Сърце, направено от лед~~~

Сря Дек 23, 2009 8:17 pm

Сърце, направено от лед~~~

- А сега новините по канал шест! Поледица и снегове засипаха Коноха, положението обаче е овладяно..
Момчето натисна червеното бутонче и телевизора спря.
- Пфф..Бръщолевят глупости. В Коноха никога не вали.. – ледения му глас прозвуча присмехулно, стана и понечи да отвори прозореца.
Очите му леко се разшириха при видяното – бяла, обсипана със сняг Коноха.. Не беше възможно.. Само това му трябваше, сняг. За една „чудесна весела Коледа”.. Пълни глупости. Кой вярва в Коледа..?! Беше риторичен въпрос.
Това е глупава и сантиментална измислица на продавачите на коледни шапки.. Няма такова нещо като Коледа.. Просто смотан ден, в който всички се правят на весели, губят нужно време в ненужни подаръци.. Просто си пилеят парите.
На вратата се почука. Не му обърна внимание. Почука се още веднъж.. Този път по-силно.
- Кой по дяволите?!? – изруга и отвори вратата.
- Саске-кун! – весела усмивка озари лицето на момичето срещу него.
- Сакура? Какво правиш тук? – досадно попита.
Момичето леко почервеня.. Хвана ръката му и показа с пръст небето. Малки снежинки се спускаха бавно, бавно, танцуваха около тях, въртяха се в различни посоки, накрая величествено кацаха на повърхността.
- Мда.. И?!
- Не виждаш ли? Сняг! От колко години не е валяло сняг в Коноха, Саске?! Може би повече от десет.. Сега е нашия шанс да излезем, да се порадваме..
Саске върна спомените десет години назад. И това беше голяма грешка.. Преди десет години, когато той бе на шест, Учиха Итачи, неговия мистериозен брат, сегашен Акатски член, бе убил целият му клан, по възможно най-брутален начин. А малкото тогава момче бе видяло всичко със собствените си детски и невинни очи.. Това накара вулкан от емоции да избухне. Негативни емоции. И всичко се стовари върху горката Сакура.
- Виж какво! Никъде няма да излизам с такава досадница като теб, въобще не ми пука за шибания сняг, нито за Коледа, нито за вас!!! Така че ме оставете на МИРА!!! – последната дума сложи край, той трясна вратата и заряза всичко.
Розовата ‘и коса вилнееше срещу вятъра.. Тя стоеше там, пред вратата, секунди, може би минути, или пък часове? Не знаеше, знаеше просто, че е дълбоко наранена.
Няколко сълзи се отрониха от очите ‘и. Но не, този път щеше да се бори! Трябваше...
На вратата се почука отново..
Саске с най-троснато изражение се показа..
- Пак ли ти?! Не бях ли достатъчно ясен преди малко?! – изсъска.
- НЕ, не беше!! Учиха Саске, - започна тя, осмелявайки се да го нарече с пълно име – би трябвало да се срамуваш от това, което направи! Загърбваш всичко, така ли? Не ти пука? Всъщност, ти даже НЕ правиш усилие да ти пука! Великия Учиха! Отпусни се, за бога!! Почувствай тази лекота, нежност, емоционалност, радост свързана с този светъл празник!!! Бъди с близките! Бъди с нас! – поправи се – Знаеш, че сме твои приятели... Винаги си го знаел!
- Не, всъщност изобщо не ми дреме за вас! – прекъсна я той, понечи да затвори, но тя го спря, изплювайки думи в лицето му:
- Вярно е, Саске, на теб никога не ти пука за нищо. Не ти пука за нас, не ти пука за емоциите, не ти пука за нищо! Ти не си способен да обичаш, сърцето ти е каменно. Ледено. Сърце, направено от лед. Неспособно за никакви други емоции освен омраза, гняв и отмъщение. Даже полагаш усилие да почувстваш магията на Коледа! Всъщност, за какво ти е?! Ти си безчувствен и леден! Досущ като скулптура. Това си ти.. Едно безчувствено, чудовище! – последните думи, тя изрева.. – Явно съм грешала, че има нещо под леда..
Момичето побягна.. Неспособно да чувства ледените локви под краката и, нито студа и снежинките, вятъра, брулещ лицето ‘и. Парещите сълзи бълваха като фонтани..
На вратата се звънна. След около минутка отвори високо, русо момче, с топла усмивка на лицето. Отвътре се чуваше силна музика, явно имаше нещо.
- Здравей, идваш точно за началото на коледното парти, Саку-чан..
Погледна посърналото от болка лице на момичето и веднага усмивката му се стопи, замени я изражение на загриженост.
- Какво е станало..? Ела да ми обясниш – въведе я в една по-тиха стая.
- Саске. Саске.. – захлипа и накратко му обясни.. Всяка лоша дума против него беше съпътствана със горчива гримаса.. Когато свърши, Наруто пророни:
- Заслужавал си го е..
Тя не отвърна, само се сгуши на малкото жълто диванче и му направи знак да се махне..
На вратата се позвъня.. Отново. Русокосия отвори, погледна първо странно, после вбесено.
- Махай се, направи достатъчно!
Саске скръцна със зъби и просто пристъпи...
- Кажи ми къде е..
- Няма да..
- Просто ми кажи! – някаква нотка на съжеление се появи върху лицето му.. Наруто разбра.. Както никога отстъпи, посочвайки стаичката..
Саске пристъпи вътре и затвори.. Седна до нея.. Зачака.
- Наруто, казах ти да се махнеш! – извика тя.
- Всъщност съм аз. – пророни той тихичко и се опита да се усмихне.. Неуспешно.
- С-Саске..?!? – невярващо погледна тя, отпускайки се от позата „кълбо”.
Той не отвърна, дръпна я и излязоха на терасата.. Вдиша.. После издиша..
- Помислих над думите ти, Сакура. Права си. Аз съм една ледена скулптура. Но ледът се топи, нали знаеш. И кое го кара да се топи? Слънцето. Точно така. Аз съм ледът.. На пръв поглед непробиваем, студен.. Но ледът се променя, както виждаш. Променя го слънцето. Това си ти. Ти си моето лично слънце, което ще ми помогне да се променя.
Той пристъпи напред, нежно докосна устните си в нейните.. После се отдръпна, придобивайки подобие на усмивка върху лицето си. – Нали така?!
Сакура гледаше невярващо.. Сълзи от щастие рукнаха..
- Разбира се.. Разбира се че ще ти помогна.. – тя го прегърна, положи глава до гърдите му, притвори очи.. Сякаш беше приказка.. – Весела Коледа..
Край