде имаше закачени гирлянди, лампички
и коледни чорапчета. Всички бяха със коледни шапки или с еленови рога. Някой
даже си бяха сложили червени носове досущ като на еленчето Рудолф.

-Хайде.
Недей да стоиш на вратата.-Сакура я задърпа към другия край на стаята.

-Но..какво..

-Здравей Хината!

Тя се
обърна и видя ухиления Наруто, който говореше на НЕЯ

-Н-наруто?
З-здравей-усмихна му се тя.-Какво е всичко това?

-А това
ли-той отново и се усмихна-това е колено парти за теб.

-За мен?

-Да.
Напоследък те гледам доста унила и реших да направя нещо за да те развеселя
малко. Та това е коледния ми подарък за теб.

-Наруто,ти…за
мен..а аз си мислих, че си ми сърдит, защото ме отбягваш..

-Не ти се
сърдя. Отбягвах те за да не издам тайната-той се почеса зад врата и се захили-
Знаеш ме какъв съм.

Хината
заплака.

-Ей недей
така.-той я прегърна и избърса сълзите й-това парти е за теб, така че искам да
се забавляваш.

-Наруто-Хината
се изчерви.

Момчето вдигна поглед нагоре, след това и се усмихна и я
целуна. Хината също погледна нагоре и видя, че бяха застанали под имейла.
Усмихна се и отвърна на целувката му и устните им се сляха в едно, като дадоха
начало на нещо ново в коледната нощ.